№ 87
гр. Ямбол , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200297 по описа за 2021 година
Подадена е жалба от Т. К. С., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.„З.р.“ ***
срещу Наказателно постановление № 22-0000053/01.02.2021 г. на Директор на
РД „АА“ Бургас, с което на жалбоподателят на основание чл.177, ал.3, т.1,
пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП. Със жалбата се прави искане наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорва фактическата обстановка и се сочи, че актът и наказателното
постановление са издадени от некомпетентен орган. Претендира се
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Процесуалният му представител – адв. С. от АК – Ямбол поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител - инспектор М. оспорва жалбата, като изразява становище, че
нарушението е безспорно установено. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 26.01.2021 г. около 13.35 часа на главен път I-7, на ***, посока на
движение с.Окоп, обл.Я., служители на РД „АА“ – Бургас извършили
проверка на водача Т. К. С., който управлявал влекач марка ДАФ с рег. № У
6635 АМ и прикачено към него полуремарке марка Беналу с рег. № У 5507
ЕЕ, извършвайки обществен превоз на товари от с.И., обл.Я. до гр.Б., видно
от товарителница серия V-33 с № 41247/26.01.2021 г. По време на проверката
било установено, че водачът извършва превоз на пшеница, като надвишава
максимално допустимите норми за моторни превозни средства с две оси и
полуремарке с три оси, определена на 24 тона /24 000 кг/, превишавайки я с
6150 кг. Претеглянето било извършено с електронна мобилна везна, което
било извършено в присъствието на водача. Водачът нямал разрешение от
администрацията, стопанисваща пътя /АПИ/. За констатираното нарушение
на жалбоподателят С. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 276138/26.01.2021 г., като същият не направил възражения при
съставянето му. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН на
жалбоподателят С. е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба 2000 лв.
за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП.
Съгласно приложените по делото длъжностна характеристика и Заповед
№ РД-08-30/24.02.2020 г., процесните АУАН и НП са съставени/издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на актосъставителя Р. и на свидетеля Д., както и на приобщените
към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по
следните съображения:
С оглед на доказателствата, съдът намира, че административното
2
нарушение е безспорно установено и доказано. В случая жалбоподателят е
превозвал товар с маса над допустимата определена в съответния нормативен
акт – Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни товари и–
или тежки пътни превозни средства. Касае се за превишение с 6000 кг, което
не от рода на малките и случайни претоварвания на МПС-то. Претеглянето е
извършено с техническо средство електронна мобилна везна, като от
приложението заявление № 000029-31723/08.07.2020 г. и регистрация за
извършена последваща проверка е видно, че средствата за измерване са били
надлежно тарирани, т.е. са отговаряли на изискванията на Закона за
измерванията. Задължение на водача е било да не предприема управление на
МПС, което надвишава максималната допустима маса, без да има разрешение
от съответната администрация, стопанисваща пътя. Водачът е знаел, че
управлява претоварена композиция и е знаел, че няма разрешение от
съответната администрация. Разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП
предвижда отговорност именно за водачите на претоварени пътни превозни
средства, а не за превозвачи или за някакви трети лица. Предвид горното
възражението на жалбоподателя, изложено в писмената защита е
неоснователно.
За извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 2000 лв. Съдът обаче намира, че така определеният размер на глоба
следва да бъде намален, като административно наказание следва да бъде
определено в размер на 500 лв., като бъдат взети предвид обществената
опасност на нарушителя, материалното му положение, както и това че
нарушението е извършено за първи път. Предвид горното, съдът намира, че в
тази му част НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на
глоба, тъй като по този начин могат да бъдат постигнати целите на
наказанието, поради което този размер се явява справедлив.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. се явява
частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в
3
тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2
възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест
на въззиваемата страна.
При това положение, след като по изложените по-горе съображения е
налице основание за изменяне на наказателното постановление чрез намаляне
размера на глобата, направеното от жалбоподателят оспорване
законосъобразността на наказателното постановление се явява основателно. И
тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез
препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само
при отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави
без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000053/01.02.2021 г. на
Директор на РД „АА“ Бургас, с което на Т. К. С., ЕГН ********** от гр.Я.,
ж.к.„З.р.“ ***, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, като намалява размера на глоба на 500 лв.
ОСЪЖДА РД „АА“ Бургас да заплати на Т. К. С., ЕГН ********** от
гр.Я., ж.к.„З.р.“ *** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РД „АА“ Бургас за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5