Р Е Ш Е Н И Е
№5865/19.12.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9089 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 42281/
12.06.2019 год. от „В. И К. -
В.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник срещу М.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: сумата от 280.69
лева, представляваща дължим
остатък от главници за служебно начислени и незаплатени ВиК - услуги, за
периода от 05.03.2012 г. до 05.02.2019 г., по партида с абонатен № *, за обект-имот, находящ се в *; сумата от 25.61
лева, представляваща остатък от
лихва за забава върху главницата от 280.69 лева, за периода от 04.06.2017 г. до
22.02.2019 г.; сумата от 147.28 лева, представляваща дължим остатък от
главници за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 02.11.2011 г. до
05.02.2019 г., по партида с абонатен № *, за обект-имот, находящ се в *;
сумата от 10.16 лева, представляваща остатък от лихва за
забава върху главницата от 147.28 лева, за периода от 04.06.2017 г. до
22.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
26.02.2019 г. до окончателно им изплащане, за което
вземане по ч. гр. д. № 3147 по описа на ВРС за 2019
година е издадена Заповед № 1778/ 05.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за
предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. И К.
- В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество
услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по
ч. гр. д. № 3147/2019 г. на Варненски районен съд е издадена
заповед за изпълнение № 1778/05.03.2019 г.
Ответникът
– М.Х.К.,
чрез пълномощник депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с
който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва и извършване на доставка на
фактурираните количества В и К – услуги, а също и наличие на основание за
предприетото служебно начисляване. Релевира възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност на фактурираните В и К – услуги преди 12.06.2016 г., на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение
е основано на разпоредбите на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 3147/ 2019
г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4, в § 3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с
общите условия за получаване на услугите ВиК и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че
за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба
№ 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на
доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните
следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в
случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа
преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на
договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на
доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат,
карнетни листи, експертното заключение) установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към
водопреносната мрежа, поради което се налага извод за
наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията
между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
Видно от приобщената на л. 63-73
справка от СВп. – Варна, ищцата е собственик на апартамент № *, в *. Не се спори относно присъединяването на процесния обект към
водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от ищеца. Видно от приложените на л. 54 - 57 карнетен лист за обекта е
определен абонатен № **,
чийто титуляр е ответницата. Съгласно
дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено.
За да се приеме,
че за абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е
да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено или са налице предпоставките за служебно начислявана на количества ВиК
услуги.
В случая, твърденията на ищеца са за
служебно начисляване на фактурираните количества. В тази връзка
следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. В чл. 23, ал. 4 от ОУ са предвидени условията и начина
за отчитане на средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва
да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов представител. По този начин резултатите от
отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си
върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното
е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист – той
представлява частен свидетелстващ документ, поради което се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а
също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В чл. 24, ал. 1 е предвидено задължение
за потребителя за осигуряване на достъп на длъжностните лица на ВиК оператора
за извършване на отчети на индивидуалните водомери. Съгласно ал. 4 при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора, последното
съставя протокол, подписан поне от един свидетел, като е допустимо това да е и
служител на оператора. Изразходваното количество питейна вода се изчислява по
реда на чл. 49 ОУ.
В конкретния случай, от
представените по делото 2 бр. констативни протоколи – КП № 44/
13.03.2018 год. и № 75/ 04.12.2018 год. се установява, че на посочените дати,
от страна на ответника е отказан достъп на длъжностното лице, отчитащо СТИ на
аб. № * и *. Ето защо следва да се приеме, че към конкретните дати за ищеца е
възникнало правото да извърши служебно начисляване на количества ВиК услуги, по
реда на чл. 49 ОУ.
С оглед гореизложеното, се налага извод
за основателност на претенцията, в частта относно фактури № */ * год. на
стойност 20.72 лв. и № */ * год. на стойност 17.84 лв.
От друга страна, ищецът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си за неосигурен достъп при отчетите,
във връзка с които за издадени останалите фактури, поради което и претенцията
касаеща същите следва да бъде отхвърлена.
Независимо от
горното, за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното: Представеният
по делото карнетни листи (л. 76 – 79) не са
подписани от абоната или негов
представител досежно отчетите за процесния период. В този смисъл, не може да се
приеме изразено съгласие на потребителя с начислените количества. Същевременно
представената от ищеца „справка за недобора”, която съдържа информация за
количество и стойност на твърдяните предоставени услуги, но като частен и
изгоден за съставилата го страна, документът не е в състояние да установи
реалната консумация. Приобщената съдебно – счетоводно експертиза е относима
единствено към размера на иска.
Гореизложеното обуславя извод за липса
на възникнало задължение на ответника за заплащане на ВиК услугите, съгласно
фактура № */ * год., на стойност 10.26 лв., за периода 03.10.2017 год. до
09.11.2017 год.
Налага се извод за основателност на
претенцията за сумата от 38.56 лв., представляваща сбор от главници по
фактури № */ * г. на стойност 20.72 лв. и № */ * г. на стойност 17.84 лв., поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за установяване на вземане в размер на 242.13 лева - главница
за служебно начислени ВиК услуги, формирана по фактури,
както следва: № */ * г. на стойност 72.40 лв., № */ * г. на стойност 14.63 лв.,
№ */ * г. на стойност 14.63 лв., № */ * г. на стойност 17.92 лв., № */ * г. на
стойност 17.56 лв., № */ * г. на стойност 11.89 лв., № */ * г. на стойност
11.89 лв., № */ * г. на стойност 8.92 лв., № */ * г. на стойност 17.84 лв., № */
* г. на стойност 17.84 лв., № */ * г. на стойност 17.84 лв., № */ * г. на
стойност 21.13 лв., № */ * г. на стойност 15.48 лв., поради което и същата
следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 2.04 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по
всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 22.02.2019 год., поради
което и следва да бъде уважена.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 23.57 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху отхвърлената част от главницата, за периода от датата на падежа
на всяка от фактурите до 22.02.2019 год., поради което и следва да бъде
отхвърлена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 9.94
лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 45.73
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 260.24 лв. – разноски в настоящото
производство, определени съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, М.Х.К., ЕГН **********,
с
адрес: *** дължи на „В.
И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В. В. сумите от 38.56
лв. (тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща сбор
от главници за служебно начислени ВиК услуги по фактури, както следва: № */ *
год. на стойност 20.72 лв. и № */ * год. на стойност 17.84 лв., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.02.2019
г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 2.04 лв. (два лева и четири стотинки), съставляващо обезщетение за забава върху главницата, начислено върху
задължението по всяка фактура, считано от датата на падежа и до 22.02.2019 г., за
което вземане по за което вземане по ч. гр. д. № 3147 по
описа на ВРС за 2019 година е
издадена Заповед № 1778/05.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „В. И К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. срещу М.Х.К., ЕГН **********,
с
адрес: ***, иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 242.13 лв. (двеста четиридесет и два лева и тринадесет стотинки) - главница
за служебно начислени ВиК услуги, формирана по фактури,
както следва: № */ * г. на стойност 72.40 лв., № */ * г. на стойност 14.63 лв.,
№ */ * г. на стойност 14.63 лв., № */ * г. на стойност 17.92 лв., № */ * г. на
стойност 17.56 лв., № */ * г. на стойност 11.89 лв., № */ * г. на стойност
11.89 лв., № */ * г. на стойност 8.92 лв., № */ * г. на стойност 17.84 лв., № */
* г. на стойност 17.84 лв., № */ * г. на стойност 17.84 лв., № */ * г. на
стойност 21.13 лв., № */ * г. на стойност 15.48 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 26.02.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, също и 23.57 лв.
(двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки), съставляващо обезщетение
за забава върху отхвърлената част от главницата, за периода от датата на падежа
на всяка от фактурите до 22.02.2019 г., за което вземане
по за което вземане по ч. гр. д. № 3147 по
описа на ВРС за 2019 г. е
издадена Заповед № 1778/ 05.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********,
с
адрес: *** да заплати на „В.
И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В. В. сумата от 9.94 лв. (девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********,
с
адрес: *** да заплати на „В.
И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В. В. сумата от 45.73 лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „В. И
К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В. В. да заплати на М.Х.К., ЕГН **********,
с
адрес: *** сумата от 260.24 лв. (двеста и шестдесет лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща разноски
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: