Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 08.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 746 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от К.А.Т.
с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия К
№ 2462607 на ОДМВР - Хасково,
с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано издаване на ЕФ, сочи
се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и бил
издаден в противоречие със закона – не били посочени посоката на движение на
автомобила и посоката на заснемане на техническото средство.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят К.А.Т.,
се явява. Пледира за отмяна на обжалвания ЕФ, като сочи, че му било
нарушено правото на защита предвид факта, че от датата на нарушението до датата
на връчване на ЕФ били изминали повече от 2 години, поради което не можел да си
спомни дали той е управлявал автомобила или евентуално е трябвало да подаде
Декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила, т.е.
оспорва авторството на деянието.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР
- Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от
фактическа страна:
На 26.09.2018 година в 16.41
часа в град
Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област
Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) №
656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR
1-М е регистрирано и заснето моторно
превозно средство (МПС)
марка „Пежо”, модел 406 с държавен регистрационен номер Х 13
50 ВА,
движещо се в посока магазин „Зора”, със скорост 73 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена
стойност на скоростта 23 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2462607 на името на жалбоподателя
в
качеството му в качеството му на един от собствениците на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието и от Удостоверение за граждански брак, сключен на 02.09.1984
година (приложен в кориците на делото). ЕФ е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра
на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение
№ 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената,
приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 09.10.2020
година
(, видно от Справката за нарушител), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата
и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 26.09.2018 година, когато е установено
нарушението, е изготвен Протокол съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена
от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола
се установяват данни за датата на използването на АТСС - 26.09.2018 година,
времето (14.20 часа до 18.00 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, на улица „Сан
Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област Хасково, за ограничението
на скоростта в населено място - 50 км/ч
разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил,
където е поставено, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен
на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, общо налични са 3
броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер
Х 13 50 ВА в процес на отдалечаване от мобилната
система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 76 км/ч, съответно наказуема установена скорост
– 26 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3
км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като превишението е 23 км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка
от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от
TFR за конкретното нарушение, заснето в 16.41.41 часа, при съвпадение на цифровата
стойност на наказуемата скорост (23
км/ч), наред с отразена и реално
измерената, 76 км/ч.
От представения Протокол
№ 6-53-17/13.10.2017 година,
издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства
на одобрения тип.
В публичния регистър на
Български институт по метрология (БИМ), който е
общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от
Съда
справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на
валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
В кориците на делото са приложени
Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени
административни наказания „Глоба” с ЕФ и с Наказателни постановления (НП) за
нарушения на ЗДвП и Свидетелство за управление на МПС на съпругата на
жалбоподателя.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на пощенското клеймо,
поставено на плика, с който е изпратена Жалбата, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ)
– лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Особеният ред за установяване и наказване
на нарушения на правилата за движение по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда
определени гаранции за защита на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, които законът
определя като адресати на административнонаказателната отговорност. ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се съставя на
собственика на автомобила или на посочен от него с Декларация водач, в който случай
първоначално издаденият ЕФ
се анулира – чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Законът не въвежда срок за връчване на съставения на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ЕФ, но с оглед изречение
последно на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
съставеният ЕФ по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
няма установителна функция за лицата
по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
при неспазване на реда за връчване по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Макар и да не
е предвиден срок за връчване на ЕФ
на собственика на автомобила, очевидно, с оглед правото на възражение с
подаването на Декларация
по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП,
този срок не може да надхвърля разумното за ефективно упражняване на това право
от лицата по чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП. Прекомерният
период от време от извършване на нарушението до връчването на ЕФ ограничава правото по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
доколкото изправя пред реална невъзможност собственикът да посочи с Декларация лицето, което е управлявало
автомобила на датата на извършване на нарушението. Връчването на Фиша продължително време след съставянето
му не може да служи като способ за осуетяване на правото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Затова и
връчването на ЕФ
значителен период след съставянето му следва да се преценява във всеки
конкретен случай при прилагане на правилото за безвиновната отговорност на
лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
В случая възражението, наведено в съдебно
заседание е, че връчването на ЕФ през месец октомври 2020 година, повече от 2 години от датата на
извършване на нарушението – 26.09.2018
година,
осуетява правото на жалбоподателя
да посочи кой е бил негов
водач на 26.09.2018
година, предвид факта, че процесният
автомобил се управлява както от жалбоподателя, така и от съпругата му, която
също е правоспособен водач на МПС. Затова и спорът за
авторството, повдигнат с наведеното твърдение
в съдебно заседание, подлежи на разрешаване именно в
съдебната фаза, доколкото неупражненото право по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в случая не се
дължи на отказ на собственика да го упражни, а на обективна невъзможност с
оглед периода от повече от 2 години
от извършване на нарушението, в който случай правилото на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не следва да
намери приложение и доказателствената тежест за авторството е на наказващия
орган – чл. 53, ал. 1 и аргумент
от чл. 54 от ЗАНН.
За установяването на авторството на деянието
от събраните доказателства не следва обоснован извод, че именно жалбоподателят
е управлявал на 26.09.2018
година
лек автомобил с регистрационен № Х 13 50 ВА, предвид факта, че лекият автомобил е СИО и
се управлява в рамките на населеното място и от съпругата на жалбоподателя,
която както вече бе посочено е също правоспособен водач.
При оспореното авторство, ЕФ
с който на жалбоподателя
е наложено административното наказание следва
да бъде отменен.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант на
разсъждение, Съдът би приел, че обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3,
вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против
него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението,
съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа
минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени
в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
(в този ред на мисли биха били неоснователни твърденията, наведени в Жалбата
относно липсата в ЕФ на посочване на посоката на движение на процесния
автомобил и на посоката на заснемане с техническото средство, тъй като те не са
сред задължителните реквизити на ЕФ). При наличие в ЕФ на посочените в
цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват
основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т.
3, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. И тук отново, изключението следва по силата на специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение
от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
би приел че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37,
ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН
- ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той
се приравнява едновременно към Акта за установяване на административно
нарушение и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и
в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на Върховния административен съд
(ВАС), настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията
Василка Желева). Към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, Съдът би приел, че не са изтекли нито
регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране
на административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК
абсолютна такава, които разпоредби са приложими в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014
година, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС,
т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли следва да са
съответно 3 години и 4 години и 6 месеца.
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение №
4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър,
констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общо достъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в съответствие
с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща
проверка, както би се установило от приетите
доказателства. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС,
използвано за измерване на скоростта. В този смисъл Съдът би
приел, че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба.
Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената
Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е
определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал.
2 на чл. 6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин Съдът би приел, че е установено нарушението.
Съдът
би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните
работи.
За
пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при връчване на
ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков материал на
нарушителя, който се прилага към Административнонаказателната преписка (АНП).
Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би
направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656.
По отношение на мястото на
извършване на нарушението, същото Съдът би приел, че е посочено коректно с
текстово описание и координати, индивидуализиращи точно определеното място на
извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските
служители Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на
което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точния час, регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на
акта; налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението, поради което не би се споделил
доводът в тази връзка за нарушено право на защита. В съответствие с чл.
10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, Протоколът по
ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за
надлежно доказателство, би станало ясно, че процесното МПС е категория В
съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено
изискването при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се
попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Като част от АНП по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към
чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към Протокола е приложена снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането.
Действително
в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на проверилия го Началник на
структурното звено. Констатираното
нарушение не би представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения
пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.
Следва да се отбележи, че доколкото
работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква
непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на
неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си.
В
конкретния случай скоростта е превишена с 23 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима
санкцията по т. 3 от разпоредба на чл.
182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда
за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер
точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 100 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Процесното административно нарушение не
би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай.
Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент
би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение
по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
Извършеното
редуциране на фактически измерената скорост от 76 км/ч до приетата за
установена скорост от 73 км/ч би било в интерес на жалбоподателя, тъй като би
изключило възможните неблагоприятни последици за него от допусната грешка на
измерване с техническото средство TFR 1-M. Освен
това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния принцип в
административното право, наказание да се налага само тогава, когато нарушението
е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не би
довело до промяна на правна квалификация на нарушението или до друго основание
за налагане на различно наказание.
При този вариант
на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата на писмените
доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената.
Водим
от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 246207 на ОДМВР – Хасково, с
който на К.А.Т.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)