Решение по дело №240/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на О. О. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Трън, област Перник, чрез адвокат И. М. от АК – Перник, негов пълномощник, срещу Решение № 15 от 27.02.2024 г., постановено по АНД № 140 по описа за 2023 г. на Районен съд – Брезник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 274 от 21.08.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, с което на О. О. С., за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. По същество излага доводи срещу изводите на първоинстанционния съдебен състав за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Касационният жалбоподател, счита че липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочената за нарушена санкционна разпоредба на 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е в противоречие с описанието на извършеното нарушение, а направеното описание покрива състав по чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Иска се от касационния съд да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.

В проведеното на 24.04.2024 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба вх. № 1182 от 23.04.2024 г. чрез адвокат И. М. от АК – Перник, поддържа жалбата по изложените в нея доводи, моли за отмяна на решението на районния съд, претендира присъждане на съдебни разноски.

В проведеното на 24.04.2024 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба – директор на РДГ – Кюстендил, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Й. Х. - пълномощник. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатения от касатора адвокатски хонорар.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2024 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна. Доводите за това са следните:

С наказателно постановление № 274 от 21.08.2023 г. директорът на РДГ – Кюстендил, налага на О. О. С., административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за това, че в периода от 12.01.2023 г. до 19.04.2023 г., на територията на РДГ – Кюстендил, Т. Д. – Брезник, община Брезник, землище [населено място], подотдел 68 „м“, държавна горска територия (ДГТ), като регистриран лесовъд на частна лесовъдска практика, получил позволително за сеч (ПС) № 705460 от 12.01.2023 г., не е упражнил контрол, тъй като е допуснал и не е предотвратил сеч на немаркирани с контролна горска марка (КГМ) дървета в голи площи с размер 5 дка и 3.4 дка, от дървесни видове бял бор и черен бор с общ обем 202.30 куб.м, както следва: за 5 дка – бял бор: 26.72 куб.м и черен бор: 84.56 куб.м; за 3.4 дка – бял бор: 36.20 куб. м. и черен бор: 54.82 куб.м, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Брезник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства, съставляващи административно наказателната преписка по издаване на НП и преди да разгледа спора по същество, приема производството за водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и без допуснати съществени процесуални нарушения, включително при пълно, ясно и точно описание в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото НП, на извършеното и от наказаното лице деяние.

Разгледал спора по същество, въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдил доводите и на наказаното лице, районният съд приема за безспорно установено от фактическа страна описаното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, а именно: Жалбоподателят, в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, на чието име е издадено позволително за сеч, в посочения период не е упражнил контрол, в резултат, на което е извършена сеч на немаркирани с КГМ в основата на стъблата дървета в отдел 68, подотдел „М“, находящ се в землището на [населено място], община Брезник, област Перник, като неустановяването на фактическия извършител на сечта не оневинява наказаното лице, тъй като изпълнителното деяние на процесното нарушение е неизпълнение на контролни правомощия. Въз основа на това, е направено заключение, че от жалбоподателя е осъществен приложения административнонаказателен състав на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Пледираната от наказаното лице маловажност на извършеното от наказаното лице административно нарушение, респективно приложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, решаващият първоинстанционен състав отхвърля с мотиви за липса на смекчаващи обстоятелства, които да отличават процесното формално административно нарушение от други случаи на нарушения от същия вид. Съответно приема наложената с наказателното постановление „глоба“ от 300 лв. за правилно основана в санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съобразено с вида и минималния размер на предвиденото за това нарушение административно наказание.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Доводите в жалбата и приложимият материален закон:

Без основание са твърденията в жалбата за неправилни изводи на районния съд касателно извършеното в АУАН, възприето и от наказващия орган в НП описание на процесното нарушение с оглед приложената санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Споделят се изводите на решаващия първоинстанционен състав, че извършената в АУАН и НП правна квалификация на деянието отговаря в пълна степен на описанието на нарушението, извършено в обстоятелствените им части.

Вменено на касатора в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, е неизпълнението на контролни правомощия във връзка с това позволително, довело до извършването на сеч на немаркирани с КГМ дървета в голи площи с размер 5 дка и 3.4 дка, от дървесни видове бял бор и черен бор с общ обем 202.30 куб.м. Съответни на така предявеното фактическо административнонаказателно обвинение са приложените разпоредби на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ – бланкетна, чл. 108, ал. 3 от ЗГ – също бланкетна, и чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите. Разпоредбите имат за субект включително лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, отнасят се до възложените на това лице контролни правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, вменяват на това лице осъществяването на контрол, свързан с предотвратяването и спирането на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, контролът се отнася включително до спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 – лицата, извършващи добива на дървесина да секат само определените за сеч дървета, а неупражняването на контрол е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на това лице, именно съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Без основание са и доводите в жалбата за приложимост в процесния случай на санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ. Цитираната норма предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. Такива мерки следват дължимия контрол, съответно се основават в констатации за незаконни дейности в горските територии, обективирани в констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения, респективно в сигнализиране органите на МВР при установяване на данни за престъпление в горските територии, за които има издадено позволително за сеч – чл. 12б, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Административнонаказателно обвинение с такъв фактически състав не е предявено на наказаното лице, а такъв вид деятелност не и установена в процесния случай. В АУАН, респективно в НП е посочено изпълнително деяние – „не е осъществил контрол“. Обстоятелствата, свързани с неговото неупражняване – извършена незаконна сеч на немаркирани дървета в нарушение на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, в посоченото количество и вид, на посоченото място, за което се отнася и издаденото на наказаното лице позволително за сеч и в посочения период, са установени безспорно по делото. Това фактическо описание на нарушението съответства както на приложената от наказващия орган, приета за нарушена материалноправна разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите, така и правилно обосновава ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Във връзка с горното правилно е приложен и материалният закон, като се споделят, както мотивите в решението за липса на предпоставките по чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за неналагане на административно наказание за безспорно извършеното и правилно квалифицирано административно нарушение, така и изводите за наложено съответно по вид в справедлив, минимален размер от 300 лв. административно наказание „глоба“, съобразено с правилата, установени в чл. 27 от ЗАНН.

Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на районния съд, тъй като не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от ЗАНН за неговата отмяна, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на ответника се явява основателна. Н. основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът О. С. С. следва да бъде осъден да заплати на РДГ – Кюстендил – юридическото лице, в чиято структура са намира наказващият орган, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 15 от 27.02.2024 г., постановено по АНД № 140 по описа за 2023 г. на Районен съд – Брезник.

ОСЪЖДА О. О. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Трън, област Перник, да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „България“ № 33, съдебни разноски в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.