Р
Е Ш Е Н И Е
№ /
13.08. 2015 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
16 юни 2015 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Диана И.
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д.
№ 252 по описа за 2014 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.327 ТЗ - правоотношения, произтичащи от търговска продажба, съединени с
искове по 86 ЗЗД - претенции за обезщетение за забавено плащане на цената на
продадените стоки.
Ищецът
“Х.” ЕООД твърди, че с ответника “Д.” ЕООД - гр. С.З. са в търговски взаимоотношения, като ищецът доставил на ответното дружество
строителни материали, за което издал следните фактури: фактура
№**********/26.02.2013г.; фактура №1068/28.02.2013г.; фактура №1939/21.12.2013г.;
фактура №1969/20.01.2014г.; фактура №2026/27.02.2014г.; фактура
№2094/27.03.2014г. и фактура №2188/30.04.2014г. Твърди, че ответното дружество
не е заплатило закупените стоки, като въпреки многократните разговори
и изпратените покани за плащане от кредитора, към
датата на подаване
на исковата молба дължимата сума по фактурите, след
извършени частични плащания, е както следва: По фактура
№**********/26.02.2013г. – остатък за плащане в размер на 10 060.38 лв., по фактура №
1068/28.02.2013г. – остатък за плащане в
размер на 10 000 лв.; по фактура № 1939/21.12.2013г. – остатък за плащане в размер на
3786.91 лв.; по фактура
№1969/20.01.2014г. – остатък за плащане в размер на 2533.82 лв., по фактура № 2026/27.02.2014г. – остатък за
плащане в размер на1424.72 лв.; по фактура № 2094/27.03.2014г. – остатък за
плащане в размер на 2288.90 лв.; по фактура № 2188/30.04.2014г. – остатък за
плащане в размер на 680,30 лв.
Твърди, че за всяка от главниците
се дължи лихва за забава върху дължимото плащане, както следва: По фактура № **********/26.02.2013г. с остатък
за плащане в размер на 10 060.38 лв. се дължала лихва за периода от 27.02.2013г. до 30.06.2014г. в
размер на 1369.62 лв., по фактура №1068/28.02.2013г. с остатък за плащане в размер на 10 000 лв. се дължала лихва за периода от 01.03.2013г. до 30.06.2014г. в
размер на 1355.82 лв., по фактура № 1939/21.12.2013г. с остатък за плащане в
размер на 3786.91 лв. се дължала лихва за периода от 22.12.2013г. до
30.06.2014г. в размер на 201.32 лв., по фактура № 1969/20.01.2014г. с остатък
за плащане в размер на 2533.82 лв. се дължала лихва за периода от 21.01.2014г.
до 30.06.2014г. в размер на 113.54 лв., по фактура № 2026/27.02.2014г. с
остатък за плащане в размер на 1424.72 лв. се дължала лихва за периода от
28.02.2014г. до 30.06.2014г. в размер на 83.01 лв., по фактура №
2094/27.03.2014г. с остатък за плащане в размер на 2288.90 лв. се дължала лихва
за периода от 28.03.2014г. до 30.06.2014г. в размер на 60.52 лв., по фактура
№2188/30.04.2014г. с остатък за плащане в размер на 680.30 лв. се дължала лихва
за периода от 01.05.2014г. до 30.06.2014г. в размер на 11.55 лв.
Твърди, че е направено частично
плащане по фактура №1068/28.02.2013г. в размер на 4 214.66 лв., получено на 24.02.2014год. по банков път, като
лихвата за забавата за периода от 01.03.2013г. до 24.02.2014г. била в размер на
423.63 лева.
На 08.07.2014г., след допуснато
обезпечение на иска, по банковата сметка на ищеца постъпила сума в размер на
1000 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 30
775.03 лв., представляваща общо дължима главница по горепосочените неплатени
фактури и 3 619.01 лева, представляваща общо лихва за забава до 30.06.2014г.
или общо дължима сума 34 394.04 лв., както и да заплати дължимата законова
лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до датата на
окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът “Д.” ЕООД - гр. С.З.
счита, че исковете са процесуално допустими, а по
същество- частично основателни. Посочва, че действително между страните са
създадени и съществуват търговски взаимоотношения.
Не оспорва и признава задължениято
си по следните фактури: Фактура № 2188/30.04.2014г. на стойност - 680.30 лв. с
ДДС; Фактура №1969/20.01.2014г. на стойност - 2533.82 лв. с ДДС; Фактура
№2026/27.02.2014г. на стойност - 2424.72 лв. с ДДС; Фактура №2094/27.03.2014г.
на стойност - 2288.90 лв. с ДДС; Фактура №1068/28.02.2013г. - остатък за
плащане 10 000 лв., което формирало задължение в общ размер на 17 927.74 лв. с ДДС.
По отношение на фактури с
№********** от 26.02.2013г. на стойност 10 060.38 лв. с ДДС и №1939/21.12.2013г.
на стойност 3786.91 лв. с ДДС, ответникът твърди, че не дължи плащане, тъй като
изброените в тези фактури строителни материали не са му били доставени.
Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да отхвърли исковете относно
задължението на ответното дружество по фактури с №********** от 26.02.2013г. на
стойност 10 060.38 лв. с ДДС и № 1939/21.12.2013г. на стойност 3 786.91 лв. с
ДДС, тъй като в тази част, счита, че претенциите са неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че между тях са създадени
и съществуват търговски взаимоотношения.
Ответникът признава частично претенциите на ищеца по
отношение следните фактури: фактура №
2188/30.04.2014г. на стойност - 680.30 лв. с ДДС; Фактура №1969/20.01.2014г. на
стойност - 2533.82 лв. с ДДС; Фактура №2026/27.02.2014г. на стойност - 2424.72
лв. с ДДС; Фактура №2094/27.03.2014г. на стойност - 2288.90 лв. с ДДС; Фактура
№1068/28.02.2013г. - остатък за плащане 10 000 лв. Или
общият размер на исковете, по отношение на които е налице признание от страна
на ответника е 17 927.74 лв. с ДДС.
С оглед изясняване
на делото от фактическа страна е допусната и извършена съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение и допълнително заключение не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентни и мотивирани.
Видно от първоначалното
заключение, в счетоводството на ответника
процесиите фактури са осчетоводени и са намерили отражение по счетоводните му
сметки и регистри, като са регистрирани кредитни обороти по сметка 401
Доставчици - партида “Х.” ЕООД, с което е поето задължение за погасяване и
разход по сметка 611 - Разходи за основната дейност и сметка 4531 - Начислен
ДДС покупки за ползвания данъчен кредит. Процесиите фактури са осчетоводени и
при ищеца като вземане по дебита на счетоводна сметка 411 Клиенти - партида “Д.”
ЕООД. Видно от експертизата, процесните седем броя фактури са осчетоводени при
ищеца и ответника, отразени са по счетоводните им сметки и регистри, като размерите
на сумата по всяка една от фактурите съвпадат.
От експертизата се установява, че при ответника процесните
фактури са включени в Дневника за покупките и е ползуван данъчен кредит по
всяка от седемте фактури в общ размер на 5 998,27 лева.
Видно от заключението, ответникът е извършил частични плащания,
осчетоводени и отразени като дебитни обороти по сметка 401 Доставчици - партида
“Х.” ЕООД по фактура №**********/28.02.2013г. за сумата от 4214.66 лева на
24.02.2014г. и по фактура №**********/27.02.2014г. за сумата от 1000.00 лева на
08.07.2014 година, които плащания също са счетоводно отразени и при ищеца “Х.”
ЕООД като кредитни обороти по счетоводна сметка 411 Клиенти - партида “Д.” ЕООД.
Вещото лице посочва, че след приспадане на платените
суми от ответника по делото към ищеца, непогасените
задължения са в общ размер на 30 775,03лв., които по размер съвпадат с неплатените
вземания при ищеца по делото, както следва: по Ф-ра №**********/26.02.2013
год. - неплатеното задължение е 10 060,38
лева; по Ф-ра №**********/28.02.2013 год. неплатеното
задължение е 10 000,00 лева; по Ф-ра №**********/21.12.2013 год. неплатеното задължение е 3 786,91
лева; по Ф-ра
№**********/20.01.2014 год. неплатеното
задължение е 2 533,82 лева; по Ф-ра №**********/27.02.2014 г. неплатеното задълже- ние е 1 424,72
лева; по Ф-ра №**********/27.03.2014 год. неплатеното
задължение е 2 288,90 лева и по Ф-ра №**********/30.04.2014 год. неплатеното задължение
е 680,30 лева.
Според експертизата, в счетоводството на ответника закупуваните
материали и стоки не са заприхождавани в склад, а директно са изписани на разход в
момента на осчетоводяването на фактурата, с която са закупени и се отнасят като разход за основната дейност
по счетоводна сметка 611, като към датата на предявяване на исковете, както и
към датата на изготвяне на експертизата, не се водят налични количества в
склад.
Според експертизата, към фактурите по които ответникът
е направил признание, че дължи плащания, няма приложени складови разписки, с
които закупените материали са заприходени в склад. По
оспорените две фактури /ф-ра №**********/26.02.2013г.
и ф-ра №*********/21.12.2013г. също няма приложени първични счетоводни документи (складова
разписка), с които материалите да бъдат заприходени и
отчитани по материалните сметки.
От допълнителното заключение на назначената
експертиза е видно, че при ищеца по делото няма налични първични счетоводни
документи (складови разписки, експедиционни бележки,
предавателно - приемателна разписка или др. документи),
от който да е видно, че са предадени на
ответника материалите по процесните фактури, признати от ответника и
същите да са ползвани за фактуриране на продажбите. Няма такива първични счетоводни
документи и към двете оспорени от ответника
фактури.
Видно от допълнителното заключение, по
процесната фактура №*********/26.02.2013г. за
10 060,38 лева на обратната й страна (гръб) няма посочен обект, за
който са предназначени закупените материали,
а на гърба на фактура №**********/21.12.2013г. за 3 786,91 лева е
записано, че материалите са предназначани за обекти,
както следва: “Ш.” – 1786,91 лева, “С.” и “Л.” – 1500,00 лева, “К.” – 500,00
лева.
Съдът възприема заключенията /първоначално и допълнително/ на
експертизата, същите са задълбочено и мотивирано изготвени и не са оспорени от
страните по делото.
Предвид гореизложените фактически обстоятелства, съдът
намира за безспорно, че между страните е налице договор за търговска продажба
по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, по силата на който ищецът е продал на ответника посочените във фактурите
строителни материали. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба купувачът се задължава да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът
се задължава да предаде стоката. Продавачът следва да установи факта на
сключване на договора за продажба и предаването на стоката на купувача, а
последният следва да установи факта на плащане на цената на закупените стоки.
От представените по делото доказателства се установи,
че ищецът е изпълнил точно задълженията
си, като е доставил описаните в процесните фактури строителни материали на ответника.
Отразяването на процесните фактури в счетоводството на последния, включването
им в дневника за покупко-продажбите по ДДС , като доставки с право на данъчен
кредит по тях, представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване (в този смисъл е и решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №454/2008
г. на ВКС ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. №
588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г.
на ВКС, I т. о., които са постановени по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и като такова има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.). Следователно за ответника
е възникнало задължението да заплати уговорената цена, съгласно разпоредбата на
чл. 327, ал. 1 от ТЗ. По делото не са представени доказателства същият да е изпълнил задължението си да заплати дължимата
цена, което е в негова тежест, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за
неполучаване на описаните стоки по оспорените
фактури. Както беше посочено по-горе в изложението, спорните фактури са осчетоводени
надлежно в счетоводството на ответника и по тях е ползуван данъчен кредит. Досежно възражението, че фактурите не са придружени от първични счетоводни документи,
установяващи доставянето на стоките, по делото се установи, че търговската
практика при ищеца е такава, че не е издавал първични счетоводни документи (складови разписки, експедиционни
бележки, предавателно - приемателна разписка или др. документи),
от който да е видно, че на ответника са предадени
материалите по процесните фактури, като това се отнася както за фактурите, по
които е налице признание на исковете от ответника, така и по оспорените две
фактури.
От друга страна по делото се установи, че на гърба на фактура
№**********/21.12.2013г. за 3 786,91 лева /спорна по делото/ е
записано, че материалите са предназначани за обекти
както следва: “Ш.” – 1786,91 лева, “С.” и “Л.” – 1500,00 лева, “К.” – 500,00 лева,
т.е. в случая ответникът дори е посочил за кои обекти са били предназначени
закупените с тази фактура строителни
материали.
Водим от всички изложени съображения, съдът намира, че
предявените главни искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени
от съда.
С оглед основателността на
главните искове, основателни се явяват и предявените искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД общо за сумата от 3 619.01
лв. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерите на претенциите за мораторни лихви са, както следва: по фактура №**********/26.02.2013г. - 1369.62 лева, по
Фактура №**********/28.02.2013г. - 1779.45лв. (423.63лв.+1355.82лв.), по Фактура №**********/21.12.2013г. - 201.32лв.,
по Фактура №**********/20.01.2014г. - 113.54лв., по Фактура
№**********/27.02.2014г. - 83.01лв., по Фактура №**********/27.03.2014г. -
60.52лв., по Фактура №**********/30.04.2014г. - 11.55лв.
Началната дата на всеки един период е датата, следваща
датата на издаването на фактурата до 30.06.2014г.
Водим от всички изложени по-горе мотиви, съдът счита,
че предявените искове с правно основание чл.327 ТЗ в общ размер на
30 775.03лв , съединени с искове по 86 ЗЗД
в общ размер на 3 619.01лв. са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени от съда.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер на 3 412.90лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Д.”
ЕООД - гр. С.З., ул. *** с ЕИК *** да заплати на “Х.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., бул.***, ЕИК *** следните суми: сумата 30 775.03лв. /тридесет хиляди седемстотин седемдесет и пет лв. и
03 ст./, представляваща цената на закупени и неплатени стоки по Ф-ра №**********/26.02.2013 год. на стойност 10 060,38 лева; по Ф-ра
№**********/28.02.2013 год. на стойност 10 000,00 лева; по Ф-ра №**********/21.12.2013
год. на стойност 3 786,91 лева; по
Ф-ра №**********/20.01.2014 год. на стойност 2 533,82 лева; по Ф-ра №**********/27.02.2014
г. на стойност 1 424,72 лева;
по Ф-ра №**********/27.03.2014 год. на стойност 2 288,90
лева и по Ф-ра №**********/30.04.2014 год. на
стойност 680,30 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2014г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Д.”
ЕООД - гр. С.З., ул. *** с ЕИК *** да заплати на “Х.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., бул.***, ЕИК *** следните суми: сумата 3619.01лв. /три хиляди шестотин
и деветнадесет лв. и 01 ст./, представляваща сбора на дължимите мораторни лихви по главните задължения, както следва: по фактура №**********/26.02.2013г. дължима мораторна
лихва - 1369.62 лева, по Фактура
№**********/28.02.2013г. дължима
мораторна лихва 1779.45лв., по Фактура №**********/21.12.2013г. дължима мораторна
лихва 201.32лв., по Фактура
№**********/20.01.2014г. дължима
мораторна лихва 113.54лв., по Фактура №**********/27.02.2014г.
- дължима
мораторна лихва 83.01лв., по Фактура
№**********/27.03.2014г. дължима
мораторна лихва 60.52лв.и по Фактура №**********/30.04.2014г. дължима мораторна
лихва 11.55лв., както и сумата 3 412.90лв./ три хиляди
четиристотин и дванадесет лв. и 90 ст./,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: