Р Е Ш
Е Н И Е №
29.10.2021 год., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия VІ състав, на тридесети септември, две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СОНЯ ДЖЕНКОВА
Секретар: Калинка Михайлова
Като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №11 по описа за 2021год.,и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗП „Л.И.Ш.“, ЕИК:**********, адрес ***, с която срещу „***" ЕООД, с
ЕИК:*****, адрес на регистрация: с.**, е предявен иск
за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми за които е издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК, по ЧГД №2564/2020г. - Заповедно производство, по описа
на Районен съд - гр.
Добрич, ГК:
- 18 000, 00 лв., представляваща остатъчна
цена за продадена стока с ДДС по договор за покупко-продажба от 08.05.2019 г. ;
-законна лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК- 23.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
Претендира се осъждане на ответника да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното и по настоящето исковото производство,
представляващи адвокатски хонорари, държавни такси за завеждане на исковете и
такси за вещи лица.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
На 08.05.2019г., между ЗП „Л.И.Ш.“, с ЕИК:**********,
адрес *** и фирма „***“ ЕООД, с ЕИК:****, адрес на регистрация: с. **,
представлявана от управителя В. Д. М., е сключен Договор за покупко- продажба на Самоходен Комбайн Модел SP-09, със сер. №156/2018 г. ЗП „Л.И.Ш.“, е продал на купувача „***“ ЕООД, посочената
вещ за цена 23 008 евро или 45 000 лв. без включен ДДС. Начинът на плащане е
трябвало да стане на два транша. Съгласно договора, първото плащане е уговорено
за 20 май 2019 г. Първата вноска е
платена и подписан Приемо- предавателен
протокол, с който купувача е влязъл във владение на въпросния комбайн. В
посочения Приемо-предавателен протокол купувачът е отбелязал, че въпросния
комбайн е без забележки, в движение и без липси. Въпросния протокол е подписан
в два еднакви екземпляра, за всяка една от страните.
Втората вноска, с падеж 30 август 2019 г.
на стойност 15 000 лв. останала непогасена.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ЧГД с № 2564, по описа на PC Добрич за 2020 г., на основание чл.410 от ГПК. Във връзка с това е издадена Заповед № 260069/25.09.2020 г.
На основани чл.414 от ГПК длъжникът „***“
ЕООД е подал възражение пред PC Добрич, видно от вх. № 266222/23.11.2020 г., в което същия признал
иска, но твърди, че не дължи цялата сума, по издадената Заповед за парично
задължение.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира
отговор на исковата молба. Сочи, че въпросния комбайн първоначално бил продаден
от „***” ЕООД на ЗП „Л.И.Ш.“.
Тъй като земеделския производител направил рекламация, „***” ЕООД се ангажирало да изкупи обратно
комбайна и го продаде на друг производител на малини.За целта бил подписан
и договора от 08-05-2019г. Междувременно
„***” ЕООД успяло да продаде въпросния комбайн на друг производител на малини,
като новия купувач се ангажирал да плати комбайна на две вноски.
По договор за /обратна/ продажба на
малинокомбайн SP-9 от 08-05-2019 и
издадена от ЗП „Л.И.Ш.“ фактура № **/20-5-2019, „***” ЕООД направило плащане в размер на 30 000 лв. +
6000 лв ДДС, със средства получени от частичното плащане по продадения комбайн
на трети производител.
Втората вноска била забавена от новия
купувач и при плащането и „***” ЕООД вече било неплатежоспособно дружество
.Освен това, поради здравословни проблеми на управителя В. М. , дейността на
„***” ЕООД е прекратена от м. август 2020 г. Към момента под контрол на
банката-кредитор се разпродават активите на „***” ЕООД и на свързаната „***”
ЕООД, за да се погасяват просрочени кредити.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ
на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.05.2019г., между ЗП
„Л.И.Ш.“, с ЕИК:**********, адрес *** и фирма „***“ ЕООД, с ЕИК:****, адрес на
регистрация: с. **, представлявана от управителя В. Д. М., е сключен Договор за
покупко- продажба на Самоходен Комбайн Модел SP-09, със сер. №**/2018 г.
Между страните е договорена цена 23 008 евро или 45 000 лв. без
включен ДДС- чл.1.4.Уговорено е начисляването на ДДС.
В т.2.2 от договора страните се съгласили
плащането да се извърши на два транша-
първо плащане на 20 май 2019г. на
сумата от 30 000лева и втора вноска, с падеж 30.08.2019 г. на стойност 15
000 лв.
Ищецът признава, че първата вноска е платена
като е представена фактура за сумата от 30000лева , ведно с 6000лева начислено
ДДС.В този смисъл е представена фактура и отчет по сметка за постъпила сума от
36000лева.
Подписан е
Приемо- предавателен протокол, с който е предадено владението на
въпросния комбайн.
По делото е приложен Приемо-предавателен
протокол от 08.05.2019г., в който купувачът е отбелязал, че въпросния комбайн е
без забележки, в движение и без липси. Въпросния протокол е подписан в два
еднакви екземпляра, за всяка една от страните.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ЧГД с № 2564, по описа на PC Добрич за 2020 г., на основание чл.410 от ГПК за исковата сума, като остатъчно задължение по договора от 08.05.2019г. Във
връзка с това е издадена Заповед № 260069/25.09.2020 г. за сумата от
19 095,73лв., остатъчна цена на процесния комбайн с ДДС. По заповедното
производство длъжникът подал възражение, че не дължи цялото вземане.
На основани чл.414 от ГПК длъжникът „***“
ЕООД е подал възражение пред PC Добрич, видно от вх. № 266222/23.11.2020 г., в което същия признал
иска, но твърди, че не дължи цялата сума, по издадената Заповед за парично
задължение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
иск за сумата от 18 000лв. с ДДС- втора вноска, неплатена
продажна цена на Самоходен
Комбайн Модел SP-09, със сер. №**/2018 г., е по реда на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ал. от ГПК и е
с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД. Искът е основателен като съображенията за това
са следните:
От
представения договор и приемно-предавателен протокол се установяват
възникването на правоотношението и фактът на доставката, а също така и
обстоятелството, че ответникът е получил стоката, предмет на договора. В този
смисъл настоящия съд намира, че правоотношенията между страните съдържат
елементи на търговска продажба, по смисъла на чл. 318 ТЗ, тъй като ищецът е
поел задължение за доставка на посочената в договора стока.
При
предаването на процесната вещи продавачът е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договора за търговска продажба, а именно – едновременно
с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определената
вещ е била индивидуализирана, като по този начин правото на собственост върху
нея е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на
насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора и при липса
на изрични уговорки в противоположен смисъл, правното задължение на
купувача-ответник за заплащане на цената е станала изискуемо с изтичане на
датата на втората вноска- 30 август 2019 г. (арг.
чл. 327 ТЗ).
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор за търговска продажба парични задължения
са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на
чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящото съдебно производство този правнорелевантен
факт не бе установен. Липсват твърдения и доказателства ответникът да е
изпълнил своята насрещна насрещна парична престация. Възражението в заповедното
производство , че не се дължи цялото вземане подлежи на разглеждане.
Уговорената втора вноска е в размер на 15000лева. Начисленото ДДС върху тази
сума е в размер на 3000лева. При това, остатъчното задължение на ответника по
договора възлиза на 18000лева с ДДС. Искът е основателен и следва да се уважи.
Върху признатата сума следва да се дължи на основание чл.86 от ЗЗД и
обезщетение за забава, начислено от подаване заявлението в заповедното
производство. 23.09.2020г.
В исковата молба е обективирано искане съдът да признае
дължимостта на сумата от 1095,73лв.
законна лихва начислена върху главното вземане за периода от подаване на
заявлението. Такъв самостоятелен иск не следва да се разглежда, доколкото
законната лихва върху главното вземане се признава със съдебния акт и едва при събиране на вземането, вкл. и
принудително се изчислява законната лихва от подаване на заявлението.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото,
и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца
сторените разноски съразмерно уважената част от иска. Ищецът е представил
доказателства за заплатена ДТ в размер на 381,83лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лева.
При горните мотиви, районния съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че „***" ЕООД,
с ЕИК:****, адрес на регистрация: с.***, дължи на
ЗП „Л.И.Ш.“, ЕИК:**********, адрес ***, следните суми за
които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ЧГД
№2564/2020г. - Заповедно производство, по описа на Районен съд - гр. Добрич, ГК:
- 18 000, 00 лв., представляваща
остатъчна цена, втора вноска за продадена стока Самоходен Комбайн Модел SP-09, със сер. №**2018 г., с ДДС,
по договор за покупко-продажба от 08.05.2019 г. ;
-законна лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК- 23.09.2020
г., до окончателното изплащане на
сумата;
ОСЪЖДА „***" ЕООД, с ЕИК:****, адрес на регистрация: с.**, да заплати на ЗП „Л.И.Ш.“, ЕИК:**********, адрес ***, сумата
от 381,83лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :..........................