Решение по адм. дело №1463/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Г. Д. Д. и М. К. Д., против заповед № 304/20.06.2024 г. на Вр. И.Д. Кмет на Район „Приморски“ , с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на М. К. Д. да премахне строеж : „Обособен гараж чрез покриване на две паркоместа № * и № * и монтирана ролетна гаражна врата“ , находящ се в поземлен имот с идентификатор № ******* по КК на гр. Варна.

С жалбата са релевирани основания за нищожност на оспорената заповед, както и всички такива по чл.146 от АПК за незаконосъобразност на същата. Иска се отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна, както и присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 4380/14.03.2025 г. , жалбата се поддържа от упълномощения адвокат С. с аргумента, че процесният обект не представлява строеж по смисъла на ЗУТ.

Ответникът – Кметът на Район „Приморски“ , чрез упълномощения юрисконсулт Ц. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

По време на брака си с Г. Д. Д., М. К. Д. сключва договор за покупко-продажба по н.а. № *, том *, рег. № *, дело № *** г. , с който семейството придобива 11,50 кв.м. идеална част от находящ се в гр. Варна ПИ с [идентификатор] , която ид. част след въвеждането в експлоатация на построената в поземления имот сграда е обособена за ползване като паркомясто №*с площ от 11,50 кв.м., с подход откъм задънена улица, явяваща се пресечка на [улица], при граници по инвестиционен проект : паркомясто №*, гараж № * улица. Със същият договор са придобити още 11,50 кв.м. идеална част от същият ПИ, която ид. част след въвеждането на сградата в експлоатация е обособена за ползване като паркомясто № *с площ от 11, 50 кв.м. , с подход откъм задънена улица, явяваща се пресечка на [улица], при граници по инвестиционен проект : паркомясто № *, калкан, улица. В одобрените със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. КККР на гр. Варна за [ПИ] , М. К. Д. е вписан в КР като собственик на ид. част от 11,50 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот за паркомясто № *и ид. част от 11,50 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот за паркомясто № *. Двете паркоместа са съседно разположени върху свободната от строежа на сградата част от [ПИ], като под тях е разположена част от изградения за нуждите на същата сграда подземен паркинг- гараж, т.е. те са разположени на нивото на терена върху стоманобетонна плоча над подземното ниво на сградата. Подхода за влизане в двете паркоместа е разположен в южна посока, т.е. той се осъществява откъм съседния ПИ с [идентификатор]. В западна посока , паркомясто № *е отделено от фасадата на построената в [имот номер] сграда чрез долепена до нея стена, изградена с височина от 100 см. и дебелина около 25 см. В източна посока, паркомясто № 14 е ограничено от стена изградена с височина от 100 см. и дебелина около 25 см., която е плътно долепена до ограда с височина от 3,00 м., която е изградена от бетонни блокчета и е разположена на границата между [ПИ] и съседния на него [ПИ]. В северна посока, двете паркоместа са отделени от открита рампа към подземния паркинг-гараж чрез изградена стена с височина от 100 см. и дебелина около 25 см. с поставен над нея стъклен парапет, която изпълнява функциите да предпазва и обезопасява разликата в нивата на рампата и паркоместа № *и *. Пространството над двете паркоместа е открито, т.е. без покрив, а подхода за влизане е отворен (без врата ).

След въвеждането в експлоатация на сградата в [ПИ] през периода след 2018 г., М. К. Д. предприема извършването на СМР за покриване на двете паркоместа и затваряне на подхода към тях, без да разполага за това с одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. В двата края на заетото от двете паркоместа общо петно е извършено тяхното удължаване в южна посока за сметка на [ПИ] , като върху конструкция от кухи стоманени профили са изпълнени две ограждащи стени от панели тип „Аквапанел“, които от външната страна са облицовани с каменни плочи. Металната конструкция на ограждащите стени стъпва върху тротоарните плочки, като същата излиза пред сградата в [ПИ] с 66 см., а в другия край, където е границата между [ПИ] и [ПИ], излиза с 79 см. За покриване на двете паркоместа е изпълнена от студеноогънати правоъгълни и квадратни стоманени профили покривна конструкция , която освен пространството над тях (около 22,40 кв.м. ), обхваща и пространството над изпълнените с „Аквапанел“ две ограждащи стени , а също така и част от пространството над откритата рампа към подземния паркинг-гараж (около 8,70 кв.м.). Покривната конструкция се свързва със съществуващите елементи както следва : чрез колони стъпващи върху съществуващите по северната и източната граници на паркоместата ст. бетонови стени (парапети) ; чрез двете колони изпълнени по външните краища на удължаващите ограждащи стени, като всички колони стъпват върху елементите под тях чрез опорни планки анкерирани с 4 анкерни шпилки ; чрез вътрешна крайна напречна греда, която чрез къси вертикали (окачвачи) заварени за опорни планки, анкерирани в плочата с 4 анкерни шпилки е закрепена в 4 точки за долната страна на ст. бетоновата плоча под прилежащия балкон на втория етаж от сградата ; чрез външна крайна надлъжна греда, закрепена странично за съществуващата стена на сградата чрез опорна планка, анкерирана в стената с 4 анкерни шпилки ; чрез вътрешна надлъжна крайна греда закрепена чрез наклонен подкос от профил 40х60 за съществуващата стена на сградата, който е закрепен странично за стената чрез опорна планка, анкерирана с 4 анкерни шпилки. Съединенията между отделните елементи на стоманената конструкция са изпълнени чрез заваръчни шевове. Върху така изградената стоманена покривна конструкция са монтирани покривни термопанели с дебелина до 5 см., а по външния край на покривната конструкция в пространството под външната крайна напречна греда и между двете стоманени колони в краищата на изпълненото удължение на паркоместата е монтирана ролетна гаражна врата със зидарски размери 463/280 см., която е обща за двете паркоместа и се захранва с ток чрез кабел от обект в сградата. По този начин, двете паркоместа са обособени в затворено пространство със светла височина от 280 см. в най-ниската част и 295 см. в най-високата, което не е захранено с вода, а осветлението му се осигурява от три съществуващи осветителни тела, които са монтирани на фасадата на жилищната сграда като дворно осветление на двете паркоместа. Разположеният от северната страна на паркоместата стъклен парапет не достига на височина до така изграденият покрив, на който е даден наклон в южна посока, т.е. към [имот номер], където той завършва с поставен улук.

По повод съставено от РДНСК-Варна писмо с рег. № ДК-2525-00-573/29.06.2023 г. е била извършена на 11.07.2023 г. проверка от Н. К. и В. И. , заемащи в Район „Приморски“ длъжността старши инспектор „Контрол строителство“. За констатациите от проверката на покритите от М. Д. паркоместа № *и №*бил съставен констативен протокол № 150/11.07.2023 г., в който е отбелязана необходимостта от извършване на геодезическо заснемане на [ПИ], за да бъде установено евентуално навлизане в този имот. Във връзка със същата проверка е подадена от К. М. Д. молба до кмета на Район „Приморски“ с рег. № УСКОР2300188ОПР/15.09.2023 г. , с която са представени обяснителна записка и изготвена от правоспособното лице инж. [населено място] комбинирана скица на сграда-гараж в [ПИ], [улица]-н „Приморски“ , гр. Варна. След получаването на тези документи е съставено от кмета на район „Приморски“ писмо рег. № РД19019561ВН-009ВН-002ПР-001ПР/12.10.2023 г. , в което посочено, че адресатите се информират за това, че районната администрация започва процедура съгласно чл. 225а от ЗУТ, предвид установеното с предоставената комбинирана скица, че обособеният гараж навлиза частично в имот с [идентификатор]. Писмото е изпратено включително до М. К. Д., като на 13.10.2023 г. то е получено от К. Д.. Следва съставянето от старши инспекторите „Контрол строителство“ Н. А. К. и В. С. И. на констативен акт № 11/18.12.2023 г. , в който покритите паркоместа № *и *са описани като обособен гараж представляващ изграден без разрешение за строеж незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който е от шеста категория съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Посочено е, че констативния акт е основание за започване на адм. производство по реда на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа. За така съставеният констативен акт е изпратено до М. К. Д. писмо рег. № РД19019561ВН-009ВН-002ПР-005ПР/19.12.2023 г. на кмета на район „Приморски“, съдържащо уведомление относно възможността за запознаване в 7-дневен срок със съдържанието на акта и получаване на екземпляр от него. Писмото е изпратено на адрес гр. Варна, [улица], но пратката е върната от пощенския оператор с отбелязване „непотърсена“, след което то е залепено на строежа и на таблото за съобщения в сградата на Район „Приморски“, за което от инспектора „Контрол строителство“ А. Т. Н. и старши инспектора В. С. И. е съставен на основание пар.4, ал.2 от ДР на ЗУТ констативен протокол № 25а/11.01.2024 год. В 7-дневен срок от залепването на писмото на 11.01.2024 г. не е подадено възражение от М. К. Д. срещу констативен акт № 11/18.12.2023 г., поради което съобщението до него е свалено от таблото на 30.01.2024 г., за което от В. С. И. и П. П. И. на длъжност инспектор „Контрол строителство“ е съставен констативен протокол № 59/30.01.2024 год.

С решение № 76-9 на Общински съвет Варна по протокол № 6/21.02.2024 год. и на основание чл.42, ал.6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Решение № 296/11.02.2024 г. на Общинската избирателна комисия за прекратяване на пълномощията на Н. Т. Ж. като районен кмет на район „Приморски“ , заместник-кмета на Район „Приморски“ М. Б. е избран за временно изпълняващ длъжността кмет на район „Приморски“ за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Въз основа на правомощията предоставени му с това решение на Общински съвет-Варна и правомощията предоставени на кметовете на райони с т.5 от заповед № 4152/28.11.2023 г. на кмета на община Варна, М. Б. в качеството си на Вр. И.Д. Кмет на Район „Приморски“ издава заповед № 304/20.06.2024 г. , с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ нарежда М. К. Д. да премахне строеж : „Обособен гараж чрез покриване на две паркоместа № *и № *и монтирана ролетна гаражна врата“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна. Заповедта е съобщена на М. К. Д. с писмо рег. № РД24010163ПР_002ВН _ 002ПР/21.06.2024 г. , което той е получил лично на 27.06.2024 год. Жалбата на Д. срещу заповедта е подадена в АС-Варна на 8.07.2024 г. и е приета с вх. № 9802.

 

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното :

 

Жалбата е процесуално допустима – същата е подадена при спазване на 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4, изречение първо, предложение първо от ЗУТ, от адресат на оспорения административен акт и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед № 304/20.06.2024 г. е издадена от компетентен адм. орган – вр.и.д. кмет на Район „Приморски“ , съобразно нормите на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съгласно цитираните разпоредби, именно кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице разполага с материална компетентност да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях , незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В обжалваната заповед е цитирана издадената от кмета на община Варна заповед № 4152/28.1.2023 г. /л.5-6 от преписката/, с т.5 от която кметовете на райони в гр. Варна са оправомощени да издават заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ. На л.7 от преписката е приложен протокол № 6 от заседание на Общински съвет-Варна от 21.02.2024 г. , с решението по т. 76-9 от който, издателят на обжалваната заповед зам. кмета на район „Приморски“ М. Б. е избран на основание чл. 42, ал.6 от ЗМСМА за временно изпълняващ длъжността кмет на район „Приморски“ за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. По тези съображения и противно на изложените в жалбата възражения , съдът намира обжалваната заповед за валиден адм. акт.

Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правните основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Обектите са индивидуализирани в достатъчна степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресатът и наложените му със заповедта задължения. От посочените фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Обжалваната заповед за премахване е издадена въз основа на констативен акт № 11/18.12.2023 г., който е съставен от служители по чл.225а, ал.2 вр. с чл. 223, ал. 2 , а именно – служителите на район „Приморски“ за контрол по строителството Н. А. К. и В. С. И., чиито длъжности са установени с приложените на л.24 -29 от преписката и подписани от тях длъжностни характеристики. Този поставил началото на производството констативен акт е редовно връчен на М. Д. при спазване на процедурата по пар.4, ал.2 от ДР на ЗУТ , за което са съставени приложените на л.20-21 от преписката констативни протоколи № 25а/11.01.2024 г. и № 59/30.01.2024 год. Спазена е процедурата за издаване на обжалваната заповед след изтичане на 7-дневния срок за подаване на възражения срещу констативен акт № 11/18.12.2023 г. , от което право Д. не се е възползвал. Противно на становището на жалбоподателите, оспореният по съдебен ред индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с изискването на чл. 35 от АПК. Както е посочено в констативен акт № 11/18.12.2023 г. , размерите на строежа са приблизително посочени, което обстоятелство обаче не води до невъзможност за неговата индивидуализация, поради което съществено процесуално нарушение не е налице. В този смисъл, факта на установената с повторната тройна експертиза точна площ на покривната метална конструкция не променя същността на волеизявлението на адм. орган, най-малко по причина на това, че въпросната конструкция е функционално неделима и поради това ясно определима и без отразяване на точните й размери. Отправеното в тази насока възражение на жалбоподателите съдът намира за неоснователно, защото то не е в състояние да повлияе за различно приложение на материалния закон – няма от тяхна страна твърдение за факти , нито установяването на такива сочещи на правния извод, че именно установените от експертизата непосочени в КА и в обжалваната заповед точни размери, са в състояние да променят правната квалификация на резултата от извършените СМР.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Между страните по делото няма спор, че за извършеното от жалбоподателите покриване на паркоместа № *и № *, те не са разполагали с одобрен инвестиционен проект и издадено им разрешение за строеж. Спорът е концентриран за това дали извършените СМР представляват строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, каквато е тезата на ответника или представляват преместваем обект по смисъла на пар.5 , т.80 от ДР на ЗУТ, каквато е тезата на жалбоподателите.

Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. В несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план ; 2. Без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. При съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон ; 5. При наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 ; 6. В нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.

Посочената правна норма лимитативно изброява основанията квалифициращи един строеж като незаконен, като законодателят изисква тяхното алтернативно, а не кумулативно наличие, т.е. констатирането на само едно, което и да е от основанията по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ определя строежа като незаконен, респ. подлежащ на премахване – в случая в обжалваната заповед е посочено основанието по чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ – без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж.

За опровергаване на дадената с обжалваната заповед квалификация на извършените от жалбоподателите СМР като строеж от шеста категория , по искане на същите са назначени единична съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. П. К. М. и повторна тройна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещите лица инж. А. Р. П., инж. Н. Г. В. и инж. С. Д. П.. Според съда, направеното с двете експертизи фактическо описание на извършените СМР потвърждава изложените в същата насока в обжалваната заповед фактически констатации, в който смисъл съдът приема дадените с тях заключения за правилни и обосновани. Що се касае до квалификацията на същите фактически констатации като строеж или преместваем обект, съдът счита, че тя представлява правен въпрос, разрешаването на който не е в компетенциите на вещите лица. Приемайки от фактическа страна, че СМР са изпълнени по посоченият в експертизите начин и с там описаните материали, съдът намира, че резултата от същите представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, а именно постройка на допълващо застрояване към изпълнената в [ПИ] основна жилищна сграда – гараж по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ представлява строеж от шеста категория. Определящо за този извод е функционалното предназначение на резултата от извършените СМР, което е различно от първоначалното такова – предназначението като на открити паркоместа, които според тяхната регламентация в чл.37, ал.4 и чл.43, ал.3 от ЗУТ не представляват самостоятелни обекти, с тяхното затваряне от всички страни е променено в гараж, който като постройка на допълващо застрояване представлява съгласно Приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР самостоятелен обект с код 180. Това предназначение на резултата от извършените СМР е несъвместимо с регламентираното в нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ предназначение на преместваемите обекти, което е лимитативно посочено – като преместваеми обекти там не са посочени тези предназначени за паркиране на автомобили. Освен по функционално предназначение, резултата от извършените СМР и конструктивно не представлява преместваем обект по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ – както е посочено в споделените от съда заключения на вещите лица инж. П. М. и инж. Н. В. , обективно не е налице една от присъщите за преместваемия обект фактически характеристики, а именно преместване в пространството без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен. Това е така, защото в случая могат да бъдат отделени и преместени в пространството само част от всички елементи , а именно покривната метална конструкция и ролетната гаражна врата, но не и ограждащите стени. С оглед последното, при евентуално премахване на сглобките и преместване на елементите от покривната метална конструкция и на ролетната гаражна врата, както и на елементите от удължението на ограждащите стени, то в никой случай не би се получил същият затворен обект – ще има преместваеми елементи, които няма за какво да бъдат захванати. Действително, ограждащите стени не са изпълнени от жалбоподателите, но представляват използвана от тях даденост, включително чрез захващане към стените на отделни конструктивни елементи – това са разположената в западна посока фасада на жилищната сграда в [ПИ], северно разположената стена към откритата рампа към подземния паркинг-гараж и източно разположената ограда от бетонни блокчета на границата между [ПИ] и [ПИ]. Обстоятелството, че жалбоподателите обективно не са изпълнили присъщите за всяка постройка основи е ирелевантно в случая, тъй като самият факт на ползване на въпросните три стени с основите им за постигане на целения ефект на присъщото за гаража затворено пространство, е правно равнозначно на изпълнени от тях СМР. По тези причини и предвид приетото с решение № 2361/10.03.2025 г. по адм. дело № 10842/2024 г. по описа на ВАС, че за да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект следва да се изхожда от неговото предназначение, то именно поради предназначението като на гараж на резултата от извършените СМР, в случая е налице строеж, а не преместваем обект. За постройките на допълващо застрояване не се изисква наличие на одобрен инвестиционен проект съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ , но изпълнението на гаража при безспорната липса на издадено разрешение за строеж го определя съгласно чл.225, ал.2, т.2, пр. ІІ от ЗУТ като незаконен строеж.

Премахването на този незаконен строеж е правилно разпоредено с обжалваната заповед, тъй като същият не представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Посочените преходни разпоредби на ЗУТ регламентират условията при които даден строеж макар да е незаконен е търпим, т.е. неподлежащ на премахване. Според съдебната практика на ВАС и на регионалните административни съдилища, приложимостта на отделните хипотези предвидени съответно в § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се преценява съобразно периода на изграждане на строежа. Видно от посочената в нотариалния акт дата на придобиване на двете процесни паркоместа, тяхното преустройство в гараж е извършено след 2018 г., който период не попада в нито един от периодите на изграждане определени с горецитираните норми, поради което не са налице условията за квалифициране на процесния строеж като търпим строеж. С оглед последното, същият подлежи на премахване, което предполага премахване само на изпълнените от жалбоподателите конструктивни елементи така, че да бъде възстановено първоначалното предназначение като на открити паркоместа, съответно възстановена неправомерно заетата част от [ПИ]. По тези съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на правния спор, сторените от жалбоподателите разноски следва да останат за тяхна сметка, респективно своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва бъдат осъдени да заплатят в полза на Община Варна сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г. Д. Д. и М. К. Д., двамата от гр. *, срещу Заповед № 304/20.06.2024 г. на Вр.И.Д. Кмет на Район „Приморски“ , с която е наредено премахването на строеж : „Обособен гараж чрез покриване на две паркоместа № *и № *и монтирана ролетна гаражна врата“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Варна.

 

ОСЪЖДА Г. Д. Д., [ЕГН] и М. К. Д., [ЕГН], двамата с адрес : гр. *, [улица]да заплатят в полза на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.