РЕШЕНИЕ
№ 2149
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110133525 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени е установителен иск от „Софийска вода“ АД срещу К. Ц. П. и В. Ц. П. по
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване съществуване на вземане срещу ответниците за сумата от 6188.23 лева,
представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 29.03.2022г. – 28.04.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.03.2023г., за имот - апартамент №..., находящ се в
гр. София, бул. „Е. Х. Г.“ № ..., ет...., за която сума е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 17048/2023г. на СРС, 55 състав.
Сумите се претендират от ответниците при равни квоти - по ½ част от задължението
спрямо всеки от тях.
Ищецът твърди, че ответниците до продажбата на имота – апартамент № .., находящ
се в гр. София, бул. „Е. Х. Г.“ № ..., ет...., е съществувало договорно отношение с предмет
предоставянето на ВиК услуги за имота, като в базата данни на дружеството била създадена
договорна сметка ... към клиентски № .... Сочи, че ответниците са били собственици на
имота в рамките на периода на доставка, поради което са потребители на предоставяните от
ищеца услуги, като едва на 04.02.2022г. и в резултат на проведен публичен търг имотът бил
придобит от И. И. Е.-Ф., който подал заявление за промяна на титуляря на партидата, в
1
което било посочено, че е собственик въз основа на постановление за възлагане от
04.02.2022г., но не било посочени дали има монтирани водомери. Твърди, че ответниците,
като собственици на имота, считано от момента на придобиването му, имат качеството на
потребители, които не са изпълнили задължението си, регламентирано в чл. 60, ал. 1 ОУ – да
подадат в 30-днвене срок заявление при промяна в собствеността. Обяснява се, че след като
тази информация и документи не са били своевременно предоставени своевременно от
ответниците, партидата на имота е продължила да се води на тяхно име и на тях са
фактурирани процесните задължения за предоставените услуги. Сочи, че след като при него
постъпила информация за продажба на имота от актуалния собственик, на основание чл. 60,
ал. 2 от ОУ извършил служебно закриване на старата партида, водена на предходния
собственик, и служебно открил нова партида за същия имот на името на ответниците в
качеството им на собственици за времето до 04.02.2022г. – датата на вписване в СВ на
постановлението за възлагане на имота на новия собственик. Твърди, че извършените
проверки и откриването на нова партида на ответниците до 04.02.2022г. всички неплатени
задължения за доставени ВиК услуги за периода, които са били фактурирани на името на
стария му собственик, са префактурирани на името на ответниците. Заявява, че ответниците
са обвързани от ОУ и дължат заплащане, за което са изпаднали в забава. Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителен иск за търсените вземания с проведено
заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 17048/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която са постъпили възражения. Представя
доказателства. Прави искане за допускане на комплексна счетоводно-техническа експертиза.
Претендира разноски.
Ответникът К. Ц. П., редовно уведомен за исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, не
подава писмен отговор. Във възражението си по чл.415 ГПК е възразил срещу сумите и е
направил възражение за погасяване на задължението по давност.
Ответникът В. Ц. П., редовно уведомен за исковата молба, в срока по чл.131 ГПК
депозира писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът
не е доставял твърдените услуги, както и че не е спазил реда за отчитането им по реален
отчет на индивидуалните водомери. Твърди, че не са представени доказателства за спазване
на тази процедура, за изправност на устройството за измерване, за водоснабдяване на
сградата. Релевира възражение за погасяване на задължението по давност с изтичането на
три години, тъй като се отнасят за друг период, който се явява погасен по давност. Моли
иска да бъде отхвърлен, претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода и
за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се предпоставя от
установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е било да установи, че
последният е страна по валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до имота на К. Ц. П. и В. Ц. П.,
2
съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води през
процесния период. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД,
достъпни през интернет страницата на дружеството. Съгласно чл.2 от същите, потребители
се явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която трето за
спора лице – И. И. Е.-Ф. е закупила процесния имот на 04.02.2022г. Видно от посочените
като продавачи лица, се установява, че преди продажбата на имота неговори собственици са
били ответниците К. Ц. П. и В. Ц. П.. По делото няма данни от кога ответниците са
собственици на процесния имот. Обстоятелството, че ответниците имат качеството на
потребител на услугите на ВиК оператора като собственици на този имот се оспорва от тях.
Оспорва се размера на задължението.
За изясняване на спора е била приета комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, вещите лица по които са установили, че имотът е присъединен към
съществуващата ВиК инфраструктура, обслужваща района, като обитателите на жилищната
кооперация, в която се намира имота на ответницата, потребяват услугите на ищеца,
изразяващи се в доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води. Видно
от приложенията към заключението е, че партидата за имота е била променена на
04.02.2022г., по която причина е било извършено префактуриране на суми, дължими за
2516.07 м3 вода, потребена за имота за периода 26.03.2013г. – 29.03.2022г. Установява се
още от заключението, че за периода 26.03.2013г. до 27.06.2014г. отчета е извършван по
показанията на монтирания водомер, а след тази дата – на база брой обитатели и определено
месечно потребление. Посочено е, че това второ начисление е извършвано в противоречие с
чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, тъй като са фактурирани 11, 18 и 21 куб.м/месец, вместо
по 6 куб.м. на месец. Според счетоводната част на комплексната експертиза, задълженията
за ползвани ВиК услуги са за периода 26.03.2013г.-29.03.2022г. са в размер на 6188.23 лева
по цени, съответстващи на утвърдените. Посочено е, че операторът е начислил „старо салдо“
в размер на 82.16 лева, включено в тази сума, но за период преди 26.03.2013г., за което няма
информация за причината за приетия подход за приемане на задължения преди 2013г.
Установява се от представените доказателства, а и ищецът сам твърди, че партидата
за имота е била променена на 04.02.2022г., когато същата е записана на трето за спора лице –
И. И. Е.-Ф., в която връзка ищецът извършил префактуриране на суми, дължими за 2516.07
м3 вода, потребена за имота за периода 26.03.2013г. – 29.03.2022г.
Производството по предявени установителни искове по чл.422 ГПК, като
продължение на заповедното производство, изследва съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, индивидуализирано по размер и период. Дори да се установи, че
размерът е различен от заявения в заповедното производство, то исковият съд е в
правомощието си частично да уважи исковата претенция, ако се докаже, че вземането е в по-
нисък размер, съответно да я уважи в цялост, ако е в по-висок или дори да постанови
осъдителен диспозитив за горницата, ако ищецът, ведно с предявения установителен иск, е
3
предявил и осъдителен иск за тази горница. Периодът на претенцията обаче следва да
съвпада с този по заповедта. Изменението на периода на вземането в исковото производство
е недопустима подмяна на основанието на иска, тъй като на практика същият съставлява
нов иск, несвързан с протеклото заповедно производство, на което настоящото е
продължение. В настоящия случай, периодът на потребени услуги е бил заявен пред
заповедния съд от 29.03.2022г. – 28.04.2022г. Вписването в заявлението, че това е периода,
за който вземането се дължи, не променя извода, че това е периода на потребление, с който
вземането се индивидуализира. От комплексната експертиза обаче се изясни, че това е
всъщност периода на фактуриране на задължението, като на практика се префактурират
стари задължения, а с това – падежът за плащане на старите задължения недопустимо се
„подновява“.
Освен това, към този период - 29.03.2022г. – 28.04.2022г., от доказателствата по
делото не може да се изведе, че ответниците са потребители на тези услуги като
собственици на процесния имот. Няма доказателства по делото, от които да се изведе, от
кога отетниците са титуляри на правото на собственост върху процесния имот към датата на
разпореждането с него, поради което и дори да бе съобразен действителния период, в
рамките на който услугите са осчетоводени като предоставени, то искът отново се явява
неоснователен.
Предявеният иск се явява неоснователен и по причина, че ищецът не установи да е
спазил задълженията си, произтичащи от чл. 23 и чл. 24 от Общите условия, тъй като не се
изясни причината, поради която служебно е отчитан водомера на ответниците. Не се
представиха доказателства ответниците да са били уведомяване, че водомера следва да бъде
сменен, ерго от там на тях да им се възложат последиците от неизпълнението на това им
задължение. При недоказаност на тази предпоставка за „служебно отчитане“ в тежест на
ищеца е било да докаже, че е извършвал реален отчет, каквито доказателства по делото
няма.
От изложеното следва извода, че исковата претенция е недоказана и следва да се
отхвърли. Периодът на потребено количество вода, остойностено на 6188.23 лева, не е
сочения в заповедното производство период, за който е издадена заповедта, отчетен период
29.03.2022г. – 28.04.2022г. не съществува, няма доказателства за качеството на ответниците
на потребители за този период като собственици на процесния имот и за спазване на
изискванията при отчитане на услугите. Поради неоснователност на главния иск,
неоснователна се явява претенцията за моратона лихва.
По разноските
При този изход на делото, право на разноски имат ответниците по арг. от чл. 78, ал. 3
ГПК.
Ответникът В. П. своевременно е претендирал разноски, свеждащи се до адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди на адвоката му – адв. С. Д., защото
процесуалното представителство е осъществено по реда на чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА. Размерът на
4
адвокатското възнаграждение се определя от съда, който не е обвързан от посочения в
договора между страните размер, при съобразяване на цената на иска спрямо този ответник
и при съобразяване, че делото не е с правна и фактическа сложност, поради което и
съгласно текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възнаграждението се определя в минимален
размер от 609.41 лева. Своевременно са поискани и се дължат и разноски за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. 17048/2023г. на адв. Б. за оказаното на ответника процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Видно от предмета на оказаното
съдействие, посочен в договора, и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ, дължимото
възнаграждение е в размер на 200.00 лева.
Ответникът К. П. не е претендирал разноски в исковото производство, няма и
доказателства такива да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Софийска вода“ АД,
ЕИК ..., срещу К. Ц. П., ЕГН **********, с адрес с. Б., община Б.а, обл. М., ул. „Ж.“ № ..,
установителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуване на вземане срещу ответниците за сумата от
6188.23 лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 29.03.2022г. – 28.04.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.03.2023г., за имот - апартамент № ..,
находящ се в гр. София, бул. „Е. Х. Г.“ № ..., ет...., за която сума е заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 17048/2023г. на СРС, 55 състав.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Софийска вода“ АД,
ЕИК ...., срещу В. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Т. Ш.“ № ..., ет. ..., ап....,
установителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуване на вземане срещу ответниците за сумата от
3094.15 лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 29.03.2022г. – 28.04.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.03.2023г., за имот - апартамент № ...,
находящ се в гр. София, бул. „Е. Х. Г.“ № ...., ет.... за която сума е заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 17048/2023г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ..., да заплати на
адв. К. И. Б., ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Г.“ № ...,
сумата от 200.00 лева – разноски по ч.гр.д. №17048/2023г. по описа на СРС, 55 състав, за
оказано на ответника В. Ц. П. безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38,
ал. 1, т.2 ЗА.
5
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ..., да заплати на
адв. С. Й. Д., ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Г.“ № ....,
сумата от 609.41 лева – разноски по настоящото производство, за оказано на ответника В.
Ц. П. безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6