О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание проведено на 09.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1230 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Е.П.Й., ЕГН **********, М.Я.Х.-Й., ЕГН ********** и В.Е.Й., ЕГН **********,***, срещу Определение № 6274/16.05.2019 г. по
гр.д. № 1811/2018 г. по описа на ВРС, XXXI с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО
производството по делото.
В жалбата се излага, че определението е нищожно,
защото е произнесено от некомпетентен съдебен състав. В тази връзка се сочи, че
действията на ЧСИ са подсъдни на окръжен съд, а по въпроса за нищожността на
решенията на окръжен съд е компетентен апелативният съд. По същество се твърди,
че определението е неправилно и необосновано. Жалбоподателите излагат, че
първоинстанционният съд не е разбрал предмета на спора. Сочат, че искът за
нищожност на съдебното решение е насочен срещу извършителя на нищожните
действия, а именно частния съдебен изпълнител, който единствен е извличал права
от тях.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от
ответника по частната жалба ЧСИ № 713
Люба Ненкова Тодорова. В отговора се излагат съображения за неоснователност
на жалбата и правилност на първоинстанционното определение. Подробно се излагат
съображения, че предявеният срещу частния съдебен изпълнител иск за прогласяване
на нищожност на съдебно решение е недопустим. Моли за потвърждаване на
определението.
Жалбата е депозирана от легитимирани лица в
срока по чл. 275 ГПК. Същата е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 1811/2018 г. на ВРС е
образувано по изпратени по компетентност с Разпореждане № 899/01.02.2018 г. по
в.ч.гр.д. № 2032/2017 г. на ВОС молби вх. № 35172/13.12.2017 г. и вх. № 2186/22.01.2018
г. подадени от В.Е.Й., Е.П.Й. и М.Я.Х.-Й., за извършване на процесуални
действия по предявен от тях иск за прогласяване на нищожността на Решение №
1536/20.10.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2032/2017 г. на ВОС.
С няколко разпореждания за без движение на
исковата молба първоинстанционният съд е оставял без движение производството по
делото и е давал указания на ищците да посочат кое решение считат за нищожно,
въз основа на какви пороци, кой е ответникът по иска, както и да заплатят
държавна такса.
С поредица от молби ищците са уточнили, че
претендират нищожност на цялото Решение № 1536/20.10.2017 г., постановено по
в.ч.гр.д.№ 2032/2017 г. на ВОС и насочват иска си срещу ЧСИ № 713 Люба Ненкова
Тодорова.
Съдът е приел исковата молба за редовна и е
изпратил препис на ответната страна, която е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който твърди, че искът е недопустим.
С обжалваното Определение № 6274/16.05.2019 г.
ВРС е приел, че искът е недопустим и е прекратил производството по гр.д. №
1811/2018 г. Първоинстанционният съд е направил този извод мотивирайки се с
това, че частният съдебен изпълнител не е процесуално пасивно легитимиран да
отговаря като ответник по иск за нищожност на съдебно решение, както и че
твърденията на ищците сочат към опит да се осуети принудителното изпълнение по
атакуваното съдебно решение.
На първо място възражението на жалбоподателите за
нищожност на атакуваното определение на първоинстанционния съд, като произнесено
от некомпетентен съдебен състав, е неоснователно. Производството пред ВРС е
образувано по предявен установителен иск за нищожност на съдебно решение по чл.
270, ал. 2 ГПК. По правилата на родовата подсъдност тези искове се разглеждат
от районен съд като първа инстанция. /арг. чл. 103, вр. чл. 104 ГПК/. Не съществува законова пречка, от вида на
твърдяната от жалбоподателите, районният съд да е произнася по същество по въпроса
за нищожността на съдебно решение постановено от по-висшестоящ от него съд. По
общите правила съдебният акт на първата инстанция ще подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и решението ще подлежи на триинстанционен контрол, при наличието на законовите
изисквания за това. В този смисъл, апелативният съд не е компетентен да
разгледа като първа инстанция иск за нищожност на решение на окръжен съд.
Правилно е твърдението на жалбоподателите, че
действията на частния съдебен изпълнител във връзка с образуваното пред него
изпълнително дело подлежат на обжалване пред окръжен съд. Същите обаче могат да
се атакуват само чрез специално предвидения за това ред по чл. 435 ГПК, който е
бил използван от длъжниците при подаването от тяхна страна на жалби срещу
Постановление от 05.04.2017 г. за възлагане на недвижим имот на ЧСИ № 713 Люба
Тодорова по изп.д. № 20137130400088. По подадените
жалби срещу действията на ЧСИ е образувано в.гр.д. № 2032/2017 г. на ВОС, по
което съдебният състав се е произнесъл с Решение № 1536/20.10.2017 г., чиято
нищожност се претендира от ищците. Със съдебното решение са оставени без
уважение жалбите, като произнасянето по същество на съда е окончателно. Извън
това производство не е предвиден друг ред за защита срещу незаконосъобразно
изпълнителни действия, а единствено може да се ангажира отговорността на ЧСИ за
вреди по чл. 441 ГПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира
първоинстанционното определение за валидно
и допустимо. По същество същото се явява законосъобразно и правилно поради следното:
За да се развие едно гражданско съдопроизводство
е необходимо да са налице определени процесуални предпоставки и да няма
процесуални пречки за съществуването и упражняването на правото на иск. Една от
абсолютните процесуалните предпоставки за съществуване правото на иск е
процесуалната легитимация на страните. Липсата на процесуална легитимация на
една от страните води до недопустимост на производството и съответно като
последица до неговото прекратяване.
В конкретния случай първоинстанционният съд е
давал пълни, точни и правилни указания на ищците, с които е целял уточняване на
исковата молба и предмета на предявения иск. Ищците недвусмислено са заявили,
че предявяват иск за нищожност на съдебно решение и като ответник са посочили
Люба Тодорова в качеството и́ на частен съдебен изпълнител.
Преценката на съда за допустимостта на
образуваното пред него производство се определя от твърденията на страните. Надлежни
ответници по иска са правните субекти обвързани от решението, чиято нищожност
се претендира да бъде установена. (Определение № 307.10.05.2019 г. по в.гр.д. № 215/2019 г. на ВАпС) Насочването на иска срещу ЧСИ води до невъзможност да
бъде развито надлежно гражданско производство поради липсата на процесуална
легитимация. Макар и действията на съдебния изпълнител да са предмет на
разглеждане в атакуваното съдебно решение, той не е страна по материалното
правоотношение и не може да отговаря като ответник по такъв иск.
С оглед принципа на диспозитивното
начало съдът няма право да дава указания на ищеца срещу кого да насочи иска си,
но е длъжен служебно да следи за законосъобразното развитие на производството и
да го прекрати ако от твърденията в исковата молба се вади извод за
предявяването му срещу ненадлежна страна.
Отделно от горното, в исковата молба на ищците е
налице противоречие между обстоятелствената част и петитума, което не е било
отстранено от тях и след множеството указания на районния съд. Ищците твърдят,
че спрямо тях ЧСИ е извършил нищожни изпълнителни действия, а същевременно
искат обявяване за нищожност на съдебното решение, с което тези действия са
приети за законосъобразни. Въпросът за валидността на предприетите от ЧСИ
изпълнителни действия не подлежи на отделна проверка извън производството по
чл. 435 ГПК, поради което търсения от ищците правен резултат не може да бъде
постигнат чрез предявяване на установителен иск за нищожност на съдебното
решение по спора, който иск има различен предмет и за уважаването му подлежат
на установяване други факти.
Съобразно приетото в доктрината и съдебната
практика нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването му от
незаконен състав; извън правораздавателната дейност на съда; при неподписването
на решението от мнозинството съдии от състава или ако не е съставено в писмена
форма; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да
бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнението на нещо,
което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпление.
В исковата молба и в частната жалба жалбоподателите
не навеждат подобни твърдения и всичко гореизложено сочи за недопустимост на
образуваното пред районен съд гражданско производство, поради което обжалваното
определение следва да се потвърди.
Липсват претенции за разноски в производството,
поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
6274/16.05.2019 г. по гр.д. № 1811/2018 г. по описа на ВРС, XXXI с-в, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и при наличието на
предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.