Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
М.
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Стоянова
въззв.
търговско дело № 448 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
е по въззивна жалба вх. №8363/04.02.2019г. от „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица", бул. „Витоша", № 89 Б
срещу решение №158/11.01.2019г., постановено по гр.дело
№10006/2018г. на Варненския районен съд, с което е осъден въззивникът да
заплати на В.А.Д., ЕГН **********,
адрес: *** сумата в размер на 16500.00лв., представляваща дължимо
обезщетение, вследствие настъпило на 28.04.2018г. застрахователно събитие, по покрит риск от
застраховка „КАСКО+" на лек автомобил марка „***", модел „***"
ДК № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 25.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението на
основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е вредите по лекия автомобил са настъпили в
следствие на посочения в исковата молба механизъм, като не е доказана причинно
следствената връзка. Липсват и доказателства за стойността на вредите /писмени
и заключение/, тъй като вещото лице по автотехническата експертиза не е имало
задача да ги определи по размер. В резултат на това съдът е ценил заключението
в частта, в която е даден отговор на въпрос, който не е бил допускан досежно
размера на вредите. На следващо място съдът е допуснал нарушение на материалния
закон като не е приспаднал остатъчната стойност на автомобила при определяне на
обезщетението. Във връзка с механизма на ПТП и остатъчната стойност въззивникът
е въвел оплакване, че първоинстанционният съд е извършил процесуално нарушение,
като не е допуснал поисканата от въззивника повторна съдебно автотехническа
експертиза. Поддържа се направеното в отговора на исковата молба за съпричиняване
на вредите от страна на водача на автомобила, като се иска намаляване на
обезщетението с ½ част.
По
изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, както и
да му се присъдят направените разноски.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
В.А.Д., в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в
хода на първоинстанционното производство е установено наличието на валиден
застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, както и размера на
вредите. Доказана е със заключението на вещото лице причинно следствената
връзка между вредите и механизма, като не е налице твърдяното от страна на
ответника съпричиняване на вредите. Направен е анализ на заключението на вещото
и събраните писмени доказателства, които сочат на тотална щета и прекратена
регистрация на лекия автомобил.
По
изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционния акт.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез
процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна,
също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна
жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е бил сезиран с
иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ от В.А.Д. срещу „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от 16500.00лв., представляваща
неплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в тотална щета, вследствие настъпило на 28.04.2018г. застрахователно събитие, по покрит риск от
застраховка „КАСКО+" на лек автомобил марка „***", модел „***"
ДК № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 25.06.2018г.
В исковата молба са наведени
твърдения, че на 28.04.2018г. на около 23.00ч. от магистрала Черно Море посока
кв. Аспарухово на кръстовището за квартал Боровец е настъпило ПТП, при което
водачът/ ищец, управлявайки лек автомобил марка „***", модел „***" ДК
№ *** е заслепен от насрещно движещо се МПС и при вероятно пукване на гума,
губи управлението на автомобила, който пресича перпендикулярно пътя за Боровец
и попада в канавката.
Излага се, че между
ищецът и ответника/застраховател има сключен договор за застраховка „Каско +”
по отношение на процесния автомобил, обективиран в застрахователна полица
№440117031031409 от 31.05.2017г., валиден за периода 01.06.2017г. до 31.05.2018г.
с ответника. В следствие на ПТП са били причинени вреди на лекия автомобил,
като е налице тотална щета, тъй като разходите за поправянето надхвърлят с 70%
пазарната му стойност. След отправено уведомление за щета, ответникът е отказал
да заплати застрахователно обезщетение, поради което се претендира неговото
осъждане за процесната сума.
Ответникът ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и
размер. Твърди се, че водачът на лекия автомобил има изключителна вина за ПТП,
тъй като се е движил с несъобразена скорост, не е съобразил пътната обстановка,
с което е нарушил чл.20 от ЗДвП. Приносът за общия вредоносен резултат
ответникът определя на ½.
На следващо място се
излага, че ищецът не е представил доказателства за ремонта на автомобила и
стойността му, с оглед на което следва да се определи обезщетение на база
методиката на застрахователя. Отделно от това ответникът оспорва наличието на
тотална щета и възможността автомобила да бъде отремонтиран. Допълнително
излага, че по отношение на автомобила няма прекратена регистрация на основание
тотална щета, поради което не се дължи и застрахователно обезщетение.
По изложените
съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
При
така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба
разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за
имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест
да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка,
че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения
начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети,
чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне
/материали и труд/.
Фактите по делото сочат, че страните
са били обвързани по силата на договор за застраховка „Каско“ по застрахователна
полица №440117031031409/31.05.2017г., валиден за периода 01.06.2017г. до
31.05.2018г. на лек автомобил марка „***", модел „***" ДК № ***,
собственост на застрахования ищец, съгласно свидетелство за регистрация на л.12.
На следващо място няма спор по делото,
че са заплатени застрахователните вноски в общ размер от 871.88лв.
С уведомление за настъпила щета
застрахованият ищец е уведомил застрахователя за настъпило ПТП, а именно, че на
28.04.2018г. около 23.30ч. на магистрала Черно Море посока кв. Аспарухово на
кръстовището за квартал Боровец е настъпило ПТП, при което водача В.Д.,
управлявайки лек автомобил марка „***", модел „***" ДК № *** е бил
заслепен от насрещно движещо се МПС, при което губи управлението на автомобила,
същият се преобръща и блъска в дърво. Представен е протокол за ПТП
№1602211/28.04.2018г. и акт за установяване на административно нарушение
№9896606/29.04.2018г., от които се установява този механизъм на ПТП. Той се
потвърждава и от заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза.
Вещото лице е заключило, че водачът при избягване на насрещно движещ се в
пътната му лента автомобил, е предприел аварийна маневра в дясно, при която е
загубил управлението над автомобила. В заключението е посочено, че автомобилът
е навлязъл в дясната канавка при пътен възел в посока м. „Боровец“, преобърнал
се е относно лявата си странична част, извършил е постъпателно движение по
предходния вектор, след което се е ударил в крайпътно дърво.
От страна на застрахователя е
образувана преписка и изготвен опис заключение по щета №44010311803409/30.04.2018г.,
в която са посочени констатираните щети по лекия автомобил „***“ в 32 точки.
Съгласно неоспореното заключение по автотехническата експертиза вредите по
лекия автомобил са в пряка и причина връзка с настъпилото ПТП.
Застрахователният договор обхваща
датата на ПТП - 30.09.2016г.
Следователно за застрахователя е
възникнало задължението да изплати застрахователно обезщетение по договора за
застраховка.
Предвид ограничения въззив и липсата
оплаквания и възражения по установяване на фактическия състав на чл.405 от КЗ
за ангажиране отговорността на застрахователя, съдът пристъпва към разглеждане
на следващите спорни въпроси, повдигнати с въззивната жалба, касаещи размера на
застрахователното обезщетение и наличието на съпричиняване.
За определяне на размера на
застрахователното обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на „възстановителна
застрахователна стойност“, която представлява стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Размерът
на застрахователното обезщетение се определя към датата на събитието и в рамките
на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
По смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ тотална
щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване
в натура на вредите или експертна
оценка – при изплащане на парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1
от КЗ на лекия автомобил марка "Субаро" към датата на
събитието, съдът приема, че е равна на посочената застрахователна стойност, а
именно 16500.00 лева. Не са налице ангажирани доказателства, които да сочат на
друга пазарна цена към датата на ПТП. Съответно стойността на разходите за
ремонт по средни пазарни цени е 27083.95лв. Следователно е налице тотална щета,
тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт (възстановяването му е
технически възможно, но икономически нецелесъобразно) надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила. Наличието на тотална щета се признава
изрично от ответника в негово писмо л. 68 от делото и с друго такова е
уведомена Пътна полиция при ОД ВР КАТ.
За определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати запазените
части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство.
Установяването на наличието на запазени части и тяхната стойност е в
доказателствена тежест на застрахователя. Целта на приспадането на запазените е
да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи
едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и
стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на
вторичния пазар.
За размера на запазените части съдът
съобрази следното:
Доколкото е налице тотална щета по
отношение на процесния автомобил, същия представлява излязло от употреба МПС по
смисъла на параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за излезлите
от употреба моторни превозни средства, вр. чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл.18, ал.1 от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът, като
собственик на автомобила е бил длъжен да предаде автомобила на специализиран
център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1
и т. 2 от наредбата, гласяща,
че предаването на излезли от употреба
МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от предвидените в
наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение.
В случая автомобилът е бил предаден в
център за разкомплектоване „Метал Експрес“ ООД, за което обстоятелство е
издадено удостоверение №68783/12.04.2019г. в съответствие чл.19, ал.1 от Наредбата
за излезлите от употреба моторни превозни средства.
Видно от договор №68483/12.04.2019г.
ищецът е получил от центъра за разкомплектоване сумата от 351.00лв. за скрап. Тази
сума е определило и вещото лице в заключението си по допусната допълнителна
задача по съдебно автотехническата експертиза в настоящата инстанция. В
коментираното заключение обаче вещото лице е посочило, че са налице запазени
части от автомобила, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар от
разкомплектоващите центрове, като стойността им се равнява на 1500.00лв. Съдът
намира, че меродавна за приспадане е стойността на запазените части, а не тази
получена за скрап. Това е така защото скрапната стойност отразява цената на
вложения в автомобила метал, в зависимост от теглото му, но не и придадената
стойност на автомобилните части, определена съобразно тяхното специфично предназначение.
По тази причина стойността на автомобила на скрап следва да се прилага само по
изключение в случаите, когато идентифицирането на запазените части е
невъзможно, т.е. когато автомобилът
действително е бил предаден за рециклиране. В разглеждания случай
остойностените от вещото лице запазени части съществуват, няма данни да са
бракувани, поради което съдът приема, че са в състояние да бъдат вложени в друг
автомобил, респективно да бъде реализира пазарната им стойност. Това, че
застрахованият е избрал икономически нецелесъобразен начин на реализиране на
частите на увредения автомобил не следва да увеличава отговорността на
застрахователя.
Следователно застрахователят дължи действителната стойност
на процесния автомобил след приспадане на стойността на запазените части в
размер на 1500.00лв., която се равнява на 15000.00лв.
При така определеното обезщетение съдът пристъпва към
разглеждане на възражението на въззивника/застраховател за наличието на
съпричиняване на вредите.
Съдът намира за доказано, че водачът В.Д. се е движил с
несъобразена скорост с пътните условия. Това се установява от приетия по делото
акт №989606/29.04.2018г. за установяване на административно нарушение. Същият е
подписан от водача без възражения, с което последният е признал неизгодните за себе си факти. Това
обстоятелство не се опровергава и от заключението по първоначалната експертиза,
където вещото лице не е изследвало с каква скорост се е движил автомобила, като
е посочило само какво е ограничението скоростта на мястото на ПТП и каква е опасната зона.
С това си поведение застрахования водач виновно и
противоправно е нарушил чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, поради
което му е наложено наказание с наказателно постановление
№18-0442-000468/05.06.2018г. Действията на водача са в пряка и причинна връзка
с настъпилите вреди по застрахования автомобил, поради което съдът намира, че е
налице твърдяното съпричиняване. Съдът като съобрази, че действията на водача,
намира, че приноса му не е съществен и следва да се определи на 30%.
В тази връзка са възникнали предпоставките на чл.408,
ал.1, т.3 от КЗ за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 30%, поради неизпълнение на задължение предвидено в закон, което е довело до
възникване на застрахователното събитие и е значително с оглед интереса на
застрахователя.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.405 от КЗ е основателен за
сумата от 10500.00лв., като първоинстанционният акт следва да бъде потвърден в
тази му част и неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 16500.00лв., в която част атакуваното решение подлежи на отмяна, а
предявения иск отхвърлен.
По
разноските.
Предвид изхода от спора и искане на
въззивника/ответник за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно отхвърлената част и съобразно представените доказателства
и списък по чл.80 от ГПК в размер на 478.79лв. за първа инстанция и 518.18лв.
за пред втора инстанция.
На въззиваемата страна се следват
разноски за първа инстанция в размер на 1072.27лв. По отношение на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00лв. за въззивна
инстанция съдът намира, че същото е неоснователно. За установяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение е представена разписка, едностранно
подписана от процесуалния представител на въззиваемата страна. Същата обаче не
може да не може да удостовери, че между ищеца
и адв. Д. е сключен договор за правна помощ /двустранен и възмезден/ за
извършване на процесуално представителство за въззивна инстанция и за
подготвяне на отговор, както и, че по него е уговорено възнаграждение в размер
на 1500.00лв.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение №6/2012, от 6
ноември 2013 год. на Върховен касационен съд за да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение е необходимо да бъде представен договора за правна
помощ, като в същият следва да е посочен и начина на плащане.
Следователно представения документ
„разписка” не удостоверява обстоятелствата, които да водят до присъждане на
адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№158/11.01.2019г., постановено по гр.дело №10006/2018г. на Варненския районен
съд, в частта, в която ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица",
бул. „Витоша", № 89 Б е осъден въззивникът да заплати на В.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** е осъден да заплати сумата за разликата над 10500.00лв. до пълния
присъден размер от 16500.00лв., представляваща дължимо обезщетение,
вследствие настъпило на 28.04.2018г.
застрахователно събитие, по покрит риск от застраховка „КАСКО+" на
лек автомобил марка „***", модел „***" ДК № ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 25.06.2018г. до окончателното изплащане
на задължението на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането, както и в частта, в която са присъдени разноски
на ищеца за разликата над 1072.27лв. до
пълния присъден размер от 1685.00лв.
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица", бул. „Витоша", № 89 Б иск с правно основание чл.405 от КЗ
да бъде осъден ответникът да заплати сумата за разликата над 10500.00лв. до пълния
присъден размер от 16500.00лв., представляваща дължимо обезщетение,
вследствие настъпило на 28.04.2018г.
застрахователно събитие, по покрит риск от застраховка „КАСКО+" на
лек автомобил марка „***", модел „***" ДК № ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 25.06.2018г. до окончателното изплащане
на задължението на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№158/11.01.2019г., постановено по гр.дело №10006/2018г. на Варненския районен
съд, в останалата част, с която „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица",
бул. „Витоша", № 89 Б е осъдено да заплати на В.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** е осъдено да заплати сумата от 10500.00лв., представляваща дължимо
обезщетение, вследствие настъпило на 28.04.2018г. застрахователно събитие, по покрит риск от
застраховка „КАСКО+" на лек автомобил марка „***", модел „***"
ДК № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 25.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението на
основание чл. 405 от Кодекс за застраховането, както и в частта, в която са присъдени разноски на ищеца за в размер на 1072.27лв.
ОСЪЖДА В.А.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо
Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица", бул. „Витоша", № 89 Б сумата от 478.79лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски за първа
инстанция и сумата от 518.18лв.
/петстотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
разноски за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.