Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Габрово, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в открито
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
При секретаря В. Николова, като
разгледа докладваното от съдията, АНД №
1116 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.С.Х. *** против Наказателно
постановление № 27-0000132 от 20.09.2019г.
издадено от Началника на ОО”КД-ДАИ”
Габрово.
Жалбоподателят претендира отмяна на
наказателното постановление. В деня на проверката отивал на ремонт в сервиз в
гр. Габрово и заповедта не била в него. Представил я в тридневния срок в ОО
„АА” Габрово. Пенсионер е и трудно се издържал финансово.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата си, моли
да се приеме, че е налице маловажен случай. Санкцията била непосилна за него.
Ответния ОО “КД – ДАИ” гр. Габрово,
редовно призован не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид жалбата и наведените в нея
доводи, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок е и
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по съображения различни от
изложените в жалбата.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства от съвкупната преценка на които съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
При извършена на 04.09.2019г. около
11,05 часа проверка в с. Драгановци, главен път ІІ-44, км. 18+406 на водача Х.С.Х.
е установено, че извършва превоз за собствена сметка с товар /празен/, с поставена табела “Превоз за собствена
сметка”, с товарен автомобил „Мерцедес 612Д” от кат. №2, с рег. № СТ 7158 РА, собственост на „Верея
карс” ООД. В хода на проверката е констатирано, че водачът не може
да представи заповед на ръководителя на лицето за чиято сметка се извършва
превозът, в кято да са отразени датата, часовете на тръгване и пристигане,
маршрутът и вида на товара.
За констатираното при извършената
проверка от страна на актосъставителя И.К. и свидетеля присъствал при установяване на
нарушението М.Г., е съставен АУАН от
04.09.2019г. против Х.Х. за нарушение на чл. 18 т.4 от Наредба № Н-8 /
27.06.2008г. на МТ.
Съставеният
АУАН е надлежно връчен на Х.Х. и подписан от него, с отбелязване, че е забравил
заповедта.
След съставянето на АУАН е представена в ОО “КД –
ДАИ” Габрово Заповед № 001 от 04.09.2019г. издадена на осн. чл. 18 т.4 от Наредба № Н-8.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено Наказателно постановление № 27-0000132 от 20.09.2019г. от Началника на
ОО “КД - ДАИ” Габрово против Х.С.Х., с което за нарушение на чл. 18 т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на
МТ на осн. чл. 93 ал.2 от ЗАП му е наложена глоба в размер на 500лв.
Приложена е и Заповед № РД – 08-249
от 15.05.2019г. относно определяне на
длъжностни лица от ИА”АА”, които да издават наказателни постановления за
установени административни нарушения по
Регламенти на Европейския парламент и Съвета, ЗАП, ЗДП и подзаконови
нормативни актове.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че формално осъществява признаците административното
нарушение на чл. 18 т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, с който текст е
въведено изискване при извършване на превози на товари за собствена сметка,
водачът да представя при поискване от контролните органи заповед на ръководителя
на лицето, за чиято сметка се извършва превозът; в заповедта се посочват датата
или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара, но неговата обществена опасност е явно
незначителна. Установява се по безспорен начин, че към датата на извършване на
превоза е била издадена необходимата заповед, съобразно Наредба № Н-8 на МТ, но
при проверка от страна на контролните
органи, жалбоподателят не е могъл да я представи. Представил е останалите
изискуеми документи. Възползвайки се от възможността дадена му от закона,
жалбоподателят е представил в три дневен
срок заповедта.
Това сочи, на липсата на недобросъвестност от страна
на жалбоподателя и извършване на превоза без необходимите документи.
Не случайно в разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН е предвидена възможност за
нарушителят освен възраженията, които е дал при съставянето на акта, да направи
и писмени възражения по него, в тридневен срок от подписването на акта, тъй
като е възможно да се представят доказателства, които да установят
една по-различна фактическа обстановка и доведат до неиздаване на наказателно
постановление. Представената в срок
заповед, не е взета предвид, ако бе
сторено това, то неминуемо би довело до
обсъждане на тежестта на нарушението и съответното му наказание.
Наказващият орган не може безкритично да налага наказание, без да се
вземат предвид характерните особености
на конкретният случай. Липсва какъвто и
да било мотив от страна на наказващият орган,
от който да са видни съображенията му, защо смята за съответно налагането
на наказание в размер на 500 лева за това конкретно нарушение.
Действително в разпоредбата на чл. 93 ал.2 от ЗАП е
предвидено за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
Касае се обаче за нарушение, от което не са настъпили
никакви вредни последици, обществената му опасност е толкова ниска, че по никакъв начин, не може да се приеме за
съответно наказание глоба в размер на 500 лева, пък била тя и в минимално
предвидения от закона размер. Именно за
това законът е дал възможност на наказващите органи да преценяват всеки
конкретен случай, да вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Нормата на закона не е пожелателна за
наказващият орган, тя е задължителна. Не изпълнението на това задължение от
страна на наказващият орган, води като последица, налагането на необосновано по
вид и размер наказание.
Настоящият състав на съда намира, че се касае за
маловажен случай, според критериите визирани в нормата на чл. 93 т.9 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗААН, за който е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН от страна на наказващият орган.
В наказателното постановление не е отделено никакво
внимание на факти, имащи отношение към отговора на въпроса какво по размер
наказание следва да се наложи за него, и след като такова няма следва да се
приеме, че наказващият орган на практика не е извършил необходимата проверка за
наличието на условия за маловажност по същество. Ако се приеме, че такава не е
необходима, това би означавало за едни и същи общи последици, които винаги
произтичат от едни и същи нарушения, да се налагат едни и същ по вид и по
размер наказания, без да се имат предвид / и обсъждат / броя и естеството на
смекчаващите и отегчаващите самото нарушение факти, което се явява в разрез с
правилата, установени във връзка със самата индивидуализация на наказанието по
смисъла на чл.27 ал.2 и 3 от ЗАНН.
С оглед на изложеното проверката е била необходима, и
то не само защото нарушението ще бъде първо по ред, но и защото ако се отчитат
липсата на пречки, създадени от жалбоподателя при извършване на проверката, и
естеството на обосновалите неговата отговорност действия, както и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства. Всичко
това налага извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други такива от съответният вид.
Горните обстоятелства, обосноваващи наличието на маловажен случай на нарушение,
не са били отчетени от наказващият орган в тяхната съвкупност, тъй като същият,
вместо да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено или устно
жалбоподателя, че при повторен случай ще го накаже, е издал едно постановление,
с което директно го е санкционирал без преди това да е осъществил
задължителната за него /според приложимата съдебна практика – Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК/ проверка за
съществуването или липса на маловажност по същество.
Като не е обсъдил всички обстоятелства имащи значение
при определяне вида и размера на наказанието, административно наказващият орган
е издал наказателно постановление в нарушение на закона.
По изложените съображения съдът
счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, а
административното нарушение да бъде прието за маловажно.
При извършената служебна проверка
съдът не установи нарушения на процесуалните правила при издаването на акта и
наказателното постановление, но счита,
по изложените по-горе съображения, че са налице основания да отмяна на
наказателното постановление.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
27 – 0000132 от 20.09.2019г. издадено от Началник ОО “КД – ДАИ” Габрово, с
което на Х.С.Х. ***, ЕГН *********** е
наложена глоба в размер на 500 лева, на осн. чл. 93 ал.2 от ЗАП, като неправилно
и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Габрово в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: