№ 1636
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100107394 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. СТР. С. срещу ЗК
„Л.и.“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 150 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л.Д.С. в резултат на ПТП
на 23.11.2020 г., ведно със законните лихви от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че при ПТП на 23.11.2020 г. в гр. София пресичала ул.
„Иваница Данчев“ на маркирана с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1
на пешеходна пътека в района на № 17, когато била ударена от л.а. „Пежо“,
модел „307“ с ДК № ****, управляван от Ем. М. Т..
Л.С. била приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ в изключително
тежко състояние, с политравма – увреди в десен и ляв долен крайник, ребра и
горна челюст. Лекували я до 01.12.2020 г., след което я изписали. Въпреки
проведеното лечение настъпило влошаване на здравословното й състояние и
се наложило отново да бъде хоспитализирана. На 08.12.2020 г. постъпила в
клиника по интензивно лечение. На 09.12.2020 г. състоянието й се влошило и
поради остър хирургичен корем била проведена оперативна интервенция,
след което била изведена в състояние на септичен шок с полиорганна
недостатъчност.
Въпреки проведеното лечение, на 11.12.2020 г. Л.С. починала.
1
Вина за настъпването на произшествието имал водачът на л.а. „Пежо“
Е.Т., която нарушила правилата за движение по пътищата, като не пропуснала
движещия се по пешеходна пътека участник в движението.
Ищецът В.С. бил син на пострадалата и със смъртта на майка си той
загубил най-близкия си и скъп човек. Преди смъртта на С. между нея и
ищецът съществувала сила емоционална връзка. Живеели в едно домакинство
и споделяли всичко помежду си. Преди 11.12.2020 г. майка му била в отлично
здраве и внезапната й смърт била тежък удар за ищеца. Продължавал да
изпитва мъка и страдания от смъртта на майка си.
Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ЗК
„Л.и.“ АД. На 19.02.2021 г. ищецът предявил претенция пред
застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за търпените от
него болки и страдания от смъртта на майка му Л.С.. Ответникът нито
определил, нито изплатил обезщетение.
Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва от
23.11.2020 г. до окончателното изплащане.
В подадения от ответника отговор се съдържат възражения, че според
представените от В.С. документи по преписката по образуваната щета
дружеството не могло да се произнесе по обективни причини – липса на
достатъчно доказателства. Поради обстоятелството, че липсвали нужните
доказателства, за застрахователя на гражданската отговорност на
застрахования не били започнали да текат сроковете и следователно
предявеният от ищеца иск бил недопустим.
По същество оспорва описания механизъм на ПТП, вината на водача на
л.а „Пежо“ Е.Т. и че леталният изход на Л.С. е настъпил по причина на
травмата, получена при процесното ПТП.
С. нарушила правилата за движение по пътищата, като предприела
пресичане от място, където не е била видима за останалите участници в
движението поради ограничения на видимостта и поради внезапно пресичане
на пътното платно и без оглед на отстоянието, на което се е намирал
автомобилът от нея.
Оспорва и причинната връзка между механизма на ПТП, възникналите
2
при произшествието травми и леталния изход на пострадалата. С. имала
придружаващи заболявания – захарен диабет, емфизем с пулмофиброзни
промени и аритмия при предсърдно мъждене.
При приема на 08.12.2020 г. С. била приета с оплаквания, които нямали
връзка с получените при ПТП увреждания. Според ответника причина за
леталния изход е нарушената дихателна функция с ацидоза, довела до
полиорганна недостатъчност при поставена диагноза COVID 19 и
идентифициран вирус и волвулус на сигмата и настъпилия перитонит.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за неимуществени вреди,
за техния интензитет и проявление. Ищецът бил на възраст, която не
предполагала зависимост в личностен и социален аспект от пострадалата.
Счита претендираният размер на обезщетението за прекомерен и предвид
възрастта на пострадалата (78 г.) и нейния син (56 г.).
Застрахователното дружество оспорва и акцесорния иск за мораторни
лихви с твърдения, че главният иск е неоснователен, а и рекламационното
производство не било приключило.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Искът се основава на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на управляваното от
Ем. М. Т. превозно средство и ЗК „Л.и.“ АД.
Предпоставка за допустимостта им е предявяване на претенция пред
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine.
С определение от 13.10.2021 г. между страните в производството е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството,
че за л.а. „Пежо“, модел „307“ с ДК № **** е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Л.и.“ АД.
Безспорно се установява от депозирана при ЗК „Л.и.“ АД молба вх. №
2522/19.02.2021 г., че ищецът В. СТР. С. е предявил претенция през
застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно
3
обезщетение за вреди от ПТП на 23.11.2020 г., към която са били приложени
констативен протокол за ПТП, три епикризи, препис извлечение от акт за
смърт, удостоверение за наследници и пълномощно в полза на адв. С. Н.-К..
В отговор, на 26.02.2021 г. ЗК „Л.и.“ АД е поискал допълнителни
документи, в това число влязла в сила присъда за установяване на вината на
водача Е.Т..
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
При пълно и главно доказване в тежест на ищците беше да докажат
наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД.
В изготвената и приета по делото съдебна авто-техническа експертиза е
описан механизмът на ПТП: на 23.11.2020 г. около 08.50 часа в гр. София, на
ул. „Иваница Данчев“ в района на № 17, преди Т-образното кръстовище с ул.
„Десислава“ Л.С. е пресичала на пешеходна пътека в посока от дясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила. Платното за движение е било с
4 пътни ленти, по 3.5 м всяка и по 2 ленти за всяка посока. На ул. „Иваница
Данчев“ пътният участък бил с ляв завой при движение на л.а. „Пежо“ от ул.
„Панорамен път“ към бул. „А. Пушкин“. Л.С. пресичала платното за
движение на обозначената пешеходна пътека от дясно наляво спрямо
посоката на движение на управлявания от Е.Т. л.а. „Пежо“. Пешеходната
пътека тип „зебра“ била сигнализирана с пътен знак Д17 на 14 м преди
пресечната точка на десния бордюр на ул. „Иваница Данчев“ и първия
бордюр на ул. „Десислава“. Л.а. „Пежо“ се движил със скорост 50 км/ч. На
около 7.5 м преди пешеходната пътека имало паркиран до десния бордюр л.а.
4
„Рено“, който частично ограничавал видимостта за водача на л.а. „Пежо“.
Последният обаче се движил в ляв за него завой, поради което при
внимателно наблюдение и своевременна реакция водачът Е.Т. е могла да види
пешеходеца навреме, преди автомобилът да навлезе в опасната зона за
спиране. Т. могла да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието, дори и при бързо тичане на пешеходеца С..
Мястото на удара се намирало на около 5.3 м вляво от десния бордюр.
Според вещото лице, пешеходецът също имала възможност да предотврати
удара, ако се е огледала наляво преди да предприеме пресичане на платното
за движение.
При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че
водачът на л.а. „Пежо“ Е.Т. е реализирала поведение, довело до вредоносния
резултат, нарушавайки обществените отношения, свързани с безопасността на
движението по пътищата. Т. не е спазила задължението си по чл. 5, ал. 2, т. 1
от ЗДвП - да прояви внимание и предпазливост към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Още повече, че на достатъчно
разстояние преди пешеходната пътека е имало поставен знак Д17, указващ на
място, предназначено за пресичане от пешеходци и изискващо от водачите на
превозни средства да се движат с повишено внимание в този пътен участък.
Допълнително, скоростта на придвижване на пешеходеца е без значение за
предотвратимостта на удара. В съдебното заседание на 11.02.2022 г. вещото
лице доц. д-р инж. А. А. е пояснил, че пешеходецът С. е била видима за
водача на л.а. „Пежо“ над предния капак, от левия габарит на спрелия л.а.
„Рено“.
Т. е могла и е била длъжна своевременно да възприеме пешеходеца С.,
която е слязла на платното за движение от десния тротоар, преди л.а. „Пежо“
да е достигнал опасната си зона. Нарушаването на правилата за движение по
пътищата представлява престъпване на забраната да не се вреди другиму и с
това свое поведение водачът на л.а. „Пежо“ е осъществила елементите от
състава на генералния деликт. В конкретния случай, предвид наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водачите на л.а. „Пежо“, марка „307“ с ДК № ****, ЗК
„Л.и.“ АД следва да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото
5
застрахователно събитие.
Спорен по делото е въпросът доколко леталният изход за Л.С. е в
причинно-следствена връзка с увредите, получени при процесното ПТП. В
единичната съдено-медицинска експертиза вещото лице д-р Цв. Г. е
заключил, че след претърпяното на 23.11.2020 г. ПТП Л.С. е получила
черепно-мозъчна травма - контузия на дясна челна област на главата и
мозъчно сътресение; лицево-челюстна травма с контузии, хематоми и четири
разкъсно-контузни рани на лицето вдясно периорбитално и на гърба на носа,
счупване на горна челюст вдясно и пълна фрактура на горна челюст, заедно с
носните, слъзни и части от други кости и контузия на дясна очна ябълка с
разкъсно-контузна рана на горен десен клепач; гръдно-коремна травма –
контузия на гръден кош с двустранно счупване на четири десни ребра (от 4-то
до 7-мо) и две леви ребра (от 6-то до 7-мо); травма на опорно-двигателния
апарат – контузия с навяхване на дясна колянна става и травма на лява
колянна става с лезия на вътрешната колатерална сухожилна връзка, водеща
до медиална нестабилност. От образната диагностика са се породили
съмнения за абрис фрактура на медиален епикондил на тибията.
До изписването на 01.12.2020 г. не са били установени данни за тежка
черепно-мозъчна травма и/или травма на гръдни и коремни органи.Два дни
преди повторно да постъпи в „Пирогов“ на 08.12.2020 г. – на 06.12.2020 г.
имала оплаквания и това наложило настаняването й в хирургично отделение
за наблюдение и лечение. На 09.12.2020 г. състоянието й се влошило. Поради
клинични данни за остър хирургичен корем е била проведена оперативна
интервенция, при която е установен странгулационен илеус, причинен от
волвулус на сигмата с дифузен серо-фибринозен перитонит. След операцията
С. развила полиорганна недостатъчност и на 11.12.2020 г., поради
непреодолим септичен шок, настъпил летален изход. Според д-р Г. пряка
причинно-следствена връзка между получените травми и леталния изход не
може да бъде изведена. Този извод е обоснован с факта, че на 01.12.2020 г. е
била изписана в добро общо здравословно състояние, в ясно съзнание, с
имобилизирани долни крайници и препоръки за вертикализация с дозирано
натоварване и раздвижване. Като основна причина за смъртта заключението
на единичната експертиза сочи възникналото на базата на COVID 19 вирусна
инфекция тежко възпаление на белите дробове – пневмония, съчетана с
дифузното възпаление на коремницата (серо-фибринозен перитонит и
6
ендогенна интоксикация), възникнало на базата на волвулус на сигмата.
Отбелязано е и че причиненото пряко от травмите при процесното ПТП
увреждане на здравето, съчетано с рязко променен режим, необходимост от
продължително обездвижване със залежаване, нарушен хранителен режим от
затрудненото усвояване на храна, довело до отслабване на жизнените
съпротивителни сили на организма, а това от своя страна било предпоставка
за настъпване на смъртта на пострадалата, която имала и придружаващи
заболявания.
По време на първия болничен престой не били регистрирани данни за
отклонения в дихателната динамика и в газообмена, нито за остър хирургичен
корем и увреда на вътрегръдни органи.
Данни за разкъсване на сигмовидното дебело черво не били установени
нито по време на болничния престой от 23.11.2020 г. до 01.12.2020 г., нито
при проведената хирургична интервенция или при аутопсията на труп.
Нямало данни и за травми на органи в коремната кухина.
На 08.12.2020 г. Л.С. е била настанена в „Пирогов“ поради данни за
възпалителен процес, със затруднено дишане, което д-р Г. отдава на
установената COVID 19 инфекция и насложилото се бактериално възпаление
от условно патогенни микроорганизми на фона на затруднена механика на
дишането от продължително обездвижване и залежаване и отслабена имунна
защита.
При аутопсията се е установила множествена тромбоза в белите
дробове и венозната мрежа на долните крайници, което се дължало на
увреждане на съдовия ендотел, специфично за COVID 19 инфекцията. Това
обусловило и нарушеното кръвосъсирване. Настъпилият остър корем с
волвулус се дължал на нарушения хранително-диетичен режим поради
лицево-челюстната травма.
Страните са оспорили експертизата: ищцовата страна - в частта, в която
е дадено заключение, че липсва пряка причинно-следствена връзка между
уврежданията и смъртта, а ответника – че е налице опосредствана от
посттравматичните последици връзка с настъпването на смъртта.
По допуснатата допълнителна експертиза вещите лица д-р А. А. и д-р Р.
Х. заключили, че причината за смъртта е множествената травма, ангажираща
главата, гърдите, корема и крайниците и довела до принудително залежаване
7
на С. и нарушен хранителен режим с развили се усложнения на фона на
установените хронични заболявания. Вещите лица не изключват и
възможността причина за леталния изход на пострадалата да е COVID 19
инфекцията. При наличната медицинска документация допълнителната
експертиза е стигнала до извода за наличие на причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания, довели до принудително залежаване,
нарушен хранителен режим с развилите се усложнения, и настъпилата смърт.
В съдебното заседание на 03.06.2022 г. страните са поставили въпроси
относно възможността да се образуват тромби в белия дроб и долните
крайници от травматичните увреждания, на който вещите лица дават
положителен отговор. Като последица от травмата в областта на гърдите и
вследствие залежаването сочат и установената при С. двустранна пневмония.
Този извод обосновават с характера на белодробното заболяване:
пневмонията е „огнищна“ (локално възпаление на белия дроб), а не
интерстициална – с фиброза на белия дроб, по-характерна за COVID 19
инфекцията. При пострадалата не е имало разгърната клинична картина на
вирусна инфекция от COVID 19, нито това е установено при аутопсията.
Затова и д-р А. и д-р Х. са приели, че: няма категорични данни за изявена
клинична картина на COVID 19 инфекцията; пневмонията не е последица от
COVID 19 инфекцията; че тази инфекция по-скоро е опосредствала и се е
насложила върху развилата се пневмония. Що се отнася до волвулус, като
причина сочат травмата, наложила залежаване, нарушение в хранителния
режим и на перисталтиката. Установеното възпаление на коремницата и на
органите в коремната кухина предпоставяли тромбообразуване, а
залежаването и двустранното счупване на ребрата – увреда на белия дроб.
Вещите лица, изготвили допълнителната експертиза, не открили в
медицинската документация потвърдена диагноза COVID 19, характерни
симптоми за този вид инфекция или постковиден синдром.
От така дадените заключения безспорно се установяват следните факти,
относими към здравословното състояние на Л.С. в периода 23.11.2020 г.:
При ПТП пострадалата е получила политравма, включваща черепно-
мозъчна, лицево-челюстна, гръдно-коремна травми и травма на опорно-
двигателния апарат. От значение за последвалото усложняване на
здравословното състояние на С. са последните три травми. Лицево-
8
челюстната травма е довела до нарушения в хранително-диетичния режим.
Двустранното пълно и частично счупване на челюстта е попречило за
пълноценно и редовно поемане на храна, което е фактор за волвулус. От своя
страна, гръдно-коремната травма, изразяваща се в двустранно счупване на
ребра, има за своя възможна последица увреда на белия дроб. И двете
експертизи са категорични, че залежаването е способствало за нарушение на
перисталтиката, а оттам – и до завъртането на дебелото черво (волвулус).
Обездвижването е следствие от травмата на опорно-двигателния апарат. На
01.12.2020 г. пострадалата е изписана с два имобилизирани долни крайника,
като гипсовите шини са поставени за период от три седмици. Съчетаната
травма е довела до продължително обездвижване на С..
Пет дни след изписването й, на 06.12.2020 г., пострадалата изпитала
остри болки в корема и на 08.12.2020 г. повторно е постъпила в „Пирогов“. В
клиника по спешна образна диагностика са направени рентгенографии, от
които се установява, че в белия дроб е налице разгърнат паренхим без
патологични засенчвания. В коремницата обаче видимостта е била лоша
поради газове и корпулентност на пациентката. На л. 26 от делото е описано
състоянието на С. към 19.30 часа на 08.12.2020 г.: шоково състояние, RR
70/30мм. Дишане – симетрично. Корем – умерена палпаторна болезненост
дифузно, по-изразена по фланговете, с набелязан перитонизъм. Приета е за
наблюдение и преценка на състоянието. Според записите, на 09.12.2020 г.
пациентката е в тежко увредено общо състояние, с изява на интоксикационен
синдром, хиперинтензна тахикардия, корем – дифузно болезнен при палпация
с данни за перитониално дразнене. Предложена е за оперативно лечение. При
тези данни, до момента на предприетата оперативна интервенция Л.С. не е
имала симптоми, типични за COVID 19 инфекция, описани от вещите лица в
съдебното заседание на 03.06.2020 г.: кашлица, хрема, инфекция на горните
дихателни пътища, зачервени очи, конюнктивит, евентуално обрив.
Тромбообразуването е резултат от усложнения на състоянието от тази
инфекция.
Оперативната интервенция е предприета поради клинични данни за
дифузен перитонит, видно от предоперативната епикриза на л. 31 от делото.
На л. 28 са описани състоянието на пациента и причините, поради които се
извършва операцията: на фона на прогресиращо тежко общо състояние с
изява на интоксикационен синдром, артериална хипоинтензия и тахикардична
9
сърдечна дейност С. е била поставена за оперативно лечение по витални
индикации и висок анестезиологичен риск. Установени са странгулационен
илеус, волвулус на сигмата и дифузен серо-фибринозен перитонит.
При проследяване на състоянието на пострадалата от 23.11.2020 г. до
09.12.2020 г. се установява, че политравмата е поставила С. в състояние,
което е благоприятствало развитието на волвулус на сигмата, предизвикал
чревна непроходимост. Това е и непосредствената причина за болките в
корема, поради които е потърсила лекарска помощ на 08.12.2020 г. Нито от
анамнезата, нито от образните изследвания на бял дроб е имало данни за
инфекция на горните дихателни пътища, която може да се счете за синдром
на COVID 19. Не е такъв и отслабеното дишане. Дори и да е имало данни за
COVID 19 инфекция, не това е била причината за хоспитализирането и още
по-малко за предприетото оперативно лечение на Л.С.. Съмненията за остър
хирургичен корем са се потвърдили в хода на оперативната интервенция.
Постоперативно пациентът е била в състояние на септичен шок и
многоорганна недостатъчност, а в деня след операцията – на 10.12.2020 г. е
установена тежка декомпенсирана метаболитна ацидоза. Въпреки ескалиращи
дози инопресорна поддръжка, хемодинамиката е останала нестабилна.
Проявила се е и анурична бъбречна недостатъчност. В резултат на
извършената аутопсия като причина за смъртта на С. е посочена съчетаната
травма при ПТП с развилата се като усложнение многоорганна
недостатъчност.
Съдът кредитира изцяло заключението на допълнителната експертиза,
която сочи COVID 19 инфекцията като страничен, неизяснен като степен на
повлияване на леталния изход, фактор. Многоорганната недостатъчност е
настъпила в резултат на генерализирано възпаление на белия дроб. Видът на
това увреждане обаче не е характерно за COVID 19 инфекцията, която от своя
страна „допълнително се е насложила върху вече разгърнатата картина на
пневмонията“ (така вещото д-р Х. в съдебно заседание на 03.06.2020 г.).
Пневмонията, както и тромбообразуването са резултат от хранително-
диетичния и постелен режим, наложени от характера на травмите, получени
при ПТП на 23.11.2020 г.
Отговорността на делинквента за непозволено увреждане, а от там и
тази на застрахователя на гражданската отговорност по повод управление на
10
МПС, обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Ищецът е син на починалата в резултат на политравматични
увреждания при ПТП Л.Д.С., съгласно приетото по делото удостоверение за
наследници изх. № РВТ21-УГ01-1663/10.02.2021 г. на СО, район „Витоша“. В
това си качество В. СТР. С. има право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени
задължителни указания относно активната материално правна легитимация на
лицата с право на този вид обезщетения. Той е сред най-близките
родственици – низходящ на пострадалата от процесното ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на съпругата
на ищеца Евгения С. се установява, че В. и майка му са били в много добри
отношения. От 35 години свидетелката и ищеца живели в едно домакинство с
Л.. Пострадалата обитавала първия етаж, а те – втория. В. бил единствено
дете и взаимоотношенията им били лишени от неразбирателства, спорове и
дрязги. Хранили се заедно и си помагали.
В. все още не можел да преодолее внезапната смърт на майка си. По
цели нощи не спял, отслабнал и не се хранел добре. Влошило се здравословно
му състояние. Имал високо артериално налягане и диабет и преживяната мъка
се отразила на тези негови заболявания. Изпитвал и нервно напрежение.
Понастоящем не желаел да слиза на етажа, обитаван доскоро от майка му.
Установява се, че отношенията между ищеца и пострадалата са били
основани на обич, доверие, привързаност и взаимна подкрепа. Внезапната и
нелепа смърт на единствения родител, с когото В. е поддържал близка връзка,
го е лишила от опората, която е имал в лицето на своята майка. Довела е до
негативна промяна в начина му на живот, в поведенческите му реакции, в
здравословното му състояние. Действително, загубата на родител предполага
11
мобилизиране на личностов ресурс за справяне с тъгата по загубата на
родител. Трагичният инцидент неминуемо се отразява на качеството на живот
на близките на пострадалия.
При определяне на размера на обезщетението съдът отчита
обстоятелството, че ищецът е в зряла възраст, на 55 години към 23.11.2020 г.,
има свое семейство и опора в живота в лицето на съпругата си.
Като взе предвид така установените по делото обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че размерът на обезщетението от 100 000 лева е достатъчен да
репарира търпени от ищеца неимуществени вреди. Съдът отчита и нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица, както и конкретните икономически условия към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 23.11.2020 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите. Те са ориентир
за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
Обезщетението от 100 000 лева ще репарира в относително пълен обем
претърпените и продължаващи страдания на сина на Л.С. от смъртта й.
Паричният еквивалент на болките и страданията не е в състояние да отрази
напълно степента на значимост на починалата в живота на ищеца, но е
единственият възможен начин да бъде частично компенсирана липсата на
Л.С..
Ответникът е направил възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, изразяващи се в пресичане от място,
където не е била видима за останалите участници в движението поради
ограничения на видимостта и поради внезапно пресичане на пътното платно и
без оглед на отстоянието, на което се е намирал автомобилът от нея.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
12
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване, доказателствена тежест носи навелият го – застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента.
В настоящото производство се установи, че ищцата е пресичала на
обозначено за целта място – на пешеходна пътека. Поради това водачът е бил
длъжен да я възприеме, предвид метеорологичните условия в конкретния
случай – ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, и да предприеме
намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на автомобила
в изчакване пешеходката да пресече пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на
ВКС са дадени задължителни указания относно правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено
е, че това право е абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на
преминаване на специално очертана или неочертана с маркировка върху
пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се
упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Чл. 113 от
ЗДвП вменява в задължение на пешеходците преди да навлязат на платното за
движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; при
пресичането му по пешеходни пътеки да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети
или вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно
на платното за движение, да го пресичат при ограничена видимост и да
извършват търговия и услуги на него.
За да се приеме, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат,
в случая изразяващ се в тежки политравматични увреждания, от страна на
пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално
очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, следва да се установи, че
водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта за движение по ЗДвП и пешеходецът да е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Наличието на което и да е от
13
посочените обстоятелства не се установи от събраните по делото
доказателства. Е.Т. се е движила с позволена, макар и несъобразена с пътните
условия скорост. В момента, когато Л.С. вече е навлязла на платното за
движение, пресичайки на специално с пътна маркировка място и е
приближавала половината от платното, Т. е могла да я забележи и да й
осигури възможност да упражни абсолютното си право на пресичане.
Ответникът не доказа и поведението си С. да е осъществявала някой от
съставите на нарушение на задълженията й по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. След
като вече е стъпила на платното за движение на МПС и на предназначено за
това място, всякакви хипотези на неин принос за настъпване на
произшествието са изключени.
Поради това, съдът приема за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличие на принос от страна на пострадалата.
Дори и да е възприела приближаващия автомобил, предвид обстоятелството,
че се намира на пешеходна пътека, С. е имала право и в съответствие с
правилата за движение по пътищата е предприела пресичане на обозначено за
целта място. Не нейно, а на водача на превозното средство е вменено
задължение да бъде предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП).
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не установи
поведение от страна на С. като участник в движението, което да се намира в
причинна връзка с получените от нея увреждания.
Поради това следва да се приложат неблагоприятните последици, като
се приеме, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е
недоказан, а обезщетението от 100 000 лева следва да бъде присъдено в така
определения размер.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Според чл. 106, ал. 5 от КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с
14
които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност
за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена
разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Установява се, че в молба от 19.02.2021 г. ищецът е представил
констативен протокол, три епикризи и препис-извлечение от акт за смърт. С
писмо от 26.02.2021 г. застрахователят е изискал и други документи, с които е
могъл да се снабди, по аргумент от нормата на чл. 106, ал. 5 от КЗ. В хода на
настоящото производство се установи, че те са се оказали и ирелевантни
относно задължението на ответника да определи и изплати на увреденото
лице обезщетение за неимуществени вреди. ЗК „Л.и.“ АД не е определил и
изплатил обезщетение и след представяне на всички доказателства и
изслушване на заключения на експертизи. Поради това, съдът приема, че след
изтичане на 15-дневният срок за произнасяне на 15.03.2021 г., ответникът
дължи законни лихви върху сумата от 100 000 лева, считано от 16.03.2021 г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът е заплатил 450 лева разноски, от които му се дължат 300 лева,
съразмерно на уважената част от иска. На В. е оказана безплатна правна
помощ, поради което на процесуалния му представител адв. С. Н. се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 3 020 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и ответникът. По
представения списък по чл. 80 от ГПК депозитите за експертизи и за
призоваване за разпит на свидетел възлизат на сумата от 1 000 лева. Предвид
вида и размера на предявения иск и извършените по делото процесуални
действия, съдът счита, че в приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 440 лева. Съразмерно на отхвърлената част от
иска, на ЗК „Л.и.“ АД се дължат 480 лева.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по делото, поради
което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 4 000 лева.
Така мотивиран, съдът
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л.и.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**** да заплати на В.
СТР. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л.Д.С. в
резултат на ПТП на 23.11.2020 г., ведно със законната лихва от 16.03.2021 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 150 000 лева и за мораторни лихви за периода 23.11.2020
г. – 15.03.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.и.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**** да заплати на В.
СТР. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 300 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв., ЗК „Л.и.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „**** да заплати на адвокат С.К. Н., с адрес гр. София, бул. ****
адвокатско възнаграждение в размер на 3 020 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. СТР. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. **** да заплати на ЗК „Л.и.” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**** сумата от 480
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.и.” АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**** да
заплати по сметка на СГС сумата от 4 000 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16