Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261131 04.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10091 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, вр. с чл.
535 ТЗ.
Ищецът А.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адв. П.В. е предявил против Б.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по частно
гр. дело №5154/ 2019 г. на ПдРС сума от 5000 лева /пет хиляди лева/,
представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден на 28.12.2017 г., платим на падеж – 28.01.2018 г., без
протест, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда – 03.04.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на
28,12,2017 г. в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника с падеж
28,01,2018 г. Предвид изискуемостта на вземането, се образувало заповедно
производство, като с настоящото такова се целяло установяване съществуването на
присъдената сума. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди че процесният
запис на заповед обезпечава задължение по договор за заем от 28,12,2017 г. в
размер на 3000 лв. и неустойка за забава в размер на 2000 лв. Твърди се, че ответникът върнал заемната сума
и неустойката.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 5154/ 2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК № 2843/ 05.04.2019 г. и изпълнителен лист против ответника за
сума в размер на 5000 лева, представляваща неплатена сума по запис на заповед,
издаден на 28.12.2017 г., платим на падеж – 28.01.2018 г., без протест, ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.04.2019
г. до изплащане на вземането, както и разноски по производството в общ размер
на 700 лв. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника , подадено в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото е приложено копие от
процесната запис на заповед, според съдържанието на който ответникът, като
издател на ценната книга, се е задължил да заплати на ищеца следната сума : 5000
лв. на 28,01,2018 г.
Като писмено доказателство по делото е приет
договор за паричен заем от 28,12,2017 г. по силата на който ищецът в качеството
му на заемодател е предоставил на ответникът – заемател сумата от 5000 лв.,
която сума ответникът се е задължил да върне до 28,01,2018 г. – чл. 4 от
договора. В чл. 2 от договора е предвидено, че договорът има характер на
разписка.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Записът на заповед е едностранна
формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга,
която материализира задължение за плащане на определена сума пари при
настъпването на падежа. Записът на заповед като едностранна абстрактна сделка
няма за задължителен реквизит основание за издаването му. Разпоредбата на чл.
535 ТЗ посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на
заповед. Настоящият съдебен състав намира, че приложения към делото запис на заповед, издаден на 28,12,2017 г. за сумата от 5000 лева съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна,
като са налице и предпоставките за изискуемост на конкретното вземане по
ефекта, като същия е с настъпил падеж – 28,01,2018 г.
Въпреки че обикновено причина за издаването
на записа на заповед е съществуването на някакво друго каузално правоотношение
между издател и поемател, за последния в производството по чл. 422 ГПК вр. 415
от ГПК по принцип не съществува задължение да доказва каузалните отношения.
Когато обаче в спора са въведени твърдения или възражения за наличие на
каузални правоотношения, станали причина за поемане на задължението по записа,
то, за да се прецени дали съществува спорното вземане, е необходимо да се
изследва и валидността на каузалната сделка, както и евентуалното погасяване на
поетите с нея задължения.
Между страните не се спори, а и от
събраните по делото писмени доказателства – договор за паричен заем от
28,12,2017 г./л.37 и 38/ се установява, че между страните съществува каузално
отношения възникнало по повод договор за заем сключен на 28,12,2017 г., по
който договор ответникът е заемател. За обезпечение на вземането по него е
подписан запис на заповед от ответника на 28,12,2017 г., послужил за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. От чл. 2 на договора за заем се установи,
че сумата от 5000 лв. е била предоставена на ответника към датата на сключване
на договора, като последния служи и като разписка. От съпоставката на
съдържанието на договора за заем и записа на заповед следва, че е бил сключен
един договор за заем, по който заемодателят реално е предал в брой на заемателя сумата 5000 лв., за което
е договорено обезпечение на връщането със запис на заповед, издаден на 28,12,2017
г. Безспорно тези две действия следва да се извършат в последователността в
която са договорени за да имат смисъл- реално предаване на парите и обезпечение
на връщането им. И видно от записа на заповед той е издаден на датата, на която
е сключен договора за кредит и е предадена сумата -на 28,12,2017 г. Падежът и
на договора за заем и на процесната запис на заповед е един и същ – 28,01,2018
г. Следователно записът на заповед е издаден като обезпечение на реално
получена сума.
Досежно възражението на ответника, че
е погасил задълженията си по договора за заем, съдът го намира за неоснователно
по следните съображения. Плащането на
паричен дълг, установен с писмен акт /в случая писмен договор за паричен заем и
запис на заповед/, се удостоверява с документ, дори договорът, от който е
възникнал дългът, да не е оформен в писмен вид /чл. 164 ал. 1, т. 4 от ГПК/.
При поето задължение за плащане по менителничния ефект, признаване на
каузалното правоотношение/ писмен договор за паричен заем/ от длъжника
/ответника/ и възражение за погасяване на паричното задължение чрез плащане,
погасяването на редовно възникналото менителнично задължение по издадената от
ответника по иска по чл. 422 ГПК ценна книга и свързаното с него каузално
правоотношение следва да бъде доказано с допустимите доказателствени средства -
писмени доказателства, съдебно-счетоводна експертизи, но не и със свидетелски
показания, които са недопустими съгласно чл. 164 ал. 1, т. 4 ГПК, освен при
изрично съгласие на страните /каквото не е налице в случая/. Недопустимо е със
свидетелски показания да установи погасяване на паричното задължение съгласно
разпоредбата на посочената норма /Определение № 745 от 22.11.2011 г. на ВКС по
т. д. № 140/2011 г., II т. о., ТК – по чл. 288 във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК/.
С оглед гореизложеното и съвкупната
преценка на доказателствата, съдът намира, предявения иск за основателен и
доказан.
Гореизложеното налага извода, че
вземането на ищеца спрямо ответника е изискуемо, а предявения иск е основателен и следва де се
уважи.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени.
В тях се включват внесената държавна такса в размер на 100 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Следва да бъдат присъдени
изцяло и направените по ч. гр. дело № 5154/19 г. по описа на ПдРС разноски, които
са в общ размер от 700 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2843/
05.04.2019 г., издадена по частно гр. дело № 5154/2019 г. на ПдРС, Б.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на А.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** сума от 5000 лева /пет хиляди лева/,
представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден на 28.12.2017 г., платим на падеж – 28.01.2018 г., без
протест, ведно със законната лихва, начиная от 03.04.2019 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Б.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на А.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 800 лева /осемстотин лева/ и направените по ч.гр. дело №
5154/2019 г. по описа на ПРС разноски в общ размер от 700 лева/ седемстотин
лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
/Николай
Стоянов/
Вярно с оригинала
РС