№ 17206
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20231110109514 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД В И Г“ срещу
ЗАД „О З“.
Ищецът твърди, че на 07.04.2020 г., в гр. Велико Търново, на ул. „Липа“ № 2,
водачът на МПС марка „Мерцедес“, с рег. № ... предизвикал ПТП (при маневра на
заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, удря
паркиралия зад него лек автомобил), при което било увредено имуществото на трето
лице – МПС марка „Тойота“, модел „Хайлукс Такома“, с рег. № ...., по отношение на
което при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“. За настъпилите
вреди при ищеца имало образувана щета № 470419202016003, по която заплатил
сумата от 3 804,08 лв. Поддържа, че в негова полза е възникнало регресно вземане
спрямо ответника (в качеството му на застраховател по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с виновния водач) за сумата от 3829,08 лв. (от
които 3804,08 лв. изплатено обезщетение и 25,00 лв. – ликвидационни разноски). Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.02.2023г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск по основание и по размер. Признава наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
посоченото от ищеца лице и заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца по
повод възстановяване на увредения автомобил. Оспорва механизма на ПТП, в т.ч.
наличието на виновно поведение на застрахования при него водач, причинната връзка
между ПТП и вредите, както и техния размер. Счита, че при твърдения от ищеца
механизъм не биха настъпили увреждания по вертикала от предна броня до преден
капак (позовавайки се на височината и конфигурацията на автомобилите). Оспорва
размера на ликвидационните разноски. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
1
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно
основание чл. 411 КЗ. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е сключена при него и ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай с изрично определение на съда е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника по отношение на посоченото в исковата молба МПС, валидна
към датата на ПТП, наличието на застрахователно правоотношение при ЗАД „Б В И Г“
АД по имуществена застраховка „Каско“ относно л.а. „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ
2870 ВТ, заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение на застрахованото
при него лице в размер на 3 804.08 лв. във връзка с процесното ПТП и получаването от
ответника на 14.01.2021 г. на покана за доброволно изпълнение от ищеца.
От представения по делото двустранен протокол за ПТП, както и от
неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 07.04.2020г., в гр.
Велико Търново около 08:00 часа, товарен автомобил марка „Мерцедес 814“, с рег. №
... се движи на територията на фирма „Колос“ ЕООД, находящ се на адрес ул. „Липа“
№ 2 (ул. „Ясен“), където водачът предприема маневра за движение на заден ход, при
която реализира ПТП с паркирания зад него вляво автомобил „Тойота Такома“ с рег. №
..... В крайна сметка според събраните по делото доказателства, както и от
свидетелските показания, дадени при разпит по делегация от свидетелите Т. Л. и С. П.,
причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарен автомобил марка
„Мерцедес 814“, който при маневра на заден ход наляво е гледал в дясната посока и
поради сигурността, че няма друга паркирана кола, е реализирал ПТП с намиращия се
зад него л.а. марка „Тойота“. В двустранния констативен протокол, както и в
показанията си свидетелят Л. признава, че вината за настъпване на ПТП е изцяло
негова. При това положение следва да се приеме, че с поведението си водачът на
процесния товарен автомобил марка „Мерцедес 814“ е нарушил разпоредбата на чл. 40
от ЗДвП, с което е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Съдът намира
заключението на вещото лице за обективно и обосновано, поради което го кредитира с
доверие. Същото се потвърждава напълно и от показанията на разпитаните свидетели (
Т. Л. и С. П.), които са и преки участници в инцидента. В тази връзка действително в
свидетелските показания и двамата свидетели посочват, че видимостта на водача на
товарен автомобил „Мерцедес 814“ била ограничена от голям контейнер за метални
отпадъци, но дори и да се приеме, че видимостта на водача на товарния автомобил е
била ограничена по някаква причина (в т.ч. и от голям контейнер за метални
отпадъци), това не изключва задължението на водача на товарен автомобил „Мерцедес
814“, регламентирано в чл. 40 ЗДвП, да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници. В
настоящия случай, както и самият водач на товарния автомобил изтъква, причината за
настъпване се дължи единствено на обстоятелството, че при предприетата маневра
назад наляво, последният е гледал надясно и не е очаквал да има друго паркирано МПС
на това място.
Съгласно заключението щетите по лекия автомобил са причинени в резултат на
настъпилото събитие, като в открито съдебно заседание експертът пояснява, че
уврежданията по л.а. „Тойота“ са настъпили високо горе и могат да бъдат получени
единствено при съприкосновение с товарен автомобил, тъй като ако
съприкосновението беше с лек автомобил, уврежданията щели да са по-ниско, поради
2
което и възраженията на ответника в обратна насока се явяват неоснователни.
Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП според вещото лице, е в размер на 4 809.84 лв.
От приложените писмени доказателства е видно, че за отстраняване на щетите
по увредения автомобил е изплатена сума в размер на 3 804.08 лв. Със заплащането на
посочената сума, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за
имуществена застраховка за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната претенция следва да се
определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност,
на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на
вредата или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение, стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, е 4 089.84, а размерът на обичайните разноски варира в размер
между 15.00 лева и 25.00 лева. Съдът намира, че сумата от 25.00 лева, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в общ размер на
3 829.08 лв. (от които 3 804.08 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 25.00 лв.
– ликвидационни разноски за определянето му).
При това положение предявеният иск за главница в размер на 3 829.08 лв. се
явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер
на претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва:
153.16 лв. – държавна такса, 250 лв. – разноски за експертиза, 70 лв. – разноски за
свидетел и 819.48 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД „О З“ АД с ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С....... да заплати на ЗЕАД „Б В И Г“ с ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..... сумата от 3 829.08 лева,
представляваща регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно
обезщетение от ЗЕАД „Б В И Г“ с ЕИК: ..... и ликвидационни разноски за определянето
му за вреди на МПС марка „Тойота“, модел „Хайлукс Такома“, с рег. № ...., причинени
от ПТП, настъпило на 07.04.2020 г. около 08:00 часа в гр. Велико Търново на ул.
„Липа“ № 2, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата
молба – 22.02.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „О З“ АД с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С....... да заплати на ЗЕАД „Б В И Г“ с ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ..... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото
разноски, както следва: 153.16 лв. – държавна такса, 250 лв. – разноски за експертиза,
3
70 лв. – разноски за свидетел и 819.48 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4