№ 1056
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Частно наказателно
дело № 20231110202667 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и сл НПК.
Образувано е по жалба на А. Т. И. против Постановление от 25.01.2023
г. на СРП за прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК на наказателното
производство по ДП №ЗМ- 15219/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр.№
26186/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.209 ал.1 НК.
В жалбата се излагат доводи, че прекратителното определение на СРП е
незаконосъобразно, тъй като детайлният анализ на събраните до момента
доказателства води до извод, че от обективна и субективна страна Р*** Ц***
М*** е осъществила състава на престъпление по чл.210 ал.1 т. 5 вр.чл. 209
ал.1 НК. От показанията на свидетелите И*** Н*** М*** и Л*** Б*** К***
се установява, че казаното от М*** в тези разговори не е вярно, като по този
начин у жалбоподателката са били създадени неверни представи относно
съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и
обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или
условията при които се осъществява имущественото разпореждане.
Жалбоподателката и М*** са били колежки и приятелки, и затова тя не е
поставяла под съмнение думите й. Впоследствие обаче разбрала, че всичко
казано от М*** е лъжа - тя и съпругът й не са имали собствен апартамент и не
са имали намерение да закупят гараж, че Л*** Б*** К*** не е бил болен и не
е имал нужда от лечение, че не е трябвало да плаща на мъжа й да напусне
семейното жилище и др. Налице е и специфичната користна цел - М*** да
набави за себе си имотна облага. Възбуждането на заблуждението се е
доразвило с плащането на няколко вноски от М*** по двата кредита,
изтеглени от жалбоподателката, но реално получени от нея, като това М*** е
направила с цел да не загуби доверието на жалбоподателката, тъй като й е
било известно, че предстои продажба на апартамента й. След като с измама
взела парите й, тя спряла да обслужва кредитите изтеглени от И.. Правят се
оплаквания, че прокурът неправилно е приел, че са налице облигационни
1
отношения, създадени по неформални договорености за паричен заем, но
М*** е използвала тези договорености, без намерение да се задължи по тях, а
те са само средство за въвеждането в заблуждение на жалбоподателката, за да
извърша имуществено разпореждане. Прокурорът неправилно е игнорирал
приложената по делото разписка, написана и подписана лично от Р*** М***,
в която тя е отразила, че ще възстанови сумата най-късно до 30.06.2018 г.
непосредствено след продажбата на имот, находящ се на ул. „***” №8, такъв
имот обаче Р*** М*** никога не е притежавала.
Правят се оплаквания, че при обсъждане на показанията на М***
прокуратурата е отбелязала единствено заявеното от нея, че сумите е вземала
в заем с намерение да развива свой собствен бизнес. Такова твърдение е
нелогично и абсурдно от гледна точка на обстоятелството, че към онзи
момент М*** е била държавен служител в Агенция „Митници” и като такъв
тя не е имала обективна възможност да се занимава със свой бизнес.
Предлага на съда да отмени постановлението на прокурора като
незаконосъобразно и даде задължителни указания относно прилагането на
закона.
Съдът, като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в
жалбата подробни оплаквания и събраните на ДП доказателства, намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, /видно от приложено известие-обратна
разписка в ДП/, и от лице имащо правен интерес, поради което съдът приема,
че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите на атакуваното постановление, прокурорът е приел, че не е
налице извършено престъпление, тъй като от анализа на събраните в хода на
разследването доказателства и доказателствени средства се установява, че
взаимоотношенията между жалбоподателката А. И. и Р*** М*** са изцяло
гражданскоправни - облигационни и спорните въпроси, по които следва да
бъдат решавани е по реда на гражданското законодателство.
Съдът намира постановлението за прекратяване на наказателното
производство за правилно и законосъобразно, като мотивите за това са
следните:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :
Досъдебно производство №ЗМ- 15219/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР,
пр.пр.№ 26186/2018 г. по описа на СРП, е образувано и водено за
престъпление по чл.209 ал.1 НК – за това, че на 01.07.2015 г. в гр.София, с
2
цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у А. Т. И. и с
това й причинила имотна вреда в размер на 20 000 лв.
Жалбоподателката А. Т. И. и свидетелката Р*** Ц*** М*** се
познавали от 2000 г. Двете били колежки в Агенция „Митници”, както и
близки приятелки.
През 2015 г. М*** споделила на жалбоподателката, че със съпруга й –
свидетелят И*** Н*** М*** са закупили апартамент, но не им достигала
сумата от 20 000 лв., за да си купят и гараж към него. М*** попитала И. дали
може да й помогне, като изтегли кредит на стойност 20 000 лв., който кредит
М*** щяла да погасява с лични вноски.
И. се съгласила и на 01.07.2015 г. изтеглила кредит за текущо
потребление от банка „ДСК“ клон „С**“ в размер на 20 000 лв., като след
получаването на сумата я предала на М***. Не били изготвени документи за
получаване на сумата, но самата М*** не отрича в показанията си, че е
получила сумата от И.. М*** погасявала месечните вноски по кредита,
съгласно постигнатите уговорки с И. до месец март 2017 г.
През месец февруари на 2017 г. М*** споделила на И., че бившият
директор на Агенция „Митници“ - свидетелят Л*** К*** се нуждаел от
операция, за която му били необходими парични средства, като И. отново
решила да й помогне, като й даде заем. На 27.03.2017 г. отново изтеглила
паричен кредит в размер на 10 000 лв., които веднага предала на ръка на
М***, която от своя страна направила три вноски за погасяване на същия.
След време М*** спряла да обслужва кредитите на жалбоподателката.
И. потърсила по телефона свидетеля Л*** К***, като последният я
уведомил, че действително е претърпял операция, но е покрил разходите за
лечението си сам.
По-късно, в разговор през 2017 г., жалбоподателката споделила на
М***, че е обявила апартамент за продажба, като на 20.03.2018 г. същият бил
продаден и още същият ден М*** отново й поискала заем, тъй като трябва да
напусне мъжа си и да му плати половината от семейното жилище. Заявила, че
щяла да й върне дадения заем, като апартамента остане изцяло за нея и
продаде същия. Още на следващия ден, И. изтеглила сумата от 20 000 евро и
ги предала на М***, а дни по-късно й предала и сумата от 5 000 евро. След
това М*** била командирована от Агенция „Митници” в ** и спряла да
отговаря на обажданията на жалбоподателката. Последната се свързала с
бившия вече съпруг на М*** и от него разбрала, че никога не са били
собственици на апартамента, нито са купували гараж към него.
На дата 09.02.2018 г. М*** издала нотариално заверена разписка на
жалбоподателката за дадения й заем от последната в размер на 25 000 евро,
който до 10.03.2018 г. следва да й върне /л. 179 от том 2 на ДП/.
На дата 04.05.2018 г. М*** в присъстието на своята майка свидетелката
Ц** В** В** и брата на жалбоподателката - свидетелят М** Т** И**
3
съставила собственоръчно разписка на жалбоподателката, че „ще възстанови
сумата от 95 000 лв., взета от лицето А. Т. И. “, които се задължава да върне
до 30.06.2018 г., непосредствено след продажбата на имот в кв.Орландовци,
ул. *** №8 /л.22 от том 1 от ДП/.
От заключението на изготвената по делото комплексна графическа
експертиза безспорно се установява, че ръкописният текст и подписът са
положени от М***. В разпита си като свидетел същата не отрича, е взела в
заем паричните суми от жалбоподателката с намерение да развива свой
собствен бизнес, без да уточнява какъв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При извършената служебна проверка, касаеща законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление на СРП, съдът констатира, че в
конкретния случай същото е законосъобразно и почива на правилен прочит на
доказателствата по делото, направен в съотвествие със закона.
Съдът намира, че предоставените парични суми на М*** от страна на
жалбоподателката за периода от 2015 г. до 2017 г., безспорно представляват
суми по договори за паричен заем, който страните са постигнали
първоначално устно, а впоследствие пострадалата се е подсигурила и с два
броя разписки, съставени и подписани от М***, едната от който с нотариална
заверка на подписа.
Съдът намира, че в нито един от случаите по предаване на средствата
от страна на пострадалата на М*** не се касае за съставомерна
наказателноправна измама. Отношенията между двете жени са изцяло
гражданскоправни и са обективирани на основания сключени неформални,
устни договори за паричен заем, а неплащането /невръщането/ на тези суми
представлява неизпълнение на договор, а не престъпление от страна на М***.
От показанията на самата пострадала се установява, че винаги
доброволно е предавала сумите на М***, с уговорката, че тези суми ще й
бъдат върнати в определен срок.
Без значение в случая е и това не касае съставомерността на деянието
измама, дали отговаря на истината за какво точно са били нужни парите на
М***, тъй като същите са давани не под условие, а под формата на заем.
Твърденията на И., че тя е давала тези пари, заблудена от заявеното от
М***, че ще купува гараж, че парите й трябват за болен колега, за заплащане
на ½ от стойността на апартамент на бившия й съпруг - са без значение.
За престъплението измама е важно дали пострадалият е бил заблуден
относно действителните обстоятелства, свързани с причината той да се
разпореди с имуществото си /в случая паричните средства/.
В конкретния случай това не е така, защото истинската причина И. да
4
предава парични суми на М*** са уговорки по заемни отношения –
жалбоподателката предава определени суми, а М*** се задължава да върне
същите в срок. Неизпълнението от страна на последната на тези устни
уговорки прави същата неизправна страна по договор.
Съдът намира, че в нито един момент, М*** не е заблуждавала И., че
иска дадените й парични суми като заем, т.е., със задължението, че ще върне
същите суми, в определен срок.
Индиция, че отношенията помежду им са именно заемни, е фактът, че
за определен период от време, докато е работила в Агенция „Митници“ М***
е била стриктна и е погасявала вноските по изтеглените кредити от
пострадалата и всичко е било наред.
Индиция, че в съзнанието на М***, а и в това на пострадалата,
отношенията им са почивали на изцяло договорни отношения е фактът, че
М*** доброволно е издала разписки за тези суми в полза на
жалбоподателката, едната от които дори с нотариална заверка на подписа й. В
случая липсва, както обективната страна на престъплението измама, така и
субективният елемент на същото, а именно - наличие на умисъл за
извършване на измама още при въвеждането в заблуждение на пострадалата.
Налице е имало макар и частично погасяване на вноски по изтеглените от
жалбоподателката кредити, т.е., липсва първоначално измамливото
намерение у дееца при получаването на парите. Липсва и специалната
користна цел - съзнателно въвеждане в заблуждение на пострадалата, с цел
получаване на облаги, като тази цел трябва да е съзнавана изначално, още
в първоначалния етап на деянието, а не да възникне след причиняване
на вредите. М*** е и имала работа, сходна като позиция с тази на
жалбоподателката, впоследствие е била командирована и на по-висока
позиция, връщала е пари като част от заетите й от жалбоподателката суми и
то продължителен период от време. Винаги причината жалбоподателката да
предоставя суми на М*** в заем се е дължала на личното й желание да окаже
помощ на последната, а тя от своя страна е следвало да й върне заетите суми.
Не е налице и друго престъпление и в тази връзка на досъдебното
производство са осъществени всички необходими процесуалноследствени
действия във връзка със събирането и проверката на доказателствата по
предвидения за това ред в НПК, като по този начин са изяснени всички факти
и обстоятелства, включени в предмета на доказване.
В допълнение, с оглед коректност съдът дължи да отбележи, че не е в
правомощията му да дава указания на прокурора дали да предяви и какво
обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него
престъпление в каквато насока са част от исканията в жалбата.
Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство следва да се разпростира само
върху законосъобразното осъществяване на правомощията по чл.243 ал.1
НПК.
5
От изложеното следва, че се касае за изцяло гражданскоправни
отношения, като липсват признаци на осъществен престъпен състав и
правилно от прокурора е посочено и основанието, на което е прекратено
наказателното производство - чл.24 ал.1 т. 1 НПК, поради което обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 25.01.2023 г. на СРП за
прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК на наказателното производство
по ДП №ЗМ-15219/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр.№26186/2018 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл.209 ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред
СГС в 7- дневен срок от съобщението за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6