РЕШЕНИЕ
№ **
гр. Силистра, 23.02.2009 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г.
ЧЛЕНОВЕ: В.Р.
В.М.
при секретаря С.Д. и с
участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 7 по описа на съда за
С решение № 684 / 28.11.2008 г. по АНД № 646
/
Касаторът Д.К.Д., ЕГН **********, моли съда да касира горепосоченото решение в потвърдителната му част поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът ОД на МВР – Силистра – редовно призован, не се явява представител и не представя становище по делото.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
В мотивите на оспореното решение СРС е направил следните фактически констатации: на 24.06.2008 г. водачът на т.а. "***" с per. № * **** АС с прикачено ремарке с per. № СС****** се движил по път Ш-7001 от с. ****в посока към гр. ***. По същото време и по същия път се движил и водачът на л.а. "***" с per. № **** – свидетелят Н.Д., като пътувал от гр. ****в посока към с.***. На км. 13+000 възникнал удар между двата автомобила. От направените замервания и скица, полицейските служители установили, че ударът е възникнал в пътното платно на лекия автомобил. Следите от удар били в задния мост на товарния автомобил и предния и заден мост на ремаркето.
Касаторът оспорва възприетата от СРС фактическа обстановка, изнасяйки пред касационната инстанция други факти. В касационното производство обаче не могат да се извършват нови фактически установявания (чл. 220 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН), нито да се контролира необосноваността на въззивното решение (чл. 348 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН). С други думи, настоящият съд не е овластен да прецени наново събраните от СРС доказателства или пък да констатира логическа грешка на СРС при преценката на тези доказателства. Той е овластен да прецени дали фактическите констатации са опорочени поради съществени нарушения на процесуалните правила. При това на преценка не подлежат всички процесуални нарушения, а само онези, които са посочени изрично от жалбоподателя. Последният твърди в жалбата си две такива нарушения: 1) неизвършено фотозаснемане на спирачните следи на местопроизшествието от полицейските органи; 2) неприемане, от страна на СРС, на фотоснимките от местопроизшестивето, направени от касатора.
Първото от тези твърдени нарушения би могло да бъде окачествено като съществено, ако при огледа на местопроизшествието и формирането на фактическите констатации спирачните следи са били игнорирани. Видно обаче от свидетелските показания (л. 38 от делото на СРС) следите и на двата автомобила, участвали в произшествието, са били взети под внимание. Освен това е била съставена схема на произшествието, която отразява мястото на сблъсъка между автомобилите и която касаторът е подписал като съгласен с нея (л. 14 от делото на СРС). След като мястото на сблъсъка на надлежно установен, липсата на фотоснимки на местопроизшествието не може да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила.
За второто твърдяно процесуално нарушение няма никакви данни по делото. В протокола от заседанието на СРС не е записано, че касаторът е представил снимки и съдът не ги е приел като доказателства. Напротив, на два пъти защитникът на жалбоподателя е заявявал, че няма други доказателствени искания. Ако евентуално искането за представяне на снимките и неговото отхвърляне не са били записани в съдебния протокол, за жалбоподателя е съществувала възможност да оспори протокола и да иска неговото поправяне и/или допълване. Това обаче не е сторено, поради което протоколът, съставен за проведеното пред СРС съдебно заседание валидно удостоверява, че нито е било искано да се приобщават снимки към доказателствените материали по делото, нито пък въззивният съд е отказвал да ги приобщи. Поради това и второто процесуално нарушение, което касаторът е въвел в жалбата си като отменително основание, остава неустановено.
При служебната проверка за спазването на материалния закон (чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН) не се установиха нарушения. Процесното деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и санкционирано по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП
С оглед на гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, поради което съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 684 / 28.11.2008 г.
по АНД № 646 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.