Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 2599 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, гр. София ЕИК: *********, против С.И.А., ЕГН: **********, с
искане за признаване на установено, че ответникът дължи суми за главница,
лихва, такса и неустойка по заповедно производство, произтичащи от договор за
потребителски кредит, прехвърлен с цесия.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени четири иска с правно основание
по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1091,08 лв. главница, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 126.64 лева договорна лихва за периода от 09.06.2018 г.
до 04.02.2019 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 409,08 лв. такса за
експресно разглеждане на документи за одобряване на паричен заем; 4/ по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 409.08 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение.
Ищецът „
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. София e
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу С.И.А. за следните суми: 1091,08 лв. главница, дължима по договор за
паричен заем, сключен на 10.05.2018 г. с номер № 5438571 между „Вива
Кредит" ООД и длъжника; сумата от 126.64 лева договорна лихва за периода от 09.06.2018 г.
до 04.02.2019 г.; сумата от 409,08 лв.- такса за експресно разглеждане на
документи за одобряване на паричен заем:, сумата от 409.08 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 41.04 лева, представляваща
законна /мораторна / лихва върху главницата за период от 05.02.2019 г. до
05.11.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 41,57 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление, като след указание до заявителя, последният е
предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С подадена
от ищцовото дружество молба с вх. № 48450 / 12.08.2020 г. ищецът уведомява
съда, че оттегля исковата си молба в частта, с която е предявен иск за сумата
от 41.04 лева, представляваща законна /мораторна / лихва върху главницата за
период от 05.02.2019 г. до 05.11.2019 г. С определение № 260309 / 16.10.2020 г.
производството по делото в частта, касаеща този иск е прекратено.Същото не е
атакувано и е влязло в законна сила.
Ищецът
твърди, че е подписан Договор за паричен заем № 5438571 от 10.05 2018 г. между
„Вива Кредит" ООД като Заемодател и С.И.А. като Заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит Посочва се също
така, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юли
2019 г. г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди са на
следващо място, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500 лева, под формата на
паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на
„ИЗИПЕЙ" АД.С молба вх. № 262790 / 12.02.2021 г., ищецът е уточнил, че е
извършена грешка, като сумата не е преведена с мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД, а с
подписване на договора сумата е предоставена, което служи като разписка.В
проведеното на 16.02.2021 г. открито съдебно заседание съдът е изменил доклада
по делото, като в същия е отразено, че твърдението на ищеца е, че с подписване
на договора сумата е предоставена, което служи като разписка. С подписването на
договора, С.И.А. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от
1500 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно
получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2377.62
лева, ведно с договорната лихва на 9 седмични/месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 264.18 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и
такса за експресно разглеждане). По договора за паричен заем С.И.А.
извършил плащания в общ размер на 1200
лв.
Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство.Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лв.
С молба
вх. № 262790
/ 12.02.2021 г., ищцовото дружество е направило искане за постановяването на
неприсъствено решение. Съдът намира, че искането следва да бъде частично
уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо
място, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, както
и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане №
26116/19.10.2020 г. е връчено на ответника на 21.10.2020 г./.
Съдът намира, че по отношение на два от предявените
искове, а именно: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1091,08 лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 126.64
лева договорна лихва за периода от
09.06.2018 г. до 04.02.2019 г. е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК
– исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
Съдът намира обаче, че по отношение на другите два
предявени иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 409,08 лв. - такса за
експресно разглеждане на документи за одобряване на паричен заем и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 409.08 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не е налице кумулативно
предвиденото условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като исковете не са вероятно основателни. Искането за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и по тези искове не
следва да бъде уважено, като съдът следва да изложи мотиви по тях.
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответните
фактическия състав на спорното право, а именно, че между страните е възникнало
облигационно отношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение
за заплащане на неустойка в претендирания размер, поради неизпълнение на поети
от последния задължения. При установяване на горното, в тежест на ответника е
да установи погасяване на задължението си.
Искът е предявен за сумата от 409.08 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
От представените по делото писмени доказателства се
установява процесното облигационно правоотношение, възникнало между „Вива
Кредит" ООД и ответника, вземането по което е прехвърлено на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. От сключения процесен договор за паричен
заем № 5438571 от 10.05.2018 г. се установява, че заемателят е поел задължение в тридневен срок, считано
от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от двете
посочени в чл. 4, ал. 1 от договора обезпечения – или физическо лице, което да
поръчителства, като същото да отговаря на подробно поставени изисквания, или да
бъде учредена банкова гаранция с бенефициер заемодателят за цялата дължима сума
по облигационното правоотношение. В ал. 2 от посочената разпоредба е уговорено,
че при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение в
посочения срок, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 614,70 лв.
Посочено е още, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с
всяко от погасителните вноски, като при това положение всяка от вноските ще е в размер на 332.48 лв.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните
договор, уреждаща задължение за заемателя за заплащане на неустойка при
неизпълнение на това негово договорно задължение, е нищожна поради накърняване
на добрите нрави, поради което не пораждат задължения за ответника А..
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които
се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите
нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При преценката за нарушаване
на принципа на справедливостта правоприлагащият орган изхожда от
законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за заем могат да включат клауза за неустойка при неизпълнение на конкретно
договорно задължение. Допустимо е обаче така уговорената от страните неустойка
за вредите от неизпълнението на това договорно задължение да е в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации:
заемодателят се задължава да предостави на заемателя парична сума, а заемателят
да я върне в уговорения срок.
От друга страна, съдът намира, че предвиденото за
заемателя задължение в чл. 4 от договора за представяне на обезпечение е трудно
изпълнимо. За да предостави обезпечението по т. 1 заемателят следва да осигури
поръчител, в който да отговаря на много на брой поставени от заемодателя
изисквания /служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение; нетният размер на осигурителния доход да е над 1000 лева; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
паричен заем, сключен със заемодателя; през последните пет години да няма
кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ; да няма други
задължения към други банкови и финансови институции и др./. Следва да се
посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да
се снабди с тази информация за поръчителя, за да я предостави на заемодателя.
Освен това част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла
на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира поръчителя да
се снабди лично с тази информация, което допълнително препятства възможността
да се изпълни договореното задължение в тридневен срок от сключването на
договора. Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда
внасянето на сума от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция.
Сумата следва да е в размер на цялата
дължима сума по облигационното правоотношение. Не може да се очаква от
ответника, че в тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със
сума, равна на сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на
договора, която да предостави като банкова гаранция.
Не на последно място, видно от разпоредбата на ал. 2,
още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски. Съдът намира, че изначално
заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното
задължение, предвидено в чл. 4 от договора, поради което в договора е уговорен
начин за изплащане на дължимата неустойка.
Следователно уговорената по този начин неустойка за
обезщетяване неизпълнението на договорно задължение излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване
на предоставящия заемната сума и нарушава принципа за справедливост. Уговорката
за неустойка за неизпълнение на едно от договорните задължения на заемателя,
определена в размер близък до половината от размера на предоставения паричен
заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика на ВКС – например Решение
№ 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./.
Следва да се посочи още, че клаузата освен това се
явява и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висок размер на неустойка. Съгл. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на
индивидуално договаряне с потребителя.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото /в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011
г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По иска по
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
10а, предл. 1 ЗПК:
Съдът намира претенцията за такса експресно
разглеждане на документи за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири
служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съгласно
договора за заем и предложението за сключване на договора за паричен заем,
таксата следва да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане
на паричен заем. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и
накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при
сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и
плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на
становище в кратко време след подаване на предложението за сключване на договор
за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава
заемодателят да вземе становище в срок
от няколко дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката
в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.
Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер, който в случая възлиза
на значителна част от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото
от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен
размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че
ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото
сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи,
които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла
на § 13, т. 1 ЗЗП. Така предвидената клауза има и неравноправен характер по
смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. Клаузата противоречи на императивната разпоредба
на чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с
предоставянето на кредит. Разглеждането на документи за кредитоспособността на
потребителя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед
гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за експресно
разглеждане на документите за отпускане на кредита се явява нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на установено законово
изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
С подадена от ищцовото дружество молба с вх. № 48450 /
12.08.2020 г. ищецът е уведомил съда, че оттегля исковата си молба в частта, с
която е предявен иск за сумата от 41.04 лева, представляваща законна /мораторна
/ лихва върху главницата за период от 05.02.2019 г. до 05.11.2019 г. С
определение № 260309 / 16.10.2020 г. производството по делото в частта, касаеща
този иск е прекратено.Същото не е атакувано и е влязло в законна сила.С оглед
тези обстоятелства, издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение №
10057 от 18.11.2019 г., по ч. гр. дело № 18446 /2019 г. по описа на РС – гр.
Пловдив, в частта, с която е постановено С.И.А., ЕГН: ********** да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София ЕИК: *********
сумата от 41,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна
лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.11.2019 г. следва да бъде обезсилена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
възниква за двете страни.
В настоящото производство ищцовото
дружество претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна
такса в размер на 158,43 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
350,00 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело
№ 2599/2020 г. в размер на 100,00 лв.
С оглед изхода от делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски пропорционално на уважената част от исковете, а
именно сумата от 154,57 лв.
Ответникът не претендира и не е представил
доказателства да е сторил разноски в производството, поради което и такива не
му се дължат.
С оглед задължителните указания, дадени в
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора, за което
постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са
присъдени разноски в общ размер на 91,57 лева, от които 41,57 лева – платена
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. От тези разноски
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество съобразно уважената част от исковете разноски в общ размер
на 54,77 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен
съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че С.И.А., ЕГН: **********
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София
ЕИК: ********* в
качеството му на частен правоприемник по Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 юли 2019 г. с „Вива Кредит" ООД сумите, както следва:
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1091.08 лв., представляваща главница дължима по договор за паричен
заем, сключен на 10.05.2018 г. с номер 5438571 между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и С.И.А.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.11. 2019 г. до
окончателното погасяване на задължението;
- на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 126.64 лева договорна лихва за периода от 09.06.2018 г.
до 04.02.2019 г;, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 18446 /2019 г. по описа на РС – гр. Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София ЕИК: *********
против С.И.А., ЕГН: ********** искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
92, ал. 1 ЗЗД и по 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за
признаване за установено, че ответникът С.И.А., ЕГН: ********** дължи
на„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София ЕИК: ********* сумата
от 409.08 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и сумата от 409.08 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи за одобряване на паричен заем.
ОБЕЗСИЛВА издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение № 10057
от 18.11.2019 г., по ч. гр. дело № 18446 /2019 г. по описа на РС – гр. Пловдив, в
частта, с която е постановено С.И.А., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София ЕИК: ********* сумата от 41,04 лева, представляваща обезщетение
в размер на законна лихва за забава за периода от 05.02.2019 г. до 05.11.2019
г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.И.А., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София ЕИК: *********
сумата от 154,57 лева - разноски в производството
по гр. дело № 2599/2020 г. по описа на РС Враца, съобразно уважената част на
исковете, както и сумата от 54,77 лева -
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 18446 /2019 г. по описа на
РС – гр. Пловдив, съобразно уважената част на исковете.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението в установителната му част не подлежи
на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК. В отхвърлителната му
част решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: