Р
Е Ш Е
Н И Е № 87
11.02.2019 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на десети януари през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Веселина
Красева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1658 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представляван
от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., против Г.Н.Г. с ЕГН:********** ***, иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 12.10.2016г. между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен
договор за заем. По силата на този договор дружеството предоставило на
ответника заем в размер на 500лв. Подписвайки договора за заем
кредитополучателят удостоверил, че получил от кредитора заемната сума, като се
задължил да я върне в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите общи условия – сума в размер на 550,32лв., представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Между същите страни бил
сключен и договор за допълнителни услуги на 12.10.2016г., съгласно който
ответникът дължал сумата от 96лв. пакетна цена за допълнителните услуги.
Последният дължал и суми по сключен договор за застраховка с посредничеството
на заемодателя. Поради неплащане да длъжника била начислена и лихва за забава
по договора за заем, по договора за допълнителни услуги. На 10.02.2017г. било
подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между ищцовото дружество и „Микро
Кредит“ АД, по силата на който вземанията срещу ответника по горецитираните
договори били прехвърлени изцяло. Предвид гореизложеното се иска постановяване
на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 500лв. – главница по договор за заем от 04.02.2016г.; 50,32лв. –
договорна лихва за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 96лв. – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.10.2016г.
до 04.04.2017г.; 198лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 42,54лв. – лихва за забава
по договор за заем за периода от 26.10.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 22,73лв. – лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 26.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
депозираната преди съдебно заседание от процесуалният представител на ищеца молба
се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него
иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са
налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение
съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК. Следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца и направените в заповедното и настоящото
производство разноски в размер общо на 400лв., от които 300лв. – държавна такса
и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, с оглед изричните указания в тази
насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Г.Н.Г. с ЕГН:**********
***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представляван
от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., сумите от 500лв. – главница по договор за заем от 04.02.2016г.; 50,32лв. – договорна лихва за периода
от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 96лв.
– сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.10.2016г.
до 04.04.2017г.; 198лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 42,54лв.
– лихва за забава по договор за заем за периода от 26.10.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда; 22,73лв.
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.10.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 29.03.2018г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №357/02.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№825/2018г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представляван
от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., направените в заповедното и в
настоящото производство разноски в
размер общо на 400лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.