Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1812
гр.
Пловдив, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при
участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5185/2019г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 395292-F429149 от 08.01.2019 г. с което на ,,Тивони – Здраве и красота‘‘ с
ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1
Закона за счетоводството.
Дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно постановление, намира същото за
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излагат се
подробни съображения, че липсва материална компетентност на органът издал акта.
Твърди, че не били спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН неправилно бил
съставен в отсъствието на нарушителя. Също така жалбоподателят не е следвало да
подава ГФО, тъй като не е извършвал дейност през процесния
период. Липсвал умисъл за извършването на деянието. При условията на
евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез
процесуалния представител юрисконсулт М.оспорва подадената жалба и иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че същият като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и
търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало
ГФО за 2017 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения
срок до 30 юни на следващата година, тоест до 02.07.2018 г. /30.06.2018 г. и
01.07.2018 г. са неприсъствени дни/. При проверката се констатирало, че през
2017 г. жалбоподателят осъществява дейност и има подадени данни за действащи трудови
договори съгласно ,,Справка за актуално състояние на всички трудови договори‘‘. Наличието на трудови правоотношения, както и на
задължения като осигурител се подкрепят и от подадените Декларации. Към датата
на съставяне на АУАН, ГФО не бил заявен за вписване. Нарушението било извършено
на 03.07.2018 г. в гр. Пловдив. Същото било установено на 07.08.2018 г., която
била датата на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията. По този
начин била нарушена разпоредбата на чл. 38, ал.1, т. 1 Закона за
счетоводството.
В хода на съдебното следствие
беше разпитана актосъставителката И.Г., която
потвърди отразеното от нея в АУАН.
Съдът кредитира изцяло заявеното
от свидетелят, тъй като същата депозира ясни, логични и подкрепящи се с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед
се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От писмо с изх.№ 20-00-149 от
17.08.2018 г. се установява, че на тази дата въззиваемата
страна е била уведомена, че жалбоподателят не е подал ГФО, поради което следва
да се приеме, че на тази дата той е бил открит и започва да тече тримесечният
срок по чл. 34 ЗАНН.
От представените копия от справки
Декларации се установява, че през 2017 г. дружеството жалбоподател е развивало
дейност.
От покана изпратена до управителя
на дружеството жалбоподател и получена от него на 12.10.2018 г. се установява,
че той е бил поканен да се яви в 7-дневен срок за съставянето на АУАН, който
срок изтича на 19.10.2018 г., но той не го е направил.
От представения АУАН се установява,
че той е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя на 22.10.2018 г. и му е
бил връчен редовно на 23.11.2018 г., като същият се е възползвал от правото си
да подаде възражение срещу него. В конкретния случай не му е нарушено правото
на защита, тъй като същият по свое усмотрение не се е явил за съставянето на
АУАН до 19.10.2018 г., и затова актосъставителят е
сторил това на 22.10.2018 г. Дори и да се приеме, че има някакво нарушение, то
е несъществено тъй като АУАН му е бил редовно връчен, той се е запознал с него
и се е възползвал от правото си да подаде възражение.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1,
вр. чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в същото време е бил
задължен да подаде ГФО.
Неоснователно
се явява наведеното възражение за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като
се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г.,
НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност"
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието
"вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват,
както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици,
както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента
на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички
обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е
оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства,
характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в
закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на
извършеното и на извършителя.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които
ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място нарушението
въобще не е било отстранено, нито към съставянето на АУАН, нито при издаването
на наказателното постановление, както и дори към настоящия момент.
Всичко
гореизложено налага извод, че нарушението е извършено от жалбоподателя, като на
същия правилно е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 200 лева, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 395292-F429149 от 08.01.2019 г. с което на ,,Тивони – Здраве и красота‘‘ с
ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1
Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.