Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 18ти състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1918 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр.
глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №20201005141851 срещу отказ № 20200918172656/23.09.2019
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който
е отказано вписването на Н.В.Д. като управител на търговско дружество „Н.П.С.“
ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. М.Й..
Жалбоподателят счита, че отказът е неправилно и длъжностното лице неправилно
било приело, че по отношение на Н.Д. са налице пречките по чл. 141, ал.8 от ТЗ
и че такива не са налице. Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е
неправилен и незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да
даде задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат обявени заявените
обстоятелства.
Съдът, след като разгледа
жалбата и писмените доказателства, приложени към заявлението и след извършена справка
в електронната партида, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление по образец е поискана първоначална регистрация на „Н.П.С.“
ЕООД с едноличен собственик и управител Н.В.Д..
На 23.09.2020 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че заявения за вписване
управител не отговаря на изискванията на ТЗ, а именно налице са пречките по чл.
141, ал.8 от ТЗ, тъй като е била член на Съвета на директорите на „Ю.П.“ АДСИЦ,
заличено след производство по несъстоятелност. Посочено е и че не е представена
декларация за липсата на обстоятелствата по чл. 141, ал.8 от ТЗ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и
в законоустановения срок, като е депозирана от
процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима. Предвид
дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ,
преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали
към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи
подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона.
Съгласно разпоредбата на чл.141, ал. 8 от ТЗ, изр. първо, не може да
бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било
управител, член на управителен или контролен орган
на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението
за обявяване на несъстоятелността, ако са останали
неудовлетворени кредитори. Нормата е императивна и
забранява дадено лице да бъде
управител на търговско дружество, но ограничава правото му
на свободна стопанска инициатива, като последното може да бъде
учредител, респ. собственик на капитала,
на търговски дружества, чрез които да осъществява
търговска дейност. Тази разпоредба с цел да
охрани обществения интерес по повод
свободата и сигурността на стопанската инициатива, като способства за намаляване
на риска по причина на
евентуално неумело управление от лицата,
които са били вече в управлението
на дружества, прекратени поради несъстоятелност, в период от две години
преди решението за обявяване на
несъстоятелността, да доведат и новите дружества до същото
състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, което ще увреди интереса
на техните съконтрахенти – кредитори.
При служебна справка по ТР, както и от приложенията към делото, съдът
установи, че Н.В.Д. е била член на Съвета на Директорите на „Ю.П.“ АДСИЦ,
вписана на 21.10.2010г., с мандат, изтичащ на 15.10.2014г., като няма данни да
е заличавана като член на СД предсрочно. Дружеството „Ю.П.“ АДСИЦ е с открито
производство по несъстоятелност с решение №149/01.12.2014г. по т.д.№205/2013г.,
като с решение № 94/12.09.2019г. производството по несъстоятелност е прекратено
поради изчерпване на масата. Всички тези данни са отразени по партидата на
дружеството и при справка по лицето по ЕГН, което е и управител на „В.П.БГ“
ЕООД. Следователно периода спрямо дружеството е от датата на обявяването му в
несъстоятелност с решението от 01.12.2014г., което е с незабавно действие и е
две години назад, т.е. обхваща срока 01.12.2012г.-01.12.2014г., в който период
е видно, че Н.В.Д. е член на Съвета на директорите на това дружество. Следователно
заявения за вписване на новоучреденото дружество – управител Н.Д. е била член
на управителен орган, а именно СД на горепосоченото дружество „Ю.П.“ АДСИЦ, в законоустановения срок, а именно последните две години
преди датата на решението за обявяване на несъстоятелността. Налице са данни,
че производството по несъстоятелност на това дружество е прекратено поради
изчерпване на масата на несъстоятелността, т.е. очевидно е, че са останали
неудовлетворени кредитори. Следва да се отбележи, че за тези факти самият
жалбоподател не представя никакви доказателства и не изтъква конкретни доводи,
а именно той не твърди, че всички кредитори са удовлетворени и не представя
доказателства за горното. Предвид основанието за прекратяване на производството
по несъстоятелност – изчерпване на масата, несъмнено е че са останали
неудовлетворени кредитори, тъй като спрямо дружеството
е било открито производство по несъстоятелност и същото е било обявено в несъстоятелност, то се е намирало в състояние на неплатежоспособност,
което предполага наличието на изискуеми
задължения, съставяни са били списъци на предявените
вземания, а няма данни да са удовлетворени всички кредитори, което би било
основание за прекратяване на производството по несъстоятелност в друга
хипотеза, а именно по чл. 735, ал.1 т.1 от ТЗ – когато са изплатени
задълженията. След като съдът по несъстоятелността е прекратил производството
поради изчерпване на масата, а именно по чл. 735, ал.1, т.2 от ТЗ, а не в
първата хипотеза, е очевидно, че са останали неудовлетворени кредитори.
С оглед горното съдът намира, че по отношение на Н.В. е налице пречката по
чл. 141, ал.8 от ТЗ да бъде вписана като управител на новоучреденото търговско
дружество. Вярно е, че в случая не е била представена декларация за горното и
доколкото такава липсва, би могло да се дадат указания от длъжностното лице, но
предвид обективно установения факт на пречка, това, че не са дадени указания по
партидата не е съществено процесуално нарушение, тъй като наличието на пречката
се установява от справка по ТР и е обективна, независимо от отразеното в
декларацията, налице е константна практика на съдилищата, разглеждащи жалбите
срещу отказите, че длъжностното лице служебно проверява спазването на
горепосоченото императивно законово изискване, като това съгласно чл.
21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ е в кръга от
правомощия му по преценка съществуването
на заявеното за вписване обстоятелство
и съответствието му със закона.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.
№20201005141851 срещу отказ № 20200918172656/23.09.2019 г. на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписването на Н.В.Д. като управител на новоучредено търговско дружество „Н.П.С.“
ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. М.Й. и със
съдебен адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението до жалбоподателя.
СЪДИЯ: