№ 97
гр. гр.Велинград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200494 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Света
Петка, ул. „Панайот Волов“ № 4 против Наказателно постановление № 36-
0000845/01.12.2021 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - Пловдив, с което на жалбоподателя М. М. Б.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. (две
хиляди лева), на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр), за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 на ЗАвПр.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление (НП). Твърди се, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП
са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Формулирано е искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят М. М. Б., чрез пълномощника си
адв. Миглена Арапова, поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното
НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или
1
процесуален представител в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с
което е изпратена административнонаказателната преписка, моли атакуваното
НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не прави искане за
присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.11.2021 г., около 19:25 часа, в с. Всемирци, във връзка с
провеждана съвместно от служители на РУ-Велинград и на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ специализирана операция за
установяване и предотвратяване на незаконен добив и превоз на дървесина от
горския фонд на територията на общините Велинград, Ракитово и Сърница
била извършена проверка на товарен автомобил „Ифа“ В 50 Л, с рег. № РА
3541 АМ, категория N2, собственост на жалбоподателя М. М. Б..
Автомобилът бил управляван от жалбоподателя и с него водачът М. М. Б.
извършвал обществен превоз на товари – дърва (бял бор) от землището на с.
Света Петка, отдел 361, местност Върбица до с. Всемирци. Превозваният
товар бил придружен с превозен билет № 7971/00047/RGJ5ZLB/03.11.2021 г.,
в който като получател на превозваната дървесина бил вписан свид. м.д..
Проверката на автомобила била извършена в с. Всемирци пред дома на лицето
м.х.д. – братовчед на жалбоподателя, който бил безработен и помолил
жалбоподателя, след като се прибере от работа, да му помогне и превози с
товарния си автомобил дървата до дома му. За оказаната услуга м.х.д. не
заплатил никаква парична сума на жалбоподателя. При извършената проверка
водачът М. М. Б. не представил на контролните органи удостоверение за
обществен превоз на товари на територията на Република България или
заверено копие на лиценз на Общността. След направена справка в единната
информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София за издадени лицензи се установило, че за
управляваното от жалбоподателя превозно средство, няма редовно издадено
удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република
България или заверено копие на лиценз на Общността.
2
На водача М. М. Б. бил съставен АУАН № 296983/03.11.2021 г. за
извършено нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Актът бил надлежно
предявен на жалбоподателя, който го подписал с изявлението, че няма
възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал
възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на М. М. Б. било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. (две хиляди лева), на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр,
за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Наказателното постановление
било връчено на жалбоподателя на 15.12.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото, както и показанията на
свидетелите АЛ. СТ. Т., К. ХР. З. и Муса Халилов Джиханов.
Разпитани като свидетели А.Т. и К.З., присъствали при установяване на
нарушението, разказват подробно за случая, като изложеното от двамата
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. Двамата
свидетели акцентират, че при проверката жалбоподателят не представил на
контролните органи лиценз за извършване на превоз на товари на територията
на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на
товари – лиценз на Общността. От своя страна свид. м.д. заявява, че са
братовчеди с жалбоподателя и двамата често си помагат, както и че той
помолил жалбоподателя, след като се върне от работа да му помогне и
превози дървата, които си закупил и за които бил издаден на негово име
превозен билет. Свидетелят м.д. сочи, че е безработен и категорично заявява,
че не е плащал на жалбоподателя за превоза на дървата.
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свидетелите А.Т., К.З. и Муса Джиханов, тъй като същите са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
3
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Георги Димитров
Палагачев - и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице
– свид. ИВ. ЛЮБ. П., заемащ длъжността „инспектор“ при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” - Пловдив. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение.
4
Според чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България.
Не се спори по делото, че управляваното от водача М.Б. превозно
средство – товарен автомобил „Ифа“ В 50 Л, с рег. № РА 3541 АМ, е
категория N2, т.е. с технически допустима максимална маса над 3,5 тона, но
не повече от 12 тона. Следователно в случая не са налице изключенията по
чл. 6, ал. 3 от ЗАвПр, поради което за извършвания с този автомобил
обществен превоз на товари е налице изискването да има издадено
удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република
България или заверено копие на лиценз на Общността.
По делото не е спорно обстоятелството, че за процесното МПС, с което
е извършен превоза на товара - товарен автомобил „Ифа“ В 50 Л, с рег. № РА
3541 АМ, не е издаден лиценз за извършване на обществен превоз на товари
на територията на Република България или лиценз за извършване на
международен превоз на товари - лиценз на Общността. Това обстоятелство
се потвърждава и от приетата като писмено доказателство по делото справка
от 04.11.2021 г. от базата данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ за издадени лицензи относно МПС, с рег. № РА 3541 АМ,
видно от която същото не е включено в нито един лиценз, издаден от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Спорно е дали извършеният превоз е „обществен превоз“ по смисъла на
§ 1 от ДР на ЗАвПр.
Във връзка с горното и предвид изрично наведеното от жалбоподателя
възражение, че в случая деянието е несъставомерно, тъй като не е извършван
обществен превоз на товари, доколкото по делото не е доказано по безспорен
начин заплащането на парична сума за превоза на товара, следва да се
5
подчертае, че съгласно легалната дефиниция на понятието „обществен
превоз“, дадена в § 1, т. 1 от ЗАвПр (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г., бр. 108 от 2020 г.), действаща към момента на извършване на
нарушението, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства
по несъмнен начин се установява, че в превозния билет като получател на
дървесината, транспортирана от жалбоподателя с товарен автомобил „Ифа“ В
50 Л, с рег. № РА 3541 АМ, е вписано трето лице – м.д., а не жалбоподателя.
В случая е извършен превоз на товари – дърва (бял бор), които не са
предназначени за водача - собственик на моторното превозно средство, с
което е осъществен превоза, а за трето лице, т.е. извършения от
жалбоподателя превоз е за сметка на собственика на превозвания товар – м.д.,
а не за сметка на водача М.Б.. Изложеното аргументира извода, че превозът е
бил за чужда сметка. Това обстоятелство е достатъчно да се квалифицира
превоза като обществен. Съгласно актуалната редакция на § 1, т. 1 от ЗАвПр,
действаща към момента на извършване на нарушението, за да се определи
превоза като „обществен“ не е задължително извършването му да е срещу
заплащане и икономическа облага. Ето защо не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя, че след като не е доказано заплащането на
парична сума за превоза на товара, то не може да се направи извод, че
извършваният превоз на товари е бил обществен.
Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят М. М. Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Неправилна обаче е преценката на наказващия орган, че
жалбоподателят следва реално да понесе административно наказание за
допуснатото нарушение, доколкото по мнение на настоящия съдебен състав
процесният случай разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, а не по целесъобразност. Санкционирането на нарушителя
задължително следва да бъде предшествано от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната действителна обществена опасност на деянието
6
ангажиране на държавна репресия спрямо дееца. Маловажен случай е налице
когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Според настоящия съдебен състав конкретното нарушение разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с такава
правна квалификация. На първо място, по делото липсват данни за предишни
нарушения на жалбоподателя, за които да са налице влезли в сила
наказателни постановления. На следващо място, от показанията на свид. м.д.
се установява, че тъй като бил безработен, се помолил на жалбоподателя, с
когото са братовчеди, да му направи услуга - да превози с автомобила си
дърва, които е закупил свид. м.д.. Превозът е бил извършен до дома на свид.
м.д. в с. Всемирци, без за това последният да е заплатил някаква парична сума
на жалбоподателя. Следователно установените по делото факти навеждат на
извода за безвъзмездно извършена услуга между роднини, изразяваща се в
осъществяване на превоз на законно добит от свид. м.д. дървен материал,
придружен с превозен билет. Превозът на дървата е бил извършен от
жалбоподателя във връзка с отправената му молба за услуга от страна на
братовчед му м.д., което е една чисто житейска хипотеза на оказана помощ
между роднини.
Предвид горното съдът намира, че действителната обществена опасност
на извършеното е явно незначителна и не оправдава използването на
административно-наказателна репресия спрямо нарушителя.
По изложените съображения следва да се приеме, че настоящият
случай, макар и формално да осъществява състава на административно
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо, налагането на
наказание се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществена
опасност на деянието. При това положение, достатъчно е било нарушителят
да бъде предупреден от наказващия орган устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Административнонаказващият орган е игнорирал задължението си
за индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената
7
опасност на деянието и дееца. Като не е квалифицирал деянието като
маловажен случай на нарушение, административнонаказващият орган е
приложил неправилно материалния закон, доколкото са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Това опорочава
проведеното административнонаказателно производство и води до
незаконосъобразност на атакуваното НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 500 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Основателно е релевираното от административнонаказващия орган
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като взе
предвид и извършените от страните процесуални действия, намира, че
претендирания адвокатски хонорар в размер на 500 лв. се явява
прекомерен. Съдът счита, че едно възнаграждение в размер към минимума
по чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно от 400
лв., би покрило критериите за обоснованост и справедливост. Ето защо в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000845/01.12.2021 г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Пловдив, с което на жалбоподателя М. М. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. Света Петка, ул. „Панайот Волов“ № 4, е наложено
8
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 на
ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да
заплати на М. М. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Света Петка, ул. „Панайот
Волов“ № 4, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9