Решение по дело №31/2020 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20202310200031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                    

Номер 101                                               08.09.2020  година                           Град Елхово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският Районен съд                                     четвърти        наказателен състав

На единадесети юни      две хиляди и двадесета  година

В публично заседание в следния състав:

Председател Доротея  Янкова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар        Т  В

Прокурор       ……………………..….

като разгледа докладваното от       съдия Янкова

административно-наказателно дело №  31  по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано по жалба на С.Ж.А., с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление /НП/ №19-0261-000570 от 30.12.2019г. на Началник на РУ- Елхово към  ОДМВР – Ямбол, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ  му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв., за  това,  че на 23.12.2019 г. в 11.30 часа в община Елхово на път първи клас № 1-7-Р-Н с.Бояново, е управлявал лек автомобил – „Ауди А4“,  с peг. № ***, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В жалбата е направено искане НП №19-0261-000570г. на Началник на РУ-Елхово да бъде отменено, като незаконосъобразно, поставено при съществени нарушение на процесуалните правила и материалния закон, и необосновано с оглед изискванията на ЗАНН. В тази връзка жалбоподателят сочи, че е налице противоречие между описаното нарушение и  нарушената правна норма и от изложената в НП фактическа обстановка не може да разбере за какво нарушение е наказан – дали за първоначално извършено нарушение или за повторно такова. Твърди се, че тази объркваща и неясна фактическа обстановка му е създала проблеми и при упражняване правото му на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован  не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – ОД на МВР гр.Ямбол, редовно призована  не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РП-Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована не изпраща представител.

Като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.12.2019 г. в 11.30 часа на кръстовище на път I-7  и с.Бояново свидетелите по делото  Г.М.К. - младши полицейски инспектор в РУ – Елхово, П.П.И. – полицейски инспектор в РУ – Елхово и С.К.К. – младши полицейски инспектор в РУ – Елхово,  при изпълнение на служебните си задължения по контрол  на движението по пътищата,  са спрели на посоченото по – горе място, за рутинна проверка л.а. „Ауди А4“,  с peг. № ***, управляван от жалбоподателя С.Ж.А.. След спирането на автомобила полицейските служители пристъпили към извършване на проверка на водача и на управляваното от него МПС. В хода на същата въз  основа на представените им документи установили, че  А. не е собственик  на управляваното  от него МПС,  както и че за автомобила  няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019г.

На мястото на проверката св. Г.М.К. в присъствието на свидетелите И. и К., съставил против С.Ж.А. АУАН № 613 от 23.12.2019 година, за това, че на същата дата, около 11.30 часа на кръстовище на път I-7  и с.Бояново, управлява лек автомобил „Ауди А4“,  с peг. № ***, като лице, което не е собственик, повторно управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019г. Нарушението актосъставителят квалифицирал по чл.638,  ал.3 от КЗ.

Актът  е бил предявен на нарушителя, подписан от него без възражения и копие от същия му  е било връчено.

В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал  писмени възражения пред административно -  наказващия орган.

Впоследствие въз основа на посечения АУАН началникът на РУ-Елхово, е издал обжалваното Наказателно постановление № 19-0261-000570/30.12.2019г., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.638, ал. 3 от КЗ е наложил административно наказание - глоба в размер на 400 лв., за това, че е управлявал МПС, като лице, което не е собственик повторно управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Описаните в АУАН дата и място на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелства при които същото е извършено са възпроизведени и в НП.

НП е връчено на жалбоподателя на 21.01.2020  година, а жалбата  срещу НП е депозирана пред АНО на 22.01.2020  година.

При извършена служебна проверка на електронната страница на Гаранционния фонд  /http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg/ относно наличието на сключена застраховка гражданска отговорност за управляваното от  жалбоподателя МПС към момента на нарушението – 23.12.2019 г.  около 11.30 часа, съдът  установи, че за управляваното от жалбоподателя МПС  с рег.    *** към момента на нарушението не е била сключена застраховка гражданска отговорност, такава е била сключена същият ден  след  нарушението -  в 14.50 часа на 23.12.2019 година.

Видно от  приложената по делото справка за нарушител /водач/ от автоматизираната информационна система на МВР, жалбоподателят А. към  датата на извършване на нарушението – 23.12.2019  година е бил  правоспособен  водач на МПС, категория А,В, С, CE, D, TKT, AM, BE, DE, и е  бил  наказван в периода 20.11.2000г. – 23.01.2020 г. за извършени административни нарушения като водач на МПС с 8 влезли в сила наказателни постановления, между които и за три нарушения по КЗ  -   по чл.315, ал.1 , т.б от КЗ, по чл.638, ал.3 от  КЗ и по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Материалната компетентност на актосъставителя Г.М.К. да издава актове за установяване на административни нарушения по КЗ се установява от приетата към  доказателствата  Заповед № 326з-1633/25.08.2016г. на Директор ОДМВР-Ямбол.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К., И. и К., и  въз основа на приобщените по реда на чл.84 от ЗАНН във вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото. Свидетелите К., И. и К. са категорични в показанията си, че за автомобила, управляван от жалбоподателя към момента на проверката, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 година към 23.12.2019 година в 11.30ч. Съдът кредитира показанията на свидетелите К., И. и К., тъй като те са конкретни, последователни и допълващи се, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства касаещи извършената на 23.12.2019 година проверка и липсват  данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността им. Писмените доказателства като редовни от  външна страна, неоспорени от страните и относими към предмета на делото  също се кредитират от съда.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения седемдневен срок и от лице с правен интерес да обжалва издаденото наказателно постановление.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. е ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи /съгласно разпоредбата на чл. 674, ал.1 и ал.2 от КЗ, в надлежната форма, при спазване на процесуални изисквания. Спазени са предвидената форма и процесуален ред при издаване на АУАН и НП,  както същите съдържат и всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Описанието на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията му като административно нарушение. Налице е и фактическо и правно единство между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и приложимата правна норма и в двата акта. Обстоятелството, че както в  АУАН, така и в НП при описание на нарушението е посочено, че  то е повторно, а  на същото е дадена правна квалифицирано като нарушение което не е извършено повторно, съдът намира, че  не съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила доколкото в обстоятелствената част и на акта и на НП се съдържат елементите на състава на нарушение по чл.638, ал.3 от  КЗ,  по който на жалбоподателя е наложено наказание. На същият не е наложено наказание за извършено повторно нарушение, поради което и посочването в обстоятелствената част на  АУАН  и НП,  че нарушението е повторно не би могло да доведе до накърняване на правото на защита на жалбоподател.  Относно мястото на нарушението, същото е достатъчно индивидуализирано и от тук няма основание, за каквито и да е съмнения в тази насока за съставомерността на самото нарушение. Свидетелските показания кредитирани от съда, обосновават преки и категорични изводи относно обективният факт, че към момента на проверката, жалбоподателят не е имал действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна. Няма данни по делото, че същото МПС е било спряно от движение.

Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че към момента на проверката жалбоподателят А.  е управлявал лек автомобил „Ауди А4“,  с peг. № ***, като в процесния случай се явява ползвател на МПС-то. В случая доказателствата по делото са категорични, че за управлявания от  жалбоподателя автомобил не е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на нарушението, а именно 23.12.2019 г. преди и към 11.30 часа. Последното обстоятелство се потвърждава от показанията на тримата разпитани свидетели, от АУАН и от извършената от съда справка на сайта на Гаранционен фонд за сключени застраховки ГО, от който се установява, че застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила е  сключена около два часа след  нарушението, но към  момента на самото нарушение такава не е имало сключена за автомобила.

Причините поради които водачът е бил без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" са без значение за съда, тъй като нарушението е на просто извършване.

Жалбоподателят е пренебрегнал задължението си  като ползвател на лек автомобил „Ауди А4“,  с peг. № *** да провери, дали за този автомобил към 23.12.2019 г., е налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Неглижирането на законовото задължение, визирано в чл. 638 ал. 3 от КЗ от жалбоподателя не е равнозначно на липса на осъществено нарушение от субективна страна. Жалбоподателят А. е била наясно за задължението си  да управлява МПС като негов ползвател, само ако за същото превозно средство е налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Несъобразяването му с това задължение по субективни причини (омаловажаване, забравяне) не изключват осъществяване на състава на нарушението и от субективна страна. От субективна страна нарушението е осъществено умишлено, тъй като водачът на МПС-то е длъжен да следи дали същото има изрядни документи, след като го управлява.

Фактическият състав за ангажиране на отговорността му се съдържа в самата норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Процесното нарушение не се отличава със степен на обществена опасност по-ниска в сравнение с тази на обикновени случаи на нарушения от същия вид. Отчитайки предишните нарушения на правилата за движение, които жалбоподателя има, вкл. и за други такива нарушения по КЗ, видно от справка за нарушител/водач, съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Наказващия орган не се е мотивирал, защо не е приложил посочената привилегия на закона, но отчитайки липсата и на обективни предпоставки за приложението й, съдът намира, че в случая не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Съдът счита, че с така определената административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното НП като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0261-000570 от 30.12.2019г. на Началник на РУ - Елхово към  ОД МВР  - Ямбол, с което на С.Ж.А., с ЕГН **********,***, на основание  по чл.638, ал.3 от НК е наложено административно наказание - глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Ямболски административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ :