МОТИВИ към присъда по НОХД № 61/2020г. по описа на ГОРС
Районна прокуратура- Г.Оряховица
е повдигнала обвинение срещу Д.С.Д. за това, че на 10.01.2020 г., в гр.Горна
Оряховица, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди АЗ“ с
peг. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
2, 65 на хиляда, установено по надлежния ред с Експертиза №111-14/15.01.2020 г.
на сектор „Базова научна-техническа лаборатория“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр.Велико Търново, съгласно Наредба № 1 от 19
юли 2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози- престъпление по чл.343б ал.1 от НК. В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение.
Пред настоящата инстанция
подсъдимият не се явява. Първоначално се представлява от упълномощения от него
защитник адв.Б., а впоследствие от служебен защитник. Последният поддържа, че
наказанието следва да бъде ориентирано към минимума.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с
изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** ***. ****
гражданин. Осъждан, с адрес в гр.Б., ул. „*****” №26. На същият адрес в хода на
производството пред съда не е открит. На досъдебното производство му е била
взета мярка за неотклонение „подписка“, видно от постановление, приложено на
л.5 от ДП. Въпреки, че е уведомен за тази мярка, Д. е променил адреса си, без
да уведоми за това съответните органи/ задължение по чл.59 ал.2 от НПК/, както
и е напуснал местоживеенето си в разрез с разпоредбата на чл.60 от НПК. Същият
е правоспособен водач на моторно превозно средство. Има налагани
административни наказания във връзка с извършени административни нарушения по
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
На 10.01.2020 год. Д. *** управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил “Ауди АЗ“ с per. № ****. Около
17,30 часа на посоченото място бил спрян за проверка от полицейски екип, в
състава на който били свидетелите Е.С. и Д.В. - полицейски служители при
РУ-Горна Оряховица. При проверката била установена самоличността на Д.. Подсъдимият бил проверен с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510”
с фабричен №0084. Уредът отчел съдържание на алкохол в кръвта от 2,80 на хиляда,
чрез измерването му в издишания въздух. На
подс.Д. бил съставен акт за установено административно нарушение № 75 от
10.01.2020 г. Бил му издаден и връчен талон за изследване с бланков № 0045552. Д.
не приел показанията на техническото средство и оспорил резултата като дал
кръвна проба за химическо лабораторно изследване.Извършеното лабораторно
изследване на кръвната проба взета от обвиняемия Д. доказало наличие на етилов
алкохол в количество 2,65 промила/л.12 от ДП/. В съдебно заседание, проведено
на 24.11.20г. вещото лице Й. е потвърдило заключението. Изследваната кръвна
проба на подс.Д. показва несъмнено по съответния научен метод наличието на
алкохол в кръвта над 1,2 промила, което мотивира извод за ангажиране на
отговорността му по повдигнатото обвинение. Свидетелските показания са
безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира.
При проведения разпит в качеството на
обвиняем, Д.Д. се възползвал от правото
си да не дава обяснения. Заявил, че ще упълномощи адвокат, за да се сключи
споразумение.
Приетата фактическа обстановка
аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б от НК. Подс.Д.
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а
именно 2,65 на хиляда. Тази концентрация е установена по надлежния ред.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в несъобразяването със съществуващия правен ред.
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подс.Д., съдът обсъди степента на обществената
опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с
квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона
наказание.Последното е относително определено от законодателя в границите от
една година до 3г. лишаване от свобода-чл.343б от НК, като е предвидено и
кумулативно наказание глоба.Съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Институтът
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК и когато
законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 – ал. 5 НК са налице. В тази насока-
Тълкувателно решение № 2/29.11.07г.-ОСНК на ВКС.Бе взето под внимание, че не са
налице смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, което мотивира съда да
наложи наказанието ЛОС в минимален размер, а именно една година лишаване от
свобода,както и наказанието глоба в мин.размер от 200 лева, съобразено със
законоустановените граници, деянието и общ.опасност на подсъдимия,с което биха
се изпълнили целите на наказанието по чл.36 НК. Тези наказания биха осъществили
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие. Съдът взе предвид,
че за постигане целите на наказанието
съгл.чл.36 НК и с оглед предходните осъждания на Д., подсъдимият следва да изтърпи наложеното
наказание ЛОС ефективно при „строг“ режим съгласно чл.57 ал.2 от ЗИНЗС. На
осн.чл.343г НК бе постановено и лишаване от право на Д. да управлява МПС за
срок от една година, считано от реалното отнемане на СУМПС. В тази връзка съдът
отчете налаганите по ЗДвП наказания, като по-голямата част от тях са отдалечени
във времето от датата на деянието и постановяване на присъдата/ при наложените
фишове са изтекли срокове по-дълги от пет години, а при наказателните
постановления последното е от 2017г., а най-ранното от 2010г., по-голяма част
от които НП са с над петгодишен период от налагане на наказание по ЗДвП/.
Относно последно изтърпяното наказание ЛОС, изтекъл е период по-дълъг от пет
години. Последните две осъждания на подс.Д. с наказание лишаване от свобода,
считано след 2010г. са по НОХД № 200/2013г. на РС-Димитровград и по НОХД №
164/2015г. на РС-Димитровград/л.74/. Видно от справката на л.151, измежду двете
наказания е определено общо най-тежко наказание и наказанието е изтърпяно в
периода 04.06.13г. до 04.10.2013г. До датата на разглежданото деяние през
2020г. е изминал един значителен период от време, в който Д. не е осъждан за
престъпления. Това е пречка да се определи наказание при превес на отегчаващи
вината доказателства, както и да се приеме, че обществената опасност на дееца е
завишена. Определеното към минимума наказание, което Д. следва да изтърпи
ефективно, би изпълнило според настоящата целите на наказанието инстанция да се
превъзпита дееца, както и генералната превенция.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: