№ 289
гр. П***, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Административно наказателно
дело № 20225220200082 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Ц. БЛ., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
„Х*** К***“ *** срещу наказателно постановление № 21-1006-002*** г.,
издадено от началник група към ОДМВР П***, сектор ПП, с което му е
наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП,
глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на основание
чл. 185 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и в
несъответствие с целта на закона, като наказващият орган се е произнесъл без
да провери и прецени всички събрани доказателства, устни обяснения на
жалбоподателя, свидетелските показания и писмените документи. Оспорва
компетентността на актосъставителя да съставя такъв вид актове за
установяване на административни нарушения. Оспорва да му е връчван
АУАН АВ62*** г. Признава, че на 08.10.2021 г. се е движил с автомобил
„Р*** К***“ с рег. № РА*** по улица „Х*** К***“ и поради обстоятелството,
че имало много паркирани коли и навлизали още автомобили, предприел
маневра движение на заден ход с включени аварийни светлини и светлина за
задна предавка. Счита, че ако водачът на намиращия се зад него автомобил,
беше съобразил необходимата дистанция и е следил предупредителните
светлини, щеше да избегне удара. Твърди, че наложената административна
1
санкция не е съобразена с целта на закона, в случая – осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. Моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление, издадено от ОДМВР П***, сектор ПП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника
си адвокат Д***. Поддържа жалбата. По същество моли за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа, че актосъставителят не е изяснил фактическата обстановка, в т.ч.
че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието. Изтъква, че причината
на свидетелката Т. да подаде жалба е, за да й бъдат възстановени щетите по
автомобила.
В съдебно заседание наказващият орган – Началник група към ОДМВР
П***, сектор ПП ОДМВР П***, не се представлява. От юрисконсулт П*** е
постъпило писмено становище, с което моли наказателното постановление да
бъде потвърдено по съображения, че при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а наложените административни
наказания са справедливи и в съответствие с извършеното нарушение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 11.10.2021 г. до началник сектор ПП при ОДМВР П*** е подадена
жалба с вх. № 100600-16771р/11.10.2021 г. от КР. АНГ. Т. от гр. П***, ул.
„Х*** С****** за това, че на 08.10.2021 г. около 17.10 ч. в гр. П*** на ул.
„Х*** К***“ преди кръстовището с бул. „Г*** Б***“ движещият се пред нея
автомобил „Р*** К***“ с рег. № РА*** внезапно потеглил назад, въпреки
предупреждението й с клаксон, и блъснал автомобила й „Ф*** Г***“ с рег. №
РА***, в резултат от което настъпили материални щети по бронята на
автомобила й, след което автомобилът „Р*** К***“ се изнесъл много бързо и
избягал.
На 13.10.2021 г. от КР. АНГ. Т. са снети обяснения, с които е
потвърдила изложеното в жалба с вх. № 100600-16771р/11.10.2021 г.
На 16.10.2021 г. обяснения са снети и от Т. Ц. БЛ., който е заявил, че на
08.10.2021 г. около 17.10 ч. е управлявал лек автомобил „Р*** К***“ с рег. №
РА***, заедно с братята му. На кръстовището на ул. „Х*** К***“ и бул. „Г***
Б***“ се наложило да предприеме движение на заден ход, за да направи
място на насрещно движещи се, защото имало паркирани коли. Не видял, че
зад него има кола и че я е ударил.
На 16.10.2021 г. е съставен Протокол за ПТП № 1774704 за това, че на
08.10.2021 г. в 17.10 ч. в гр. П*** на ул. „Х*** К***“ на кръстовището с бул.
„Г*** Б***“ е настъпило ПТП с участник 1 – лек автомобил „Р*** К***“ с
рег. № РА*** без валиден ГТП, собственост на Д*** П**** Д***, ЕГН
2
********** от гр. П***, ул. „Ц*** О***“ *** ***, ***, управляван от Т. Ц.
БЛ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Х*** К***“ ***, и участник 2 – лек
автомобил „Ф*** Г***“ с рег. № РА***, собственост на КР. АНГ. Т., ЕГН
********** от гр. П***, ул. „Х*** С****** ет. 7, ап. 19, при което участник 1
е предприел маневра движение на заден ход като е блъснал намиращия се зад
него участник 2. Настъпило е ПТП с материални щети по предната броня и
други.
На същата дата е съставен АУАН серия АВ № 062212/16.10.2021 г.
срещу Т. Ц. БЛ. за това, че на 08.10.2021 г. в 17.10 ч. в гр. П*** на ул. „Х***
К***“ като водач на лек автомобил – „Р*** К***“ с рег. № РА***,
собственост на Д*** П**** Д***, ЕГН **********, е извършил следните
нарушения: 1. Движейки се назад по ул. „Х*** К***“ на кръстовището с бул.
„Г*** Б***“ е предприел маневра движение на заден ход, за да пропусне
МПС, което навлизало от бул. „Г*** Б***“, като предприемайки маневрата
движение на заден ход не се е убедил, че пътят за него е свободен и е блъснал
в предната част на спрелия зад него лек автомобил „Ф*** Г*** 1.4 И“ с рег.
№ РА*** с водач КР. АНГ. Т., ЕГН **********, при което е настъпило ПТП с
материални щети, с което е нарушил виновно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП; 2. Като
участник в ПТП не е изпълнил задължението си без да създава опасност за
движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, с което е нарушил виновно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3.
Управлявал е МПС, което не е преминало ГТП, с което е нарушил виновно
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН серия АВ № 062212/16.10.2021 г. е издадено
наказателно постановление № 21-1006-002*** г. от началник група към
ОДМВР П***, сектор ПП, с което на Т. Ц. БЛ., ЕГН ********** от гр. П***,
ул. „Х*** К***“ *** е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на
80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП.
Съгласно представената по делото справка за нарушител/водач Т. Ц. БЛ.
е издържал изпит за правоспособност за категория В с Протокол № 933 от
19.08.2021 г. и притежава СУМПС № *********, издадено на 24.08.2021 г. от
ОДМВР П***. Няма предходни нарушения на ЗДвП.
През учебната 2021/2022 г. Т. Ц. БЛ. е бил ученик в ХІІ клас в ЕГ „Б***
Б***“, гр. П*** съгласно представената ученическа лична карта и извлечение
от електронен дневник.
Със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена на основание чл. 186 и
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи, полицейските
органи от секторите ПП в ОДМВР са оправомощени да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за установяване на
3
административни нарушения по ЗДвП, а началниците на групи в секторите
ПП при ОДМВР – да издават наказателни постановления.
Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелка КР.
АНГ. Т., че преди катастрофата не е познавала жалбоподателя. Същият ден
взела детето си от детска градина и се движила с лек автомобил „Ф***“ по
улица „Х*** К***”. Жалбоподателят се движил пред нея с „Р*** К***”.
Когато стигнали края на улицата, за да излязат по бул. „Г*** Б***“, друго
превозно средство навлязло в тяхното платно. Понеже имало паркирали коли
жалбоподателят спрял и предприел маневра назад, без аварийно включени
светлини и с доста висока скорост. Свидетелката го предупредила с клаксон,
че е зад него, но той я блъснал. Дистанцията между двата автомобила била
повече от три метра. След като я блъснал, свидетелката тръгнала да слиза от
колата, за да се разберат за щетите, но той не спрял и продължил напред.
Свидетелката се качила в колата и потеглила след него, свирейки с клаксона и
присветвайки, но той не спрял. Тогава заснела автомобила с телефона си.
Според свидетелката жалбоподателят не бил в трезво състояние, защото
криволичил с колата по пътя. Свидетелката се обадила на телефон 112 и й
казали да подаде жалба в КАТ, което тя сторила. Щетите по автомобила й
били по предната броня и предната греда. Свидетелката отрича да се е
разсеяла с детето, което е било в колата. Когато отишла в КАТ, един
инспектор я чакал и започнал да й обяснява колко е сериозно момчето, как
трябва да му прости и да съставят двустранен протокол. Когато се качила
горе, свидетелката казала, че не е редно да правят така и той трябвало да си
понесе последствията, защото избягал от мястото, където я е блъснал, както и
да възстанови щетите по автомобила.
Установява се от показанията на разпитания по делото актосъставител
Т. ЕМ. Б., че е работил по случая с негов колега, но не си спомня дали е било
по преписка или по сигнал. Установили напусналия участник по
регистрационния номер на автомобила. Свързали се с него и го извикали в
КАТ, в сектор ПП. Съставили протокол за материални щети и АУАН.
Свидетелят не си спомня дали са посетили мястото на произшествието и дали
са констатирали други нарушения. Когато имало участник напуснал ПТП,
задължително се съставял АУАН.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното наказателно постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 22.12.2021 г. съгласно разписката на гърба му. Жалбата е
подадена на 05.01.2022 г., като е спазен 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН (ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН серия АВ № 062212
4
от 16.10.2021 г. е съставен от компетентно длъжностно лице на службите за
контрол съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, а именно полицейски орган в сектор
ПП към ОДМВР П***, а обжалваното наказателно постановление № 21-1006-
002*** г. е издадено от надлежен орган – началник група в сектор ПП при
ОДМВР П***, оправомощен съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
Допуснатата в наказателното постановление грешка при изписване на
номера и датата на акта, въз основа на който е издадено наказателното
постановление (вместо АВ062212/16.10.2021 г. – АВ62*** г.), не е
съществено процесуално нарушение, обосноваващо неговата отмяна. Касае се
за техническа грешка при изписване на акта, като словесното описание и
правната квалификация на посочените в наказателното постановление
административни нарушения са идентични с тези в АУАН. Освен това
съгласно представената по делото справка за нарушител/водач спрямо
жалбоподателя не е бил съставен друг АУАН, имащ за предмет нарушение на
правилата за движение по пътищата, поради което у същия не би следвало да
възникне съмнение за кое точно административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, а правата му в производството по
реализиране на административнонаказателната му отговорност са защитени.
Относно нарушението на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
Събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на
свидетелката Т., установяват по несъмнен начин отразеното в АУАН и
наказателното постановление обстоятелство, че на 08.10.2021 г. в гр. П*** на
ул. „Х*** К***“ жалбоподателят Т. Ц. БЛ. като водач на лек автомобил „Р***
К***“ с рег. № РА*** е предприел маневра движение на заден ход, без да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което е
причинил ПТП. В този смисъл свидетелката Т. посочи, че жалбоподателят
като водач на предно движещия се автомобил внезапно и много бързо е
потеглил назад, без да даде светлинен сигнал, с цел да пропусне насрещно
движещ се автомобил. Показанията на свидетелката са преки и
непосредствени, незаинтересовани, логични и последователни. Пред съда тя
описа подробно и в детайли действията на жалбоподателя и механизма на
осъществяване на административното нарушение. За съда не съществува
съмнение, че показанията й са достоверни и пресъздават по обективен начин
възприятията й. Освен че показанията й са дадени под страх от наказателна
отговорност, свидетелката няма никаква причина да дава преднамерени
показания с цел да набеди жалбоподателя в извършване на административно
нарушение, тъй като не се твърди и по делото няма данни преди 08.10.2021 г.
свидетелката и жалбоподателят да са се познавали. Нещо повече –
показанията на свидетелката напълно съответстват на описаното от нея в
жалба с вх. № 100600-16771р/11.10.2021 г., подадена до ОДМВР П***, сектор
ПП в първия работен ден след 08.10.2021 г. Именно въз основа на тази жалба
и снетите саморъчни обяснения от свидетелката Т. актосъставителят Б. е
5
установил административното нарушение и е съставил АУАН.
Всъщност жалбоподателят не отрича, че на посочените в АУАН дата и
място е управлявал лек автомобил „Р*** К***“ с рег. № РА*** и че е
предприел маневра движение на заден ход, за да пропусне насрещно
движещи се автомобили, но счита, че вина за удара има свидетелката, тъй
като не била спазила необходимата дистанция и не следила внимателно
неговото движение назад.
Действително чл. 23, ал. 1 от ЗДвП задължава водачът на пътно
превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, но само
когато то намали скоростта или спре рязко. Разпоредбата не визира случаи, в
които движещото се отпред превозно средство внезапно осъществи движение
назад, при това без светлинна сигнализация. От своя страна разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е категорична, че преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. Поради това съдът приема, че жалбоподателят е нарушил
правилата за движение назад, тъй като не се е убедил, че пътят зад
управляваното от него превозно средство е бил свободен, в резултат от което
е била създадена опасност за друг участник в движението, а именно
движещия се отзад автомобил „Ф*** Г***“ с рег. № РА***, управляван от
свидетелката К.Т.. Осъществено е нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, което е
било правилно квалифицирано в АУАН, а впоследствие и в наказателното
постановление. Наложеното на жалбоподателя административното наказание
– глоба в размер на 20 лв., съответства на законоустановения чл. 183, ал. 2, т.
11 от ЗДвП вид и размер на наказанието. Посочената в наказателното
постановление санкционна норма е относима към извършеното
административно нарушение, доколкото регламентира нарушение на
правилата за движение назад. Не представлява съществено процесуално
нарушение санкционирането му по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП вместо по чл.
179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, доколкото с оглед разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН е посочена законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на наказанието
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН е достатъчно да се посочи видът и
размерът на наказанието, като санкционната норма не е задължителен
реквизит на наказателното постановление. Освен това разпоредбата на чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е по-благоприятна за нарушителя в сравнение с тази
на чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като е по-леко наказуема,
с оглед на което това по никакъв начин не нарушава правото му на защита в
административнонаказателното производство.
Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП, е длъжен без да създава опасност за
6
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Неизпълнението на това задължение съгласно чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право на управление на МПС за срок от
1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
За да се осъществи съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, освен реализиране на ПТП от обективна страна, е необходимо водачът
на участвалото в произшествието МПС от субективна страна да осъзнава
настъпването на ПТП и участието си в него. В противен случай от този водач
не може да се очаква да има посоченото в правната норма поведение. В
настоящия случай безспорно е установено осъществяването на ПТП, в което
участие са взели лек автомобил „Р*** К***“ с рег. № РА***, управляван от
жалбоподателя, и лек автомобил „Ф*** Г***“ с рег. № РА***, управляван от
свидетелката К.Т.. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни,
обаче, не може да се направи категоричен извод жалбоподателят да е разбрал,
че е настъпило ПТП с негово участие. От показанията на свидетелката Т. не
се установява след удара между двата автомобила жалбоподателят да е имал
някаква реакция, от която да става ясно, че е узнал за станалото ПТП –
например да е спрял, да е излязъл от автомобила или поне да е погледнал
назад, за да установи какво се е случило. Напротив според показанията на
свидетелката непосредствено след удара автомобилът му е потеглил напред,
без водачът да даде никакъв знак, че е узнал за настъпилото ПТП. Доколкото
по делото не е установено по безспорен начин наличието на субективния
елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
съдът приема, че нарушението не е извършено. След като жалбоподателят не
е съзнавал, че е реализирал ПТП, от него не може да се изисква да спре и да
установи последиците от произшествието. Поради това наказателното
постановление следва да бъде отменено в тази част.
Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
В чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени
от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните
работи. Законът не предвижда изрично чие е задължението превозното
средство да се представи на периодичен технически преглед, но при
сравнителен анализ между разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и
разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед, може да се направи извод, че задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
7
е на собственика на автомобила. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на
чл. 30, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС, според която за
извършването на периодичен технически преглед е необходимо представяне
на определени документи, които притежават единствено собствениците на
ППС. Следователно субект на административното нарушение по чл. 147, ал. 1
от ЗДвП може да бъде единствено собственикът на автомобила.
В случая управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Р*** К***“ с
рег. № РА*** е собственост на Д*** П**** Д***, ЕГН **********, а при
управлението му на 08.10.2021 г. жалбоподателят е бил само негов ползвател.
След като жалбоподателят не е собственик на автомобила, за него не
съществува задължение да го представя на технически преглед. В ЗДвП не е
предвидено задължение за водач на МПС, който не е негов собственик, да го
представя на периодичен технически преглед, поради което е недопустимо
такъв водач да бъде санкциониран за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно не е налице съставомерно деяние, което да осъществява
елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят макар и ползвател на автомобила е
адресат на задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, то по делото няма никакви
доказателства, които да установяват, че същият е знаел, че управлява
автомобил, който не е преминал задължителен периодичен технически
преглед. Поради това не може да се приеме, че деянието е осъществено
виновно. След като лицето, посочено в АУАН и наказателното постановление
като нарушител, не може да бъде субект на административно нарушение
по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и не е извършил деянието виновно, наказателното
постановление следва да бъде отменено и в тази част.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта,
с която на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по чл. 40, ал. 1
от ЗДвП и отменено в останалата част, с която на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
разноските по делото следва да бъдат определени по съразмерност, като в
полза на жалбоподателя се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
100 лв. с оглед уважената част от жалбата, а в полза на наказващия орган –
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв. съгласно чл. 37 от ЗПрП
във връзка с чл. 27е от НЗПП.
Ответният наказващ орган е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, но същото е
неоснователно. Жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. съгласно представения по делото договор за правна защита
и съдействие от 18.03.2022 г. Същото е в размер на законоустановения
8
минимум съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед размера на наложените административни наказания.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – П***
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1006-002*** г.,
издадено от началник група към ОДМВР П***, сектор ПП, в частта с която на
Т. Ц. БЛ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Х*** К***“ *** е наложена глоба
в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1006-002*** г., издадено
от началник група към ОДМВР П***, сектор ПП, в частта с която на Т. Ц.
БЛ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Х*** К***“ *** е наложена глоба в
размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР П***, адрес: гр. П***, пл. „С***“ ***,
представлявано от директора старши комисар П*** Ш***, да заплати на Т. Ц.
БЛ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Х*** К***“ *** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Т. Ц. БЛ., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Х*** К***“ ***
да заплати на ОДМВР П***, адрес: гр. П***, пл. „С***“ ***, представлявано
от директора старши комисар П*** Ш***, възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 80 лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд – П***.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
9