Р Е
Ш Е Н И Е
346/23.4.2013г.
гр.
Шумен,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ-ми състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести март през две
хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2791 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
„УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, с
ЕИК *** и със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Е. Й. Й. от САК срещу М.В.М., ЕГН
**********,*** и Д.В.М.,
ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответниците,
произтичащо от Договор за банков кредит № 3050,
сключен на 11.01.2008
г., по силата на който първият, в качеството му на
кредитодател е предоставил на първия ответник, в качеството му на
кредитополучател парична сума, срещу поето от последния задължение за връщане
на крайната дължима сума по кредита, обезпечено със солидарната отговорност на
втория ответник в следните размери:
- за
сумата от 24 506.23 лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания
договор за кредит, както и
- за
сумата от 6 419.32 лева, представляваща дължима договорна лихва върху горната
главница за периода от 01.08.2009 г. до 23.01.2012 г..
Главницата
се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК – 24.01.2012г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на
сключен между страните на 11.01.2008г. договор за банков кредит, ищецът, в качеството му на кредитодател
е предоставил на ответника М.М., като кредитополучател, парична сума, срещу
поето от нея задължение да върне същата, в общ размер от 25 000.00 лв.,
съгласно уговорен погасителен план. Вземането на кредитора било обезпечено със
солидарната отговорност на втория ответник Д.М.. Крайният срок за погасяване на
кредита е 01.01.2033 г. Въпреки изправността на ищеца, ответникът не е изпълнил
основното си задължение, регламентирано в чл.12 от договора, а именно да
издължава на месечни вноски главницата по кредита ведно с дължимата върху нея
лихва, поради което на основание чл. 16.1, във вр. с чл. 16.1.1 от договора
кредиторът е обявил вземането си за предсрочно изискуемо. Въпреки настъпилият
падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на ответника не е
последвало. Ответниците дължат и обезщетение за забава върху неизпълненото
главно задължение. Предвид неизпълнение на поетите
от ответниците задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 299/2012г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Срещу
така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжниците са депозирали
възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В
отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът Д.М.
оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Възразява срещу
предсрочната изискуемост на вземането по договора. Оспорва изправността на
ищеца по договора. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въпреки
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът М.М.
не е
депозирал отговор на исковата молба.
В
о.с.з. ищецът, с писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът Д.М., чрез
процесуален представител оспорва исковете. Ответникът М.М. не се явява и
представлява в о.с.з..
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление от 24.01.2012г. „УниКредит Булбанк" АД е поискала от ШРС издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници М.М. и Д.М.
за
всички суми, които са в предмета на настоящото дело, въз
основа на договор за банков кредит № 3050, сключен на 11.01.2008 г., който
е станал изцяло предсрочно изискуем, съобразно разпоредбата на чл.16 ал.1 от
договора – неплащане на погасителни вноски на определения падеж.
Искането е уважено изцяло с издадената от ШРС заповед за
незабавно изпълнение №159/25.01.2012г. по
ч.гр.д.№ 299/2012г..
На
29.05.2012г. са депозирани възражения по чл.414 ГПК и от двамата длъжници, с
които те заявяват, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение. Възраженията са подадени в законоустановения 14 дневен срок от
връчване на препис от заповедта за изпълнение от ЧСИ.
На
18.06.2012г. заявителят УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е уведомен, че срещу издадената
заповед за изпълнение е възразено своевременно, поради което има право да
предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе съответната държавна
такса. Исковата молба е депозирана на 12.07.2012г.
С определение № 522 от 26.10.2012г.,
постановено от Шуменски окръжен съд по в.ч.търг.дело № 563 по описа за
2012г., разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 159/25.01.2012г. по ч.гр.дело № 299/2012г. на ШРС е отменено в
частта, с която Д.М. е осъден да заплати претендираните суми, като
е обезсилена заповедта за изпълнение и издаденият въз
основа на нея изпълнителен
лист в тази част.
На 11.01.2008 год. в гр. Шумен между «Уникредит Булбанк» АД-София като кредитор и М.М. като кредитополучател
е сключен Договор за банков ипотечен кредит № 3050/11.01.2008 г., като по силата на този договор банката е предоставила
на кредитополучателя парична сума в размер на 25000 лева за текущи нужди.
Съгласно чл.12.1 във вр. с чл.7 от договора крайният срок, в който
кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита е 20.11.2027
год. За обезпечаване вземането на кредитора е учредена договрна ипотека върху
собствен на кредитополучателя имот в гр. Шумен /чл. 8 от договора/. Солидарната отговорност от ответника Д.М. е поета съгласно чл.14.1 от
договора.
На основание чл.16.1. от договора, кредитът става предсрочно изискуем по
преценка на кредитора при непогасяване в срок на дължими плащания по него. Съгласно
чл.16.2. и 16.2.1 кредиторът има право по свой избор и преценка да пристъпи
едностранно без предизвестие към незабавно събиране на изискуемите суми.
По делото е допуснато изслушване на ССЕ и допълнителна
такава.
От заключенията на вещото лице, които съдът приема изцяло
като обосновани и компетентни се установява, че след сключване на договора за
кредит, на 18.01.2008 год. по откритата
за целта разплащателна сметка на титуляра, Банката е осъществила превод в
размер на 25 000лв.. Чрез теглене на пари на каса, прехвърляне на суми по
банковата сметка на М.М. в друга банка
и погасяване на главница и
редовна лихва, както и такси за администриране, поддържане и обслужване на
кредита, кредитът е усвоен напълно.
Съобразно изявлението на вещото лице в о.с.з. от
26.03.2013г., според представения му погасителен план неносещ подписа на
ответниците, размерът на погасителната вноска е различен, а именно за 2008г. –
201.34 лева; 2009г. – 211.63 лева; 2010г. – 230.09 лева и 2011г. – 211.68 лева.
За периода от 18.01.2008 год. до 24.01.2012. год./датата на депозиране на
заявлението/ чрез вноски по разплащателната сметка на М.М. са постъпили общо 8267.38лв. С тези суми Банката ежемесечно е погасявала
лихва за редовна главница, лихва за просрочена главница, наказателна лихва,
погасителни вноски за главница и др. разходи, свързани с обслужването и
управлението на кредита. Проследявайки движението по разплащателната сметка на кредитополучателя вещото лице е установило, че последният е
обслужвал задълженията си до 24.11.2011г., но през този период е изпадал в
забава на плащанията, а съгласно извлечението от счетоводните книги на банката
кредитът е обявен за изискуем на 19.08.2011г., като след датата на издаване на
заповедта по чл. 417 ГПК и преди подаване на исковата молба са внесени общо 780
лева, а след подаване на исковата молба 10 050.61 лева, с които са погасени
претендираната в настоящото производство лихва и законната лихва от 24.01.2012г.
до 16.11.2012г. След 24.11.2011год. кредитополачателят е преустановил всякакво
обслужване на дълга до 01.02.2012г.. Според заключението на ССЕ от вноски по
сметка на ипотечния кредит на дати 25.08.2011г. и 24.11.2011г. са погасявани главници
и лихви по потребителски кредит на кредитополучателя М.М. от 07.03.2007 г.,
съответно 477 лева на 25.08.2011г. и 210 лева на 24.11.2011г., като основание е
посочено «с разрешение на директор». Към датата на изготвяне на заключението по
допълнителната ССЕ непогасеното задължение на ответника към Банката е в размер
общо на 24 355.30 главница, ведно със законна лихва от 17.11.2012г..
По делото не е представен от ищеца погасителен план
съобразно чл.7 от договора. Липсват каквито и да е данни ответниците да са
запознати с погасителния план по договора за кредит.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Правното
основание на така предявените искове е чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
При тези данни
ШРС намира, че по отношение на ответника Д.М. производството
следва да бъде прекратено като недопустимо.
За допустимостта на исковете за установяване на
вземането на заявителя по издадената заповед в заповедното производство по
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК е необходимо наличието на следните задължителни
предпоставки, за които съдът служебно следи: в негова полза да бъде издадена
заповед за изпълнение, наличието на възражение от страна на длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, както и предявяването на иска от заявителя в едномесечния
преклузивен срок по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото е
изискано и приложено ч.гр.д. №299/2012г. по описа на ШРС, видно от
което с определение № 522 от 26.10.2012г., постановено от Шуменски окръжен
съд по в.ч.търг.дело № 563 по описа за 2012г.,
разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
заповед № 159/25.01.2012г. по ч.гр.дело № 299/2012г. на ШРС е отменено в
частта, с която Д.М. е осъден да заплати претендираните суми, като е
обезсилена заповедта за изпълнение и издаденият въз
основа на нея изпълнителен
лист в тази част.
Против ответника Д.М. ищецът разполага
с осъдителен иск, спрямо който установителният иск се явява субсидиарна форма
на защита, но същият не се е ползвал от процесуалната възможност по чл. 214, ал.1 ГПК да
промени вида на търсената защита, с каквато възможност разполага до приключване
на съдебното дирене пред първата инстанция. Следва да се посочи също, че
дори да беше изменил вида на търсената защита, чрез преминаване към осъдителни
искове, то същите отново биха били недопустими в настоящото производство,
доколкото не биха могли да се съединяват с установителните такива, предявени
срещу другия ответник. В случая регламентирания процесуален ред за установяване
съществуване на вземане към даден момент и предвидената процедура на чл. 422,
ал. 1 ГПК, по разбиране на докладчика по делото изключва възможността да се
съединяват каквито и да било други искове в това производство. На разглеждане по
реда на чл.422 ГПК, подлежат само установителни искове във връзка с
установяване на вземане, предмет на заповедното производство. Към момента не е
налице решение по образуваното Тълкувателно решение по т.д.№4/2013 г. по описа
на ВКС, Гражданска и Търговска колегия по въпроса дали е допустимо да се
приемат за съвместно разглеждане други искове на заявителя.
Поради
изложеното, съдът намира, че заявените пред него искови претенции за
установяване на вземания по издадена в полза на ищеца притив
ответника Д.М. заповед за изпълнение, не са допустими, което е основание за оставянето
им без разглеждане и прекратяване производството по делото в тази
част.
По
отношение на предявените искове против ответника М.М., съдът счете следното:
По
своята същност производството по чл.422 ГПК представлява иск за установяване
съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от
страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането
съществува, неговия размер и дали е изискуемо. В тежест на ищеца е да докаже
факта, от който произтича вземането му. В случая документа, от който произтича
вземането, посочен от заявителя, е договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице № 3050/11.01.2008 г.. От представените по делото
писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи по
безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора,
като на 18.01.2008 год. е направил превод по откритата разплащателната сметка
на кредитополучателя в размер на сумата 25000 лв., представляващи стойност на
отпуснатия кредит. За обслужване на задължението си ответникът
чрез вноски е погасил 8267.38лв., като от 24.11.2011 год. до 01.02.2012г. е
преустановил обслужването на дълга си към банката и е
изпаднал в забава, което е констатирано при направената проверка и от вещото лице.
Съгласно
разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако
представеният документ по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и ако
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Съдът
счете, че не е настъпила предсрочната изискуемост на договора за ипотечен
кредит № 3050/11.01.2008г..
В
конкретния случай, видно от данните по заявлението, молителят е претендирал
издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение,
въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на
банката, основавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
договор за банков кредит № 3050/11.01.2008 г.. Съгласно
формираната трайна, задължителна по смисъла на т.2 от ТР №1/2009г. на ВКС,
ОСГТК, съдебна практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу
длъжника, извлечението по чл.417, т.2 ГПК трябва да съдържа данни за договора
за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за
начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и
лихви, както и за момента на неговата изискуемост. Настоящият състав счита, че
представеното със заявлението извлечение от банковите сметки на длъжника
отговаря на тези изисквания. Същото съдържа всички необходими данни за договора
за кредит, посочено е, че изискуемостта е настъпила на 19.08.2011 год., отразен
е размера на главницата на задължението, размера на лихвите и началния и
крайния период, за който се претендират те, както и носи подписите на
длъжностни лица на банката и е подпечатан с нейния печат.
Независимо
от горното, следва да се има предвид, че предмет на заявлението трябва да бъде
изискуемо вземане, което означава падежът му да е настъпил преди подаване на
заявлението в съда. Правилото за изискуемостта на вземането се извежда от
разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК и следва да се докаже от заявителя, което не е сторено в
конкретния случай. По въпроса за предпоставките, при които настъпва
предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит ВКС е
постановил редица определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК които представляват
задължителна за съдилищата практика съгласно ТР № 1/19.02.10 г. по тълк. д. №
1/09 г. на ОСГТК на ВКС /определения № 166 от 17.02.2012 г. на
ВКС по ч. т. д. № 109/2012 г., I т. о., ТК, № 264/7.05.09 г. по ч. т. д. №
210/09 г. на I т. о., № 118/24.02.09 г. по ч. т. д. № 25/09 г. на II т.
о., № 693/16.11.09 г. по ч. т. д. № 731/09 г., № 697/19.11.09 г. по ч. т. д. №
618/09 г. на II т. о., № 533/8.07.11 г. по ч. т. д. № 307/11 г. на II т. о. и решения № 58/15.04.2009
г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о. и № 92/16.06.2009 г. по т. д. №
467/2008 г. на II т.о./. В тях безпротиворечиво се приема, че предсрочната
изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с
факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на
банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на
обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е нужно нарочно
волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право,
установено в полза на кредитора, освен ако в договора не съществува уговорка в
противния смисъл.
Разяснено е и че настъпилата предсрочната изискуемост може да се изведе от
клаузите на договора за кредит, каквото тълкуване в случая не може да се
направи. Това е така, тъй като във всички клаузи от договорния регламент,
касаещи правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, липсва клауза за
автоматизъм. В този смисъл, настоящият
състав счита, че за да настъпи предсрочната изискуемост е следвало банката,
като страна, в чиято полза е договорено едностранното потестативно право да
преоформи задълженията в предсрочна изискуемост, да прояви активно поведение
като доведе до знанието на длъжника упражненото от нея право и едва след това
да упражни процесуалните си права, следващи от чл.417 и чл.418 ГПК. Това
в настоящия случай не е надлежно удостоверено съобразно изискването на чл.418,
ал.3 ГПК, тъй като липсва документ, от който да е видно, че банката е уведомила
длъжника за допуснатото просрочие. В чл.16.2. и 16.2.1 от договора е посочено,
че кредиторът има право по свой избор и преценка да пристъпи едностранно без
предизвестие към незабавно събиране на изискуемите суми. Така уговорената
клауза има диспозитивен характер, поради което предсрочната изискуемост може да
настъпи при осъществяване на фактическия състав на клаузата, не автоматично, а
е необходимо отделно изявление на банката в този смисъл.
Дори да
се приеме противното, съдът счита, че отново не е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, доколкото лисват доказателства по делото ответницата да
е запозната с погасителния план по договора за кредит. В заключението си вещото
лице посочва, че ответницата е изпълнявала задълженията си по договора до
24.11.2011г., т.е. след датата посочена от ищеца като начало за предсрочната
изискуемост. Още повече, Банката едностранно е насочвала средства предназначени
за погасяване на ипотечния кредт, за погасяване на задължения на ответницата по
отпуснат потребителски кредит.
Изложеното
води до извода, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, поради
което предявените искове – да се приеме за установено, че М.М. дължи сумите, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 299/2012г. по описа на ШРС, въз основа на договора за кредит № 3050/11.01.2008г., са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно
формираната воля на съда по предявените искове, искането на
ответника Д.М. за присъждане на реализираните от него разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива е
основателно, поради което следва да бъде уважено, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Мотивиран от така
изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление: град София, р-н
„Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, с ЕИК *** и със съдебен
адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Е. Й. Й. от САК срещу Д.В.М., ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че към момента на издаване на
Заповед за незабавно изпълнение №159/25.01.2012г. по
ч.гр.д.№ 299/2012г. на ШРС, ХІІІ – ти състав, в полза на ищеца съществува
парично вземане против ответника, в качеството му на солидарен длъжник, произтичащо
от Договор за банков кредит № 3050,
сключен на 11.01.2008г. в
размер на сумата от 24 506.23 /двадесет и четири хиляди петстотин и шест лева и
двадесет и три ст./ лева,
представляваща дължима и непогасена
главница по цитирания договор за кредит, ведно със законната лихва върху
нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 24.01.2012г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както и за сумата от 6 419.32 /шест хиляди
четиристотин и деветнадесет лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща дължима
договорна лихва върху горната главница за периода от 01.08.2009 г. до 23.01.2012 г.,
като НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 2791/2012 г. по описа на РС Шумен в тази
част.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление: град София, р-н
„Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, с ЕИК *** и със съдебен
адрес: гр. ***, чрез пълномощника му адв. Е. Й. Й. от САК срещу М.В.М., ЕГН
**********,*** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че към момента на издаване на Заповед за незабавно изпълнение №159/25.01.2012г. по
ч.гр.д.№ 299/2012г. на ШРС, ХІІІ – ти състав, в полза на ищеца съществува
парично вземане против ответника, произтичащо
от Договор за банков кредит № 3050, сключен
на 11.01.2008
г., по силата на който първият, в качеството му на
кредитодател е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател
парична сума, срещу поето от последния задължение за връщане на крайната
дължима сума по кредита в размер на сумата от 24 506.23 /двадесет
и четири хиляди петстотин и шест лева и двадесет и три ст./ лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания
договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 24.01.2012г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и за сумата от 6 419.32 /шест хиляди четиристотин и деветнадесет лева
и тридесет и две ст./ лева,
представляваща дължима договорна лихва върху горната главница за периода от 01.08.2009 г. до 23.01.2012 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк"
АД, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, с
ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 1253.20 /хиляда
двеста петдесет и три лева и 0.20 ст./ лева, представляваща
реализирани от ответника съдебно деловодни разноски под формата на заплатени
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,
с което е прекратено производството по отношение
на ответника Д.В.М. подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за постановяването му от ищеца.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № №299/2012г.
по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис
от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: