Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
Гр. Перник, 15.05.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на девети май през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при съдебния секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело №
6 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.Б.С., ЕГН **********, чрез адв. Т.Х.,*** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000752 от
24.12.2022г., издадена от младши автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОДМВР –
Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят
твърди, че след положителният тест за наркотични вещества е дал кръвна проба за
изследване с цел установяване на употребата на наркотични вещества и техни
аналози, поради което мярката е издадена без основание. Иска от съда да бъде
отменена оспорената заповед като материално незаконосъобразна и постановена при
нарушение на процесуалните правила.
В
проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата Н.Г.Х. – младши
автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОДМВР – Перник, редовно призован, се явява
лично. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба.
Административен
съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000752 от
24.12.2022г., издадена от младши автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОДМВР –
Перник, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването, поради което e допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
серия GA № 735998/24.12.2022 г.
От
фактическа страна се основава на това, че на 24.12.2022г., около 16:10ч. в гр.
Перник, на ул. „Иван Вазов“ в посока от ул. „Софийско шосе“ към ул. „Миньор“
водачът М.Б.С. е управлявал личния си лек автомобил "Мерцедес Е 300 ТД“, рег.
****, като при настъпило ПТП при
извършената проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARМЕ-0029 e отчетен положителен резултат за амфетамин с
проба № 017. На водача е издаден талон за медицинско
изследване ****и е бил придружен до МБАЛ „Рахила Ангелова“, където е дал кръвна
проба. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. второ от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на М.Б.С., при възприемане и
възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява
пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози и
е наложена принудителна административна мярка – "Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", като са отнети и 2 бр.
регистрационни табели с номер **** и СРМПС ****.
Установява се от писмо от
МБАЛ „Рахила Ангелова“ с приложено към него извлечение от книга за регистриране
на лица за вземане на кръв за наличие на алкохол и/или наркотични вещества, че
на 24.12.2022 е взета кръвна проба от оспорващия. По делото не са налични данни
за резултата от изследването.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР. Отделно със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022
година на директора на ОДМВР Перник на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и
ал. 3, т.1 от ЗМВР са определени компетентните длъжностни лица от Областната
дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда
на Глава шеста от ЗДвП, като в 1.8 са делегирани правомощия на младши
автоконтрольорите от СПП в ООП при ОДМВР Перник. Към датата на издаване на процесната ПАМ Н.Г.Х. е заемал
длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник,
поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да
се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната
заповед са спазени.
С оглед това обжалваната
заповед се преценява като издадена от компетентен орган, в предвидената
законова форма и при липса на съществени процесуални нарушения.
Правните основания
съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно
нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Приложените
по административната преписка писмени доказателства - проба ****г. с Dreger
Drug test 5000 ARМЕ-0029, отчела положителен резултат за амфетамин; протокол
рег. № 313р-21034/24.12.2022 г. за извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози; талон за изследване **** г., в който е
вписан резултатът от проба № 017, са достатъчни, за да обосноват в случая
наличието на една от алтернативно регламентираните в чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП
материално-правни предпоставки за прилагане на предвидената в разпоредбата
принудителна административна мярка, а именно прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство след установената с тест употреба от водача на наркотични
вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че в нормата в условията на
алтернативност са предвидени две самостоятелни възможности за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, което ще рече, че
положителният резултат от теста е бил достатъчен в случая, за да се приложи
предвидената в разпоредбата ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“. Действително, при наличие на изследване от кръвна проба
установените стойности са определящи. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, издадена на основание чл. 174, ал. 4 ЗДвП, резултатите
от химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване по чл. 22,
ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол за химическо или химико-токсикологично
изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Посочи се обаче, че по
делото няма данни за резултата от химико-токсикологично изследване, меродавно
за установяването на употреба на наркотични вещества или техни аналози. При
излизането на този резултат, ако с него се установи, че водачът не е управлявал
автомобила на посочените в заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП дата и час под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози, това би било основание
за административно производство по глава ХІV, раздел І АПК /основание в чл.
239, т. 1 АПК/. Към този момент обаче резултатът от направената проба /тест/ № 017
с Dreger Drug test 5000 ARМЕ-0029 със съдържащите се по преписката доказателства
за това е достатъчно основание да се приеме наличието на една от алтернативно
установените в чл. 171, т. 2а, б.
"б" ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагане на предвидената
в разпоредбата принудителна административна мярка. За да приложи
ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Преследваната
с налагането на мярката цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното
нарушение. Прилагането на мярката спрямо водач, управляващ превозното средство
при употребата на наркотични вещества или техни аналози, безсъмнено има за цел
да осигури безопасността на движението по пътищата и по този начин да
способства за ограничаването на многобройните пътно-транспортни произшествия в
страната, нерядко и с човешки жертви. Налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б
от закона не е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, предвид
това, че прекратяването на регистрацията е с минималния срок, предвиден в
разпоредбата – 6 месеца.
Предвид
така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК,
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото
и обстоятелството, че не са претендирани от ответника деловодни разноски, съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.С., ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000752 от 24.12.2022г., издадена от младши автоконтрольор при сектор
„ПП“ към ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал.5 ЗДвП.
СЪДИЯ:
/п/