О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
IІ гр. отделение
Районен
съд – Дупница състав
02.10. 2018
на
Година
закрито Иван Димитров
В
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от
гражданско 1683 2016
дело №
по описа за г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
393/14.08.2018 г. по гр. д. № 1683/2016 г. по описа на ДнРС съдът е уважил
предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу И.Д.И., ЕГН **********, за сумата 1268, 07 лв. и е отхвърлил иска
за разликата до претендирания размер от общо 2321, 50 лв. като погасен чрез
плащане; присъдил е и разноски, включително по заповедното производство, съразмерно
с уважената част от иска.
С молба Вх. № 11347/11.09.2018 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за изменение
на решението в частта за разноските, като счита, че неправилно не са му
присъдени разноските в пълния им размер. Излага съображения, че извършеното
плащане в хода на висящото производство не следва да се отчита при присъждане
на разноските.
Ответникът в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е депозирал становище за
неоснователност на молбата.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима.
Съдът счита, че направеното искане за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователно, по следните съображения:
В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес /Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
Поради това съдът е взел предвид постъпилото плащане на част от
претендираните суми, което рефлектира и върху установения размер на
съществуващото към приключването на съдебното дирене вземане, респ. – до
частично отхвърляне на претенцията на ищеца. Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е
ясна и нейното прилагане изисква отчитане на степента на уважаване на
претенциите на ищеца. При частично уважаване на предявен иск разноските,
направени от ищеца, не могат да бъдат присъдени в пълния им размер.
Воден от горните съображения и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение № 393/14.08.2018
г. по гр. д. № 1683/2016 г. по описа на ДнРС в частта за разноските, направено
от процесуалния представител на ищеца.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен
съд – Кюстендил в 1-седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: