Р Е Ш Е Н И Е
№260232/14.5.2021г. 14.05.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ- ти граждански състав
На шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в състав
Председател:
Г.Георгиев
при
секретаря П. А.,
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1507 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
предявена от Н.Г.Ч. и Г.Г.Ч. против В.П.В., Т.И.Г. и Е.Е.П. с която са предявени кумулативно съединени искове по
чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на таван със застроена площ от 109 кв.м., изграден над
втори етаж на жилищна сграда с административен адрес гр.Я., ул. „***, която
жилищна сграда е нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор
87374.540.158.1, а таванът е нанесен с идентификатор 87374.540.158.1.3 по КК на
гр.Я. и иск по чл.26, ал.2, предл.1, вр.чл.38, ал.1 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо,
че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №***, том***, дело № *** г. на
нотариус С. С., е нищожен, поради невъзможен предмет и не е породил
вещно-правно действие.
С решение № ***
г. по гр.дело № 1507/ 2017 г. по описа на ЯРС иска по чл.124, ал.1 ГПК е уважен
изцяло, като първоистанционното решение в тази му
част е изцяло потвърдено с решение № ***
г. по възз. гр. дело № *** г. по описа на ЯОС, като с
Определение № *** г. по гр. дело №
*** г. по описа на ВКС, решението на ЯОС не е допуснато до касация.
Досежно иска по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, вр.
с чл.38, ал.1 ЗС с Определение № *** г. по възз. ч.
гр. дело № *** г. по описа на ЯОС е прието, че са налице всички процесуални
предпоставки, обуславящи надлежно упражняване на правото на иск, като е върнал
делото на ЯРС в тази му част за продължаване на съдопроизводдствените
действия.
В тази му част в допълнителната искова молба се твърди,
че договора за покупко- продажба на недвижим имот от
09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №***, том***,
дело № *** г. на нотариус С. С., е нищожен, поради невъзможен предмет и не е
породил вещно-правно действие, като към момента на сключването му, вещта,
предмет на разпореждането, не съществувала фактически, или не отговаряла на
установените в действащия устройствен закон
изисквания за самостоятелен обект, като с оглед тези изисквания не
представлявал годен за извършване на разпоредителни сделки
сделки самостоятелен обект, като ответника В.П.В.
по силата на посочения нотариален акт се
бил сдобил и с идеална част, след като не бил собственик на ПИ. В тази връзка
действителността на договора от гледна точка на изискванията на неговия
предмет, следвало да се преценява с оглед изразената от сключилите договора
лица и воля и ако към момента на сключване на договора описаният в него имот не
съществувал реално, следвало да се приеме, че договора е нищожен поради
невъзможен предмет. Не било възможно ответника В. да придобие идеална част от поземлен имот,
подробно описана в НА, ако не бил придобил самостоятелен обект по смисъла на
закона, което водило до нищожност на сделката и в частта му с която приобритателя се бил сдобил с идеална част от ПИ. Твърди
се, че нищожните сделки не можели да се заздравяват, т.е. чрез отстраняване на
порока да се превърнат в действителни, нито тяхната действителност зависи от
установяване на порока по съдебен ред. Всеки можел да се позове на нищожност на
дадена сделка, като това било направено в исковото производство от страна на
ищците по отношение на ответника.
В срока по чл.131 ГПК и с взето становище ответника В.П.В.,
чрез пълномощника си адв. М.Х.- ЯАК, се счита, че
предявения иск бил недопустим, като ищците не били процесуално легитимирани да
предявят настоящия иск и на друго основание, като с нотариален акт № ***, том ***,
рег. № ***, дело № *** г. на нотариус с рег. № *** по регистрите на НК, с район
на действие ЯРС, от 18.04.2019 г. вече небили собственици на недвижимия имот, находящ се в гр.Я., ул. „***, като за тях липсвал правен
интерес от предявяване на иска и се моли делото да бъде прекратено. Също така
се твърди с първоначалния отговор по чл.131 ГПК се счита предявения иск за
неоснователен, като се оспорват твърденията на ищците, като се твърди, че
посочения нотариален акт не е нищожен и е породил правни действия. Процесното помещение не било обща част по смисъла на чл.38
ЗС, като същото било преустроено и било променено предназначението му за жилище
още през 1999 г. и представлявало самостоятелен обект, което съществувало
самостоятелно и можело да бъде обект на прехвърлителна сделка на трето лице. Още повече, че
ответника бил собственик на 105/252 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 87374.540.158, целият с площ от 252 кв.м., в който имот била
разположена сграда № ***, като заснемането в КК на самостоятелния обект било
законосъобразно. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.131 ГПК ответника Е.Е.П.,
чрез назначения му от съда особен представител адв. А.-
ЯАК, считат, че иска по чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД
за провъзгласяване нищожността на извършената продажба с нотариален акт от 09.04.2008 г. бил недопустим, порадилипса на правен интерес на ищците и липса на правна
възможност при уважаването на иска да постигнат целен правен резултат.
Алтернативно се прави искане, че ако се приеме разглеждането на иска, то същия
бил неоснователен. Твърди се, че ищците не били собственици на таванското
помещение, като същото не било предмет на прехвърлителната
сделка, като останало собственост на продавачите. Същото не било обща част от
сградата и било самостоятелен обект, който правилно бил отразен в КК на града и
можел да бъде предмет на самостоятелни транслативни
сделки. С оглед на това, се иска отхвърляне на иска, като неоснователен.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответника Т.И.Г. не е
депозирал отговор на исковата молба, като се твърди, че се е отказал от
наследството на майка си Б. Д.- П., като отказа му бил вписан в специалната
книга на съда.
Правното основание на предявените
искове е чл. 26, ал.2, изр.. 1 ЗЗД вр. чл.
38, ал.1 СК.
В с.з. ищците се представляват от
пълномощник адвокат, сочат доказателства и молят за уважаване на исковете и
претендират разноски.
Ответника В.П.В. се представлява от
пълномощник адвокат, сочи доказателства и моли за отхвърляне на предявения иск
и претендира разноски.
Ответника Е.Е.П. се
представлява от назначения му от съда особен представител, не сочи
доказателства и моли за отхвърляне на предявения иск.
Ответника Т.И.Г. не се явява и не се
представлява, не сочи доказателства и не взема отношение по предявения иск.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, че с
постановеното решение по посоченото гр.дело, потвърдено с решение №№ *** г. по възз. гр. дело № *** г. по описа на ЯОС, като с
Определение № *** г. по гр. дело №
*** г. по описа на ВКС, решението на ЯОС не е допуснато до касация на
основание чл.124 ГПК е прието по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на таван със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори етаж
на жилищна сграда с административен адрес гр.Я., ул. „***, която жилищна сграда
е нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор
87374.540.158.1, а таванът е нанесен с идентификатор 87374.540.158.1.3 по КК на
гр.Я..
Също така страните не спорят, че с
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №***, том ***, дело № *** г.
на нотариус С. С., Б. П. Д.- П. продала на ответника В.П.В. следния свой
собствен недвижим имот,находящ се в гр.Я.,ул.“***,а
именно : 105/252 ид.части от поземлен имот с
идентификатор № 87374.540.158,целия с площ от 252 кв.м. по титул за
собственост,а по кадастрална карта целия с площ от 255 кв.м.,със стар
идентификатор № ***,съставляващ УПИ *** в кв.*** по плана на гр.Я.,при съседи
на целия ПИ:ПИ
с идентификатори № 87374.540.154,№ 87374.540.157,№ 87374.540.163 и №
87374.540.159,заедно с целия таван-самостоятелен обект с идентификатор №
87374.540.158.1.3,със застоена площ от 109 кв.м.,изграден над втори етаж на
жилищната сграда,при съседи на обекта : под обекта-обект с идентификатор №
87374.540.158.1.2,който самостоятелен обект попада в жилищна сграда с
идентификатор № 87374.540.158.1,изградена в описания поземлен имот с
идентификатор № 87374.540.158.
По делото от страна на пълномощника на
ответника В. е представен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***г. от който се
установява, че ищците продали на С. Д. Д. и Т. А. Д. следните свои собствени
имоти, находящи се в гр.Я., ул. „***, а именно първи
/сутеренен / етаж от построената в имота сграда, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 87374.540.158.1.1, заедно с прилижащите му сервизни помещение с площ от 30 кв.м.,
съответните ид.ч. на сградата с идентификатор №87374.540.158.1
и жилище апартамент , разположено на втория етаж от построената в имота сграда,
представляващ , самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.540.158.1.2.
Въз основа
на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 09.04.2008 г., обективиран в
нотариален акт №***, том ***, дело № *** г. на нотариус С. С. , е нищожен поради невъзможен предмет, с правна
квалификация чл.26, ал.2, изр.1 ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е установителен,
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес от предявяване.
Всяко лице, което има правен интерес, може да предяви безсрочно установителен иск
по чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл. 26 ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожност на един
договор. На нищожността като порок на
договора може да се позове всяко лице с правен интерес, безсрочно, както
с иск, така и с възражение.
В приложното поле на чл.26, ал.2 ЗЗД попада основанието
за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Това е основанието което
опорочава фактическия състав на самата сделка. В настоящия случай към момента
на постигане на съгласие за сделката между Б.
П. Д.- П. и ответника В.П.В., предмета на същата е фактически невъзможен, като
сделката е нищожна поради невъзможен предмет. В тази връзка разпоредбата на
чл.220 ЗУТ въвежда изискването за одобряване на инвестиционен проект, когато
имаме прехвърляне на определени части или обособени такива. За да настъпи вещноправния ефект на сделката е необходимо да е изготвен и одобрен
инвестиционен проект за отделянето на прехвърлената реално определена част.
Тези проекти имат значение за начина на обособяване и постигане на съгласие на
преустройството. Разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.1
ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването
на преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност. Към момента
на сключване на сделката не бяха представени доказателства за изготвен и
одобрен инвестиционен проект за обособяването на тавана като самостоятелен обект, като липса
съгласие на всички собственици за
посоченото обстоятелство. В тази връзка
правната пречка обаче не е непреодолима и няма за последици нищожност на
сделката поради невъзможен предмет. Такива сделки, макар действителни, не мога
да породят вещнотранслативен характер, т.е да
прехвърлят субективното вещно право, съставляващо техния предмет. Процесните обособени части от тавана на етажната сграда,
включени в предмета на атакувания договор от 09.04.2008 г., сключен между
ответниците, не са снабдени с одобрени строителни книжа за преустройството им в
самостоятелен обект, според приетите съдебно-технически експертизи. Дори да се
приеме, че процесната обособена чат от таванския етаж
на сградата са станали общи по предназначението си и за тяхната промяна на това
предназначение и преустройването им в самостоятелен обект или части към такива
обекти, както и за извършването на прехвърлителни
сделки с тях , са необходими инвестиционен проект по ЗУТ и съгласие на
останалите съсобственици, които не са налични към скщлючването
на атакуваната сделка, според задължителните разрешения в ТР 3/2016 г. по т.д.
3 /2014 г. на ОСГК на ВКС, тези обстоятелства не представляват непреодолима
правна пречка, имаща за правни последица нищожност на прехвърлителната
сделка поради невъзможен предмет. За правна възможност на предмета е
достатъчно, че реално определените части са индивидуализирани в атакуваната прехвърлителна сделка, като е ирелевантно
дали са обособени фактически като
самостоятелни обекти, след като това е възможно по действащия устройствен закон. Поради гореизложените съображения
атакувания договор за продажба от 09.04.2008 г., в неговата цялост не е нищожен
на осн. чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД, като предявения иск е
изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на иска Н.Г.Ч. и Г.С.Ч.
следва да бъдат осъдени да заплатят на В.П.В. сумата от 390,00 лв. разноски за
настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.Г.Ч.,ЕГН ********** и Г.С.Ч.,ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.2,пр.1 ЗЗД
за провъзгласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в в нотариален акт №***, том ***, дело № *** г. на нотариус рег №*** с район на действие съдебния район на РС-Я.,
поради невъзможен предмет, в частта му , в която Б. П. Д.- П. продава на В.П.В.
самостоятелен обект с идентификатор
87374.540.158.1.3, със застроена площ от 109 кв.м., изграден над втори
етаж на жилищна сграда.
ОСЪЖДА
Н.Г.Ч.,ЕГН ********** и Г.С.Ч.,ЕГН ********** да заплатят на В.П.В., ЕГН ********** сумата
от 390,00 лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: