Р Е Ш Е Н И Е
№ 2364
гр. Пловдив, 12 декември
2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав, в открито заседание на 15, 11, 2022 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ , като разгледа докладваното от
председателя к. а. н. дело № 2686 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
С Решение № 1271 от 30.06.2022 г.,
постановено по АД № 753 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив,
13 – ти състав , Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София е
осъдена да заплати на И.Н.А., ЕГН **********, сумата в размер на 4430 /четири
хиляди четиристотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в следствения арест гр. Хасково
през периодите от 02.11.2018г. до
17.06.2019г. и в затвора в гр. Пловдив за периодите от 09.12.2019г. до
10.12.2019г. ; 13.12.2019г.; от 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на входиране на исковата молба, а именно
22.03.2021 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлен иска за останалите
периоди и в останалата му част за
разликата до пълния му предявен размер от 20 000 лв.
Касаторът - И.А. , чрез адв. М. оспорва
процесното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и счита , че
пред административният съд е доказал
твърденията си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер , респ. делото
да се върне за повторно разглеждане на друг състав.
Касаторът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието,
чрез старши юрисконсулт - Т.Ч., оспорва
горното решение, в частта с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати
обезщетение в размер на 4430 /четири хиляди четиристотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в следствения арест в гр. Хасково през периодите от 02.11.2018г. до 17.06.2019г. и в
затвора в гр. Пловдив за периодите от 09.12.2019г. до 10.12.2019г. ;
13.12.2019г.; от 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на входиране на исковата молба, а именно 22.03.2021 г. до
окончателното и изплащане. В КЖ се
твърди , че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, както и че административният съд не е съобразил
действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен
начин реално претърпени вреди и причинната връзка между поведението на
администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и
преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска
се съдебният акт да бъде отменено в
осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен.
И двамата касатори не се явяват в оз.
и не ангажират доказателства.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че КЖ на А.
е неоснователна , а на ГДИН основателна.
По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явяват
ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна съдът
установи, че Административен съд
- Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена от И.Н.А., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Г.М. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) - София, за присъждане на обезщетение в общ размер на
20 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
администрацията в Следствен арест-гр.
Хасково за периода от 01.11.2018г до 17.06.2019г, в Затвора-гр. Стара Загора за
периода от 17.06.2019г. до 19.12.2019г. и в Затвора-гр. Пловдив за
периода от 09.12.2019г. до 22.03.2021г. ведно със законната лихва върху тази сума.
В исковата молба е посочено, че
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20
000 лв., за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се
в унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за горния период, до датата на предявяване на исковата молба, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в
Следствен арест-гр. Хасково, в Затвора гр. Стара Загора и в гр. Пловдив,
изразяващи се в лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има
дървеници и хлебарки, липсва течаща топла и студена вода) и липса на достъп до
медицинска помощ, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
В хода на съдебното дирене по адм. дело № 753/20214г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за
условията на пребиваване , като са разпитани и посочените от ищеца свидетели – Василев и Колевичин.
При така установената фактическа
обстановка, административният съд намерил, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът определил при съблюдаване изискването на
чл.52 от ЗЗД.
Съдебния състав е обсъдил нормата на
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица,
както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е
и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Предвид събраните по делото
доказателства и съобразно изложеното по-горе съдът е приел, че в следствения арест гр. Хасково на ищеца не му
е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през периода
01.11.2018г.-17.06.2019г. , както и че
за престоя на ищеца в арест в гр. Хасково е доказано, че
е пребивавал в помещения, които не отговарят на минималната жилищна площ
за един лишен от свобода за следните периоди:
09.12.2019г.-10.12.2019г. 13.12.2019г.; 17.12.2019г.-05.04.2021г.
Съдът е приел , че за тези периоди
съгласно практиката на Съда по правата на човека е налице самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че А.
е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, както и че
не са установени данни да има гризачи и дървеници, в каквато насока са
твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели, тъй като от страна на
затворническата администрация са представени конкретни действия за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят
целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и
липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в
помещенията в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
Прието , е че относно условията в
Затвора гр. Стара Загора и Затвора гр. Пловдив няма нарушение на чл. 20, ал.3
от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел
и течаща студена вода.
В заключение съдът е приел че е
налице бездействие от страна на ГД "Изпълнение на наказанията" само
по отношение на неосигурен достъп до санитарен възел и течаща вода в
следствения арест гр. Хасково и пренаселеност на помещенията в затвора гр.
Пловдив, които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост, като е посочено , че съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Съдът е посочил , че понятието
"справедливост" е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието, като следва да се има в предвид, че вредите,
които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер, а размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Първоинст. Състав се е съобразил с постановените три осъдителни
решения срещу България на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни
2020 г., по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов и и други, образувани по единадесет жалби на
лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените
вреди на национално ниво и е определил
справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за
неимуществените вреди настъпили за периодите от 02.11.2018г. до 17.06.2019г.;
от 09.12.2019г. до 10.12.2019г. ; 13.12.2019г.; от 17.12.2019г. до 05.04.2021г.
или общо 738 дни вкл. което възлиза в
размер на 4 430 лв.
От правна страна.
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационните жалби и възражения,
съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е
издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ. съд, че на
лишеният от свобода през релевантния период се дължи справедливо обезщетение,
за неимуществените вреди в посочения по-горе размер.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е
преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка
на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и
общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а това от своя страна
обосновава извод за неоснователност на касационните жалби.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1271 от 30.06.2022 г., постановено
по АД № 753 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, 13 – ти
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :