Р Е Ш
Е Н И Е №
260342
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.03.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 1574 по описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 93/29.01.2020г. на заместник кмета
на Община Пловдив, с което на Г.А.П. ЕГН **********, адрес *** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20лв. за извършено нарушение по
чл.4, ал.2, т.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните
превозни средства на територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето
с Протокол № 1 от 19.01.2012г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Г.А.П. ЕГН ********** сумата от
300лева, представляваща направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 93/29.01.2020г. на заместник кмета на Община
Пловдив, с което на Г.А.П. ЕГН **********, адрес *** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 20лв. за извършено нарушение по чл.4, ал.2, т.2
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства
на територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от
19.01.2012г.
Жалбоподателят Г.А.П.,
не се явява, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от
процесуалния си представител - адв.М..
Административнонаказващия
орган –Община Пловдив, редовно призован, чрез представителя си по делото взема
становище за неоснователност на подадената жалба.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 06.01.2020 г. от
актосъставителя Х.С.К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против Г.А.П. ЕГН ********** за това, че на при направена
проверка на 28.12.2019г. в гр. Пловдив, на ул. „Йоаким Груев“ № 34 около 18часа
като водач на лек автомобил „Опел“ с рег. № …, лична собственост паркира пред
вход на гараж, като затруднява влизането и излизането от него, за което му е
съставена глоба с фиш № **********/28.12.2019г. в отсъствието на водача в
размер на 20лева. След което тази глоба е обжалвана пред Началник сектор
„Общинска полиция“-Пловдив.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал.2, т.2 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на
територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от
19.01.2012г.
Въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно
заседание, актосъставителят Х.С.К. заявява, че поддържа съставения от него акт.
Твърди, че повод за проверката бил сигнал на дежурния в „Общинска полиция“. При
пристигане на място не установил собственика на автомобила, който бил паркиран
пред безистен за вход към двор, като в последния имало място за
паркиране. След установеното съставил фиш, който залепил на стъклото на водача.
В допълнителния и разпит актосъставителят допълва, че мястото, където видял
паркирания автомобил е безистен към двор с голяма метална врата и жилищни
сгради в двора
В съдебно заседание
е разпитан в качеството на свидетел А. Г. П. – баща на жалбоподателя, който
заявява, че живее на инкриминираното място. При отиването си там установил, че
автомобилът на сина му бил паркиран в тунелната част, която била собственост на
всички собственици на сгради в мястото. Жалбоподателят не бил паркирал в двора,
където имало две гаражни клетки, тъй като му казал, че при пристигането си
заварил друг автомобил, който не му позволил да прибере своя в дворното място,
а при разговор със собственика на същия му било заявено, че няма да махне
автомобила.
В жалбата си и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.М., жалбоподателят моли
съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че
така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на чл. 4, ал.2, т.2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив, приета с
Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012г. не се явява доказано по
несъмнен начин.
Разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за
да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на
кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на
нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от
показанията на актосъставителя, свидетеля П. и от писмените доказателства – фиш
№ **********/28.12.2019г., заповеди, нотариален акт, ситуационен план, скици, по
безспорен начин не се установява наличието на обективния елемент – на
28.12.2019г. в гр. Пловдив, на ул. „Йоаким Груев“ № 34 около 18часа жалбоподателят,
като водач на лек автомобил „Опел“ с рег. № …, лична собственост да е паркирал
пред вход на гараж, като затруднява влизането и излизането от него. В тази
връзка както от горепосочените писмени доказателства, така и от показаният на
разпитаните свидетели става ясно, че мястото, където е бил паркирал П. всъщност
представлява безистен, водещ към двор, в който се намират гаражни клетки. Освен
това безспорно се установи, че причина за паркирането на това място не е
собствената преценка на жалбоподателя да стори това, а наличието на друг
автомобил, който му е попречил да влезе в самото дворно място, както и отказът
на водача на последния да го премести.
По делото не са
налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна,
т.е.жалбоподателя да е знаел, че спиран на място, където това не е разрешено,
но въпреки това да го е сторил. Напротив – както се доказа по делото П. е
направил всичко възможно да спази изискваният на Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на град Пловдив,
като е паркирал автомобила си в самия проход към жилищната сграда, собственост
на неговия баща. При това свое действие той на практика не е паркирал пред
гараж или на тротоар, каквото е изискването за съставомерност на деяние по чл.4
от цитираната Наредба.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно Община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Г.А.П. ЕГН ********** сумата от 300лева, представляваща направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.