О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………. /21.09.2021 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди
двадесета и първа година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 2093 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Изток инвест 3000“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Самоковско
шосе“ № 7, сграда Флорина, депозирана чрез неговия процесуален представител адв.
М.Т. *** срещу действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани с протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА №
0048457/ 12.08.2021 г., потвърдени с Решение № 200 от 27.08.2021 г. на
Директора на ТД на НАП – гр. Варна, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо
средство за контрол, с номер № 0534084 на МПС с марка Iveco с рег. № В 4764 ВА и ремарке с
рег. № РВ 7463 ЕВ, с които в контейнер с № SEGU6852385 са превозвани стоки,
собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляващи mdf профили,
с място на разтоварване гр. Николаево, ул. „Освобождение“ № 2.
Дружеството – жалбоподател „Изток инвест 3000“
ЕООД намира наложените обезпечителни мерки за незаконосъобразни, като навежда
подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва компетентността на органа,
който е наложил обезпечителните мерки, като също така твърди, че те са наложени
в нарушение на материалния закон. Акцентира, че техническото средство за контрол
по см. на пар. 1, т. 26 от ДР на ДОПК, а именно пломба с №0534084 е способ за
контрол на стоки, регламентиран с Наредба № Н – 2/ 30.01.2014 г. за
използването на което правомощия имат само органите по приходите, оправомощени
да извършват фискален контрол върху стоки с висок фискален контрол, но в случая
превозваната стока са mdf компоненти за врати и mdf профили, които не попадат в
утвърдения със заповед на министъра на финансите списък по чл. 127а, ал. 7 от ДОПК на стоки с висок фискален риск и не подлежат на финансов контрол по този
ред. Също така подчертава, че конкретните служители – органи по приходите не са
оправомощени да налагат обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК, поради което и
самите обезпечителни мерки се явяват нищожни, обосновавайки се, че Заповед № Д –
1024/ 29.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна не може да породи валидно
оправомощаване, предвид формалния й характер и липсата на изрично
оправомощаване на конкретни служители с правомощия по предприемане на действия
по чл. 40 от ДОПК. Също така дружеството – жалбоподател навежда твърдения в
своята жалба, че не става ясно кои от изрично регламентираните действия по чл.
40, ал. 1 от ДОПК не е било обективно възможно да бъдат извършени своевременно
за целите на проверката, за да се е наложило да бъде запечатано процесното
превозно средство. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за
отмяна на действията на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани с протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048457/ 12.08.2021 г., потвърдени с Решение № 200 от
27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, както и присъждане на
сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответната страна
Директорът на ТД на НАП – гр. Варна не е депозирала писмен отговор на жалбата
при представяне на административната преписка в деловодството на
Административен съд Варна.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
На 12.08.2021
г. в 18:00 часа, на фискален контролен пункт „ГКПП Пристанище Варна запад“ била
извършена проверка на МПС марка „Ивеко“ с рег. № В 4764 ВА и ремарке с рег. №
РВ 7463 ЕВ, като след извършен оглед на видимата част на превозното средство било
установено, че превозва в контейнера стока – врати и аксесоари с общо бруто
тегло 26 000 кг.
От представените придружаващи
документи се установило, че изпращач на стоката е дружеството ZHEJIANG JIANGSHAN WUFU DOOR CO, LTD, със седалище в Китай, а получател на стоката е
регистрираното в Република България търговско дружество „Изток инвест 3000“
ЕООД – гр. София. Превозвач на стоката от ГКПП „Пристанище Варна запад“ до
мястото на разтоварване било дружеството „Опрев транс“ ООД, с ЕИК: *********
На основание
разпоредбите на чл. 37 във вр. с чл. 12 от ДОПК било изискано от водача на
транспортното средство да декларира място, дата и час на разтоварване на
стоката, като видно от декларацията, попълнена от водача, стоката следвало да
бъде разтоварена в гр. Николаево, склад на „Изток инвест 3000“ ЕООД на 13.08.2021
г. в 08:00 часа.
В хода на извършената
проверка били предприети действия за обезпечаване на доказателства по реда на
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на превозваната в транспортното средство стока,
която въз основа на представените документи представлявала mdf компоненти за
врати и mdf профили
с бруто тегло 26 000 кг.
Стоката била запечатана
с 1 бр. ТСК – пломба с № 0534084,
като същевременно била свалена линейна пломба YMAI754814, която била върната на водача
на превозното средство. Стоката била оставена на отговорно пазене в
гореописаното транспортно средство. За материално – отговорно лице и пазач на
стоката било назначено лицето М. К. С., с ЕГН: **********, в качеството му на
водач на транспортното средство.
Действията на органите по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, били обективирани
в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА №
0048457/ 12.08.2021 г.
Действията на органите по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани
в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА №
0048457/ 12.08.2021 г. били
обжалвани пред Директора на ТД на НАП – гр. Варна от страна на дружеството „Изток
инвест 3000“ ЕООД, като на 27.08.2021 г. било постановено Решение № 200, с
което жалбата била отхвърлена като неоснователна.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока, предвиден
в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК и след изчерпване на задължителното
административно обжалване, поради което и съдът приема, че е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество се явява основателна,
поради следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че действията
на органите по приходите, предмет на настоящия съдебен контрол, не са извършени
по реда на чл.121а, ал. 3 от ДОПК – в хода на фискален контрол върху стоки с
висок фискален риск, а в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ДОПК – в който смисъл е
и изявлението на решаващия орган в Решение № 100/27.08.2021г., поради което именно
в този правен контекст следва да се разгледа спора относно тяхната валидност и
законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ДОПК,
при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме
действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис
на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и
чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за
запазване на автентичността ѝ. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидена
възможност органът по приходите да запечата обекта или част от него (само
където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48
часа), когато действията по ал. 1 не могат да бъдат извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката.
Извън хипотезата на обезпечаване на доказателства
за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (чл. 127а, вр.
чл.121а, ал. 3 от ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване на
доказателства е допустимо само при осъществяване на данъчно -осигурителен
контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110, ал.1 ДОПК). Обезпечаването на доказателствата по чл. 40 от ДОПК представлява тяхното
предварително събиране (в хода на проверка), предхождащо образуване на
ревизионно производство или събирането им в хода на самата ревизия с цел да се
предотврати евентуална опасност от тяхното унищожаване, изчезване или
увреждане, когато тези доказателства са от съществено значение за установяване
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
В тази връзка запечатване на обекти или на части
от тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл. 40, ал. 1 от ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или
проверката, а когато този срок е недостатъчен, за органа по приходите
съществува предвидената в ал. 4 на същата разпоредба възможност да поиска от
районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на
запечатването.
В случая неоснователна се явява тезата на
дружеството – жалбоподател, че органите по приходите, съставили Протокол №
0048457/ 12.08.2021 г. не са
разполагали с компетентност да извършват действия по обезпечаване на
доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ДОПК, при извършване на
ревизия или проверка действията по чл. 40 за обезпечаване на доказателства се
извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния
директор на НАП или упълномощено от него лице. В случая със Заповед № Д – 1024/29.06.2018
г., на основание чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и чл. 111 от ДОПК, Директорът на ТД на
НАП гр. Варна е оправомощил органите по приходите от дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ да предприемат действия за
обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК, поради което оплакването за
нищожност на действията поради липса на компетентност е неоснователно. Съдът не
споделя позицията на дружеството – жалбоподател, че органите по приходите
следва да са посочени поименно и същото да се извършва за всеки конкретен
случай, тъй като разпоредбата не поставя такова конкретно изискване. Достатъчно
е директорът на съответната ТД на НАП да е идентифицирал оправомощените органи
по приходите по длъжности, което условие в случая е спазено напълно.
Основателно обаче се явява оплакването, че в
Протокол № 0048457/ 12.08.2021 г. липсват мотиви за предприемане на действията по
обезпечаване на доказателствата. В същия само са описани: извършените действия –
че се извършват по реда на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК; стоката, по отношение
на която се извършват – определена по вид и тегло, и контейнера, в който същата
се намира; идентифицирани са превозното средство и ремаркето, с които е превозвана
стоката, както и че същата се обезпечава като доказателство посредством
поставянето на 1 бр. ТСК – с посочен номер на пломба. В протокола обаче липсва изрично
посочване, и от съдържанието му не става ясно, в каква връзка и за какви факти
и обстоятелства се извършва проверката, в хода на която се извършват действията
по чл. 40, ал. 1 от ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го налагат в хипотезата
на чл. 40, ал. 2 от ДОПК – т.е. кои от изрично регламентираните действия по чл.
40, ал.1 от ДОПК (опис, изземване чрез опис, копиране на информация) не е било
обективно възможно да бъдат извършени своевременно за целите на проверката.
Опит за конкретизация и яснота за тези
обстоятелства, в контекста на изискването за мотивиране, е направен от
решаващия орган в Решение № 200/27.08.2021 г., според което действията са
предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също и с
цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Липсват обаче мотиви кои конкретни обстоятелства обосновават
наличието на съмнение относно съответствието на стоката с тази по документите,
при положение че същата вече е била предмет на митнически контрол, допусната е
за свободно обращение на територията страната след освобождаване от митнически
режим.
Нещо повече, макар да се твърди от ответника, че
процесните действията са предприети на основание чл. 40, ал. 2 от ДОПК в хода
на проверка по реда на чл.110, ал. 4 от ДОПК, на практика органите по приходите
са извършили действия по осъществяване на фискален контрол върху процесната
стока, без да са били налице основанията за това.
Този извод недвусмислено следва от поставения на
всички документи печат на НАП „Висок фискален риск“, както и от
обстоятелството, че „обезпечаването на доказателствата“ в случая е осъществено
посредством поставянето на техническо средство за контрол – обикновена пломба.
Макар пломбирането на контейнера да има за обективна последица неговото
запечатване, тези действия кореспондират с реда за осъществяване на фискален
контрол по Наредба № Н – 2 /30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България, а не с хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ДОПК.
Техническите средства за контрол по смисъла на
§1, т. 26 от ДР на ДОПК – каквото е използвано в случая, а именно пломба № 0534084 е способ за контрол на стоки, регламентиран с Наредба № Н – 2/30.01.2014 г.,
за използването на който правомощия имат само органите по приходите,
оправомощени да извършват фискален контрол върху стоки с висок фискален риск,
при това само в хода на извършването на фискален контрол на стоки с висок
фискален риск – чл. 12, ал. 2, т. 6 от ДОПК, а в случая условията за извършване
на такъв контрол не са налице, тъй като процесните стоки – съгласно MRN 21BG002002054646R6 представляващи mdf профили, не попадат в списъка по чл.127а, ал. 7
от ДОПК и следователно не подлежат на фискален контрол по този ред.
По така изложените съображения и в обобщение, съдът
намира, че действията на органите по приходите по обезпечаване на
доказателства, документирани с Протокол сер. АА № АА № 0048457/ 12.08.2021 г. се явяват
незаконосъобразни, поради което и следва да бъдат отменени.
При този изход на спора в полза на дружеството –
жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски в производството по
делото, които възлизат в общ размер на 550 лева, от която сума 50 лева
представлява заплатена държавна такса за разглеждане на делото и 500 лева
представлява договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Пламен
Тотев.
Поради гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия на органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани
с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048457/ 12.08.2021 г., потвърдени с Решение
№ 200 от 27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, изразяващи се в
поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол, с номер № 0534084 на МПС с
марка Iveco с рег. № В 4764 ВА и ремарке с рег. № РВ 7463 ЕВ, с които в
контейнер с № SEGU6852385 са превозвани стоки, собственост на „Изток инвест
3000“ ЕООД, представляващи mdf профили, с място на разтоварване гр. Николаево,
ул. „Освобождение“ № 2.
ОСЪЖДА ТД на НАП – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Самоковско шосе“ № 7,
сграда Флорина парична сума в размер на 550 лева (петстотин и петдесет лева),
представляваща разноски в производството по адм. дело № 2093 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна.
Определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: