Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 10.05.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесата
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 15416 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от Д.С.И. срещу „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.”АД искове с правна квалификация чл.432, ал.1,
от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сума в размер на 100 000.00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, по повод
възникнало пътнотранспортно произшествие
на 06,06,2016год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя -29,07,2016год. до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 06,06,2016год., около 19,30часа, в гр.Габрово, на бул.
"Априлов", Т.М.П.управлявал лек автомобил, с марка "Сеат кордоба", с рег.№ *******,
като на пешеходна пътека поради нарушение на правилата за движение по пътищата
реализирал пътнотранспортно произшествие с Д.
И.. Поддържа деликтна отговорност на водача да е застрахована при
ответното Д. към датата на застрахователното събитие по застраховка гражданска отговорност.
В резултат на пътнотранспортното произшествие са причинени травматични
увреждания на ищцата подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Излага доводи
извънсъдебно да е заявена претенция за обезщетение пред застрахователя, по
която е постановен отказ, обстоятелство обуславящо правен интерес от исковата
претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-„З.Д.и з.“АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва наличието на противоправно деяние осъществено от
страна на водача на лек автомобил Сеат кордоба. Релевира доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е нарушила
разпоредбата на чл.113, т.1 и т.2 от
ЗДВп като не се е съобразила с разстоянието и скоростта на движение на
приближаващия автомобил. При условията на евентуалност оспорва размера на
претендираното обезщетение като прекомерен. Оспорва настъпването на изложените
в исковата молба неимуществени вреди и причинната връзка с процесното
увреждане. Не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към датата на
произшествието. Оспорва дължимостта на лихва за забава, тъй като в извънсъдебно
заявената претенция от ищцата не са представени изисканите от застрахователя
документи, както и данни за банкова сметка ***.
Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 06.06.2016год., в гр.Габрово, на
бул.Априлов, около 19:30 часа, ПТП с участието на лек автомобил, с марка „Сеат Кордоба", с рег. № *******, управляван от Т.М.П.и ищцата Д.С.И., в
качеството й на пешеходец /Констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие №40/06,06,2016год., съставен от МВР Габрово/.
Безспорно между страните е обстоятелството по
отношение на увреждащия автомобил да е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
процесното пътнотранспортно
произшествие, между ответното Д. З. "Д.и з."АД и Т.М.П./стр.52
от делото/.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза /стр. 108/, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при пътнотранспортното
произшествие Д.И. е получила следните травматични увреждания:
-счупване с разместване на горното и
долното рамо на срамната кост в дясно, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни.
-изкълчване на дясна раменна става, с травматична преходна пареза на
лъчевия нерв в дясно, причинила на пострадалата
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни.
-усложнение:обостряне на хроничен
тубулоинтерстициален нефрит/възпалителен процес на бъбреците/ след травма на
пикочен мехур и ретроперитонеален хематом при счупване на горното и долното рамо с разместване на
срамната кост в дясно.
Във връзка с причинените травматични увреждания е проведено комплексно лечение
на пострадалото лице в болнични и домашно – амбулаторни условия. По спешност
пострадалата е хоспитализирана в
ортопедично отделение на МБАЛ Габрово. Извършени
са лабораторни, рентгенологични изследвания. Направено е мануално наместване на
изкълчването на дясна раменна става и е поставена мека имобилизация за период
от 30 дни, извършено е мануално наместване и имобилизация по повод счупването на срамната кост-директно
скелетно теглене на десен долен крайник
с тежест -6кг. за период от 21 дни. Констатирана е увреда на лъчевия
нерв на дясната ръка и е проведено медикаментозно лечение и физиолечение. Поради обостряне на хронично
бъбречно заболяване поради травма на
пикочния мехур, в резултат на счупването на тазовите кости на 24,06,2016год. пострадалата е
хоспитализирана в нефрологично отделение, където е проведено медикаментозно
лечение и рехабилитация. Възстановителният период е около 3-4 месеца, с необходимост от
чужда помощ за период от 1,5-2 месеца. Болките и страданията изпитвани от
ищцата са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след наместване на счупването на срамните
кости и поставяне на директно теглене с тежест на десния крак, имобилизацията
на дясната раменна става и в началото на раздвижването. За в бъдеще при промени
във времето и натоварване е възможно пострадалата да изпитва болка и дискомфорт
в местата на увредата.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа
експертиза /стр. 112/, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП. Съгласно
заключението на вещото лице, на 06.06.2016г., около
19:30 ч., в гр.Габрово, на
бул.Априлов, водачът на лек автомобил Сеат Кордоба -Т. П., управлявал лек
автомобил, с посока на движение от центъра
на града към Шиваров мост, когато в района на №1, на пешеходна пътека,
при аварийно спиране, реализира удар с пресичащата на пешеходна пътека Д.И..
Ударът е настъпил от дясната страна на пострадалата. ПТП е настъпило в светлата
част на денонощието при добра метрологична видимост. Скоростта на движение на
лекия автомобил, непосредствено преди настъпване на произшествието е 79,31км.ч.
При мокра пътна настилка скоростта на автомобила е 67,05км.ч. при разрешена за
района /в населено място/ от 50 км.ч. Опасната зона за спиране на автомобила
при суха настилка е 62,55м., а при мокра пътна настилка 56,00метра. С оглед
възрастта на пишеходеца скоростта на
движение на същата, определена като средна стойност е
2,95км.ч.
Изложено е
становище с оглед опасната зона за спиране на автомобила и възможността на
водачът да забележи пешеходеца ударът да е бил предотвратим от страна на водача
на лек автомобил Сеат от техническа гледна точка.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св.Т. И.Т.ов
/стр.126/, ценени по реда на чл.172 от ГПК, се установяват неимуществените вреди за ищцата.
От показанията на св.Г.Н. се установяват обстоятелства по
настъпването на ПТП.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване в лицето на ищцата.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че
е налице осъществено противоправно деяние от водача на лек автомобил, с марка „Сеат
“, модел „Кордоба
“, съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма на водачите е забранено да превишават разрешената скорост за
съответния участък.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията
по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно Д. за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически
условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени и продължаващи към момента
на смъртта му болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира,
че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 60000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване с разместване на горното и
долното рамо на срамната кост в дясно, причинила на пострадалата траййно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни,
изкълчване на дясна раменна става, с травматична преходна пареза на лъчевия
нерв в дясно, причинила на пострадалата
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни и установеното усложнение: обостряне на
възпалителен процес на бъбреците, по причина травма на пикочен мехур и
ретроперитонеален хематом при счупване
на горното и долното рамо с разместване на срамната кост. За определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът
съобрази проведено лечение на пострадалото лице в болнични
условия за период от около 1 месец, през периода от 06.06.2016г. до 01.07.2016
г., извършената оперативна интервенция /закрито наместване на фрактурата на
таза с имобилизация-директно теглене с тежести-6кг, за период от 21 дни, репозиция
и имобилзация на изкълчването на раменната става, проведеното лечение на
преходната пареза на лъчевия нерв в дясно, продължилото лечение в домашно амбулаторни
условия, както и обстоятелството, че пострадалата е била на легло за около 1 месец
и половина, а необходимостта от грижа в
ежедневието е била за период от около 4 месеца, който период съдът кредитира,
вместо посочения в СМЕ от 2 месеца, както с оглед свидетелските показания,
сочещи непосредствени впечатления, така и предвид становището на вещото лице в
съдебно заседание сочещо на възможност за удължаване на възстановителния период
на пострадалата предвид възрастта на същата-75години към датата на ПТП.
Съдът съобрази и обстоятелството, че ищцата е ползвала помощни средства
около 4 месеца като и към момента на дълги разстояния ползва бастун и изпитва
болки в местата на увредата. Съобразено бе и обстоятелството, че преди ПТП ищцата не се е нуждаела от грижи в ежедневието си,
способна да се грижи сама за себе си. При определяне на размера на
обезщетението, съдът съобрази и лимитите на гражданската отговорност за
релевирания период и икономическата конюнктура в страната към датата на
застрахователното събитие.
За недоказано по делото съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е нарушила чл.113, т.1 от ЗДВП/ред.ДВ ,бр.13/2016/
като не се е съобразила с разстоянието и скоростта на движение на лекия
автомобил. Установи се произшествието да
е настъпило на пешеходна пътека /показанията на св.Н. ищцата да се е движила на
1-2 метра встрани от пешеходната пътека не променя горния извод/. От събраните
свидетелски показания не се установи от страна на пострадалата да е налице
поведение, допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Още
повече, че водачът на автомобила има задължението съгласно чл.5, ал.2 от ЗДВП да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците при
упражняване на правото им на преминаване през обозначена пешеходна пътека. Обстоятелството, че
ищцата е имала видимост към автомобила не променя горния извод, тъй като
съгласно чл.116 от ЗДВП и чл. 119 от ЗДВП при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.
Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се
дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 29,07,2016год. е дължима от 30,10,2016год. до
изплащане на вземането. По делото от
ответника не са ангажирани доказателства, да е уведомил пострадалата за
представяне на нужните документи за произнасяне по щета/ няма данни писмо
изх.№2181/09,08,2016год. да е достигнало до ищцата/, поради което забавата се определя
след изтичане срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответникът се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2400,00лв.
–държавна такса и 156,00лв. от общо 260,00лв.-разноски за вещо лице. Т.е. общо
2556,00лв.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 164,00лв., от общо 410,00лв.,
от които 260,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел, 10,00лв.-СУ и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.М.Г. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 2118,00лв. от общо 3530,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.И З.“АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.С.И., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на
60000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 06,06,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 30,10,2016год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 60000лв.
до пълния предявен размер от 100000,00лв., както и за лихва за периода от 29,07,2016год.
до 29,10,2016год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.И З.“АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума
в размер на 2556,00лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на З.А.Д. „Д.Б.Ж.И З.“АД,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 164,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.И З.“АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.М.Г. И. на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв., сумата от 2118,00лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: