Определение по дело №2646/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от АПК и е образувано по частна жалба от В.Д.Т., ЕГН**********,***, чрез пълномощника му адв.А.Т. ***, против определение № 12555/19.10.23г. по гр.д. № 16672/2022г. по описа на Районен съд – Варна, 14-ти състав, с което на осн.чл.159 т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му с искане за обявяване нищожността на Заповед № Г-ПР-109/05.11.2020г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, с която на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ и влязъл в сила ПНИ на местност „Боровец Север“, землището на кв.“Галата“, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ на наследника на А.Н.С.: С.П.Л., върху НИ с идентификатор 10135.5401.3357, и производството по делото е прекратено.

В частната жалба са изложени редица съображения за противоречие на обжалвания съдебен акт с приложимите материалноправни разпоредби и за допуснато при постановяването му нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо недопустимостта му. Настоява се за отмяната му и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна – насрещна страна по частната жалба, не е изразил становище по нея по реда на чл. 232 АПК.

Заинтересованата страна – С.П.Л., счита жалбата за неоснователна.

Касационният съд счита частна жалба за допустима, но неоснователна.

Със заповедта, предмет на оспорване по прекратеното съдебно производство, въз основа на влезлия в сила ПНИ за м-ст „Боровец Север“, нотариално завещание №2, том №, рег. №8342/2011г., решение № 879/08.05.2002г. на ПК – Варна и на осн. § 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, Кметът на район „Аспарухово“ при община Варна е наредил да се възстанови правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследника на А.Н.С. – С.П.Л., върху поземлен имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – местност „Боровец-север“ – селищно образувание по §4 ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, с идентификационен номер 3357, кадастрален район 5401 по ПНИ на местност „Боровец-север“, землище на кв. „Галата“, с площ 559 кв.м., при описани граници.

За да приеме, че жалбата е недопустима и на това основание да прекрати образуваното съдебно производство, с обжалваното си определение съдът е изложил мотиви, че право да оспорват заповедта по §4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ имат лицата, записани като собственици на новообразуван имот в регистъра на имотите към ПНИ, съответно техните наследници. В.Т. не разполага с активна процесуална легитимация по см.чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ да обжалва издадената от кмета на район „Аспарухово“ заповед, тъй като няма качество на собственик на поземления имот – обект на същата заповед, съответно няма качество и на наследник на собственика на този имот – А.Н.С.. Посочено е, че с продажбата на наследствени права, с която Т. мотивира правния си интерес да иска прогласяване нищожността на заповедта, М.А.Н.като продавач не губи качеството си на наследник на баща си А.Н.С., а В.Д.Т. като купувач не става наследник на последния. Предходният съдебен състав е посочил, че доколкото Т. поддържа, че е собственик на имота – предмет на оспорената заповед, на основание, различно от наследство, за него е налице възможност да поиска изменение на ПНИ конкретно в частта на регистъра на собствениците, а при спор за материално право – да реализира същото по общия исков ред съгласно §4к ал.8 от ПЗР ЗСПЗЗ.

Касационният съдебен състав споделя този краен правен извод.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу всеки ИАА, каквато е и процесната заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят твърди наличието на такъв, породен от засягането на притежавано от него право на собственост, придобито с договор за продажба на наследство от 28.01.1994г., с който той е закупил от прекия низходящ наследник на А.Н.С. – М.А.Н., 1/4 ид. част от наследството на покойния му баща, което включвало и процесния имот, собствеността върху който не подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а била възстановена на основание чл.151 от ЗИН като последица от решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ за отмяна на присъдата на А.Н.от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е била постановена конфискация на цялото имущество.

Изложената от жалбоподателя теза обективира негова претенция той да притежава 1/4 ид. част от имота, предмет на оспорената пред ВРС заповед, с която правото на собственост се възстановява изцяло на посоченото в нея лице, конкретно – на наследника по завещание С.П.Л.. Един от аргументите в жалбата на Т. срещу заповедта е, че по недопустим начин кметът на район „Аспарухово“ бил разрешил съществуващ спор за материално право, страни по който очевидно следва да бъдат именно той и правоимащия Л.. Спорове за граждански права не могат да бъдат разрешавани в административния процес нито от административен орган, нито от административен съд, но противно на становището на жалбоподателя касационния съд счита, че процесният ИАА не обективира разрешаването на такъв спор – най-малкото защото претенцията на Т. за материални права е била неизвестна на административния орган при постановяването на оспорената заповед. В този смисъл спорът за материално право реално е повдигнат за първи път от самият Т., и то с подадената от него жалба срещу процесната заповед – с единствено основание за издаването й влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Материална незаконосъобразност на заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на посочения в нея правоимащ е възможна при евентуално несъответствие с вписването в регистъра към ПНИ – в това би следвало да се състои един потенциален административен спор с предмет проверка за законосъобразност на заповедта, който да бъде разгледан в рамките на административното съдебно производство с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен, респективно – за обявяването му за нищожен. Претенцията на касатора Т. обаче е различна - той оспорва признатите с ПНИ и с издадената въз основа на него заповед по §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ права, и претендира такива, придобити от него на собствено основание (покупка на от наследството на М. А.). В такъв случай редът за реализиране на активната му процесуална легитимация е единствено този по §4к ал.8 т.1 от ПЗРЗСПЗЗ, който допуска изменение на влезлия в сила ПНИ – както в графичната, така и в текстовата му част – само след разрешаването на повдигнатия от Т. спор за материално право от гражданския съд. Именно в такова гражданско дело следва да бъде разрешен въпросът дали праводателят на Т. по договора за продажба на наследство е придобил материалното право върху процесния имот по силата на чл.151 от ЗИН, и дали тази разпоредба предполага завършеност на фактическия състав по възстановяване правото на собственост върху земеделската земя, или правото не е придобито, защото за индивидуализирането му с граници и площ на представляващият негов обект имот е приложим редът по ЗСПЗЗ, както и всички останали доводи на настоящия касатор относно заявения и поддържан от него спор за материално право; Съгласно нормата на чл.17 ал.2 от ГПК се позволява инцидентно произнасяне по валидността на процесната заповед № Г-ПР-109/05.11.2020г., какъвто е целеният от Т. правен резултат с депозиране на недопустимата му жалба, образувана в настоящото административно производство.

По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че касаторът не е активно легитимиран да оспорва процесната заповед пред ВРС, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата му като процесуално недопустима. Тази липса на активна легитимация произтича пряко от закона – чл.10 от ЗСПЗЗ, където лимитативно са изброени лицата с право да оспорват ИАА по този специален закон, и конкретно ал.1 на чл.10 от с.з. Касаторът не е сред тях, и той не оспорва липсата на такова качество, т.е. не твърди, че е наследник на А.Н.С.. Във връзка с последното, невярна е тезата на Т., че с постановеното от ВАС определение № 11316/08.12.2022 г. по адм. дело № 11300/2022г. била приета допустимост на жалбата му срещу процесната заповед. Причината за постановената от ВАС частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт не е становището на върховната инстанция, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва посочените в акта му заповеди (сред които и процесната), а единствено пропускът на Административен съд – Варна след прекратяване на производството поради липса на родова компетентност да се произнесе по жалбата с искане за обявяване нищожността на оспорените заповеди, да я препрати по компетентност на Районен съд – Варна.

Прекратяването на съдебното производство при констатираната недопустимост на подадената жалба представлява правилно приложение на материалния закон; при постановяване на съдебния акт, с което това е сторено – противно на становището на касатора – не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, нито пък са останали несъбрани доказателства, чието съобразяване би могло да доведе до различно приложение на материалния закон. Претендираното от Т. оставяне на тази жалба без движение за отстраняване на нередовности не би променила главния правен извод на съда за недопустимост на същата поради липса на материалноправна легитимация на оспорващия, установено с изрична норма на специалния ЗСПЗЗ.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран, предвид установената неоснователност на частната касационна жалба, респективно – на законосъобразността на проверявания съдебен акт, и на осн.чл.236 вр.чл.221 ал.1 от АПК, касационният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12555/09.10.23г. по гр.д.№ 16672/22г. по описа на Районен съд – Варна, 10-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Д.Т., ЕГН**********,***, с искане за обявяване нищожността на Заповед № Г-ПР-109/05.11.2020г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, относно ПИ №3357, кадастрален район 5401, по ПНИ на м-ст „Боровец – Север“ с площ 559кв.м., и производството по делото е прекратено.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: