Решение по дело №4417/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261078                                     18.08.2021г.                                гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                      ХХ граждански състав

на първи юли                                                                 две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ

                                                          

 

при секретаря Светлана Тонева

като разгледа докладваното от съдията И. Дечев

гр. дело № 4417 по описа за 2020 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Мого България” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,жк.“Изток“, бул.“Г. М. Димитров“ 16а, представлявано от А.П.против И.С.И., ЕГН **********,***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, дължими по договор за финансов лизинг № AG0001225: 1103.38 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.06.2018г. до 15.01.2019г., 254.93 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.05.2018 г. до 15.01.2019 г., 39.76 лева неустойка за забавени плащания за периода от 20.05.2018 г. до 15.01.2019 г., 513.57 лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, 51.47 лева разходи за заплатени данъчни задължения; 250.53 лева разходи за платени застрахователни премии; 840 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 до изплащането.

               Твърди се, че на 11.01.2018 г. между „Мого България“ ЕООД в качеството на лизингодател и И.С.И. в качеството на лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „Opel“ модел „Vectra“, идентификационен номер на рама *, per. № А0223МС и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 11.01.2018г.

               Лизингополучателят е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 2000 лева. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.

               Договорен е бил за срок от 15 месеца, изтичащ на 20.03.2019г. съгласно приложения погасителен план - неразделна част от договора за финансов лизинг. Договорен е бил също и фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 171.19 лева.

               Лизингополучателят е преустановил плащанията по договорения погасителен план, като последното постъпило плащане е от 23.07.2018г. и е послужило за частично погасяване на пета вноска по погасителен план с падеж 20.05.2018 г.

               Към 15.01.2019 г. неплатени са вноски от 5-та, с падеж 20.05.2018г. до 12-та с падеж 20.12.2018 г.

               Лизингополучателят е преустановил контакт с лизингодателя. На 11.01.2019 г. с дружеството се е свързало трето за договора лице, представило се за Г.С.с твърдения, че лизинговият актив е изоставен от лизингополучателя в неговия двор и желае да бъде преместен от собственика.

               Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, на 15.01.2019 г. лизингодателят е иззел лизинговия актив от владението на третото лице и е прекратил сключения договор.

               Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 15.01.2019г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика - лизингодател.

               На основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от пета (с падеж 20.05.2018 г.) до дванадесета (с падеж 20.12.2018 г.) включително и тринадесета частично (за период от 21.12.2018г. до 15.01.2019 г.) в общ размер от 1 358.31 лева, в това число главница в размер на 1103.38 лева и възнаградителна лихва в размер на 254.93 лева.

               На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на пета до дванадесета вноска е начислена неустойка в размер на 39.76 лева към 15.01.2019 г.

               На основание чл.15.5 от приложимите към договора Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 513.57 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 171.19 лева.

               На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци, както следва: за 2019 г. в размер на 3,67 лева (за период от 01.01.2019г. до 22.02.2019 г.) и за 2018 г. в размер на 47,80 лева (за период от датата на придобиване - 11.01.2018 г. до 31.12.208 г.). Данъците са заплатени по сметка на СО - район Изгрев - по седалище на данъчнозадълженото лице.

               На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - по полица BG/22/118002617826 на Лев Инс АД. Премията е заплатена от собственика на основание чл.483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер. Периодът на застрахователното покритие съвпада с периода на ползване на лизинговия актив от лизингополучателя.

               На основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице - „Фиксед Асистантс“ ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед Асистантс“ ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 540 лева с ДДС за издирване и изземване на автомобили до 3,5 тона. Издадена е фактура №192/17.01.2019 г. за платеното комисионно възнаграждение и допълнителни разходи по изпълнение на поръчката.

               Предвид недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в изоставяне на лизинговата вещ в държане на трето за договора лице, приемо - предавателен протокол с подпис на ответника не е съставен. С тези мотиви се моли исковете да бъдат уважени.

               Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.342 ТЗ, чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

               Ответникът чрез особения му представител е подал отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, нейния петитум и представения по делото като доказателство договор за финансов лизинг № AG0001225/11.01.2018г. В исковата молба се сочи договор за лизинг № AG0006520, какъвто не се представя по делото. Ищецът не сочи обстоятелства и доказателства, обосноваващи твърдението му, че на 11.01.2019г. лизингополучателят преустановил контакт с лизингодателя. Не се сочат подробности как соченото лице Г.С., в чийто двор бил лизинговия актив, е научил кой е лизингодателя, за да го покани да прибере вещта си.

               Към исковата молба липсват доказателства лизингодателят да е упражнил правото си едностранно да развали лизинговия договор - писмено, съобразно общите условия, съставляващи неразделна част от сключения договор за лизинг. Предвид този факт, не ясно кога ищецът е развалил договора, за да се приемат за обосновани исканията му за заплащане на месечните анюитетни вноски от 20.05.2018 г. до 15.01.2019 г. и неустойката за забава за тях.

               Липсват доказателства относно датата на изземването на актива и предаването му на лизингополучателя. Активът е получен обратно от лизингодателя - ищец, но не е ясно коя е датата, на която активът е върнат.

               Липсват доказателства връщането на актива да се е осъществило със съдействието на трето лице - „Фиксед Асистантс“ ЕООД, за което ищецът твърди, че е съдействало за връщането на вещта при лизингодателя. Издадената фактура № 192/17.01.2019г. не удостоверява съдействие от това трето лице, нито конкретни действия, които същото е извършило, за да върне вещта на собственика й. Именно предвид факта, че не е съставян приемо - предавателен протокол, за ищеца липсва основание да претендира разноски за издирване и изземване на автомобила. С оглед изявленията на ищеца в исковата молба, автомобилът не е бил издирван, а е съобщено за неговото местонахождение с покана автомобилът да бъде прибран. Няма доказателства прибирането на автомобила да е осъществено с помощта на трето лице. По претенцията на ищеца за възстановяване на разходите, заплатени от него за полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на дата 09.10.2018 г., ответникът заявява, че застраховка „гражданска отговорност“ е сключена с начална дата 03.09.2018 г., 14:00 часа с едногодишен срок на действие - 03.09.2018 г. в ЗК „ЛЕВИНС“ АД, според извършена проверка на електронната страница на Гаранционния фонд. Полицата е издадена в изпълнение задължението на собственика на вещта за сключването на такъв вид задължителна застраховка. Ето защо, основателна би била претенция, съразмерна с периода, за който лизингополучателят е ползвал актива, считано от 03.09.2018 г. Към настоящия ищецът не представя доказателства за датата на връщането на актива и прекратяване на договора, за да се изчисли съразмерно дължимата част от застрахователната премия, която следва да бъде вменена в задължение на ответника. Ако се приемат за верни твърденията на ищеца за дата 15.01.2019 г., на която активът е бил върнат, разноските по задължителната застраховка биха били дължими съразмерно за периода 03.09.2018 г. - 15.01.2019 г.

               Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

               Установява се, че страните са сключили договор за финансов лизинг AG0001225 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 11.01.2018г. Договорът е надлежно подписан и е обвързал страните – ищеца като лизингодател, а ответника като лизингополучател. Общите условия също са двустранно подписани и следователно са приети от ответника. Доказва се наличието на облигационна връзка между тях.

               Лизингодателят е изпълнил основното си задължение да предаде вещта на лизингополучателя. Това е станало с приемо-предавателен протокол от 11.01.2018г. От тази дата ответникът е встъпил в държане на автомобила. Той е следвало да изпълнява задълженията си по договора и по погасителния план и да плаща лизинговите вноски.

               Ищецът твърди, че в течение на действие на договора за лизинг ответникът е преустановил контакт с него, макар да е заплатил първите няколко вноски. Лизинговият актив е бил изоставен от ответника в двора на трето лице, като е бил иззет от лизингодателя на 15.01.2019г.

               В тази връзка съдът намира, че е в тежест на ответника да установи, че той евентуално е върнал лизинговата вещ на дата, по-ранна от 15.01.2019г., тъй като така би се освободил от заплащане на лизинговите вноски за по-ранен период. Такова установяване не е проведено, поради което следва да се приеме, че вещта действително е била върната в държане на лизингодателя именно на 15.01.2019г., както се заявява от него в исковата молба. Автомобилът е бил във властта на ответника и той е можел да го ползва според договорното му предназначение до тази дата. Следователно той дължи изпълнение и на паричните си задължения по договора.

               Искът за лизинговите вноски е основателен, тъй като вещта е ползвана или е могла да бъде ползвана от ответника. Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че по договора са платени общо 1918.72 лева, като са погасени лизинговите вноски за периода от 20.01.2018г. до 20.05.2018г. Неизплатените вноски /главница по договора/ за периода от 20.05.2018г. до 15.01.2019г. възлизат на 1103.38 лева, колкото се търси и с исковата молба. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 1103.38 лева главница за лизингови вноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

               Искът за договорните лихви по лизинговите вноски също е основателен. Тези лихви са уговорени с договора и са конкретно определени с погасителния план, поради което се дължат от ответника. Според експертизата неизплатените договорни лихви за периода от 20.05.2018г. до 15.01.2019г. възлизат на 254.93 лева, колкото се търсят и с исковата молба. Следва решение, с което се приеме за установено, че и тази сума се дължи от ответника, за периода от 20.06.2018г. /както е по заповедта за изпълнение/ до 15.01.2019г.

               По иска за неустойката за забавени плащания:

               Съгласно чл.15.1. от ОУ, при забава на плащане на парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забава. В случая ответникът е заплатил първите 4 вноски и частично петата, като след това е спрял плащанията, поради което е изпаднал в забава и дължи уговорената неустойка за забавата. Експертизата е изчислила, че неустойките за забава, върху неизплатените вноски за периода от 20.05.2018г. до 20.12.2018г., за периода от датата, следваща датата на падеж до 15.01.2019г. възлизат на 39.76 лева. Именно толкова се търси и от ищеца, поради което и този иск се явява основателен и следва решение, с което се признае, че ответникът дължи на ищеца посочената неустойка за забава.

               По иска за неустойката за прекратяване на договора по вина на получателя:

               Според чл.15.5. от ОУ, при прекратяване на договора по вина на получателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски, като неустойката се изчислява въз основа на последните 3 вноски с настъпил падеж преди прекратяването. В случая, лизингополучателят е изоставил автомобила, като лизингодателят в последствие го е иззел. С поведението си ответникът конклудентно е прекратил договора, тъй като е показал явно дезинтересиране от ползването на вещта и е манифестирал воля повече да не се грижи за нея. След това вещта е взета обратно от ищеца, като така следва да се приеме, че договорът е прекратен неформално. Прекратяването на договора е без някаква уважителна причина от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че той е виновен за предсрочното прекъсване на облигационната връзка между страните. Ето защо дължи да заплати и неустойката за виновното прекратяване на договора. Експертизата е изчислила, че неустойката възлиза на 513.57 лева, като е формирана от 3 вноски по 171.19 лева. Това изчисление е съобразено с методиката на изчисляване на неустойката, определена в ОУ. Искът е изцяло основателен и следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 513.57 лева.

               Претенцията за 51.47 лева разходи за неплатени данъчни задължения е доказана по основание и частично по размер. Според чл.8.6. от ОУ, лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и друг разноски във връзка с ползването на лизинговия актив. Съгласно чл.8.7.4. от ОУ, лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя пълния размер на заплатените от него данъци или такси. Експертизата е установила, че с платежно нареждане от 21.03.2018г. ищецът е превел в полза на Район Изгрев сумата от общо 99760.17 лева за данъци на различни МПС-та, като 1-во плащане. За процесния автомобил, видно от приложения към платежното нареждане списък, е посочена като заплатена сумата от 47.80 лева, за периода от 11.01.2018г. до 31.12.2018г. С платежно нареждане от 28.06.2019г. ищецът е заплатил в полза на общината още 110013.72 лева, като втори транш на плащанията. Видно от приложения списък с автомобили към платежното нареждане, за процесния лек автомобил е посочена сумата от 3.67 лева, която е данък за периода от 01.01.2019г. до 22.02.2019г. За периода от 01.01.2019г. до 15.01.2019г. /изземване на вещта/ данъкът възлиза на 1.04 лева и това е числото, релевантно за случая, тъй като само до 15.01.2019г. се дължи данък от ответника. Сборът от 47.80 лева и 1.04 лева възлиза на 48.84 лева и именно за толкова е основателен и искът за неплатените данъчни задължения. Следва решение, с което се установи, че ответникът дължи на ищеца 48.84 лева, като се отхвърли иска за горницата до претендираните 51.47 лева.

               По иска за платените застрахователни премии:

               Те също трябва да се платят от лизингополучателя на основание чл.8.6. от ОУ. На основание чл.8.7.5. от ОУ лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя разноските, направени от последния във връзка със застрахователно на лизинговия актив. Експертизата е установила, че с платежно нареждане от 09.10.2018г. ищецът е заплатил на застрахователя общо сумата от 29028.27 лева, като за процесния автомобил са заплатени 250.53 лева. Тази застраховка е до 03.09.2019г. Изчислена за периода до 15.01.2019г. /когато е иззет автомобилът/, застраховката възлиза на 92.84 лева и именно за толкова е доказан този иск. След като ищецът е заплатил застраховката, трябва ответникът, съгласно ОУ, да му върне платените суми. Следва решение, с което се признае дължимостта на сумата от 92.84 лева, като се отхвърли иска в останалата му част.

               Искът за разходите за възстановяване на лизинговия актив е основателен. Според чл.8.7.10. от ОУ, лизингополучателят следва да възстанови на лизингодателя разходите, направени от него във връзка с възстановяване на държането върху лизинговия актив при прекратяване на договора. В случая договорът се счита прекратен с изоставяне на автомобила от страна на ответника, поради което той дължи да плати на ищеца разходите за изземване на вещта. В тази връзка БРС съобразява рамковия договор от 29.05.2017г. межди Мого България ЕООД и Фиксед Асистанс ЕООД, с предмет издирване на автомобили, предмет на сключени лизингови договори и съдействие за възстановяване на владението върху тези автомобили. В случая явно третото лице е помогнало да се изземе вещта от мястото, където е била изоставена, като е издало и фактура от 17.10.2019г. за извършената услуга. Експертизата е установила, че фактурата е издадена с основание “възстановяване владението на актив“, като услугата е на стойност 540 лева с ДДС. Следователно до тази сума се доказва и искът. Ищецът е платил на третото лице разходите за възстановяване на лизинговия актив, поради което, на основание ОУ, може да иска от ответника да му възстанови тези разходи. Те са на стойност 540 лева, а не 840 лева, както се търсят с петитума на исковата молба. Следва решение, с което се приеме за установено, че се дължат 540 лева, а за горницата искът трябва да се отхвърли.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 746.44 лева и разноски по заповедното дело от 136.79 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

               Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд

 

                                                           Р Е Ш И :

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.И., ЕГН **********,***, че дължи на ”Мого България” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, жк.“Изток“, бул.“Г. М. Димитров“ 16а, представлявано от А.П.следните суми, по договор за финансов лизинг № AG0001225/11.01.2018г.: 1103.38 лева /хиляда сто и три лева и тридесет и осем стотинки/ незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.05.2018г. до 15.01.2019г., 254.93 лева /двеста петдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/ незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.06.2018 г. до 15.01.2019 г., 39.76 лева /тридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ неустойка за забавени плащания за периода от 20.05.2018 г. до 15.01.2019 г., 513.57 лева /петстотин и тринадесет лева и петдесет и седем стотинки/ неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, 48.84 лева /четиридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ разходи за заплатени данъчни задължения, 92.84 лева /деветдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ разходи за платени застрахователни премии, 540 лева /петстотин и четиридесет лева/ разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.02.2020г. до изплащането, които суми са присъдени със заповед за изпълнение № 627/04.03.2020г. на БРС по ч.гр.дело № 764/2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 48.84 лева до 51.47 лева разходи за заплатени данъчни задължения, иска за горницата над 92.84 лева до 250.53 лева разходи за платени застрахователни премии и иска за горницата над 540 лева до 840 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив.

               ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********,*** да заплати на ”Мого България” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,жк.“Изток“, бул.“Г. М. Димитров“ 16а, представлявано от А.П.сумата от 746.44 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 136.79 лева /сто тридесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ив. Дечев

Вярно с оригинала!

С. Добрева