Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15206 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът И.Д.И.
твърди, че на 26.01.2018 г. около 11:00 часа се разхождал с кучето си, което
било с поставен нашийник, по ул. „Г.В.“ в с. Приселци, общ. Аврен. Посочва, че
домашният му любимец е порода японски шпиц и е законно регистриран на името на
дъщеря му. Излага, че минали покрай къщата на С.Ж.Б., където живеела
ответницата Й.Н.Й.. В двора последната държала собственото си куче порода
канадски вълк, което не било вързано. Без да е предизвикано, кучето на
ответницата станало агресивно, щом усетило кучето на ищеца. При това то
прескочило високата около метър и половина телена ограда на къщата, излязло на
улицата и го нападнало. И.И. опитал да предпази своя
домашен любимец и бил нахапан по двете ръце. Ответницата и нейният съсед Д.А.,
който правел ремонт в къщата, чули виковете на ищеца и лая на кучетата и
излезли навън. Те успели да извикат кучето и да го приберат в двора.
Ищецът
твърди, че веднага след инцидента бил откаран в болница, където обработили
раните му поставили му ваксина против тетанус и го насочили към инфекционист за поставяне на ваксина против бяс. За
нанесените травми му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, като при
прегледа били констатирани множество по интензитет и дълбоки разкъсвания и
разкъсно-контузни рани и наранявания по пръстите на двете ръце. И двете му ръце
били изцяло нахапани и нямало незасегната част от тях.
Кучето му
също веднага било заведено на ветеринар, който извършил операция на предната му
лапа, по която имало множество рани от ухапванията. Дори след операцията обаче
животното не би могло да възстанови напълно функционалността на своята наранена
лапа.
Ищецът
посочва, че след случилото се депозирал жалба в полицията, като проверката
приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. За инцидента бил
съставен и АУАН на основание чл. 15, ал. 5 от Наредба за обществения ред на
Община Аврен.
Твърди, че
причинените му рани били болезнени и затруднили за известен период движението
на двете му ръце, като един от пръстите му и до сега е обездвижен. Освен
болките и страданията от физическите наранявания преживял силна уплаха, като и
към момента изпитвал страх от кучета. Изпитал болка и състрадание и поради
раните, причинени на неговия домашен любимец. Заявява, че периодът, необходим
за зарастване на неговите рани и тези на кучето му бил около две седмици.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответницата да му заплати следните суми:
1) сумата от 884.60 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, която сума включва 40 лева за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение и 844.60 лева за оперативно лечение на кучето
на ищеца, и
2) сумата от 2000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания,
причинени вследствие на ухапване от
куче, собственост на ответницата, на 26.01.2018 г. в с. Приселци, общ. Аврен.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, в който изцяло оспорва
предявените искове. Развива подробни доводи за липса на материалноправните
предпоставки за ангажиране на нейната гражданска отговорност. Оспорва както че
ищецът е собственик на куче порода японски шпиц, така и че тя самата е
собственик на куче порода „немска овчарка“. Оспорва и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията, описани в представените от ищеца
съдебно-медицинското удостоверение и епикриза и поведението на кучето, за което
се твърди, че ги е причинило. Поддържа, че описаният в исковата молба инцидент
не се е състоял, а в условията на евентуалност твърди, че поведението на кучето
порода японски шпиц е предизвикало немската овчарка. Заявява, че процесното
куче порода немска овчарка до този момент не е проявявало зъл нрав и агресия
към други кучета и хора. Счита, че липсват доказателства за причинени
имуществени вреди на ищеца.
Позовава се
на ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., които определят кръга на
лицата, които имат право да получат обезщетение за вреди от непозволено
увреждане, довело до смърт на техен близък. Посочва, че съгласно константната
съдебна практика при телесно увреждане, което не е довело до смърт, право на
обезщетение има само увреденото физическо лице, но не и близките му. Предвид
изложеното счита, че да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пострадал домашен любимец там, където не би могло да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал близък човек, противоречи
на морала.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното към исковата молба
медицинско удостоверение № 91/29.01.2018 г. /л. 5/ става ясно, че на 29.01.2018
г. при преглед на ищеца И.И. са установени дълбоки
ожулвания и разкъсно-контузни рани в областта на пръстите на лявата и дясната
ръка, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Отразено е, че същите са резултат от действието на твърди,
тъпи предмети с подчертан ръб, и могат да бъдат получени по начина, описан от
пострадалия, а именно – от нахапване от куче. Представен е и фискален бон от
същата дата, видно от който за издаването на удостоверението ищецът е заплатил
сумата от 40 лева.
Към
писмените доказателства по делото е приобщена епикриза от 08.02.2019 г.,
изготвена от д-р Н.К., ветеринарен лекар. От нейното съдържание става ясно, че
на 26.01.2018 г. във ветеринарния му кабинет е прието в шоково състояние куче на
име Р., порода немски шпиc. При преглед е констатирана деформация на гръден крайник
и кървящи рани с неправилна форма и дълбочина. На 29.01.2018 г. кучето е
оперирано планово.
На л. 14 от
делото е приложена фактура от 07.02.2018 г., издадена от „Д.“ ЕООД за операция
и лечение на кучето Р. на стойност 684.60 лева. Като получател във фактурата е
отразена Р.И.И.. Представени са и фискални бонове за
заплащане на сумата по така издадената фактура, както и на сумата от общо 80
лева за ветеринарни услуги, храни
и аксесоари.
По делото е
приета и приложена преписка № 2444/2018 г. по описа на РП-Варна, образувана във
връзка с процесния инцидент. Сред тях е и сведение, подписано лично от ответницата
Й.Й. /л. 72/. Посоченият документ, доколкото носи
подписа на страната, следва да се цени като признание на изложените в него
неизгодни факти. От неговото съдържание става ясно, че ответницата живее с
приятеля си С.Ж.Б.в с. Приселци. На 26.01.2018 г. около обяд чула кучето им да
лае в близост до телената ограда на къщата. Когато излязла на двора, видяла
кучето да прескача оградата и да се насочва към намиращо се на улицата куче.
Собственикът на другото куче опитал да ги разтърве, а тя от разстояние
започнала да вика по име нейното куче и то се прибрало. За прибиране на кучето
ѝ помогнал Д.А., който отворил външната врата на имота.
Останалите
приложени по делото писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като
неотносими към предмета на спора.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Д.А. посочва, че по времето на процесния инцидент
работел в дома на ответницата и нейния приятел в с. Приселци. Той се намирал
зад къщата, когато чул кучешки лай, а след това и виковете на Й.Й.. След това излязъл и видял, че кучето на ответницата
прескочило оградата и нападнало воденото от ищеца куче. Докато Й. се опитвала
да извика нейното куче, той отворил портите на двора, за да може то да влезе
вътре. Малко след това кучето се прибрало, а той си продължил работата. От
неговите показания става ясно, че ответницата и нейният приятел са се грижили
за кучето и винаги, когато е посещавал дома им, кучето било в двора.
От показанията на св. Румяна Илиева, преценени съобразно
правилото на чл. 172 ГПК, става ясно, че ищецът е неин баща и живеят в общо
домакинство. Самата тя не е присъствала на инцидента, но е видяла И.
непосредствено след това, като по ръцете му имало множество рани. Кучето също
имало наранявания, поради което се наложило да му бъде извършена операция. От
изложеното от свидетелката се установява, че месеци след инцидента баща ѝ
бил изплашен, плачел, не можел да спи, вдигал кръвно, като и досега не се е
възстановил напълно от преживяното. Страхувал се да извежда кучето, за да не
бъде отново нападнат. Наред с това още не можел да свива пръстите на едната си
ръка там, където били ухапванията. По отношение на кучето Р. свидетелката
посочва, че то е на цялото семейство и всички се грижат за него.
По делото са ангажирани специални знания посредством
проведената съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира
като компетентно изготвено, подробно и аргументирано. Съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на ищцата за необоснованост
на заключението. Обстоятелството, че в него не е формиран категоричен извод
дали констатираните увреждания са нанесени от ухапвания от куче е обусловено от
факта, че вещото лице не е очевидец на инцидента. Експертът, на базата на
притежаваните специални знания, може да съди за механизма на причиняване на
травмите от тяхното естество и особености, но от него не може да се очаква
категоричност относно конкретните обстоятелства, при които са нанесени
уврежданията.
Вещото лице е констатирало, че ищецът е получил множество
дълбоки разкъсно-контузни рани и ожулвания по ръцете, вследствие на което по пръстите
на дясната му ръка са останали белези. Съгласно заключението подобни наранявания
обичайно се получават от многократно притискане, стискане, разкъсване и
тангенциално действие /триене/ с или върху предмети с ограничена повърхност и
добре изразени ръбове, каквито са зъбите, вкл. и на куче. Вещото лице изразява
становище, че описаните в приложеното по делото медицинско удостоверение
наранявания, както и установените при прегледа белези след заздравяване на
раните добре отговарят да са били причинени от ухапване от животно и в частност
– куче. Посочва, че захапванията са били по-силни в областта на дясната ръка,
където са причинили разкъсно-контузните рани и
сравнително по-слаби по пръстите на лявата ръка, където са установени дълбоките
ожулвания.
Съгласно заключението така описаните увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е,
че при подобни наранявания оздравителният период обикновено трае 2-3 седмици,
през които пострадалият е бил с ограничение на фините движения на пръстите на
ръцете, изпитвал е болки и страдания. Изключение прави нараняването в основата
на нокътното ложе на четвърти пръст на дясната ръка,
от което е последвало слабо ограничение на сгъвната
функция на междуфалангеалната става на средна-долна
фаланги, без данни за пълно възстановяване.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното
заключение, като пояснява, че няма изгледи за пълно възстановяване на фините хватателни функции на четвърти пръст на дясната ръка на
ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл. 50 ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността
по чл. 50 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и е обективна.
За да бъде уважен предявеният иск
по чл. 50 ЗЗД, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) претърпени вреди; 2) същите да са причинени от вещ,
собственост на ответника.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на
26.01.2018 г. в с. Приселци ищецът е бил нападнат от кучето на ищцата. В тази
насока са показанията на единствения свидетел – очевидец на инцидента – Д.А.,
който посочва, че кучето на Й. се „спуснало“ към кучето, водено от ищеца.
Действително свидетелят не е възприел непосредствено ухапванията, но неговите
показания не следва да се тълкуват изолирано, а във връзка с цялата
доказателствена съвкупност. В този смисъл не биха могли да бъдат пренебрегнати показанията
на св. Илиева, която непосредствено след инцидента е видяла нанесените рани по
ръцете на ищеца, приложеното по делото медицинско удостоверение, съставено след
извършен преглед, както и заключението на съдебномедицинската експертиза,
съгласно които уврежданията на И. отговарят на описания механизъм на
причиняване.
На
следващо място, св. А. е категоричен, че при посещенията му в дома на Й. кучето,
нападнало ищеца, винаги се е намирало в двора и именно тя и нейният приятел
полагали грижи за него, от което може да се заключи, че те са собственици на
кучето.
Горните обстоятелства са подкрепени и от признанието на ответницата,
обективирано в коментираното по-горе сведение, дадено от нея в рамките на
извършената проверка от РП-Варна. В него тя описва инцидента от 26.01.2018 г.
по начин, идентичен с изложеното в исковата молба и посоченото от св. А. и
потвърждава, че заедно с приятеля ѝ са собственици на кучето.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и
тежестта на претърпяното физическо увреждане, продължителността на
възстановителния период, а от друга страна – интензитета и продължителността на
преживените психически страдания.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищецът И. е получил
множество разкъсно-контузни рани и ожулвания в областта на ръцете, които са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният
период според вещото лице е с продължителност около 2-3 седмици. Наред с това е
констатирано и увреждане на четвърти пръст на дясната ръка, довело до трайно
ограничаване сгъвната функция, като няма изгледи за
пълно възстановяване на този пръст.
Освен физическите травми ищецът е преживял и душевни страдания
вследствие на инцидента. От показанията на св. Илиева става ясно, че той много
тежко преживял случилото се и му били необходими месеци, за да се възстанови.
Установява се, че след това имал проблеми с кръвното и съня, изпитвал страх да
се разхожда, защото смятал, че може пак да бъде нападнат от агресивно куче.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът съобрази, че в по-голямата си част установените физически
увреждания на ищцата имат характер на леки телесни повреди и са отшумели за по-малко
от месец. Наред с тези по-леки наранявания обаче е установено и такова, довело
до необратимо увреждане на единия от пръстите на дясната ръка на И.. Наред с
това последният е преживял и психически страдания, които и досега не е
преодолял напълно. При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен
състав счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от
ищцата болки и страдания възлиза на 5000 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответницата за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца. По делото не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства, от които да може да се заключи, че И. е провокирал кучето
на Й..
Исковата претенция е предявена за сумата от 2000 лева, като ищецът не е
изменил иска по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер. С оглед
на изложеното и предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, въпреки че настоящият съдебен състав определя
дължимото обезщетение в по-голям от претендирания размер, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца посочената от последния сума в размер на 2000 лева.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява,
че вследствие на процесния инцидент ищецът е направила разходи за издаване на
медицинско удостоверение в размер на 40 лева.
По делото са представени и доказателства за заплатени разходи за
операция и лечение на кучето на ищеца – фактура за сумата от 684.60 лева и
фискален бон от 06.02.2019 г. Доколкото обаче посочената фактура е издадена на
името на Румяна Илиева, не може да се приеме, че със същата се установява
извършването на разходи от ищеца И.И.. Поради
изложеното не може да се приеме и че за ищеца е настъпила вреда в претендирания
размер. Така представените доказателства налагат извод, че материално
легитимиран да претендира обезщетение за имуществени вреди за извършената
операция е не ищецът, а Румяна Илиева.
От съдържанието на другите два фискални бона, приложени към исковата
молба – съответно от 26.01.2018 г. и 30.01.2018 г. не става ясно за какво са
заплатени посочените суми, поради което и не би могъл да бъде направен
категоричен извод, че се касае за разходи, извършени във връзка с процесния
инцидент. Нещо повече – във фискалния бон от 26.01.2019 г. е отразено, че сумата
по него е заплатена за храни и аксесоари, а не във връзка с лечение или
закупени медикаменти.
Поради горните съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди е основателен до сумата от 40 лева. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 884.60 лева искът следва
да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане от ищеца на
последния следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски в размер на 657.08
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Този размер съдът определени, като
съобрази, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен
изцяло, поради което и на ищеца се дължат в пълен размер внесената по него
такса от 80 лева, както и заплатеният депозит за съдебномедицинската експертиза
от 200 лева /доколкото същата е допусната за доказване именно размера на
претърпените неимуществените вреди/. Колкото до заплатената държавна такса по
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца от нея само частта, съразмерна на уважената
част от иска, която възлиза на 2.26 лева. Що се отнася до заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лева и депозита за призоваване на
свидетел в размер на 30 лева, на ищеца следва да бъде присъдена част от тях,
съразмерно на сбора от уважената част от претенциите – 377.08 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответницата извършените от нея разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции в размер на 146.40 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Д.И., ЕГН
**********,***, СУМАТА ОТ 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени
вследствие на ухапване от куче, собственост на ответницата, на 26.01.2018 г. в
с. Приселци, общ. Аврен, на основание
чл. 50 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Д.И., ЕГН
**********,***, СУМАТА ОТ 40 /четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ухапване от куче, собственост на
ответницата, на 26.01.2018 г. в с. Приселци, общ. Аврен, на основание чл. 50 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 40 /четиридесет/ лева до пълния предявен размер от
884.60 лева /осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Д.И., ЕГН
**********,***, СУМАТА ОТ 657.08 лева /шестстотин петдесет
и седем лева и осем стотинки/, представляваща сторени в настоящото
производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Й.Н.Й., ЕГН
**********,***, СУМАТА ОТ 146.40 лева /сто четиридесет и
шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени в настоящото
производство разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: