№ 3455
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110205841 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Л. Т. Д., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-4332-029150 от 17.03.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на производството, както и липса на виновно поведение,
понеже жалбоподателката не била уведомена за настъпилата служебна дерегистрация.
Сочи се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
атакуваното НП. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
1
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2022 г., около 00:50 часа, жалбоподателката Л. Т. Д. управлявала лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, като се движела в град София по
бул. „***“, в посока от ул. „******“ към ул. „******“. Срещу автосервиз „***“ била
спряна за проверка от полицейски служители, сред които и свидетелят А. Д.. При
извършена справка с дежурната част се установило, че превозното средство не било
регистрирано по надлежния ред, понеже на 29.11.2022 г. било служебно
дерегистрирано заради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателката Л. Т. Д. не е била уведомявана за
служебно прекратената регистрация на автомобила й.
Срещу жалбоподателката Л. Т. Д. бил съставен АУАН № 873656 от 19.12.2022
г., който й бил връчен на същата дата и тя го подписала без възражения. Посоченото в
акта нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1, пред.1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението.
Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура с
мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и била
образувана прокурорска преписка № 7852/2023 г. по описа на СРП. На 24.02.2023 г.
бил постановен отказ за образуване на наказателно производство по пр. пр. №
7852/2023 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление. Преписката
била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да
бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 22-4332-029150 от 17.03.2023 г., с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от
ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля А. Д.. Същият не си спомняше за конкретния случай, но потвърди, че е
съставил акта, след като явно са спрели жалбоподателката за проверка и след справка в
служебния таблет е било установено, че за автомобила нямало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. След това се правела справка с дежурната
част, от където им съобщавали дали превозното средство е със служебно прекратена
регистрация заради липсата на „Гражданска отговорност“. Показанията на свидетеля са
логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
2
Те напълно се подкрепят и от приложения по делото писмен доказателствен материал,
а именно информацията от ОПП-СДВР във връзка с прекратената служебно
регистрация на превозното средство, което е станало на 29.11.2022 г. Самата
жалбоподателка също не оспорва, че за автомобила не е имало валидна застраховка, но
заявява, че никой не я бил уведомил за служебно прекратената регистрация на
превозното средство.
С оглед на изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11
от Кодекса за застраховането, като задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към
съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация, тоест законодателят е въвел
нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В производството
пред районния съд не се ангажираха доказателства, удостоверяващи обстоятелството,
че санкционираното лице Л. Т. Д. е била надлежно уведомена за служебно
прекратената регистрация на МПС, тоест по делото не беше доказано, че органите са
изпълнили това свое задължение. Ето защо съдът намира, че деянието на
жалбоподателката е несъставомерно от субективна страна – липсват данни същата да е
била наясно, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е прекратена. Същата
не е била и длъжна да знае това, тъй като дори и да е била длъжна да провери датата на
изтичане на валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, то тя няма как да
е наясно дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП-СДВР за липсата на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
кога тази регистрация ще бъде прекратена. Предвид това, деянието не е извършено при
умисъл или непредпазливост и не е осъществено виновно, поради което наказателното
постановление следва да се отмени. Виновно поведение на жалбоподателката по
отношение на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната й
отговорност, не може да бъде обосновано и от задължението й да носи документ за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
тъй като това обстоятелство не означава във всички случаи, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена, най-малкото, защото според чл.574, ал.10 от КЗ,
информационният център има задължение да уведоми собствениците на моторни
превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен
3
договор е бил прекратен и не е подновен, и да им предостави срок от 14 дни от датата
на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в дадения срок не
бъдат представени такива доказателства, Гаранционният фонд изпраща уведомление за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Ето защо единствено
липсата на документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ също не може
да обуслови съзнанието, че автомобилът, който е управлявала Л. Т. Д., е със служебно
прекратена регистрация. В административнонаказателното производство тежестта за
доказване е на административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно -
наличието на знание у дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е със
служебно прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът
да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с регистрационните си табели
към момента на проверката. В този смисъл е и Решение № 127 от 02.10.2021 г.,
постановено по КНАХД № 1263/2020 г. по описа на Административен съд – София
област.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателката е заплатила на адвокат К. К. от САК
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 450 лева, като
това е станало в брой при подписване на договора на 27.03.2023 г. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй
като първо няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, а освен това, с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението надхвърля само с 50
лева минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 400 лева. С оглед изложеното до тук и предвид
изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
450 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е и
доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
След влизане в сила на решението, предоставената за послужване прокурорска
преписка № 7852/2023 г. следва да бъде върната на СРП.
4
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-029150 от 17.03.2023 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Л. Т. Д.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Л. Т. Д., ЕГН ********** сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща сторените от жалбоподателката
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението, предоставената за
послужване прокурорска преписка № 7852/2023 г. да бъде върната на СРП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5