РЕШЕНИЕ
№ 1205
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502107 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалва се Решение №2223/17.06.2022г. постановено по гр.д.№ 1510/22г.
Районен съд – Пловдив-ХХІІ, с което е разгледана молба за издаване на
Заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие на С. Х. Б.,
действаща лично и в качеството на майка и законен представител на
малолетната М. К. Б., само в частта, в която е определено местожителството
на детето М. при майката С. Х. Б., за срок от 10 месеца, считано от
постановяването на решението. В тази част решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно. От една страна се сочи, че
първоинстанционният съд правилно и изрично приема, че по отношение на
детето не е осъществен акт на насилие, нито пък такъв акт на насилие е
осъществяван в присъствие на детето, поради което се счита, че подобна
мярка е необоснована и незаконосъобразна. В продължение се заявява, че
между страните има висящ спор за упражняване на родителските права и
задължения по отношение на детето М., по гр. д. № 20225330102518/2022 г.
по описа на ПдРС, 5 брачен състав, поради което и според жалбоподателя
1
тази мярка не може и не следва да бъде налагана на основание чл. 5, ал. 3 от
ЗЗДН, а налагането й с обжалваното решение било неправилно и
незаконосъобразно. В тази насока е постъпило писмено уведомление от
Районен съд – Пловдив, 5 брачен състав, с изх. № 30875 от 26.08.2022г.,
служебно изискано от настоящият състав на съда, с което се потвърждава
посоченият в жалбата факт, че е налице висящ съдебен спор за родителски
права, режим на лични контакти и издръжка по отношение на детето М. К. Б.,
родено на *** г., както и, че делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20 октомври 2022 г. от 11.00 часа.
В срока по чл.263 ГПК писмен отговор от въззиваемата страна К. А. Б. по
въззивната жалба не е постъпил, в проведеното открито с.з. е изразено
становище, с което се иска потвърждаване на обжалваното решение, не се
претендират разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В производството по чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 ЗЗДН по молба на С. Х. Б.,
действаща лично и в качеството на майка и законен представител на
малолетната М. К. Б. против К. А. Б., всичките от гр.***е уважено искането на
молителката за постановяване на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3
ЗЗДН, както и наложена глоба по чл.5, ал.3 ЗЗДН на извършителя в
минимален размер. С така постановеното решение от една страна е оставена
без уважение молбата за защита на детето М. К. Б. за осъществен спрямо нея
акт на домашно насилие от ответника, от друга страна по реда на чл.5, ал.1,
т.4 ЗЗДН за определяне на местоживеене на детето при пострадалия родител
е определено в случая за детето М. К. Б. при майката С. Х. Б..
В хода на делото са били наведени от страните - К. А. Б. и С. Х. Б.,
неоспорени данни, че помежду им е налице висящ спор за родителки права
по отношение на малолетното дете М. К. Б.. Това обстоятелство се
потвърждава и от извършената в настоящото въззивно производство
служебна справка, въз основа на която се удостоверява наличието на
висящност на спор за родителски права по образуваното гр.д.№
20225330102518 по описа на ПРС – V бр.с. между посочените страни,
2
разглеждането на който продължава в насрочено открито заседание по
делото. Следователно постановеното решение в обжалваната му част се
явява в противоречие с нормата на чл.5, ал.3 ЗЗДН, която е с императивен
характер и това налага неговата отмяна като незаконосъобразно. Изложените
от защитата на въззиваемата страна доводи и съображения са неотносими в
настоящото производство освен поради факта, че в необжалваната част
решението е влязло в законна сила, така и от даденото законодателното
разрешение, приложението на което налага независимо от наличие или липса
на уважена спрямо ненавършилото дете молба за постановяване на някоя от
мерките за защита по чл.5, ал.1, 1-3 и 5-6 ЗЗДН, мярката по чл.5, ал.1, т.4
ЗЗДН да не се налага при висящ съдебен спор относно родителските права
върху детето, вкл. по отношение на неговото местоживеене. С оглед на това
първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му част,
като се постанови оставяне без уважение молбата на молителките за налагане
на мярката по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
направените за настоящата въззивна инстанция разноски за
адв.възнаграждение по ДПЗС от 29.06.2022г. и Списък по чл.80 ГПК в размер
на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2223/17.06.2022г. постановено по гр.д.№ 1510/22г.
Районен съд – Пловдив-ХХІІ в обжалваната част, в която е определено
местожителството на детето М. К. Б., ЕГН: ********** при майката С. Х. Б.,
ЕГН: ********** , за срок от 10 месеца, считано от постановяване на
решението и ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Х. Б., ЕГН: ********** в
качеството на майка и законен представител на малолетната М. К. Б., ЕГН:
********** за налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН по отношение на
3
малолетното дете М. К. Б., ЕГН: ********** за временно определяне
местоживеенето на малолетното дете М. К. Б. при майката С. Х. Б., като
неоснователна.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6
ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4