Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
гр. Сливен, 18. 10. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 138 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ИА „Автомобилна
администрация“, против Решение № 260191/ 16.06.2021 г., постановено по АНД №
1537/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 22-0000217/13.08.2020 г. на и.д. Директор РД „АА“ -
Бургас, против ЕООД „П-ТРАНЗИТ“, ЕИК **********, представлявано от П.Д.В., ЕГН **********,
с което на основание чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр е наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 25 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районния съд е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон, и е необосновано. Изложени са подробни съображения. Посочва
се, че: неотчитането на даденото разрешително в законоустановения срок,
представлявало административно нарушение, за което било предвидено наказание по
чл. 99, предл. 4 от Закона за автомобилните превози, като законодателят е въвел
императивно крайния срок за изпълнение на задължението – 1 март на следващата
календарна година; в случая, размерът на санкцията бил законодателно фиксиран и
липсвала възможност да се подлага на преценка, с оглед разпоредбите на чл. 27,
ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Счита, че: Районният съд е постановил решението си при
неизяснена фактическа обстановка – не е събрал всички необходими и относими
доказателства, не е изискал доказателство относно компетентността на АНО да
издава НП, не е изискал и писмото от ИА „АА“ със списък на дружествата, които
не са отчели в срок до 01.03.2020 г. разрешителните си за международен превоз
на товари; наличието по делото на обстоятелства, които не били изяснени,
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила; нарушението било
описано пълно и точно и не затруднявало защитата на санкционираното лице, което
е упражнило правата си в пълен обем; в производството по реализиране
отговорността на дружеството не били допуснати нарушения, които да са
съществени и да обуславят отмяна на оспореното НП; НП и АУАН били издадени от
компетентни органи и не били допуснати процесуални нарушения;
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил и
наложил наказание по чл. 99, предл 4 от ЗАвПр; не били налице основания за
квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН;
законодателят е предвидил наказание, което безспорно било високо по своя
размер, но било достатъчно дисциплиниращо, тъй като се касаело за неотчетен в
срок документ, издаден от друга държава, което било пречка за навременна
кореспонденция между държавата–издател и държавата-получател на разрешителното.
Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да постанови ново, с
което да потвърди НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
касационната жалба са представени описани в същата писмени доказателства.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
Районният съд е приел, че в съставения АУАН и издаденото, въз основа на него НП,
е допуснато грубо процесуално нарушение, тъй като не е предявено коректно
обвинение на нарушителя, относно датата и мястото на извършване на установеното
нарушение, което е от значение както за защитата на административнонаказания
субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му
нарушение, за да организира защитата си, така и за съда, доколкото е от
значение за проверка на законосъобразността на акта и НП. Направил е извод, че АНО
е посочил само датата на извършване на проверката, а именно - 28.07.2020 г., която
е и датата на съставяне на АУАН, като на същата дата е извършено и връчването
на АУАН, без да е посочена датата или периода от време, през който е извършено
нарушението.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е
неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 28.07.2020 г. служители от РД „Автомобилна администрация"- гр. Бургас,
свидетелите С. А. и Д. Д. извършили проверка на търговско дружество
„П-Транзит" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.Д.В., притежаващо
лиценз на общността № 21115 за извършване на международен превоз на товари. При проверката
установили, че „П-Транзит" ЕООД е получило разрешително №097478 от БОП-99 С.
ИА АА на дата 10.12.2019 г., което не е отчетено в срок до 01.03.2020 г.
Проверката била извършена в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация"- гр. Сливен. За констатираното нарушение на чл. 25 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС е съставен АУАН №265260 от 28.07.2020 г., въз основа на
който, на 13.08.2020 г. е издадено процесното НП.
Към касационната жалба са приложени документи, от
които е видно, че:
С писмо рег.№ 11-44-3604/1/02.06.2020 г.,
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е
изпратил до директорите на РД „Автомобилна администрация“ справка от
резервационната система за издадените през предходната година разрешения за
международен превоз на пътници и товари, неотчетени до 1 март на следващата
календарна година. Приложената справка е от 27.05.2020 г., като под №32
фигурира „П-Транзит" ЕООД с два броя разрешения, едно от които процесното.
Цитирано е и писмо рег.№ 11-44-3604/27.05.2020 г. от дирекция „Автомобилни превози и
международна дейност“. Цитираното писмо е станало повод за извършване на
проверката, завършила със съставяне на АУАН №265260 от 28.07.2020 г.
За първи път пред настоящата инстанция е представена и
заповед РД-08-30/ 24.02.2020 г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която са опредени
длъжностните лица, които могат да издават НП за установени нарушения на Закона
за автомобилните превози и издадените въз основа на него подзаконови НА.
С оглед установените по делото факти и приложимото
право, Районният съд неправилно е приел, че НП е незаконосъобразно.
Според разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за извършване
на международни превози на товари се изисква освен лиценз на Общността лицето
по чл. 2, ал. 1 да има и разрешително за държавата, на чиято територия се
осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните
договори и спогодби, по които Република България е страна.
Съгласно чл. 20 от същата наредба,
заявяването на еднократни разрешителни за международни превози на товари се
извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от тях лица, за всеки
конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен
път със заявка по образец. Потвърждаването на заявката за разрешителни се
извършва от Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и се
удостоверява с "резервация нa разрешителни". Превозвачът получава
резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката – в случая от БОП – 99
С.. Разпоредбата
на чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС въвежда задължение за превозвача да отчете
получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна
година в срок до 1 март на следващата календарна година. Не са представени
доказателства от страна на ответника по касация за своевременното изпълнение на
задължението му, чрез личното отчитане на разрешителното или чрез използването
на услугите на друго бюро.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на
районния съд за непосочване на датата и мястото на извършване нарушението, описано
в процесното НП. Датата на извършване на административното нарушение е
задължителен реквизит, както на АУАН /чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН/, така и на
наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. Този реквизит е
съществен, тъй като е определящ по отношение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая е
посочена дата на извършване на проверката от служители на ОО АА- Бургас, като от
съдържанието на АУАН и на НП по категоричен начин може да се установи точната
дата на извършване на нарушението, и по-специално че същата не съвпада с датата
на извършване на процесната проверка. Допустимо е да не бъде посочена дата на
извършване на нарушението и това да не представлява съществено процесуално
нарушение, в случаите, при които датата на нарушението е определяема от
данните, възприети в АУАН и в НП. Конкретният случай е точно такъв. В двата
акта е отбелязано, че превозвачът е следвало да отчете издаденото му
разрешително за 2019 г. в срок до 01.03.2020 г. Доколкото нарушението по чл. 25
от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС се извършва чрез бездействие– неотчитане
на разрешителното, ясно е, че нарушението е извършено в деня, следващ крайния
момент, до който превозвачът е следвало да обективира активно поведение, т. е.
нарушението на 02.03.2020 г.
Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление следва да се съдържа посочване на
мястото на извършване на нарушението. В настоящия случай, видно от
административнонаказателната преписка, в АУАН и НП е налице посоченият реквизит
- къде е извършена проверката, съответно къде е установено нарушението.
Действително разпоредбата на чл. 25 на Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС не
съдържа указание за мястото на отчитане на разрешителните за превоз. Съгласно разпоредба
на чл. 91, ал. 3, т. 4 от Закона за автомобилните превози, на длъжностните лица
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, включително служителите от
областните отдели, е предоставено правомощието да осъществяват контрол върху
реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните. Следва да
се приеме, че отчитането може да бъде извършено във всяко структурно звено на
ИА АА /както по мястото на седалището на ИА АА, така и в териториалните
поделения на Агенцията/. В процесния случай в АУАН и в НП е посочено, че
проверката е извършена в гр. Сливен в Областен отдел „Автомобилна
администрация"- гр. Сливен, с което е са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Относно наведените в жалбата оплаквания за нарушение
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, от доказателствата по делото се установява следното:
Според разпоредбата на чл. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. За да се
приеме, че тримесечният срок е започнал да тече, следва да бъде установено
както извършеното нарушение, така и нарушителят, който не би могъл да се счита
за известен още към момента, в който законът му вменява някакво задължение, а е
необходимо да бъде установено, че това задължение не е изпълнено. Тримесечният
срок по чл. 34 от ЗАНН започва да тече след установяване на всички елементи на
административното нарушение и на авторството му. Този срок не е изтекъл към
датата на съставяне на процесния АУАН – 28.07.2020 г., тъй като е започнал да
тече най-рано от 27.05.2020 г. – датата на генериране на справката за стари
невърнати разрешителни. Едва към 27.05.2020 г. АНО е разполагал с информация за
извършеното нарушение и за неговия автор, т.е. към тази дата е открит
нарушителят и от нея започва да тече срокът по чл.34, ал.1 изр.второ пр. първо
от ЗАНН. АУАН е съставен на 28.07.2020 г. т.е. преди изтичането на този срок.
С оглед изложеното и при наведените в жалбата
касационни доводи и оплаквания, в рамките на своите правомощия касационната
инстанция следва да извърши проверка относно спазването на процесуалните
предписания, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на Районния
съд, в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В изпълнение
на тези свои правомощия, настоящият касационен състав намира, че в случая
районният съд не е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи
всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване
на обективната истина и като е провел съдебното дирене по този начин, съдът е
нарушил всъщност нормите на чл. 13, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.2 и ал.3 от НПК. Водейки такова
процесуално поведение, съдът не е обезпечил всестранното и пълно изясняване на
всички обстоятелства по случая, респективно съществено е нарушил процесуалните
правила, като следва да се посочи, че в това производство съдът следва да бъде
активен участник за изясняване на релевантните факти и за установяване на
обективната истина.
Доколкото в касационното производство е представено
необходимото за изясняване на фактическата обстановка доказателство, са
отстранени допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В
касационното производство са събрани и доказателства относно компетентността на
АНО. В този смисъл касационният съд следва да реши делото по същество, като
обсъди всички събрани в производството доказателства. От техния анализ
безспорно е установено извършването на посоченото административно нарушение, в
производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения, АНО е
оправомощен да издава НП по чл.92 ал.2 от ЗАвП и правилно е приложил
материалния закон, като е наложил имуществена санкция във фиксирания размер по
чл.99 от ЗАвП.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по
касационната жалба е извършил нарушение на чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
на МТС, за което в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, му е наложено наказание, предвидено от санкционната
разпоредба на чл. чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр, поради което имуществената му
отговорност е ангажирана правилно.
Установеното нарушение не е маловажно, тъй като то е
типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите нарушения от същия вид. Ето защо в случая не са били налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН
По изложените съображения, решението следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго по
същество, с което наказателното постановление бъде потвърдено като
законосъобразно.
Основателно и своевременно се явява искането на
касатора за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на
ответника по касация.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд– Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260191 от 16.06.2021 г., постановено
по АНД № 1537/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000217 от
13.08.2020 г., издадено от и.д. Директор РД „АА“, Бургас, с което на „П-ТРАНЗИТ“ ЕООД с ЕИК: *********,
за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание
чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „П-ТРАНЗИТ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: г. С., у. “П. В.“ № ***, да заплати на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: