Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 360/02.07.
Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На дванадесети юни
Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Вероника Вескова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00820 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №18***
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на О.Р.Е. с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от О.Р., който моли за отмяната му, оспорвайки материално-правната
и процесуално-правната му законосъобразност, като поддържа, че отговорността му
за описаното нарушение е ангажирана незаконосъобразно, в нарушение на закона,
че електронния фиш е явно необоснован, тъй като доказателствата по делото не
подкрепят приетите за установени факти и обстоятелства, както и че наказанието
е неправилно определено .
В съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично.
Процесуалният му представител -
адв. К. С. поддържа тезите в жалбата,
излага конкретни доводи в тяхна подкрепа и пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 03.01.2018
г., около 08.06 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока гр. Радомир, се движело
МПС - л.а. “Дачия Логан 1.4“, с рег. №***. В
района на същия път, над ж.п. гара Разпределителна, с мобилно автоматизирано
техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег. №***,
се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим чрез заснемане.. В 08.06 часа през обсега на АТСС преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната
зоната е измерена скорост на движение от
82 км/ч.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – О.Р.Е.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш,
серия К №18*** на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП,
във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му била наложена глоба 50 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП – превишаване на разрешената в населено място максимална
скорост от 60 км./ч., въведена с ПЗ В26.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 11.04.2018 г.
Същият не е упражнил правата си
по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, снимков
материал от АТС TFR1-М 632,
протокол за използване на АТСС, рег. №
1158р-316/11.01.2018г., протокол № 3-29-17 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1М от 25.10.2017
г. на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника, протокол №17-ФМИ/28.01.2013
г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №632/2013 г., писмо , изх. № 11-00-29 от 31.05.2018
г. на Директор ОПУ – Перник, ведно с извадка
от проект за организация на движението
за обект Лот 9, път I-6, Перник
София, от км. 81+000 до км.83+000, както и удостоверение, изх. № 11-00-20 /23.04.21018г.,
изд. от Директор ОПУ – Перник .
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
Възраженията на пълномощника, че отразените в
съдържанието на електронния фиш
обстоятелства свързани с нарушението не се подкрепят от събраните доказателства,
се приемат за основателни.
Твърди се, че отразените в ЕФ място на нарушението и действащото
ограничение на скоростта не се подкрепят от данните, удостоверени с изготвения
и приложен по преписката протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата, в който мястото на контрол е описано по
различен начин и не е упоменато точното разположените
на автоматизираното техническо средство, за да е проверимо твърдяното
обстоятелство за поставен пътен знак В26 на 700 м. до АТСС/, а означените в
снимковия материал географски координати не внасят яснота по въпроса. Тезата на жалбоподателя е, че в участъка от пътя,
посочен в ЕФ, не е било въведено ограничение на скоростта от 60 км./ч. с пътен
знак В26, а оттук - че направените изводи
относно евентуалното превишаване на скоростта са необосновани.
Установяването на точното място на нарушението и
действащото в него ограничение на скоростта към датата на нарушението са
обстоятелства от съществено значение в казуса, тъй като тези въпроси са пряко относими
към елементите от фактическия състав на
административното нарушение. Наличието на пътен знак В26 и въведената с него
забрана по отношение скоростта определят
както правната квалификация на нарушението, така и приложимата
санкционна норма от гледна точка конкретно наказуемото превишение.
Събраните по делото доказателства не установяват по
несъмнен начин обстоятелствата отразени в електронния фиш, при които на жалбоподателя
е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Точното местоположение на ПЗ В26 не
е посочено в електронния фиш, което при наличните доказателства не дава
възможност за преценка дали до мястото на нарушението забраната е била в
действие. Изготвения протокол за използване на мобилното АТСС не позволява
еднозначен извод в тази посока, тъй като описанието на мястото на контрол не е идентично
с това в ЕФ, не е означено и мястото, на което е било разположено АТСС, за да е
проверимо твърдението за наличието на въведено ограничение на скоростта с ПЗ
В26, от който АТСС се е намирало на разстояние 700 м., според записите в
протокола.
Събраните в съдебното следствие нови писмени
доказателства относно организацията на движението по посочения път I-6 също не подкрепят обстоятелствата, отразени в ЕФ,
при които на жалбоподателя е вменено извършване на нарушението. Видно от писмо,
изх. №11-00-29 от 31.05.2018г. на директор ОПУ – Перник и приложената към него
извадка от проект за организация на движението
на път I-6 „Кюстендил – София“, в района на км. 82+600, посока София
– Радомир, пътен знак В 26 няма. Такъв няма поставен на посочения път и в
участъка от км.81+000 до км.83+000 в същата посока на движение. При това
положение, дори да се приеме, че точното място на нарушението е това, означено
в ЕФ /в района на км. 81+900/, както и че същото съответства на географските координати
в снимковия материал, то недоказано остава, че в същия участък скоростта е била
ограничена до 60 км/ч. с ПЗ В26, доколкото
горепосочените писмени доказателства опровергават такъв да е бил поставен на
разстояние 700 м. от АТСС, както е посочено в протокола, а и в по-широк участък
- от км.81+000 до 83+000 в същата посока на движение.
Приетото като писмено доказателство удостоверение
изх. № 11-00-20 от 23.04.2018г., изд. от директор ОПУ – Перник не е пряко относимо към спорните в казуса въпроси, тъй като удостоверява
наличието на пътен знак В26 (80) на км.86+320,
отстоящ на около 5 км. преди мястото, на което се твърди, че е установено
процесното нарушение. Други доказателства обаче за това, че последното е извършено в зоната на действие
на друг ПЗ В26, въвеждащ ограничение на скоростта именно 60 км/ч., разположен
между км.86+320 и участъка по-горе, за който също е събрана информация /до км.
83+000/, не са ангажирани.
Предоставянето на информация за участъка от пътя с описание на
мястото и географските координати, както
и за
действащото ограничение на скоростта е
задължение на директора на съответната структура на МВР, съгласно реда в чл.189, ал.8 от ЗДвП, което не е изпълнено.
Предвид горното, фактите относими към признаците от
състава на административното нарушение, изложени в съдържанието на електронния
фиш, остават противоречиви. Те не позволяват формиране на несъмнен извод за
това при какви обстоятелства евентуално е извършено нарушението, както и
преценка законосъобразно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложен
закона при административното наказване. Всичко това ограничава и правото на
защита на нарушителя.
Тези съображения дават основание
за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, 18*** на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1,
т.2 от ЗДвП на О.Р.Е. ***, с ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ