№ 626
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100102258 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „П.и.б.“АД, с ЕИК:****,
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. ****, срещу Д. И. Л.,
гражданин на Република Ирландия, роден на ****г. в гр.Каван, с паспорт №****, издаден на
****г. от Паспортна служба Дъблин, Република Ирландия, с която са предявени искове с
правно основание чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми по Договор № 51КР-АА-2452/26.06.2007г.
за банков кредит, сключен между страните по делото, както следва:
-сумата от 34 323,48 евро, представляваща неплатена главница за периода
15.05.2008г.- 31.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба 22.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 9 273,22евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода
15.10.2010г.- 15.02.2023г.
-сумата от 10 023,13 евро, представляваща неплатена наказателна лихва дължима на
основание т. 11 от Раздел V към Договора за кредит за периода 15.02.2020г. - 21.02.2023г.
включително
-сумата от 256,77 евро с равностойност от 502,20 лева, представляваща непогасени
разноски за подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел X, т.23 от Договора за
кредит.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № 51КР-АА-2452/26.06.2007г.
за банков кредит, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя ипотечен
банков кредит в размер на 51 700.00 EUR (Петдесет и една хиляди и седемстотин) евро за
закупуване на следния недвижим имот, находящ се във „Ваканционна жилищна сграда,
басейн и кафе с идентификационен кадастрален номер 51500.506.38.1, изградена в УПИ 111-
13, квартал 7903, по плана на к.к. Слънчев бряг - запад. общ. Несебър целият имот е площ
1840 кв.м. е идентификационен кадастрален № 51500.506.38 и съседи на същия поземлени
имоти № 51500.506.39, № 51500.506.44 и № 51500.506.37, а именно: АПАРТАМЕНТ № 51,
1
представляващ, съгласно скица на Агенция по кадастъра - самостоятелен обект в сграда е
идентификационен кадастрален номер 51500.506.38.1.30, разположен на терасовидния етаж
на кота +14.00. секция I. със застроена площ от 52.07кв.м., а по кадастрална схема 52.00
кв.м., ведно е 16.93кв.м. идеални части от общите части на сградата или 2.98% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена върху който е
изградена сградата, като площта на апартамента е общите части от сградата е общо 69.00
кв.м., който апартамент се състои от: дневна е кухненски бокс, спалня, баня е тоалетна,
коридор и тераса, при граници: ап. № 50. ап. 52 от секция II, коридор, външна стена, а но
кадастрална карта при съседи на същия етаж самостоятелен обект е кадастрален №
51500.506.38.1.29 и № 51500.506.38.2.31 и под обекта № 51500.506.38.1.26.
Крайният срок за погасяване на кредита е 15.07.2027г., съгласно т. 16, Раздел VII ог
Договора за кредит.
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 30.07.2007г. по сметка с IBAN: ****,
открита на името на Кредитополучателя Д. ИП1. Л. в Банката.
Ответникът е платил няколко погасителни вноски, като процесният кредит е в
просрочие считано от 15.05.2008г. - общо 5 396 дни към 21.02.2023г. включително.
В настоящето производство се претендират само част от дължимите от ответника
суми по процесния договор за кредит.
В законоустановения срок ответникът Д. И. Л. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Д. И. Л. не е изразил становище по исковете.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
За да бъдат уважени процесните искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.наличие на валидно облигационно правоотношение по Договор № 51КР-АА-
2452/26.06.2007г. за банков кредит, сключен между страните по делото
2.изпълнение на задълженията на ищеца по договора за кредит, а именно
предоставяне на кредитополучателя на уговорената парична сума
3.неизпълнение от ответника на задълженията по процесния договор за кредит
4.размера на неплатените вземания с настъпил падеж
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, с процесния Договор № 51КР-АА- 2452/26.06.2007г. за банков
кредит и погасителния план към него, кредиторът П.и.б. е предоставила на
кредитополучателя Д. И. Л., банков кредит в размер на 51 700 евро за закупуване на
недвижим имот-апартамент. Погасителния план предвиждал погасяването на кредита да се
извършва с месечни анюитетни вноски в размер на 400,85 евро всяка/без последната- 400,60
евро/, за период от 240 месеца /20 години/. Посочена в договора е разплащателна сметка с
титуляр кредитополучателя с IBAN BG13 ****, по която се усвоява/погасява кредитното
задължение. Договорен е лихвен процент в размер на годишния EURIBOR плюс надбавка от
2,396 пункта, при приета годишна лихвена база от 360 броя дни годишно. Съгласно раздел
2
V.Лихви, т.11 на процесния договор за кредит наказателната надбавка при просрочени
плащания е в размер на 20 (двадесет пункта) над договорния лихвен процент. Дължими са
такси, както следва: 50 евро-еднократна такса за разглеждане на искането за кредит, както и
комисиона за управление на кредита в размер на 2% от разрешения кредит, дължима при
усвояване на кредита.
В изпълнение на процесния Договор № 51КР-АА- 2452/26.06.2007г. за банков кредит,
кредиторът и ищец по делото-П.и.б. АД, еднократно, безкасово и по банков път е
предоставил сумата на банковия кредит от 51 700 евро на кредитополучателя Д. И. Л. на
30.07.2007г.
Ответникът е платил няколко погасителни вноски, като процесният кредит е в
просрочие считано от 15.05.2008г. - общо 5 396 дни към 21.02.2023г. включително.
Погасената главница е в размер на 914,26евро, възнаградителна лихва в размер на
7803,61 евро, наказателна лихва в размер на 7296,39евро
Видно от заключението по ССчЕ неплатените суми по процесния договор за кредит
са както следва:
-сумата от 34 323,48 евро, представляваща неплатена главница за периода
15.05.2008г.- 31.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба 22.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 4 554,45 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва за
периода 15.10.2010г.- 15.02.2023г.
-сумата от 10 023,13 евро, представляваща неплатена наказателна лихва дължима на
основание т. 11 от Раздел V към Договора за кредит за периода 15.02.2020г. - 21.02.2023г.
включително
-сумата от 256,77 евро с равностойност от 502,20 лева, представляваща непогасени
разноски за подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел X, т.23 от Договора за
кредит.
Видно както от заключението, така и от обясненията на в.л.И. Д. в съдебно заседание
на СГС, че след преглед на представените документи и справки по кредита, и на базата на
начисленията в представения лихвен лист след 2017г. по процесния договор за кредит,
вещото лице счита че коректната сума за договорна лихва, дължима за посочения период е в
размер на 4 554,45 евро, а не както се претендира от ищеца сума в размер на 9 273,22евро.
В исковата молба е обективирано и изявление за предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния кредит, което следва да се счита за връчено на ответника с
получаване на преписа от исковата молба. Същото обаче е неотносимо към настоящето дело,
доколкото в същото се претендират само вземания с настъпил падеж.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от права
страна следното:
Към момента на сключване па процесния Договор № 51КР-АА-2452/26.06.2007г. за
банков кредит е действал Закон за потребителски кредит, обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в
сила от 1.10.2006г., който е отменен с приемането на действащия Закон за потребителски
кредит, обн. с ДВ бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г., като и двата съдържат
разпоредби за потребителска защита.
Съдът намира, че при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът
има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК,
изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
3
процесния договор.
Съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесния Договор № 51КР-АА-2452/26.06.2007г. за банков кредит.
Ищецът е изпълнил задълженията си по него, но ответникът е преустановил плащанията
след 15.05.2008г. Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, ответникът не платил на ищеца сумата от 34 323,48 евро,
представляваща главница за периода 15.05.2008г.- 31.02.2023г. Ответникът не е представил
доказателства за плащане, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест за този
факт. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 34 323,48 евро, представляваща неплатена главница за периода 15.05.2008г.- 31.02.2023г.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба 22.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно т.9 от процесния договор за кредит, за ползвания кредит Кредитополучателите
заплащат на Банката годишна лихва, както следва: Банката прилага годишна лихва в размер
на годишния EURIBOR, увеличен е надбавка от 2.396 (Две цяло триста деветдесет и шест
хилядни) пункта. Дължимата лихва се заплаща периодично в размер и на падежи подробно
описани в погасителния план - Приложение №1, неразделна част от Договора. Размерът на
лихвените плащания посочени в погасителен план - Приложение № 1 е изчислен върху
главницата на кредита на база годишния EURIBOR при сключването на настоящия договор
и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има
ориентировъчен характер. Точният размер на дължимата лихва се изчислява от банката за
всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане посочен в погасителния
план - Приложение № 1 към Договора за кредит. Дължимите лихви и други аналогични суми
се изчисляват въз основа на действителния брой дни и се приема годината за 360 дни.
Видно от както от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, така и от обясненията на в.л.И. Д. в съдебно заседание на СГС, че
след преглед на представените документи и справки по кредита, и на базата на
начисленията в представения лихвен лист след 2017г. по процесния договор за кредит,
вещото лице счита че коректната сума за договорна лихва, дължима за посочения период е в
размер на 4 554,45 евро, а не както се претендира от ищеца сума в размер на 9 273,22евро.
Предвид гореиложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 4 554,45 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода
15.10.2010г.- 15.02.2023г., като за разликата до пълния претендиран размер от 9 273,22евро
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С определение на СГС от 13.09.2023г. съдът е уведомил страните по делото, че ще се
произнесе по евентуално неравноправния характер на клаузата на т. 11 от Раздел V към
Договора за кредит, касаеща наказателната лихва. В тази връзка съдът е предоставил
възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства най- късно в
първото по делото заседание. Страните не са изразили становище по евентуално
неравноправния характер на клаузата.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 50225 от
7.07.2023г. на ВКС по гр. д. № 2977/2021г., IV г. о., ГК, по своята правна същност
включената в договора за потребителски кредит клауза за заплащане на наказателна лихва,
представлява уговорка за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на дължимите с
договора месечни вноски, посочени в погасителния план, който е неразделна част от
договора, включващи главница и договорна лихва, ако същите не бъдат платени в
установените в договора срокове. В разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, респективно чл. 19, ал. 2 от ЗПК (отм.) е предвиден максимално
допустим размер на наказателната лихва. Съгласно посочените разпоредби когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
4
може да надвишава законната лихва.
Съгласно т. 11 от процесния договора плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на средства по разплащателна сметка на Кредитополучателя в Банката, се
отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел V, т. 9, лихвен процент плюс
наказателна надбавка от 20 (двадесет) пункта. Тълкуването на тази клауза от договора за
потребителски кредит води до извод, че страните са уговорили наказателна лихва, дължима
от кредитополучателя при забавено плащане на месечните вноски по главницата, съгласно
погасителния план. Предвид гореизложените съображения обаче съдът намира, че същата
следва да бъде присъдена до максимално допустимия по ЗПК размер на наказателната
лихва, който не може да надвишава законната лихва.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, неплатена наказателна лихва дължима на основание т. 11 от Раздел
V към Договора за кредит за периода 15.02.2020г. - 21.02.2023г. включително, в размер на
законната лихва, е сумата от 1 512,95 евро. Поради това и съдът намира, че искът следва да
бъде присъден до този размер, като за разликата до пълния претендиран размер от 10 023,13
евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. И. Д.,
неоспорено от страните, непогасени разноски за подновяване на ипотека, дължими на
основание на Раздел Х,т.23 от договора за кредит са в размер -256,77 евро, поради което и
същите следва да му бъдат присъдени.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.
Ищецът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в
размер на 300 лв., което следва да бъде заплатено от ищеца.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 7492,11лв. за държавна такса,
експертиза, юрисконсултско възнаграждение и преводи, от които в съответствие с
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 5652,48лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. Л., гражданин на Република Ирландия, роден на ****г. в гр.Каван, с
паспорт №****, издаден на ****г. от Паспортна служба Дъблин, Република Ирландия, да
заплати на „П.и.б.“АД, с ЕИК:****, седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район
Младост, бул. ****, на основание чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, следните
суми по Договор № 51КР-АА-2452/26.06.2007г. за банков кредит, сключен между страните
по делото, както следва:
-сумата от 34 323,48 евро, представляваща неплатена главница за периода
15.05.2008г.- 31.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба 22.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата
-сумата от 4 554,45 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва за
периода 15.10.2010г.- 15.02.2023г.
-сумата от 1 512,95 евро, представляваща неплатена наказателна лихва дължима на
5
основание т. 11 от Раздел V към Договора за кредит за периода 15.02.2020г. - 21.02.2023г.
включително
-сумата от 256,77 евро, представляваща непогасени разноски за подновяване на
ипотека, дължими на основание Раздел X, т.23 от Договора за кредит,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за възнаградителна лихва за
разликата до пълния претендиран размер от 9 273,22евро и за наказателна лихва за
разликата до пълния претендиран размер от 10 023,13 евро.
ОСЪЖДА Д. И. Л., гражданин на Република Ирландия, роден на ****г. в гр.Каван, с
паспорт №****, издаден на ****г. от Паспортна служба Дъблин, Република Ирландия, да
заплати на „П.и.б.“АД, с ЕИК:****, седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район
Младост, бул. ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5652,48лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, експертиза, юрисконсултско
възнаграждение и преводи, в съответствие с уважената част от исковете.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на ответника чрез съдебна поръчка до
адреса му в Република Ирландия.
УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от връчване на препис от настоящето
решение да представи превод на настоящето решение в два екземпляра на английски език,
използван между страните в отношенията им, за връчването му чрез съдебна поръчка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6