№ 1265
гр. София, 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110123959 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.79 ЗЗД, вр с чл.430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и при условията на
евентуалност осъдителни искове със същото основание.
Ищецът .... твърди, че между него, в качеството на кредитор, и ответника М. К.
А., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредитен лимит по
кредитна карта за физически лица от 30.11.2021 г., по силата на който е предоставил на
ответника кредит, усвояван чрез кредитна карта /Visa Gold/ в размер на 20 000 лв. с
месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца. Твърди, че неразделна част от
договора представляват Общите условия на .... за предоставяне на платежни услуги, в
сила от 01.09.2021 г. Поддържа, че съгласно чл. 5 от договора, усвоената част от
кредитния лимит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 17.95 % годишно или 0,04 % на ден, формиран от стойността
на референтния лихвен процент (РЛП) в размер на 0,09 % и фиксирана надбавка в
размер на 17,86 %. Съгласно чл. 11 от договора, клиентът ежемесечно в рамките на
гратисния период след падежната дата, който бил 15 дни, бил длъжен да револвира
кредита, като заплати минимална сума за револвиране, представляваща процент от
усвоената част от кредитния лимит. Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, ако клиентът не
погаси задължението си в размера и срока по чл. 13, ал. 2 (не внесе дължимата
минимална сума за револвиране, която е в размер на 3% от ползвания лимит, до края
на петия гратисен период), ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането
на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и до окончателното му
погасяване се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Ищецът сочи, че съгласно
чл. 20 от договора и условията, кредитната карта е със срок на валидност 5 години, в
който срок клиентът може да използва картата, а след изтичането на срока на
валидност се издава нова карта и действието на договора се подновява автоматично за
1
нов период, равен на срока на валидност на новата карта. Отделно от всичко
гореизложено, ищецът твърди, че се дължат такси за теглене от АТМ и такса за
нереволвиране на кредитната карта (невнесена минимална сума). Поддържа, че
предвид неплащането от страна на кредитополучателя на минималните суми за
револвиране, кредиторът .... е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост
на вземането с писмо, получено лично от последния на дата 17.11.2022 г., като
съответно плащане не е последвало.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 19 375,97 лв. –
главница към 02.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 1729,09 лв. – договорна лихва за
периода от 20.04.2022 г. до 16.11.2022 г., сумата от 80,73 лв. – лихвена надбавка за
забава за периода от 17.11.2022 г. до 01.12.2022 г., както и сумата от 709,30 лв. –
заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 66707/2022 г. по описа на СРС, 87 състав. При условията на евентуалност и в
случай, че съдът отхвърли предявените установителни искове, ищецът предявява
срещу ответника осъдителни искове за заплащане на главницата в размер на 19 375,97
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане, както и на възнаградителната лихва в размер на
1729,09 лв. за периода от 20.04.2022 г. до 28.04.2023 г. Претендира разноските за
заповедното и за настоящото исково производство.
Ответникът М. К. А., в депозирания писмен отговор, оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер при съображения, подробно изложени в
отговора на исковата молба и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1. че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден
договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на
кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2. че е изпълнил
поетите с договора задължения точно и в срок и 3. размера на претендираните
вземания за главница и лихва /поотделно/, както и че е налице забава в плащането,
поради което се дължи и обезщетение за забава.
С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита
в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на ответника за последното.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Безспорно установено по делото е обстоятелството, че на 30.11.2021 г. между
страните е сключен Договор за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица
от 30.11.2021 г., по силата на който банката – кредитор е предоставила на ответника –
кредитополучател кредит, усвояван чрез кредитна карта /Visa Gold/ в размер на 20 000
2
лв. с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца, като последният се е
задължил ежемесечно в рамките на гратисния период след падежната дата, който е 15
дни, съгласно Общите условия, неразделна част от договора, да револвира кредита,
като внася минимална сума за револвиране. Съгласно подписаните от страните Общи
условия, минималната сума за револвиране е 3 % от усвоената сума. В чл.5, ал. 1 от
сключения договор е посочена и лихвата, при която се сключва кредита. Между
страните не е спорно и обстоятелството, че ищецът е изпълнил добросъвестно своите
задължения по сключения договор, както и че ответникът е усвоил предоставената му
сума. Съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, ако клиентът не погаси задължението си в
размера и срока по чл. 13, ал. 2 (не внесе дължимата минимална сума за револвиране,
която е в размер на 3% от ползвания лимит, до края на петия гратисен период),
ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на банката за целия
използван кредитен лимит става изискуемо и до окончателното му погасяване се
олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно изготвеното и прието по делото заключение на съдебно -счетоводна
експертиза, усвоената и непогасена от ответника главница по кредита е в размер на
19 375,97 лв., начислените такси за теглене /заемни такси/ са в размер на 709,30 лв.,
договорната лихва е в размер на 1729,08 лв., лихвата за просрочие е в размер на 80,74
лв. Вещото лице изяснява, че всички минимални вноски за револвиране, считано от
дължимата за м. март 2022 г. /с падеж на 05.04.2022 г./ са в просрочие и съответно
незаплатени. Съдът намира, че следва да кредитира с доверие изготвеното заключение,
тъй като същото е компетентно изготвено, от лице, разполагащо с необходимите
знания и опит в специалността и отговарящо в пълнота на поставените му въпроси.
Доколкото основанието за възникване на претендираните от ищеца суми не се оспорва
и от ответника, то съдът намира, че предявените искове са доказани както по
основание, така и по размер.
Единственият спорен по делото въпрос се явява обстоятелството дали
възникналото за ищеца право да обяви кредита за предсрочно изискуем е било
упражнено от същия редовно или не. За настъпване на предсрочната изискуемост на
кредит е необходимо освен установяване на предвидените в договора обстоятелства за
това /забава в плащането, което несъмнено се установи/, то и кредиторът да е обявил
кредита за предсрочно изискуем и да е съобщил това обстоятелство на длъжника.
Предсрочна изискуемост на заем или кредит настъпва само с упражнено право на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с връчване на уведомление до
длъжника. Правото на предсрочна изискуемост е преобразуващо право на кредитора, с
което се отнема преимуществото на срока – чл. 71 ЗЗД. Съгласно договорната свобода
(чл. 9 ЗЗД) страните могат да се уговорят и други обстоятелствата, извън посочените в
нормата на чл. 71 ЗЗД, при които кредитът може да стане предсрочно изискуем.
Нормата на чл. 71 ЗЗД се отнася до всички срочни задължения и урежда право на
кредитора да иска предсрочно изпълнение, като изрично в нормата на чл. 71
ЗЗД правото да се търси предсрочно изпълнение е уредено в зависимост по волята на
кредитора, т. е. само и доколкото той упражни правото да поиска предсрочно
изпълнение. Това преобразуващо право на кредитора за изменение на договора се
упражнява с едностранно волеизявление, което поражда действие при достигне до
насрещната страна и при наличие на обективните предпоставки за това. В този смисъл
и решение № 200 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о., ТК.
В конкретният случай ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, доколкото уведомлението за обявяването на кредита
3
за предсрочно изискуем е било връчено лично на длъжника на 17.11.2022 г. в кантората
на ЧСИ ***, за което обстоятелство ответникът се е подписал. В тази връзка съдът
намира, че ищецът е упражнил правото си законосъобразно, като надлежно е уведомил
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Отделно от това,
дори да се приеме, че ответникът не е уведомен надлежно за настъпилата предсрочна
изискуемост, то следва да се приеме, че той е бил уведомен за това обстоятелство с
връчването на препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея на 26.05.2023
г.
В производството по чл. 422 ГПК съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е
длъжен да вземе предвид всички обстоятелства от значение на спорното право,
настъпили до приключване на съдебното дирене - т. 9 от ТР № 4/2013 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК. Сред тези факти са и тези, които водят до предсрочна
изискуемост на вземането, без да се променя основанието, на което се търси защита на
правата, което в случая е договорът за кредит. Правото на предсрочна изискуемост на
кредита, уговорено в договора, е право на кредитора едностранно да измени договора,
като отнеме на длъжника преимуществото на срока, за да не носи риска от изпадането
на длъжника в неплатежоспособност, която се презумира при определената в договора
продължителност на забавата в плащанията. При това предсрочната изискуемост само
променя момента, в който кредиторът може да изисква плащане от длъжника и този
момент може да настъпи и в хода на процеса.
Съгласно приетото в решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС,
ТК, Второ отделение, ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422,
ал. 1 от ГПК /без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен/,
бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се
отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
Предвид всичко изложено съдът намира, че предявените от ищеца искове се
явяват доказани както по основание, така и по размер, поради което и следва да бъдат
изцяло уважени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 12/, съдът разпределя отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Ето защо и с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 487,90 лв. – разноски за държавна такса
/437,90 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./ в заповедното производство,
както и сумата от 1037,90 лв. – разноски за държанта такса /437,90 лв./,
4
възнаграждение на вещо лице /500 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./ в
настоящото исково производство.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, вр с
чл.430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. А., ЕГН **********, с адрес:
*****, дължи на ...., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от
19 375,97 лв. – главница по Договор за кредитен лимит по кредитна карта за
физически лица от 30.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 1729,09 лв. – договорна лихва за
периода от 20.04.2022 г. до 16.11.2022 г., сумата от 80,73 лв. – лихвена надбавка за
забава за периода от 17.11.2022 г. до 01.12.2022 г., както и сумата от 709,30 лв. –
заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 66707/2022 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. А., ЕГН **********, с адрес:
*****, да заплати на ...., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата
от 487,90 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1037,90 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5