Р Е Ш Е Н И Е
№
2066
гр.
Пловдив, 17.11.2022 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври, две хиляди двадесет втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и
с участието на прокурора Борис Михов
като разгледа докладваното от съдия Матеева
касационно административно
дело № 2536, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по касационна жалба на
А.З.М.,ЕГН ********** *** , чрез адвокат С.П. ***, пл.“Съединение“№3,ет.4,,офис
411 против Решение № 1714/31.08.2022 год., постановено по АНД № 4453/2021 год.,
по описа на Районен съд - Пловдив, ХIV н. с., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0273-000076/30.03.2022 год. на Началник РУ-Хисар, с което на
А.З. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По подробно изложени доводи в касационната
жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение,
като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е съобразил доказателствата,
които установяват, че нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен,
понеже в НП е посочен несъществуващ модел колесен трактор,като горното се явява
нарушение на императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. По този начин съдът
е постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено.Направено е
искане за присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по делото – ОДМВР-Пловдив,РУ-Хисаря,
не изразява становище по подадената касационна жалбата,редовно призован за
съдебно заседание,не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като
счита ,че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени
изложените пред касационната инстанция доводи прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред
първоинстанционния съд се е развило по
жалба на А.З.М. против Наказателно постановление № 22-0273-000076/30.03.2022
год. на Началник РУ-Хисар, с което на А.З. М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.150, вр с
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
При постановяване на обжалваното
решение, съдът е приел, от фактическа страна следното: На
30.06.2019г. около 14.27 ч. касаторът А.М. управлявал на път ІІІ-6061трактор
„Болгар“ ТК 80, като при км12+200 метра спрял встрани от пътя. В този момент до
него спрял патрулен полицейски автомобил и тъй като тракторът бил без
регистрация, то била извършена проверка на водача М.. Последният се оказал
неправоспособен ,тъй като нямал издадено СУМПС, а и не представил никакви
документи за регистрация на трактора. Ето защо на същата дата е съставен срещу
жалбоподателя М. АУАН № 898392, серия Д за нарушения по чл.140,ал.1 ЗДвП и по
чл.150 от ЗДвП. На същата дата ,обаче ,започнало и наказателно производство
срещу касатора с оглед управлението на нерегистрирано МПС. В хода на същото той
бил привлечен и като обвиняемо лице. С Постановление изведено на 25.02.2022г.
РП-Пловдив прекратила воденото досъдебно производство № 120/2019г. на РУП Хисар
поради малозначителност на деянието при условията на чл.9, ал.2 НК.Материалите
били изпратени на РУП Хисар за преценка реализиране на
административнонаказателна отговорност. Така било издадено процесното НП, макар
само по отношение управлението на МПС от страна на М. като неправоспособен
водач.
Решаващият съд, с оглед наведените пред него доводи с въззивната жалба, е приел,че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.150 ЗДвП,който изисква МПС да се управляват по отворените за обществено ползване пътища само от правоспособни водачи. Прието е,че липсва съмнение, че с действията си по управление на процесния трактор, жалбоподателят е реализирал вмененото му нарушение, тъй като на него никога не е издавано СУМПС от каквато и да било категория.По отношение на основния довод,че в НП е посочен несъществуващ модел/марка на колесен трактор ,а именно „България ПК 82“,вместо установения в досъдебното производство колесен трактор „Болгар“ ТК 80,съдът е изложил мотиви, а именно,че тази грешка е без значение,тъй като безсъмнение в процесния казус се касае за управление на МПС от неправоспособен водач, което не се влияе като нарушение от точния модел и марка на управляваното МПС.В досъдебното производство е установено,че управляваното от касатора МПС е подлежало на регистрация.В тази връзка е прието,че възраженията на повереника на жалбоподателя,че горното представлява неяснота на вмененото обвинение,са несъстоятелни.Районният съд приема,че не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН за реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото нарушение,както и че правилно АНО е определил размера на наказанието в неговия минимум.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което не
следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Административнонаказателната
отговорност на А.М. е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която
лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство се наказва с глоба от 100 лв. до 300 лв.
Безспорно е установено,че касаторът
е управлявал колесен трактор, без да има съответното СУМПС ,още повече че на
него никога не е издавано СУМПС от каквато и да било категория.Несъстоятелни са
доводите на процесуалния представител на касатора,че погрешното посочване на
марката на колесния трактор и липсата на индивидуализацията му в оспореното НП е
съществен негов порок,водещ до накърняване правото на защита на М. ,защото
както вече се каза касаторът никога не е имал СУМПС от каквато и да било
категория,за да се обърка в какво го обвиняват.
С оглед така очертаната нормативна
уредба, касационният състав намира, че НП не е порочно от формална страна. Налице
са всички релевантни за съставомерността
на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност,като до същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд.
С оглед посоченото, настоящата
касационна инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
районният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на закона.
Същите се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не са налице
визираните от касатора основания за отмяна на оспорвания съдебен акт.
Решението на РС е валидно допустимо
и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните
правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички
събрани по делото доказателства. Правилно е приложен материалният закон.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради което не
следва да бъде уважена, а решението на районния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1714 от 31.08.2022г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 2777/2022г.
по описа на съда.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.