Разпореждане по дело №343/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Ф. Б. Я. от Г.С. сочи в исковата молба, че на 01.09.2004 г. ответникът И. А. П. издал запис на заповед в негова полза, с който се задължил да му заплати сумата в размер на 200 000 лв. с падеж 01.09.2006 г. Записът на заповед бил поръчителстван от ответницата Е. И. П., а на 25.01.2011 г. бил предявен за плащане на длъжниците Ч. връчване на нотариална покана, в която бил указан срок за доброволно плащане. След като длъжниците не заплатили сумата, ищецът подал заявления за издаване на заповеди за незабавно изпълнение за сумите от 50 000 лв. и 10 000 лв., или общо в размер на 60 000 лв., представляващи част от цялата дължима сума от 200 000 лв. Въз основа на заявленията били образувани Г.д. № 306/2011 г. и Г.д. № 211/2011 г. и двете по описа на РС – К., като на ищеца били издадени изпълнителни листове за сумата от общо 60 000 лв. Ответниците възразили по реда на чл.414 от ГПК, като му било указано да предяви иск за вземането си. Втората ответница била солидарно задължена с първия ответник за целия размер на зÓдължението съгласно разпоредбите на чл.485, ал.1 чл.513, ал.1 от ТЗ. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат солидарно въз основа на запис на заповед, издаден на 01.09.2004 г. за сумата от 200 000 лв. от първия ответник и поръчителствана от втория ответник, следните суми: 50 000 лв., представляващи частичен иск от общо дължимата главница в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, за който иск била издадена заповед за незабавно изпълнение по Г.д. № 306/2011 г. по описа за РС – К.; 10 000 лв., представляващи частичен иск от общо дължимата главница в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, за който иск била издадена заповед за незабавно изпълнение по Г.д. № 211/2011 г. по описа за РС – К.; всички направени и присъдени по ч.Г.д. № 306/2011 г. и ч.Г.д. № 211/2011 г. и двете по описа на РС – К. съдебни разноски в размер на 4 680 лв. Претендира разноски в настоящото производство. В допълнителна искова молба се уточнява, че записът на заповед от 01.09.2004 г. бил издаден от ответниците за обезпечаване на вземането му, произтичащо от договор за паричен заем, сключен на 01.09.2004 г. между ищеца и първия ответник на стойност 200 000 лв. Сочи се, че от датата на последната вноска – 01.08.2006 г. течала общата петгодишна давност съгласно разпоредбите на чл.110 и чл.114 от ЗЗД, като вземането не било погасено по давност. Твърди се също, че давностният срок спрял да тече за периода от 01.09.2004 г. до 14.03.2011 г., предвид обстоятелството, че тогава страните били съдружници в търговско дружество “ ФИ” ООД. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на първия ответник с процесната сума, тъй като видно от приложения погасителен план сумата от 200 000 лв. била предоставена от ищеца и усвоена от ответника. С тази сума ищецът обеднял, а ответникът неоснователно се обогатил. В представено от ищеца становище се излагат съображения за редовността на записа на заповед, като се твърди, че договорът за заем и записът на заповед били подписани лично от първия ответник. Не се оспорва обстоятелството, че между страните имало други договори за заем, изпълнението на които било гарантирано с издадени от първия ответник записи на заповед. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител поддържа предявения иск по изложените в исковата молла и представена писмена защита съображения. Твърди се, че записът на заповед бил подписан от ответниците, като при наличие на задължения за плащане на вноски, крайният падеж се считал крайната уговорена дата и падежа на последната вноска, която била 01.09.2006 г. Излагат се съображения за неоснователност на възражението изтекла давност.

Ответниците И. А. П. и Е. И. П. в представен отговор на основание чл.367 от ГПК оспорват иска като недопустим поради обстоятелството, че първият ответник не бил издател на процесния запис на заповед от 01.09.2004 г., а втората ответница не била подписала записа за заповед като поръчител. Прави се възражение за изтекла давност на основание чл.531, ал.1 от ТЗ. Сочи се, че пропускането на сроковете от поемателя да реализира правата си по ценната книга, съчетано с възражението на ответниците по чл.414 от ГПК водело до погасяване на правото на ищеца да предяви иск за удовлетворяване вземането си. Оспорва се твърдението, че ответниците са подписали процесния запис на заповед. Твърди се, че записът на заповед не бил редовен от външна страна, тъй като не бил представен оригиналът на ценната книга. Ответниците били подписали и други записи на заповеди, в които подписите им се различавали от процесния. Тези записи на заповед били издадени по повод прекратяване участието на ищеца като съдружник в съвместно дружество с първия ответник с наименование “ФИ” ООД – Г. С. и с оглед прехвърляне на неговия дял на първия ответник. Сочи се също, че сумата предмет на процесния запис на заповед не била получена. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК. Претендират разноски. В представен допълнителен отговор се излагат съображения за неправилност и нередовност на допълнителната искова молба, с която бил изменен предявения установителен иск в осъдителен такъв по чл.59 от ЗЗД, което било неправилно и следвало да бъдат обезсилени издадените заповеди за незабавно изпълнение. В съдебно заседание ответниците поддържат представените отговори и оспорват предявените искове при еÔентуалност по изложените в отговорите и в представена писмена защита съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със запис на заповед, издаден на 01.09.2004 г. в Г.С. ответникът И. А. П. от Г.К. се задължил да заплати на ищеца Ф. Б. Я. от Г.С., сумата от 200 000 лв. Записът на заповед бил авалиран от ответницата Е.И.К. от Г.К. и бил предявен за плащане на издателя и авалиста с нотариална покана от 25.01.2011 г.

На 01.09.2004 г. бил сключен договор за паричен заем между Ф. Б. Я., като заемодател и И. А. П., като заемател, съгласно който ищецът предоставил на ответника И. А. П. сумата от 200 000 лв. със срок за погасяване две години съгласно погасителен план. Съгласно чл.5 от договора за обезпечаване на вземането заемателят издал в полза на заемодателя запис на заповед до размера на главницата. Страните по договора подписани и погасителен план.

От писменото заключение на вещото лице Д. М. П. по назначената съдебно-почеркова експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че саморъчният подпис срещу “подпис на издателя” в копие на запис на заповед от 01.09.2004 г. е идентичен с подписа на И. А. П., а саморъчният подпис срещу “подпис на поръчителя” в копие на запис на заповед от 01.09.2004 г. е идентичен с подписа на Е. И. П.. Установява се също, че подписите в изследваното от вещото лице копие на запис на заповед са копия от подписите на оригинала.

По делото са представени като доказателства заверени копия от договор за паричен заем с дата 01.10.2010 г. за сумата от 55 000 евро, запис на заповед с дата 01.10.2010 г. за сумата от 55 000 евро, договор за паричен заем с дата 01.10.2010 г. за сумата от 185 00 евро, запис на заповед с дата 01.10.2010 г. за сумата от 185 000 евро, договор за паричен заем с дата 08.10.2010 г.,запис на заповед с дата 08.10.2010 г., два броя извлечения от сметка на ищеца в “КТБ с дата 03.10.2011 г. и списък със суми, които са неотносими към предмета на делото, поради което съдът не ги обсъжда.

При тези данни съдът намира, че предявеният от Ф. Б. Я. против И. А. П. от Г.К. иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е допустим и основателен. Искът е предявен в дадения на ищеца едномесечен срок, видно от доказателствата по приложените като доказателства ч.Г.д. № 211/2011 г. и ч.Г.д. № 306/2011 г. и двете по описа на РС – К., поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Безспорно по делото е, че ответникът И. А. П. е издал запис на заповед в полза на ищеца Ф. Б. Я. за сумата от 200 000 лв., като записът на заповед е авалиран от ответницата Е. И. П. и е бил предявен на издателя и авалиста на 25.01.2011 г. В тази връзка съдът не приема доводите на ответниците, че записът на заповед не е бил подписан от тях. Видно от заключението на вещото лице Д. М. П., двамата ответници са подписали процесния запис на заповед. Установи се от събраните по делото доказателства, че между ищеца Ф. Б. Я. и И. А. П. е бил сключен договор за паричен заем с дата 01.09.2004 г., съгласно който ищецът предоставил на ответника И. А. П. сумата от 200 000 лв. със срок за погасяване две години съгласно погасителен план. По силата на чл.5 от договора за обезпечаване на вземането заемателят издал в полза на заемодателя запис на заповед до размера на главницата. Или, записът на заповед е издаден във връзка с договора за паричен заем, което се установява от клаузата на чл.5 от договора. В тази връзка съдът не приема доводите, изложени от процесуалния представител на ответника И. А. П., че същият не е получил сумата по записа на заповед поради наличието на други записи на заповед. Както бе посочено по-горе, представените от ответниците записи на заповед са неотносими към предмета делото и в никакъв случай не доказват наличието или липсата на задължение по процесния запис на заповед.

Неоснователно е и направеното възражение за погасяване по давност на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.534, ал.1 и 2 от ТЗ, когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете по него поради давност, той може да иска от издателя сумата, с която те са се обогатили в негова вреда, като този иск се погасява с тригодишна давност, считано от деня на изгубване на исковете по записа на заповед. В случая падежът по записа на заповед и съответно по договора за паричен заем е настъпил на 01.09.2006 г., като предвидената в чл.531, ал.1 от ТЗ тригодишна давност е изтекла на 02.09.2009 г. С изтичането на този давностен срок при направено възражение за изтекла давност, обаче не се погасява задължението по ценната книга и това е изключение от общия принцип. Съгласно разпоредбата на чл.534 от ТЗ когато приносителят на записа на заповед изгуби исковете по него поради давност, той може да иска от издателя сумата, с която се е обогатил в негова вреда, като този иск се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед. В тази връзка с допълнителната искова молба ищецът въвежда доводи и за неоснователно обогатяване на ответника И. А. П., които са релевантни предвид направеното възражение за изтекла давност. Или, макар да е изтекла давността по чл.531, ал.1 от ТЗ, то задължението не е погасено по давност по силата на изричния текст на чл.534 от ТЗ, който дава възможност на поемателя по записа на заповед да търси от издателя сумата по ценната книга на друго основание – неоснователно обогатяване. Безспорно се установява, че ищецът е предоставил на ответника И. А. П. сумата в размер на 200 000 лв. по договор за паричен заем, която сума е получена от този ответник, видно от представения погасителен план към договора. Това задължение е ликвидно и изискуемо, а предявеният частичен иск за сумата от 60 000 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на изложените доводи за наличието на предявен осъдителен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, наред с установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, то същите са неоснователни. С допълнителната искова молба, ищецът е предявил нов иск при условията на евентуалност с правно основание чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на първия ответник с процесната сума. Този иск, обаче не е приет за разглеждане, видно от доклада по делото, поради което съдът не дължи и произнасяне по него. Още повече, че искът по чл.422 от ГПК е винаги установителен и е свързан със заповедното производство, а искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е осъдителен.

Предявеният против ответницата Е. И. П. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. От събраните по делото доказателства се установи, че ответницата е авалирала запис на заповед, издаден от ответника И. А. П.. Установено бе също, че записът на заповед е бил издаден на основание чл.5 от договора за паричен заем, по който обаче ответницата Е. И. П. не е страна и не отговаря за задължения, произтичащи от този договор. За да е действително задължението по абстрактната сделка – записа на заповед, то е необходимо да бъде действителна и каузалната сделка, въз основа на която е бил издаден записът на заповед. При положение, че такава сделка не съществува, то не би могло да възникне и задължението по абстрактната сделка, поради нейната относителна независимост от каузална сделка. Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, която възниква и съществува самостоятелно. Въпреки това, абстрактната сделка винаги е свързана с друга каузална сделка – заем, продажба, дарение и т.н., и в този смисъл тя има относителна самостоятелност. Тези особености на записа на заповед произтичат от същността му на ценна книга и предназначението му да влезе в търговския оборот посредством едностранното волеизявление на поемателя – джиро. В тази връзка, за да докаже иска си ищецът следва да установи каузалната сделка, която е послужила за издаването на записа на заповед. В случая с договора за паричен заем страните не са уговорили, че ответницата ще бъде поръчител по договора и, че се задължава да авалира записа на заповед, поради което не може да бъде ангажирана отговорността й за заплащане на претендираните суми.

По отношение на искането за установяване на разноските по ч.Г.д. № 211/2011 г. и ч.Г.д. № 306/2011 г. и двете по описа на РС – К., то тази претенция не е предмет на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, тъй като ищецът има друг процесуален ред за защита по чл.413, ал.1, респ. чл.419, ал.1 от ГПК и поради тази причина съдът не се произнася.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение нÓ ответника И. А. П. съществуването на вземането на ищеца Ф. Б. Я. в размер на 60 000 лв., представляващи част от общо дължима сума в размер на 200 000 лв. по договор за паричен заем от 01.09.2004 г., дължими по запис на заповед от 01.09.2004 г. с издател И. А. П. и поемател Ф. Б. Я.. Искът с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, предявен против ответницата Е. И. П. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото ответникът И. А. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Ф. Б. Я. направените по делото разноски съразмерно на уважения срещу този ответник иск в размер на 1750 лв. Също така ищецът Ф. Б. Я. следва да бъде осъден да заплати на ответницата Е. И. П. направените по делото разноски, съразмерно на отхвърления срещу този ищец иск в размер 550 лв.

Ето защо и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. А. П. от Г.К., У.”Д.” № 7, с ЕГН * съществуването на вземането на ищеца Ф. Б. Я. от Г.С., район “И”, ж.к. “Д”, бл.72, В.”Г”, .3, А.5, с ЕГН * в размер на 60 000 лв., представляващи част от общо дължима сума в размер на 200 000 лв. по договор за паричен заем от 01.09.2004 г., дължими по запис на заповед от 01.09.2004 г. с издател И. А. П. и поемател Ф. Б. Я., предмет на издадени заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 211/2011 г. и ч.Г.д. № 306/2011 г. и двете по описа на РС – К., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Б. Я. от Г.С., район “И”, ж.к. “Д”, бл.72, В.”Г”, .3, А.5, с ЕГН * против Е. И. П. от Г.К., У.”Д.” № 7, с ЕГН * иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуване вземането на Ф. Б. Я. от Г.С. в размер на 60 000 лв., представляващи част от общо дължима сума в размер на 200 000 лв. по договор за паричен заем от 01.09.2004 г., дължими по запис на заповед от 01.09.2004 г. с издател И. А. П. и поемател Ф. Б. Я., предмет на издадени заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 211/2011 г. и ч.Г.д. № 306/2011 г. и двете по описа на РС – К., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И. А. П. от Г.К., У.”Д.” № 7, с ЕГН * да заплати на Ф. Б. Я. от Г.С., район “И”, ж.к. “Д”, бл.-72, В.”Г”, .3, А.5, с ЕГН * направените по делото разноски съразмерно на уважения срещу този ответник иск в размер на 1750 лв.

ОСЪЖДА Ф. Б. Я. от Г.С., район “И”, ж.к. “Д”, бл.-72, В.”Г”, .3, А.5, с ЕГН * да заплати на Е. И. П. от Г.К., У.”Д.” № 7, с ЕГН * направените по делото разноски съразмерно на отхвърления срещу ответницата иск в размер на 550 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: