№ 3729
гр. *, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110114014 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. А. В., ЕГН **********, с адрес: град *,
жк „*, срещу Ц. К. Н., ЕГН **********, с адрес: град *, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на съзнателно
подаване на жалба от ответницата против последния, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че през 2019 г. ищецът бил ангажиран от негов приятел - *
И. да го защитава по образувано срещу него гр.д. № 12596/2019 г. на Районен съд - * по
искова молба на ответницата, като делото било спечелено от ищеца на три съдебни
инстанции. Сочи се, че с определение на ВКС, което влязло в законна сила на 09.12.2022 г.,
делото не било допуснато до касационно обжалване. Твърди се, че ищецът предоставил
безплатна правна помощ на своя клиент, като поел всички разходи, свързани с воденето на
делото, вкл. пътни разходи. Сочи се, че ответницата била осъдена да заплати на ищеца
сумата в размер на общо 3 396,48 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за трите инстанции, а на неговия клиент - сумата в размер на 632,76 лева.
Излагат се твърдения, че на 22.12.2022 г. му се обадил адвокат на ответницата, който
му казал, че не била посочена банкова сметка, като заявил, че платила всички разноски с
пощенски запис на неговия клиент * И.. Твърди се в исковата молба, че на същия ден
входирал молба във ВРС, в която посочил банковата си сметка, както и разбивка на сумите,
които му се дължат. Сочи се, че със своя клиент обикаляли пощите, за да получат
изплатената сума в размер на 3 454,18 лева, за което сторили разходи.
Твърди се от ищеца, че на 23.12.2022 г. получил електронно съобщение от адвокат *, с
което го уведомила, че е платила остатъка от сумата до пълния размер от 4 029,24 лева
отново чрез пощенски запис на трето лице - неговия клиент * И. въпреки, че ищецът бил
предоставил банкова сметка. Сочи се, че заявил на адвокат *, че няма да получи тези пари,
като й е изпратил имейл с подробна разбивка на дължимите суми, както и банкова сметка.
1
Твърди се, че на 29.12.2022 г. ищецът образувал и.д. № 821/2022 г. по описа на ЧСИ *,
за което адвокат * била уведомена. Излага се, че на следващия ден, въпреки знанието на
ответницата за образуваното изпълнително дело, по сметка на ищеца била постъпила сумата
в размер на 425 лева - остатък от дължимата сума.
Посочено е в исковата молба, че на 13.04.2023 г. полицай от гр. * се свързал с ищеца,
като го уведомил, че срещу него има депозираната жалба от ответницата и че трябвало да
ходи да дава сведения в гр. *. Сочи се, че започнала предварителна проверка срещу ищеца,
който трябвало да дава подробни обяснения. Твърди се, че ситуацията изключително много
разстроила ищеца.
Излагат се подробни твърдения, че ответницата причинила на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в причинен стрес и диксомфорт у последния, като трябвало да пише
подробни обяснения на полицията в гр. *, което го накарало да се чувства зле.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск, както и моли за присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск.
Излагат се твърдения, че превела сумата в размер на 3 454,18 лева на * И. И., поради
липса на банкова сметка на ищеца. Сочи се, че в сведение на * И., дадено пред полицейски
орган, същият заявил, че е получил процесната сума на 22.12.2022 г. и веднага я изпратил на
ищеца. Твърди се, че със сумата в размер на 3 396,48 лева, която превела на * И., мислела, че
е изчистила задълженията си към ищеца, а разликата от 57,70 лева щяла да допълни към
задължението й към * И.. Излага се, че на 23.12.2022 г. превела с пощенски запис на * И.
сумата от 190 лева. Сочи се, че на 30.12.2022 г., след като получила информация за банковата
сметка на ищеца, му превела сумата в размер на 425 лева, с което окончателно изплатила
задължението си към него в размер на 4 029,24 лева.
Твърди се от ответницата, че на 20.01.2023 г. получила ПДИ за образувано на
29.12.2022 г. изпълнително дело от ищеца за събиране на сумата в размер на 614,53 лева.
Сочи се, че към тази дата не знаела дали * И. е уведомявал ищеца за получените от него
пощенски записи. Излагат се твърдения, че на 09.01.2023 г. ищецът уведомил ЧСИ *, че е
получил сумата в размер на 425 лева, която сума съдебният изпълнител приспаднал от дълга
по изпълнителното дело. Сочи се, че била възмутена от поведението на ищеца, тъй като
смятала, че била платила пълния размер на задължението си към него и неговия клиент.
Излага се в отговора на искова молба, че на 14.02.2023 г. подала жалба до
прокуратурата, като през месец март същата година била призована в полицията за
изясняване на случая, като разбрала от разследващия полицай, че * И. превел с пощенски
запис сумата в размер на 190 лева на ищеца. Сочи се, че този факт не бил известен на
съдебния изпълнител, тъй като ищецът не бил я уведомил за това. Твърди се, че оставало
неясно на кого е върната сумата в размер на 190,85 лева, които платила с пощенски запис на
* И., като по този начин я е платила втори път, като освен това била натоварена с разноски
по изпълнителното дело. Излага се подорбни твърдения за липса на непозволено увреждане
от страна на ответницата.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск, като излага съображения за неговата неоснователност и недоказаност.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните
факти и обстоятелства, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК: че през 2019 г. ищецът бил
2
ангажиран от * И. да го защитава по образувано срещу него гр.д. № 12596/2019 г. по описа
на Районен съд - * по искова молба на ответницата, като делото било спечелено от ищеца на
три съдебни инстанции; че с определение на ВКС, влязло в законна сила на 09.12.2022 г.,
делото не било допуснато до касационно обжалване; че ищецът предоставил безплатна
правна помощ на своя клиент; че ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата в
размер общо на 3 396,48 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
трите инстанции, а на неговия клиент - сумата в размер на 632,76 лева.
Приети като писмени доказателства по делото са пощенски записи, ведно с известия за
доставяне, за преведени парични суми с подател ответницата Ц. К. Н. и получател * И. И.,
както и преводни нареждания за парични суми с наредител Ц. К. Н. и получатели ищеца В.
А. В. и ЧСИ Дарина Сербезова – Славова.
Видно от Изпълнителен лист № 261140 от 20.12.2022 г., издаден по гр.д. № 12596/2019
г. по описа на Районен съд – *, 48 състав, и Покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
821/2022 г. по описа на ЧСИ *, ищецът като взискател е образувал изпълнително
производство въз основа на посочения изпълнителен лист срещу ответницата като длъжник
за останалите незаплатени от последната суми, присъдени в полза на взискателя.
По делото е приобщена кореспонденция по електронна поща между страните, както и
между ищеца и представляваното от него лице в предходно воденото производство - * И..
Видно от Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от
12.06.2023 г. на Прокурор при Районна прокуратура – *, по повод на подадена от
ответницата Ц. К. Н. жалба била образувана преписка № 2233/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – * с данни за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
воден от ищеца, от показанията на който се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Емил Николаев Узунов твърди, че е колега в адвокатската кантора на
ищеца, като знае за гражданско дело, водено от последния като процесуален представител
срещу ответницата, по повод на което в полза на адвокат В. А. В. били присъдени разноски,
за събиране на които последният бил образувал изпълнително производство в град *.
Свидетелят заявява, че през месец април 2022 г. видял ищеца видимо притеснен и разстроен,
след като същият узнал за образувана срещу него проверка по жалба на ответницата за
присвояване, във връзка с образуваното изпълнително дело. Емил Николаев Узунов сочи, че
по принцип ищецът бил спокоен и уравновесен човек, но ситуацията с проверката и
даването на обяснения от негова страна го разтревожила и предизвикала у него дискомфорт.
По делото е изслушано заключение по назначената Съдебно-техническа експертиза,
предмет на което са извършените от ответницата към ищеца и към лицето * И. И. плащания,
чрез пощенски записи и банков превод в периода от 19.05.2022 г. до 31.12.2023 г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът при съблюдаване на
относимите правни норми, констатира следното от правна страна:
Когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение на всички към
всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.
Елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са увреждащо деяние /действие или
бездействие/, то да е противоправно /всяко поведение, което е инкриминирано като
отношение към публичнозначими ценности/, вина на дееца, вреда и причинно-следствена
връзка между деянието и увреждането.
Първият спорен между страните въпрос е относно това дали е налице деяние,
осъществено от страна на ответницата Ц. К. Н., което да е противоправно, т.е. да е налице
злоупотреба с правото на жалба, сигнали и оплаквания.
3
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни
или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право
поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато
право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината
в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец)
грижа /в този смисъл Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на
ВКС, IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от Конституцията на Република България, гражданите
имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това, по
силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени
негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да
бъде осъществена и по съдебен ред. Защитата на правата или интересите на гражданите по
съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или
административноправен ред, така и по наказателноправен такъв - чрез предвидените в НК и
други закони престъпни състави, отнасящи се до засягането на права или интереси.
Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Съответно, злоупотреба с право (т. е. противоправно
поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес. В този смисъл, подаването на жалба до прокуратурата с твърдения за
незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за разрешаване на
проблемите не е противоправно /така Решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 320/2009 г.
по описа на ВКС, IV г. о., ГК/.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че
ответницата Ц. К. Н. е подала жалба в прокуратурата с твърдения за извършени /според нея/
незаконни действия от страна на ищеца по повод образуването на изпълнително
производство срещу нея и събирането на суми по същото, извън заплатените вече от нея
чрез пощенски записи и по банков път.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая няма противоправност на действието, с
което ответницата е сезирала прокуратурата, тъй като по този начин тя е упражнила
правомерно правото си да търси съдействие от компетентен орган. Освен това, във връзка с
процесната жалба от ищеца са снети единствено сведения, без да се предприемани каквито и
да било други процесуални действия.
Трайно установената съдебна практика приема, че правото на защита ще е упражнено
добросъвестно, когато се упражнява с убеждението, че то съществува. В този случай, няма
да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че същото не е извършено или
не е извършено от лицето, което е посочено като извършител. Незнанието на тези
обстоятелства, независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини,
изключва недобросъвестността при упражняване на правата при подаване на жалби. Освен
това, упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД, съгласно
която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, като
4
не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото. Използването на
правото от носителя му не по предназначението му, извън така очертаните рамки и в
нарушение на установените в посочените разпоредби забрани, представлява злоупотреба с
правото и води до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото
обуславя противоправността на действието на носителя на правото и възможността от
същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на
трети лица. Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се
предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а тъй като има отношение към противоправността
на действието, трябва да бъде доказано, наред с причинната връзка и вредите, от лицето
което претендира обезщетение за претърпени вреди /в този смисъл Решение № 201 от
06.01.2020 г. по гр.д. № 3973/2018 г. по описа ВКС, 4 г.о./.
Съдът намира за неустановено в рамките на настоящото производство, че чрез
сезирането на прокуратурата Ц. К. Н. е злоупотребила с правото да подава жалби спрямо
ищеца. От събраните по делото доказателства е видно, че същата я е подала, за да задоволи
собствения си интерес и не упражнява правото си в противоречие с интересите на
обществото. Отказът да бъде образувано наказателно производство не изключва горния
извод на съда, доколкото ответницата е действала с убеждението за нарушаване на нейни
права, чрез заплащане от нейна страна два пъти на една и съща сума към ищеца, както и на
допълнителни такси и разноски във връзка с образуваното срещу нея изпълнително дело.
С оглед изложените мотиви, съдът намира, че още първият правно релевантен факт,
разпределен в доказателствена тежест на ищеца, не е доказан, поради което исковата
претенция подлежи на отхвърляне. Съдът не следва да излага мотиви във връзка с
останалите разпределени в доказателствена тежест на ищеца правнорелевантни факти,
доколкото липсата на доказване на който и да е от тях обуславя отхвърляне на исковата
претенция.
С оглед неоснователност на главната искова претенция, на отхвърляне подлежи и
акцесорната такава за заплащане на законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за производството. Претендираните и
доказани такива са, както следва: 300 лева – депозит за вещо лице и 1 000 лева – адвокатско
възнаграждение.
От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното от
ответницата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, с оглед на
фактическата и правна сложност на спора, цената на предявения иск, обстоятелството, броя
на проведените открити съдебни заседания, както и след съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съответно на посочените критерии съдът намира възнаграждение за процесуално
представителство на ответницата в размер на 500 лева, до който размер следва да бъде
присъдено такова.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. В., ЕГН **********, с адрес: град *, жк „*, срещу Ц.
К. Н., ЕГН **********, с адрес: град *, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
5
ответницата да заплати на ищеца сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на съзнателно подаване на жалба
от ответницата против последния, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, с адрес: град *, жк „*, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К.
Н., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 800 (осемстотин) лева,
представляваща разноски за настоящото производство, от които: 300 (триста) лева –
депозит за вещо лице и 500 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6