Р
Е Ш Е
Н И Е
№575
11.07.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1104 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от С.Н.П. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания
2021 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/736#10 от 20.10.2022г.
на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Счита
се, че актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон,
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и е
немотивиран.
Нарушение
на административнопроизводствените правила било налице поради факта, че не било
посочено от органа по каква причина подадените от жалбоподателя две възражения
срещу откритото производство по издаване на акта, били приети за неоснователни.
На следващо място се сочат настъпили изменения
и допълнения на чл.18 от Наредба №7 – в сила от 19.04.2022г., като на нормата не
било придадено обратно действие. Същата следвало да се прилага занапред, към
ангажименти, поети след датата на направените изменения, а не към ангажименти,
поети през 2016г. Едновременното прекратяване на ангажимента и издаването на
АУПДВ в случая, представлявало съществено нарушение на административно
производствените правила и силно ограничавало правото на защита на лицето, тъй
като чрез налагане на административна и финансова принуда, последната
изразяваща се в предаването на издадения АУПДВ на НАП и налагането на запор на
сметките на жалбоподателя, сe оказвала необоснована финансова тежест. Отбелязва се, че до
момента ДФЗ първо прекратявал ангажименти и едва след влизането в сила на акта
за прекратяване, издавал АУПДВ, което давало възможност на кандидатите свободно
да обжалват издаваните им актове без да им бъдат начислявани лихви в особено
големи размери.
Твърди
се, че поетият ангажимент бил точно изпълнен. Същият, съобразно разпоредбите на
чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №7, започнал да тече през 2016г. и изтекъл през
2020г. През 2021г., тъй като ангажиментът вече бил приключил, оспорващият поел
нов ангажимент – за една година, с площи в размер на 7,43 ха. Разпоредбата на
чл.8, ал.4 от Наредба № 7 давала възможност за поемане на такъв нов ангажимент
през 2021г., след като предишният ангажимент бил изтекъл, като в съответствие
със заповедта по чл.4, ал.9 от Наредба № 5 от 2009г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания (раздел II, т. 2.2 от
Заповед № РД09-216/12.03.2021 г. на министъра на земеделието), новите
ангажименти се изпълнявали за срок от една година. В случая неправилно било
прието, че новият ангажимент имал отношение към стария и че лицето било
задължено да заявява отново същите парцели. Такова изискване не се въвеждало от
текста на чл.8, ал.4 от Наредба №7. В тази връзка, неправило и в нарушение на
закона било прието, че новият ангажимент бил продължение на стария.
На
следващо място, в жалбата се навеждат доводи за неспазване на чл.59, ал.2 от АПК – липсвали фактически основания за издаване на акта.
По
изложените съображения се претендира отмяна на процения административен акт.
В
съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя твърди, че последният не е разполагал с правото да
ползва определени имоти (конкретно описани в молба) и поради тази причина
същите не са били заявени. Претендира разноски по делото.
Ответникът
в производството – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ чрез процесуален
представител, в писмена форма и в съдебно заседание, оспорва жалбата.
Претендира разноски по делото. При условие на евентуалност на съдебното решение
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на жалбоподателя.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
От
представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните,
че през 2021г. жалбоподателят С.Н.П. е подал Общо заявление за подпомагане с
УИН 26/270521/14267 с вх.№19554894/10.05.2021г., с посочен УРН 572654 (л.10) съответно
и Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица, с УИН 26/270521/14267,
УРН 574060 (л.21 гр. и 54 гр.). Видно от „Таблица на използваните парцели 2021
година“ (л.23 гр., л.56 гр.) П. е заявил за подпомагане парцели по схеми и
мерки в землищата на селата Д.М., Д.Л, Д., Ж., К., Л., С., С., Х. и в землището
на гр.С.. Парцелите, заявени за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“
с направление „Контрол на почвената
ерозия“, са 7 бр. и са в землищата на с.С., като същите са с номера и
площи, както следва: 70055-56-5-1 – 1.44 ха, 70055-56-6-1 – 0.99 ха,
70055-58-7-1 – 2.42 ха, 70055-58-8-1 – 0.31 ха, 70055-58-9-1 – 0.87 ха,
70055-58-10-1 – 0.30 ха, 70055-58-11-1 – 1.10 ха.
В
Приложение за кандидати поредна
година по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2021 (л.29, л.62) С.П. е декларирал,
че през текущата година намалява площта, за която имал поет агроекологичен
ангажимент и спазвал разпоредбата на чл.20, ал.2 и/или ал.4 от Наредба №7 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ ПРСР 2014 –
2020г. Приложението е подписано от подателя на заявлението.
От
Таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 10 „Агроекология
и климат“, ПРСР 2014 – 2020г. (л.37 гр. и 70 гр.) се установява, че общо
декларираната площ по мярката за 2020г. е
била 39.71 ха (при площ с ангажимент – 39.91 ха), а за 2021г. – 7.43 ха.
За
подаденото заявление са генерирани резултати от автоматични проверки на
данните, обективирани в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни
в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021“ (л.35 гр. и
68 гр.). Относно мярка 10 е отразено, че
не са декларирани същите площи по направление „Контрол на почвената
ерозия“ спрямо тези, за които имало поет ангажимент. Отразено е също, че
заявителят следвало да спазва Заповед № РД 09-216 от 12.03.2021г. на министъра
на земеделието, храните и горите. Резултатите от автоматичната проверка на
въведените данни са били сведени до знанието на заявителя, видно от положения
във формата подпис (л.36, 69).
На
27.05.2021г. е било подадено заявление за редакция на Общо заявление (л.38),
като заявените парцели и площите им по мярка 10 „Агроекология и климат“ ПРСР 2014 – 2020г., не са коригирани. Към това
заявление е приложен документ – Продължение на петгодишен план (л.52 гр.), в
който е посочено, че дейностите за постигане на целта: предотвратяване на
ерозията на почвите, подобряване на управлението им и повишаване на почвеното
плодородие, ще се извършват 2 последователни години – 2021г. и 2022г., като е
записано, че дейностите ще се състоят на парцели 70055-56-5-1 – 1.44 ха,
70055-56-6-1 – 0.99 ха, 70055-58-7-1 – 2.42 ха, 70055-58-8-1 – 0.31 ха,
70055-58-9-1 – 0.87 ха, 70055-58-10-1 – 0.30 ха, 70055-58-11-1 – 1.10 ха.
В
приложено към първото заявление, обяснение (л.15 гр.) С.П. е посочил, че
намаляването на площите по мярка 10 се дължи на изтекли договори (за наем) с
Община Ивайловград.
С
писмо изх.№01-6500/736 от 23.02.2022г. (л.76) С.П. е бил уведомен, че на
основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ ПРСР 2014 – 2020г. В писмото е посочено, че при
извършването на административни проверки се установило, че процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания
парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление
„Контрол на почвената ерозия”, бил 18.62 %. В тази връзка в писмото са цитирани
текстовете на чл.8 и чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020, като е посочено, че съгласно чл.18,
ал.3, т.3 от Наредбата, ДФЗ прекратявал агроекологичния ангажимент и
земеделските стопани възстановявали получената финансова помощ по съответното
направление, съгласно условията на ал.4, когато не били спазили изискванията на
чл.20, ал.2 от Наредбата.
В
приложение 1 към писмо изх.№01-6500/736 от 23.02.2022г., в табличен вид са
описани референтните (одобрени) парцели по номера и с площ общо 39.91 ха. Като заявени за текущата кампания са посочени
парцели 70055-56-5-1 – 1.44 ха, 70055-56-6-1 – 0.99 ха, 70055-58-7-1 – 2.42 ха,
70055-58-8-1 – 0.31 ха, 70055-58-9-1 – 0.87 ха, 70055-58-10-1 – 0.30 ха,
70055-58-11-1 – 1.10 ха – с обща площ 7.43 ха (тези парцели са били част от
първоначално одобрените).
Срещу
описаното в писмото П. възразил писмено (л.81), като посочил, че със
заявлението си от 2021г. не продължавал стария ангажимент по мярката, а поел
нов. В тази връзка цитирал относимите според него в тази насока, нормативни
разпоредби.
Възражението
на жалбоподателя е било разгледано от зам.изпълнителен директор на ДФЗ, които в
писмо изх.№01-6500/836#2 от 11.04.2022г. (л.85) изложил съображения за
неоснователността му.
На
05.05.2022г. под вх.№01-6500#5 в ДФЗ е било заведено второ писмено възражение
(л.89) от С.П. срещу откритото производство по издаване на административен акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
ПРСР 2014 – 2020г.
С
писмо изх.№01-6500/736#7 от 26.07.2022г. (л.92) С.П. е бил уведомен, че на
основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане във връзка с многогодишен ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“ ПРСР 2014 – 2020г. В писмото е посочено, че
от 19.04.2022г. било в сила изменение на чл.18, ал.3 от Наредба № 7 от
24.02.2015г., съгласно което била въведена единна процедура, с която ДФЗ
едновременно прекратявал многогодишните ангажименти и пристъпвал към
възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях. Описани са
предоставените на лицето суми – от първата до петата година на поетия
ангажимент, както следва: през първата година от ангажимента: за заявление с
УИН 26/140616/53961 за кампания 2016, АК7 – 12176.73 лв.; през втората година
от ангажимента: за заявление с УИН 26/020617/67083 за кампания 2017, АК7 –
12176.73 лв.; през третата година от ангажимента: за заявление с УИН
26/220518/81058 за кампания 2018, АК7 – 12176.73 лв.; през четвъртата година от
ангажимента: за заявление с УИН 26/170519/87999 за кампания 2019, АК7 –
12176.73 лв.; през петата година от ангажимента: за заявление с УИН 26/150520/99069
за кампания 2020, АК7 - 0.00 лв. Посочено е, че общата изплатена сума по
направление „Контрол на почвената ерозия, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, била в размер на 48706.92 лв. и с оглед на
гореизложеното, и в съответствие с чл.18, ал.4, б. „г” от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., следвало да лицето да
възстанови 10 % от 48 706.92 лв., равняващи се на 4870.69 лв.
На
10.08.2022г. в ДФЗ е постъпило Възражение вх.№01-6500/736#8 от С.П. (л.95), в
което същият изложил подробно съображения против производството по издаване на
АУПДВ.
На 20.10.2022г., на основание чл.27, ал.3, ал.5 и
ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2, т.8
и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл.7, параграфи 1 и
2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне
на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент
и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, в резултат
на извършени административни проверки на основание чл.52, ал.1 от Наредба № 7
от 24.02.2015г., и на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, буква „г“ и чл.20,
ал.2 от Наредба №7 от 2015г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във връзка с чл.165 и
чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, от зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е бил издаден оспореният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/736#10, с който по отношение на С.Н.П. е прекратен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021, и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане по направление „Контрол на почвената ерозия” за
кампании 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 във връзка с подадените от П. заявления за
подпомагане с УИН 26/140616/53961, УИН 26/020617/67083, УИН 26/220518/81058,
УИН 26/170519/87999, УИН 26/150520/99069, в
размер на 4870.69 лв.
В
административния акт са цитираните текстовете на чл.8 и чл.20, ал.1-2 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярна 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, като е
посочено, че съгласно чл.18, ал.3, т.3 от Наредбата, ДФЗ прекратявал
агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановявали получената
финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал.4, когато
не били спазили изискванията на чл.20, ал.2 от Наредбата. С.П. бил регистриран
с УРН 572654 в ИСАК и одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от
ПРСР 2014-2020г. с направление „Контрол на почвената ерозия” през кампания
2016, като били извършени всички задължителни административни проверки и
проверки на място по заявлението и изплатени следните суми по мярката: през
първата година от ангажимента: за заявление с УИН 26/140616/53961 за кампания
2016, АК7 – 12176.73 лв.; през втората година: за заявление с УИН
26/020617/67083 за кампания 2017, АК7 – 12176.73 лв.; през третата година: за
заявление с УИН 26/220518/81058 за кампания 2018, АК7 – 12176.73 лв.; през
четвъртата: за заявление с УИН 26/170519/87999 за кампания 2019, АК7 – 12176.73
лв.; през петата година: за заявление с УИН 26/150520/99069 за кампания 2020,
АК7 – 0.00 лв. Посочено е, че общата изплатена сума по направление „Контрол на
почвената ерозия“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, била в размер на 48706.92 лв. и с оглед на гореизложеното, и в
съответствие с чл.18, ал.4, б. „г” от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., следвало да лицето да възстанови 10
% от 48 706.92 лв., равняващи се на 4870.69 лв. Посочено е и че с писмо с изх.№
01-6500/736 от 26.07.2022г. ДФЗ-РА уведомил кандидата за откриване на
административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на
АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК, в което писмо били изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които било прието наличие на основания за
прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Дадена му била възможност да предостави
допълнителна информация, в съответствие с чл.34, ал.3 от АПК или да възстанови
доброволно сумата, за която било извършено недължимо плащане. С писмо с вх. №
01-6500/736 от 10.08.2022г. кандидатът възразил срещу откритото производство по
издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация,
ДФЗ-РА не приел направените възражения за основателни, поради което не намирал
и основание да прекрати административното производство по издаване на АУПДВ.
Административният
акт е бил получен на 26.10.2022г., лично от оспорващия, видно от направеното в
него отбелязване – л.99.
Не
с порно, че с Уведомително писмо изх.№ 02-260-6500 от 15.02.2016г. (л.101), С.П.
е бил уведомен, че е одобрен за участие по направление „Възстановяване и
поддържане на постоянно затревени площи“, като в писмото са описани
изискванията, които следва да спазва през периода на петгодишен ангажимент по
мярката и в табличен вид са посочени одобрените по мярката парцели и съответните
им площи.
По
делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, като на вещото лице беше
поставена задачата да отговори на въпроса разполагал ли е С.П. с правно
основание за стопанската 2020/2021г. за посочени БЗС: 38964-120-5-2, 38964-100-1-2,
38964-108-1-3, 23056-36-25-1, 23056-36-24-1, 23056-199-45-1, 23056-199-44-1,
77520-174-12-2, 77520-2-1-2, 77520-216-5-1, 77520-220-9-1, 77520-229-1-1,
77520-230-1-1, 77520-236-1-3, 77520-236-2-2, 77520-252-1-1, 77520-28-2-2,
77520-54-1-1, 77520-76-4-2, 77520-81-1-1 и 77520-81-2-1, както и да посочи,
същите на кои парцели по КВС отговарят?
В
изпълнение на поставената задача вещото лице посочва, че поетият от П.
агроекологичен ангажимент бил за площ 39.71 ха, а декларираната площ за
кампания 2021г. била 7.43 ха. – 18.62%. В табличен вид експертът е описал, че договор
за наем бил налице само за парцели: 23056-36-25-1, с кадастр.№ 23056-060-015, с
площ 0.71 ха; 23056-36-24-1 с кадастр.№ 23056-060-0005, с площ 1.24 ха;
23056-199-45-1, за площи с кад.№№ 23056-059-014 – 0.22 ха; 23056-059-011 – 0.19
ха и 23056-059-010 – 0.61 ха; 23056-199-44-1 с кадастр.№ 23056-059-002, с площ
0.99 ха, и договор за аренда за парцел 77520-54-1-1, с кадастр.№ 77520-000-220,
с площ 0.59 ха.
Жалбата
срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане
№ 01-6500/736#10, е подадена до АдмС – Хасково, чрез административния орган, на
08.11.2022г.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия. Съгласно предвиденото в чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал.6 на чл.20а от ЗПЗП
визираните правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Според чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният
директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда.
По делото е
представена Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. (л.83) на изпълнителния директор
на ДФЗ, издадена на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4, 5 пр.
първо във вр. с чл.6 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7, чл.11, ал.2 и чл.13, ал.1 и
ал.4 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решения на Управителния съвет по т.2.2
и т.2.8 от Протокол №197 от 19.08.2022г., с която на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ – Владислава Илиева Казакова, се делегират правомощия по
издаване на актове от вида на процесния – т.6. Следователно, оспореният акт е
издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му
правомощия.
Административният акт е издаден в писмена форма, с
посочване на фактическите и правните основания.
Според
предвиденото в разпоредбите на чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП (в редакциите
им към датата на издаване на процесния акт), Разплащателната агенция е длъжна
да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В чл.18, ал.3 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Изм. – ДВ,
бр. 31 от 2022г., в сила от 19.04.2022г.) /по-нататък Наредба №7 от
24.02.2015г./, е регламентирано, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема
действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното
направление съгласно условията на ал.4.
Не
се установи да са били допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на оспорения акт (относно процедурата виж Решение №
5012 от 11.05.2023г. на ВАС по адм. д. № 8996/2022г., I о., Решение № 1774 от
16.02.2023г. на ВАС по адм. д. № 5491/2022г., V о., Решение № 1391 от
3.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 7698/2020г., VIII о.). Подадените от
жалбоподателя възражения са били разгледани от административния орган, видно както от представените по делото доказателства за осъществената
между зам.изп. директор на ДФЗ и лицето кореспонденция – л.76, 81, 85, 89, 92,
95, така и от съдържанието на оспорения акт, като явно доводите на оспорващия
са били възприети от решаващия административен орган, за неоснователни.
Съответно не е налице неспазване на изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК.
Административният орган е събрал и съобразил всички относими по случая писмени
доказателства, като оспорващият е бил информиран, че ангажиментът му по мярката
ще бъде прекратен и че се пристъпи към издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. Няколкократно в тази връзка е бил указван 7-дневен
срок за даване на обяснения и представяне на писмени доказателства, като
безспорно писмата са били надлежно получени от оспорващия. В административното
производство не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, като същият е
бил уведомен за образуването му и извършените административни проверки.
Съдът
намира, че процесният акт съответства на материалноправните разпоредби.
Съгласно
чл.8, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., агроекологичните дейности по
направленията по чл.3 се прилагат за период от пет последователни години, а
според ал.2 (в случая в относимата към дата на одобряване на първото заявление
редакция - ДВ бр. 59 от 4.08.2015г., в сила от 4.08.2015г.), срокът по ал.1
започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на
заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1
кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане.
Според
чл.8, ал.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. ( редакцията, действала в края на
поетия от жалбоподателя ангажимент – ДВ, бр. 19 от 2017г., в сила от
28.02.2017г.), след изтичане на срока по ал.1 прилагането на агроекологичните
дейности може да бъде ежегодно удължавано при спазване на изискванията по тази
наредба.
Съгласно
чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., Наредба № 7 от 24.02.2015г.,
агроекологичните дейности по направленията по чл.3, т.1, 3 и 4 се прилагат
върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в
периода на поетия агроекологичен ангажимент, като одобрената площ за прилагане
на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да
бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от
площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал.
6 и 7. При определяне на процентното съотношение ДФЗ – РА, закръгля получения
резултат до втория знак след десетичната запетая.
В
случая от доказателствата по делото се установява, че през 2016г.
жалбоподателят е заявил направление „Възстановяване и поддържане на постоянно
затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“ по мярка 10 – чл.3, т.1 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г., а през 2021г. – „Контрол на почвената ерозия“ –
чл.3. т.4 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. Следователно относими за случая са
разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., Наредба № 7
от 24.02.2015г., съответно не е налице хипотезата на чл.20, ал.3 от посочената
наредба.
В
относимата към датата на издаване на оспорения акт редакция на чл.18, ал.3, т.3
от Наредба № 7 от 24.02.2015г. (ДВ, бр. 31 от 2022г., в сила от 19.04.2022г.),
е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
съгласно условията на ал.4, когато земеделските стопани не са спазили
изискванията на чл.20, ал.2 и 4. В настоящия случай такова неспазване е налице.
В
доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че от заявените и
одобрени парцели през първата година на поетия ангажимент – 2016г., които са в
размер на 39.71 ха, през 2021г. жалбоподателят е заявил 7.43 ха, респ. процентът
на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през кампания
2021г., спрямо одобрените парцели през 2016г. е 18.62 %, което значително под
нормативно допустимата стойност от 90 %. При това положение изводът на
решаващия административен орган се явява правилен.
Доводите
на оспорващия в насока намаляване площите поради поемане на нов едногодишен ангажимент,
са неоснователни.
Разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 7
от 15.02.2015г. в относимата ѝ редакция към датата на подаване на
заявлението през 2021г. – ДВ бр. 33 от 20.04.2021г., в сила от 20.04.2021г.,
предвижда, че след изтичане на срока по ал.1 прилагането на агроекологичните
дейности може да бъде ежегодно удължавано при спазване на изискванията по тази
наредба, но не по-късно от 2022г. Текстът урежда удължаване на ангажимента с
подаване на заявление след приключване на петгодишния ангажимент, а не поемане
на нов ангажимент. Именно такова удължаване е налице в случая, тъй като
подаденото от жалбоподателя заявление през 2021г. ведно с Приложение за
кандидати поредна година по Мярка 10 „Агроекология и климат“,
изпълнява условията на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №7 от 15.02.2015г.
Действително съгласно чл.8, ал.4 от Наредба № 7 от
15.02.2015г., новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане от
2021г., в съответствие със заповедта по чл.4, ал.9 от Наредба № 5 от 2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
(ДВ, бр. 22 от 2009г.) се изпълняват за срок от една година. Според т.II.1 от
Заповед № РД09-216/12.03.2021г. на министъра на земеделието (достъпна на
интернет страницата на Министерството), през кампания 2021г. по Мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г. се приемат само заявления за
плащане по текущи ангажименти или удължават приключилите през 2020г.
ангажименти по тази мярка. С подаването на Приложение за кандидати поредна година по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и
отразеното в него „заявление за плащане“, жалбоподателят
е потвърдил, че е
запознат, че приемът на заявления е съобразно заповедта на Министъра на
земеделието по чл.4, ал.9 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Последното
е изрично записано в т.16 от Приложението. Предвид положения подпис,
жалбоподателят е и бил наясно и с вида на документа, респ., че същият се отнася
именно за „кандидати поредна година“. Ето защо не може да се приеме, че липсва
ясно изразена воля на заявителя относно това дали е продължил стар ангажимент
или поел нов – едногодишен.
Действалата
по време на подаване на заявлението от жалбоподателя заявление за кампания
2021г. редакция на чл.8, ал.4 от Наредба №7 от 24.02.2015г. (бр. 33 от
20.04.2021г., в сила от 20.04.2021г.) не представлява основание за неспазване
на изискването на чл.20, ал.1 и 2 от същата наредба.
Тезата на жалбоподателя, че с подаването на
заявлението през 2021г. е поел нов ангажимент – едногодишен, не може да бъде
споделена. В тази насока следва да се отбележи и фактът, че заявяването на 7.43
ха по мярка 10 не е било одобрено от ДФЗ, уведомително писмо по смисъла на
чл.50 от Наредба № 7 от 15.02.2015г. не е било адресирано до заявителя.
Одобрената площ по мярката, респ. по съответно направление от нея, е била 39.71
ха (л.105) и само, ако същата беше намалена с до 10 % нямаше да е налице
неспазване на нормативните изисквания. Настоящият случай не такъв, тъй като
намаляването на първоначално заявените площи е значително над посочените
проценти.
Относно
причините, поради които през 2021г. оспорващият е заявил площи, които са с
повече от 10 % по-малко в сравнение със завените през 2016г., съдът счита, че
липсата на правно основание за ползване на парцелите не може да се приеме за мотив,
обосноваващ неизпълнени на поет дългогодишен ангажимент. Няма данни за
едностранно прекратяване на договорите за наем на заявените през 2016г. парцели
или за прекратяването им по други, независещи от жалбоподателя причини, поради
което и не може да се приложи хипотезата на чл.18, ал.5 от Наредба № 7 от
15.02.2015г.
По
изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, тъй като доводите на
оспорващия са лишени от законова опора и не се подкрепят от доказателствата по
делото.
При
този изход на спора, основателна се явява направената от ответника претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото съдът определя в
размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.П. *** срещу Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/736#10 от 20.10.2022г. на зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА С.Н.П. ***, ЕГН **********, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ направените по делото разноски в размер на
100 (сто) лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: