№ 6799
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110134061 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от В. Б. А. (ищец) срещу „КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД
(ответник, опериращ под търговското наименование „ТЕЛЪС Интернешънъл Юръп“)
искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 10281/27.04.2022 г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност сервитьор в отдел „младши специалист ИТ поддръжка“
при ответното дружество;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 11760,00 лева за периода 28.04.2022 г. – 28.10.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на
длъжност младши специалист ИТ поддръжка въз основа на трудов договор от
01.04.2022 г., сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя със
заплата 1900.00 лева на месец и 60.00 лева под формата на месечни ваучери за храна.
Договорът бил прекратен от работодателя с процесната заповед на основание чл. 71
КТ без предизвестие. Счита заповедта за незаконосъобразна с твърдение, че
работодателят не е осигурил условия за работа съгласно чл. 127, ал. 1 КТ и чл. 13, т. 1
ТД – по-конкретно не е осигурил работно място, достъп до нужния софтуер; че
1
работодателят не е провел начално фирмено обучение по чл. 13, т. 5 ТД; че
работодателят не му е предоставял ваучери за храна; че работодателят не му е
осигурявал здравословни и безопасни условия на труд; че е работил на друго място; че
работодателят е провел формален инструктаж за спазване на вътрешния ред; че
работодателят изплатил по-късно работната заплата. Заповедта се оспорва като
незаконосъобразна и с довода, че прекратяването по чл. 71 КТ може да бъде
единствено и само при негодност на работника да изпълнява работата, като се твърди,
че причина за подобна негодност не е посочена в атакуваната заповед и същата не е
била доказана от работодателя. Посочва се, че за да се провери годността на служителя,
работодателят е длъжен съгласно чл. 124, чл. 127, ал. 1 КТ и чл. 13, т. 1 ТД да осигури
на служителя работно място и здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се,
че преценката на работодателя за негодност на служителя не може да се извърши на
първия месец от наемането, след като е уговорен срок за изпитване от шест месеца.
Представя доказателства.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира
такъв, в който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че ищецът е работи
по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор от
01.04.2022 г. на длъжност „младши специалист ИТ поддръжка“; че на 01.04.2022 г на
ищеца е връчена длъжностна характеристика за позицията му; че на 01.04.2022 г
ищецът е представил на ответника експертно решение № 2356/166/26.10.2020 г на
ТЕЛК за общи заболявания във връзка с което било подписано допълнително
споразумение към трудовия договор, с което на ищеца са били предоставени
допълнителни 6 дни платен годишен отпуск. Твърди се, че при постъпване на работа
ищецът бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред, вътрешните правила за
работната заплата, политиките за етика и осигуряване на толерантна работна среда,
както и с всички вътрешни актове на работодателя, за което ищецът се е подписал.
Сочи, че на 27.04.2022 г на ищецът е била предоставена за подпис оспорената заповед –
заповед № 10281/27.04.2022 г, като той отказал да я подпише, поради което същата му
била връчена при отказ в присъствието на двама свидетели, след което ищецът предал
служебния си пропуск, взел трудовата си книжка и напуснал сградата на работодателя.
Ответникът сочи, че на ищеца са му връчени по имейл исканите от него документи от
16.06.2022 г., а също било отговорено на подадената от ищеца до ответника жалба от
21.06.2022 г. Работодателят твърди, че уволнението е законно, тъй като трудовият
договор е съдържал клауза за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, а
трудовият договор бил прекратен с атакуваната заповед на основание чл. 71, ал. 1 КТ в
рамките на изпитателния срок. Твърди се, че заповедта е издадена от пълномощник на
работодателя, съдържа мотиви за основанието, на което се прекратява договора и е
редовно съобщена на ищеца. По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
е заявено, че се явяват неоснователни, поради неоснователност на обуславящия ги иск.
2
Твърди, че извън предмета на делото е въпроса дали работодателят е осигурил условия
на работа. Сочи, че преди сключване на трудовия договор на ищеца е обяснено, че
първоначално ще бъде обучаван за неопределен и неизвестен период от време с оглед
политиките на компанията и преценката на прекия му ръководите, което обучение
било със средна продължителност от два месеца. Твърди, че след сключване на
договора ищецът е преминал през онлайн обучение “Integrity course”, като
същевременно е имал работно място – бюро с персонален компютър на седмия етаж в
Телъс Тауър, а след успешното преминаване на обученията и ако прекият му
ръководител прецени, ищецът е следвало да бъде изпратен в офис на бул. „България“
№ 69. Твърди се още, че на ищеца е изплатено възнаграждението му за м. април 2022 г.
Сочи, че оплакванията на ищеца са били предмет на проверка и от ИА „Главна
инспекция по труда“. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника, както и размера на претендираната сума като обезщетение за оставането си
без работа, поради твърдяното незаконно уволнение. Обстоятелството, че ищецът е
останал без работа след уволнението следва да се докаже също от него.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение,
евентуално - заплащането на претендираната от ищеца сума. В негова тежест е да
докаже, че трудовият договор е прекратен в рамките на валидна клауза, предвиждаща
срок за изпитване, както и да докаже обстоятелството, че е осигурил подходящи
условия за работа, включително че на ищеца е проведен инструктаж и обучението,
което се твърди, както и че заповедта за прекратяване на правоотношението е издадена
от законен представител на работодателя или оправомощено от него лице.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което
следва да се приемат като доказателства по делото.
Искането на ответника за допускане на двама свидетели за доказване на
посочените в отговора обстоятелства е основателно.
Основателно е искането на ищеца за издаването на съдебно удостоверение след
представен проект.
На ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане на търсеното вземане – чл.127, ал.4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че В. Б. А. е работил при ответника по трудово правоотношение като „младши ИТ
специалист“ по силата на трудов договор от 01.04.2022 г., изменен с допълнително
споразумение от 01.04.2022 г, съдържащ 6-месечен срок за изпитване в полза на
работодателя, както и че правоотношението било прекратено със заповед №
10281/27.04.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, за което в
съдебно заседание следва да представи оригинал на трудова книжка или друг
удостоверителен документ, че не е започнала работа по друго трудово правоотношение
или че е започнала, но при по-ниско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане на предявеното по чл.225 КТ вземане –
чл.127, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение след представяне на
проект.
ДОПУСКА на ответника до разпит двама свидетели при довеждане за
установяване на посочените в отговора на исковата молба факти, като му УКАЗВА, че
при недовеждането им в с.з. същите ще бъдат заличени от списъка.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на
спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер
суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане по реда на бързото производство по Глава
двадесет и пета ГПК в открито съдебно заседание на 25.04.2023 г. от 13:30 ч., за когато
да се призоват страните.
ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за
доклад на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.
4
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис
за насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и
представят писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него чрез
назначения му служебно с оглед допусната правна помощ адв. П. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5