Определение по дело №872/2019 на Административен съд - Враца

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69

 

гр. Враца, 31.01.2020 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в закрито заседание на 31.01.2020 г., през две хиляди и двадесета година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 872 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба  на Ц.Ч.Е.,***, с която се иска прекратяване на неправомерни действия от страна на надзорно-охранителния състав, а именно – прекратяване на тенденциозно отношение, изразяващо се в неправомерни обиски, които пораждат чувство на страх, незащитеност, малоценност и уронват човешкото му достойнство.

С разпореждане от 10.01.2020 г. производството по делото е оставено без движение поради констатирани нередовности в искането.

След отстраняване на нередовностите и представяне на административната преписка от Началника на Затвора – Враца, съдът, като прецени искането във връзка са направените уточнения намира, че същото е недопустимо за разглеждане по следните съображения:

Разпоредбата на  чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. От своя страна нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС императивно определя, че осъдените и задържаните под стража лица да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В обстоятелствената част на допълнителната молба са изложени твърдения, че при извършването на претърсването и обиска спрямо лицето са извършени действия по см. на чл. 3 от ЗИНЗС във вр. чл. 93 от ЗИНЗС, но формулираните искания не са свързани с тези му твърдения – преди обиск Началника на Затвора да представя подпечатана с мокър печат заповед, с копие до лицето; протоколите да се издават на място; да не се проверяват анонимни сигнали; да се оповестява кой е подал сигнала; да носят ръкавици; да се пишат обяснения от п. л. в негово присъствие ; да не влиза надзирател без писмена заповед в килията му; след претърсване всичко да бъде оставяно както е заварено и т. н. Ето защо искането е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС, а оттук и охраната по реда на Част Шеста от ЗИНЗС на засегнати права е неприложима, тъй като защитата по този процесуален ред се прилага при извършено нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Жалбоподателят има претенция от упражнено правомощие по чл. 85,  чл. 86 от ППЗИНЗС - обиск и претърсване от органи на затворническата администрация, а не се касае за фактически действия, които не са предвидени в закона. Обискът и претърсването са правни действия, за които администрацията е задължена, респективно оправомощена по силата на закона. В случая се касае за реализиране на предвидено правомощие в закона, свързано с ограничение при упражняването на правото на собственост, а не до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба.

Обискът и претърсването не могат да се характеризират, като незаконосъобразни фактически действия, тъй като в чл. 95 ЗИНЗС, чл. 85 и чл. 86 от ППЗИНЗС са регламентирани правомощията на органа по изпълнение на наказанието да ги извърши при наличието на основанията за това.

За да бъде допустимо искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, следва сочените като извършвани от администрацията на Затвора Враца действия освен да са унизителни, жестоки и нечовешки, да не почиват на правно основание и да не са преустановени. Тази защита е допустима, когато посочените действия на органите са налични към момента на искането и не са преустановени. С други думи, за да е налице основание за издаване на съдебен акт, с който да се постанови преустановяване на действията, извършвани от административния орган, е необходимо да е налице неприключило действие, то да не е основано на закон или административен акт, и да засяга права или законни интереси на оспорващия.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е сезиран със спор по чл. 276 от ЗИНЗС, поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо и производството по делото прекратено.

Препис от настоящото определение следва да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Ц.Ч.Е.,***, предявено по реда на чл. 276 от ЗИНЗС за прекратяване на неправомерни действия от страна на надзорно-охранителния състав, а именно – прекратяване на тенденциозно отношение, изразяващо се в неправомерни обиски.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 872/2019 г. по описа на АдмС-Враца.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от уведомяването пред тричленен състав на АдмС – Враца.

 

На основание чл. 138 от АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.                                                                                                    

 

АДМ. СЪДИЯ: