ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
гр. Враца, 31.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, V
състав, в закрито
заседание на 31.01.2020 г., през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 872 по описа на АдмС – Враца за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по молба на Ц.Ч.Е.,***, с която
се иска прекратяване на неправомерни действия от страна на
надзорно-охранителния състав, а именно – прекратяване на тенденциозно
отношение, изразяващо се в неправомерни обиски, които пораждат чувство на
страх, незащитеност, малоценност и уронват човешкото му достойнство.
С разпореждане от 10.01.2020
г. производството по делото е оставено без движение поради констатирани
нередовности в искането.
След отстраняване на
нередовностите и представяне на административната преписка от Началника на
Затвора – Враца, съдът, като прецени искането във връзка са направените
уточнения намира, че същото е недопустимо за разглеждане по следните
съображения:
Разпоредбата
на чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста,
регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на
наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
тази забрана. От своя страна нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС императивно определя, че осъдените и задържаните под стража
лица да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
обстоятелствената част на допълнителната молба са изложени твърдения, че при
извършването на претърсването и обиска спрямо лицето са извършени действия по
см. на чл. 3 от ЗИНЗС
във вр. чл. 93 от ЗИНЗС,
но формулираните искания не са свързани с тези му твърдения – преди обиск
Началника на Затвора да представя подпечатана с мокър печат заповед, с копие до
лицето; протоколите да се издават на място; да не се проверяват анонимни
сигнали; да се оповестява кой е подал сигнала; да носят ръкавици; да се пишат
обяснения от п. л. в негово присъствие ; да не влиза надзирател без писмена
заповед в килията му; след претърсване всичко да бъде оставяно както е заварено
и т. н. Ето защо искането е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС,
а оттук и охраната по реда на Част Шеста от
ЗИНЗС на засегнати права е неприложима, тъй като защитата по този
процесуален ред се прилага при извършено нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят
има претенция от упражнено правомощие по чл. 85,
чл.
86 от ППЗИНЗС - обиск и претърсване от органи на затворническата
администрация, а не се касае за фактически действия, които не са предвидени в
закона. Обискът и претърсването са правни действия, за които администрацията е
задължена, респективно оправомощена по силата на закона. В случая се касае за
реализиране на предвидено правомощие в закона, свързано с ограничение при
упражняването на правото на собственост, а не до неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба.
Обискът
и претърсването не могат да се характеризират, като незаконосъобразни
фактически действия, тъй като в чл. 95 ЗИНЗС,
чл. 85
и чл.
86 от ППЗИНЗС са регламентирани правомощията на органа по изпълнение
на наказанието да ги извърши при наличието на основанията за това.
За да
бъде допустимо искането по чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС, следва сочените като извършвани от
администрацията на Затвора Враца действия освен да са унизителни, жестоки и
нечовешки, да не почиват на правно основание и да не са преустановени. Тази
защита е допустима, когато посочените действия на органите са налични към
момента на искането и не са преустановени. С други думи, за да е налице основание
за издаване на съдебен акт, с който да се постанови преустановяване на
действията, извършвани от административния орган, е необходимо да е налице
неприключило действие, то да не е основано на закон или административен акт, и
да засяга права или законни интереси на оспорващия.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че не е сезиран със спор по чл. 276 от ЗИНЗС,
поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо
и производството по делото прекратено.
Препис от настоящото
определение следва да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Ц.Ч.Е.,***, предявено по
реда на чл. 276 от ЗИНЗС за прекратяване на неправомерни действия от страна на
надзорно-охранителния състав, а именно – прекратяване на тенденциозно
отношение, изразяващо се в неправомерни обиски.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 872/2019
г. по описа на АдмС-Враца.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от уведомяването пред тричленен състав на
АдмС – Враца.
На
основание чл. 138 от АПК на страните да се изпрати препис от настоящото
определение.
АДМ.
СЪДИЯ: