Р Е Ш Е Н И Е №
2806
04.07.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13541/2018 г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на спора.
Искова
молба на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 , с искане да се установи
против ответника Г.И.К., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което
то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е
комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител на предлаганите от ищеца услуги с
разкрита на негово име партида. Затова между страните имало договор при общи
условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на
който, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за
периода 01.09.2014год. – 28.12.2017 год. на стойност от 267.43 лв., като
съставило за доставката и фактури. Понеже плащане не последвало в сроковете по
договора, начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 39.76 лв.
за периода от 31.12.2014г. до 31.03.2018г., като „Водоснабдяване и канализация“
се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 3837//27.04.2018г.,
издадена по ч. гр. дело № 6078/2018г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав; заповедта била връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл.
422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете
производства.
От ответника е подаден отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответника
нямал качеството на потребител на услугите, доставяни от ищеца, тъй като не бил
нито собственик, нито наемател, нито ползвател на процесното жилище. Възразено
е също така , че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като
в този връзка , ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Карнетите
за отчета били нередовно водени ( непопълнени, липсвали и подписи в тях).
Останало недоказано и твърдението на ищеца , че е неизправен водомера , отчитащ
доставената вода за целите на договора. Моли се исковете да се отхвърлят и да се
присъдят разноските, направени за защитата.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че в счетоводството
на ищеца е разкрита партида на името на К., по която за периода от 01.09.2014год. – 28.12.2017 год. били
начислени задължения ( за главница ) в размер от 267.43 лв., съобразно издадени
фактури, и лихви в общ размер от 39.76 лв. за периода от 31.12.2014г. до
31.03.2018г., като лихвата била изчислена върху вземането по всяка от отделните
фактури съобразно законната лихва – основен лихвен процент плюс 10 пункта. Няма
постъпили от длъжника плащания за периода. Счетоводството на ищеца е правилно водено , като остойностеното във
фактурите съответства по количеството си на това, записано в карнетите.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване
на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим
като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска .
След
анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Спорно е по делото дали ответника е потребител на доставяните от ищеца услуги.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези
комунални услуги, включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на
които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Установява се от
представената от ищеца справка от агенцията по вписванията, че за целия
процесен период К. е бил собственик на апартамента на ***, макар същият да е
бил предмет на публична продан , постановлението по която обаче е в сила след
крайната дата на периода. След като партидата на имота е разкрита на негово
име, то той има качеството на потребител на предлаганите от водоснабдителното
дружество услуги , а оттам – К. е страна по договор при общи условия ( тези,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 027 /09.06.2006г) касателно доставката на
водата и има облигационното задължение
да плати доставеното.
Що се касае до това, дали количеството на
доставената вода е правилно определено, то трябва да се каже следното: според
заключението на вещото лице по проведената експертиза , записаното в карнетите,
съставени за месечните отчети на количеството на доставената вода , съответства
на това, остойностено във издадените фактури. По делото са събрани показанията
на отчиталия показанията на водомера служител на ищеца, свид. П. С., от които личи, че отчета е бил винаги редовно извършван, по
действителните показания на водомера. Няма данни или твърдения по делото за
метрологичната му негодност , а отново от показанията на С. личи, че същия е
бил сменен малко преди тя да започне извършването на месечните отчети. Тоест,
следва да се приеме, че количеството на доставката е правилно определено , при
което съдът не споделя възражението на
ответника в тази насока.
Съдът споделя обаче - отчасти - възражението на ответната страна , че за
вземането е изтекла погасителната давност.
Задължението по договор при общи условия за
заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява
периодични плащания по смисъла на
Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията и договорите. Вземанията за периодични
плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност , тоест, с
изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата
на този срок е 26.04.2018г., когато ищецът – кредитор предприема първото
действие за събирането на вземането си,
като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за
плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки,
дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да
издава – и е издавал - ежемесечно (
чл.33 ал. 3 от Общите условия ) , тоест,
биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца по издадени
преди 27.03.2015г. фактури. Според справката в счетоводната експертиза, чието
заключение се кредитира, погасени са с
оглед този период вземания на стойност от 31.01 лева- главница, и обезщетение за забавата в размер на 7.79 лева, в която част исковете следва да се
отхвърлят, включително и поради приложението на чл. 119 от Закона за
задълженията и договорите. За остатъка , те са основателни.
Разноските,
вкл. тези по заповедното производство, се
понасят от страните съобразно уважената/отхвърлената част на исковете .
Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за
исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от
150 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 570
лева. Дължат се пропорционално 511.25 лева.
Ответника
е бил представляван от назначен от съда от съда особен представител, разноски
не е правил.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г.И.К.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3837//27.04.2018г., издадена по ч. гр.
дело № 6078/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав: 236.42 лева
– главница за период на доставка от
01.09.2014год. – 28.12.2017 год., обезщетение за забава в размер на
31.99 лева за период от 31.12.2014г. до 31.03.2018г., и законната лихва върху главницата от датата
на подаването на исковата молба/заявлението – 26.04.2018г до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
за главницата – над размер от 236.42 лева до пълния предявен размер от 267.43 лв.,
и за лихвите – над размер от 31.99 лева до пълния предявен размер от 39.76 лв. за същия период като неоснователни
поради погасяването на вземането по давност .
Осъжда Г.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
Шести септември № 250, разноски по производството в размер на 511.25 лева, по
двете производства – по съразмерност
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ