Р Е Ш Е Н И E
№ 394 03.12.2014 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на четвърти
ноември две хиляди и четиринадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Ж.К.
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
гр.дело номер 1912 по описа за 2013
година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на ЕТ“Кунев – Т.К.“ със седалище и адрес
на управление гр.Карнобат, ул.“Кирил и Методий“ №11, с ЕИК *********, против И.П.И.
с ЕГН **********, К.Д.И. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Карнобат, ул.“Ст.Ч.“
№*, Д.С.Н. с ЕГН **********, И.Р.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Карнобат, ул.Г.К.“ №38, ет.2, и В.Г.Г. с ЕГН********** ***,
за установяване по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ понастоящем 1400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10
в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на гр.Карнобат, с площ от 10 600
кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад – УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг
– ж.п.линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със
застроена площ от 418 кв.м., при граници на склада: изток – външен зид, запад –
склад №5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж върху
мястото, сключен между „Карной“ ЕООД и В.Г.Г. от една страна като продавачи и И.П.И.
и Д.С.Н. от друга като купувачи, обективиран в нот.акт №53/06.12.2001 год.,
т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов, е нищожен като привиден, сключен при
условията на персонална симулация на страната на купувача, и за приемане за
установено, че действителният купувач по сделката, сключена с нот.акт
№53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус
Т.Великов, е ищецът ЕТ „Кунев – Т.К.“.
Твърди се в исковата молба, че с
горепосочения нотариален акт ответниците И.П.И. и Д.С.Н. са придобили чрез
покупко-продажба от „Карной“ ЕООД недвижим имот, представляващ понастоящем
1400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10 в кв.3 на Промишлена зона –север по плана
на гр.Карнобат, с площ от 10 600 кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ,
запад – УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг – ж.п.линия, заедно с построения в
него масивен едноетажен склад №6 със застроена площ от 418 кв.м., при граници
на склада: изток – външен зид, запад – склад №5, север – външен зид, юг –
външен зид, ведно с правото на строеж върху мястото, както и че действителният
купувач и собственик на имота е ищецът – ЕТ, тъй като при сключването на
договора, извършен с нот.акт №53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело
№1293/2001 год. на нотариус Т.Великов посочените в него като купувачи И.И. и Д.Н.
са били негови подставени лица и са само симулативни купувачи. Според ищеца,
обстоятелството, че при сключването на договора ответниците И. и Н. са били
негови подставени лица, се установява от споразумение, разкриващо персоналната
симулация на страната на купувача, подписано от всички страни по договора. С
уточнение от 28.10.2013 год. се заявява, че необходимостта от разкриване на
прикритото съглашение между действителните страни по сделката произтича от
действията на ответниците И. и Н., които са поканили ищеца да им освободи
процесния имот и с това са оспорили правата му, както и поради опасността
ответниците да се разпоредят с правото
на собственост в полза на трети лица.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответниците Иванови и Неделчеви оспорват
изцяло предявените искове. Изразяват становище, че представеното от ищеца
споразумение не притежава доказателствена сила поради причини, всяка от които е
достатъчна за извод в тази посока, а именно: споразумението е подписано от
двама от четиримата собственици – И.И. и Д.Н. закупуват имотите като физически
лица, но бидейки в брак, закупената от тях 1/2 ид.ч. се превръща в СИО;
твърдението, че е налице насрещно действие като подставени лица не може да
съществува само за себе си – щом се цели разкриване на симулация задължително
следва да бъдат доказани
обстоятелствата, които са я наложили; липсва дата на споразумението – същото
очевидно е съставено след сключването на сделките (нотариален акт
№53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус
Т.Великов и нот.акт №70/11.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7966, дело №1298/2001
год. на нотариус Т.Великов), но е възможно да е било съставено от 11.12.2001
год. до лятото на 2010 год., когато е депозирана исковата молба; споразумението
е неистинско, тъй като подписите, положени „за“ И.И. и Д.Н. не са изпълнени от
тях и това се установявало от две графологически експертизи; споразумението
присъства в делото в три различни варианта и този факт прави несигурен извода
за това каква воля е изразена от страните и то до степен, че споразумението не
може да бъде възприето за достоверно; споразумението е привидно – то е било
съставено единствено за да послужи за отхвърляне на ревандикационните искове,
предявени от РКС“Орало“ против ищеца и ответниците. В съдебно заседание
оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът Г. е депозирал отговор, с
който оспорва допустимостта и основателността на претенцията по отношение на
него.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
С нот.акт №53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело
№1293/2001 год. на нотариус Т.Великов е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот между „Карной“ ЕООД
(понастоящем заличено като ЮЛ в Търговския регистър) и В.Г. Т. от една страна
като продавачи и И.П.И. и Д.С.Н. от друга страна като купувачи, с който
продавачите продали недвижим имот, представляващ понастоящем 1400/10 600
кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10 в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на гр.Карнобат,
с площ от 10 600 кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад – УПИ –І,
север – УПИ V-100,103 и юг – ж.п.линия, заедно с построения в него масивен
едноетажен склад №6 със застроена площ от 418 кв.м., при граници на склада:
изток – външен зид, запад – склад №5, север – външен зид, юг – външен зид,
ведно с правото на строеж върху мястото. По твърдения на ищеца, сделката за
покупко-продажба, с предмет горния недвижим имот, е привидна, тъй като на
страната на купувача са участвали подставени лица – И.И. и Д.Н., а
действителният купувач е бил именно ищецът. С исковата молба се представя
незаверено копие от споразумение без дата, сключено между Елза Генчева и В.Г. в
качеството им на лица, които са представлявали „Карной“ ЕООД – продавач по два
договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключени с нот.акт № 53/06.12.2001
год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов и
№70/11.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7966, дело №1298/2011 год. на същия нотариус;
Т.К.К., в качеството на ЕТ“Кунев – Т.К.“ – купувач по договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт №70/2001 год.; И.П.И. и Д.С.Н.
– купувачи по договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №53/2001 год., с
което страните по споразумението са декларирали и са се съгласили, че
действителни купувачи на недвижимия имот, продаден от „Карной“ ЕООД с нот.акт
№70/2001 год., представляващ
3 900/10 600 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с площ от 10 600
кв.м., пл.№10, за който е отреден парцел ІІ в кв.3 по плана на Промишлена зона
Карнобат, ведно с построените в него 1.масивен едноетажен склад №5 със
застроена площ от 420,78 кв.м., 2.масивен едноетажен „общ склад“ със застроена
площ от 98,82 кв.м. и 3.масивен едноетажен склад „за олио“ със застроена площ
от 758 кв.м., са И.П.И. и Д.С.Н., а при сключването на договора във формата на
нот.акт №70/2001 год. Т.К.К. е бил тяхно подставено лице, че покупната цена на
описаните недвижими имоти е платена на продавача „Карной“ ЕООД от И.П.И. и Д.С.Н.,
а не от Т.К., както и че още на 11.12.2001 год. продавачът „Карной“ е предал
фактическата власт върху продадените с нот.акт №70/2001 год. имоти на И.И. и Д.Н.,
а не на Т.К., а последният никога не ги е владял и държал. На второ място със
същото споразумение подписалите го страни са се съгласили, че действителният
купувач на недвижимия имот, продаден с нот.акт № 53/06.12.2001 год., т.ХІІІ,
рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов, представляващ 1400/10
600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10 в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на
гр.Карнобат, с площ от 10 600 кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад –
УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг – ж.п.линия, заедно с построения в него
масивен едноетажен склад №6 със застроена площ от 418 кв.м., при граници на
склада: изток – външен зид, запад – склад №5, север – външен зид, юг – външен
зид, ведно с правото на строеж върху мястото, е Т.К.К. в качеството му на
едноличен търговец с фирма „Кунев – Т.К.“, и че при сключването на договора във
формата на нот.акт №53/2001 год. И.П.И. и Д.С.Н. са били негови подставени
лица, че покупната цена на имота е платена на продавача „Карной“ ЕООД от Т.К.К.,
а не от И.И. и Д.Н. и че още на 06.12.2001 год. продавачът „Карной“ ЕООД е
предал фактическата власт върху продадените с нот.акт №53/2001 год. имоти на Т.К.К.,
а не на И.И. и Д.Н. и от тази дата той е единственият им владетел, а И.И. и Д.Н.
никога не са ги владяли и държали.
Ответниците са представили подобно споразумение в още
два варианта – в едното от тях на две страници, от дата 16.12.2002 год.,
горните лица, а освен тях и съпрузите К.И. и И.Н., са декларирали и са се
съгласили, че действителният купувач по нот.акт №70/2001 год. са били И.Р.Н., Д.С.Н.,
И.П.И. и К.Д.И., а Т.К. е бил тяхно подставено лице. В другото споразумение от
3 страници, представено в оригинал, се съдържат същите изявления като в
представеното с исковата молба, но с добавка на стр.втора, че подписаното
споразумение е привидно и е съставено с
оглед две граждански дела на КРС (№245/2003 год. и №224/2003 год.) и ако някоя
от страните изгуби правото си на собственост върху имота, споразумението се
счита за невалидно.
Представят се преписи от съдебни решения, от които се
установява, че действително страните по споразумението са били страни в искови
производства – гр.д.№245/2003 год. на КРС и 224/2003 год. на същия съд, с
предмет процесните терени и складове.
Не се спори между страните, че при сключването на
процесната сделка с нот.акт №53/2001 год. приобретателите на имота са били в
граждански брак и поради рефлексното действие на договора правата са придобити
от ответниците в режим на съпружеска имуществена общност.
Привидните сделки са тези, при които страните
съзнателно не желаят настъпването на правните последици, те се сключват, само
за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие между изразеното и
желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД. Когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни
последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната
сделка е нищожна. Възможно е страните по прикритото съглашение да са различни
от страните по явното – в този случай е налице персонална симулация, като
действителни страни са всъщност страните по прикритото съглашение и между тях
именно следва да настъпят целените от страните правни последици. Исковете за
обявяване на привидността по чл.
26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.
17, ал. 1 ЗЗД, които в случая са предявени кумулативно, имат различен
предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на
прикритото съглашение (така решение № 79 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
791/2011 г., III г. о. с характер на задължителна съдебна практика).
Страната, която участва в облигационната връзка и се
позовава на симулативността, не може да я твърди и доказва произволно – тя
трябва да я разкрие или чрез обратно писмо – разпоредителен документ, съставен
нарочно за разкриване на привидността, или чрез т.нар. „начало на писмено
доказателство“, в което симулацията не е призната от страната, срещу която се
води процеса за установяване на привидността, но са обективирани други
изявления, създаващи индиция за симулативност, и които правят допустими
свидетелските показания за провеждане на пълно доказване (така решение
№484/11.06.2010 год. по гр.д.№375/2010 год. ІV г.о. на ВКС).
Представеното в конкретния случай с исковата молба
споразумение, подписано от всички страни по привидното и прикритото съглашение,
има характера на обратно писмо, именно защото съдържа волеизявленията на всички
лица, от които може да се установи каква е била действителната им, прикрита воля.
Това обратно писмо прави свидетелските показания недопустими, тъй като законът
ги допуска само при т.нар. начало на писмено доказателство, което само създава
вероятност на твърдението за симулация.
Първоначално при депозиране на исковата молба пред
Районен съд Карнобат ищецът е представил незаверено копие от споразумението.
Копието е останало в този вид въпреки задължаването на ищеца да го представи в
оригинал с определение №307/08.02.2011 год. на КРС. След обезсилване на съдебния
акт на КРС и пренасянето делото пред настоящия съд, с протоколно определение от
16.09.2014 год. е изискан и представен заверен препис от споразумението, на
което се основава иска, от РУП Карнобат, където се провежда разследване и
където е приложен оригинала. Доказателствената стойност на заверения препис от
документ и оригинала на документа е приравнена от нормата на чл.183 от ГПК.
Само в случай, че другата страна поиска, страната, представила преписа, е
длъжна да представи оригинала или официално заверен препис. След като по делото
е постъпило копието, заверено от органа, извършващ разследването – РУП
Карнобат, другата страна, на която документът се противопоставя, не е направила
искане да се представи оригиналът. В такъв случай за съда копието има същата
стройност като оригинала.
Както се посочи, към момента на подписването на
сделките и на обратното писмо, И.И. и Д.Н. са били в брак с другите двама
ответници, които не са подписали обратното писмо, приложено с исковата молба.
Съдебната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, приема, че обратният
документ е договор и затова неподписалата го страна не е обвързана от него
(така решение №464/16.06.2010 год. по гр.д.№1069/2009 год. І г.о. ВКС). Затова,
ако обратното писмо е подписано от само един от съпрузите, то няма обвързваща
сила за другия съпруг. В този смисъл представеното с исковата молба
споразумение не обвързва ответниците К.И. и И.Н..
От заключението по съдебно-графологическата експертиза
се установява, че подписът срещу имената на И.П.И. в процесното споразумение
вероятно не е изпълнен от И.И., а подписът срещу имената на Д.С.Н. не е
изпълнен от Д.Н.. За да достигне до този извод вещото лице е работил по
оригинала на споразумението, намиращ се в РУП Карнобат, и е констатирал общо 9
различия в частните признаци на изследвания подпис на Д.Н. и само 2 съвпадения
по форма и направление на движението при свързване на първия и втория елементи
на буквата „д“, и форма и направление на движение на парафа, които не образуват
идентификационна съвкупност и не влияят на извода му, че подписът под
споразумението не е изпълнен от Д.Н.. По отношение на изследвания подпис за И.И.,
в експертизата са установени съвпадения по общи признаци и общо 6 съвпадения по
частни признаци, както и различия по общи признаци и общо 8 различия по частни
признаци, което съотношение между съвпадения и различия и тяхната честота дава
основание на вещото лице да допусне, че изследваният подпис не е положен от И.И..
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено,
обосновано и пълно. В рамките на преклузивните срокове то не е било оспорено,
нито пък страните са се възползвали от правото си да направят отвод на вещото
лице, ако са имали съмнения в неговата заинтересованост. С оглед на това съдът
изцяло възприема констатациите на вещото лице и приема, че подписите под
приложеното с исковата молба споразумение за И.И. и Д.Н. са неистински или
вероятно неистински. От това следва извода, че никоя от страните, на които се
противопоставя споразумението – обратно писмо, не го е подписала и не е
обвързана от него, следователно не е изразила воля и признание за персонална
симулация.
Представените от ответниците две различни споразумения
са изцяло неотносими към спора и не „ползват“ ищеца. Първото от тях,
представено в оригинал, изобщо не касае договарянето по нот.акт №53/2001 год.,
а второто, представено като заверен препис, по-скоро подкрепя възраженията на
ответниците, че самото споразумение също е било привидно. Това възражение обаче
е ирелевантно, тъй като се установи, че споразумението, на което се основава
претенцията, е неавтентично. Неотносими към спора са и твърденията на ищеца, че
още преди договарянето той е единствен фактически ползвател на процесния имот,
повече от 18 години. Това е така, тъй като фактическото състояние може да е
установено поради най-различни причини и то не е годно средство за установяване
на симулацията предвид разпоредбата на чл.165 ал.2 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест,
извършено с доклада на съда, върху ищеца е било възложено доказването на твърдението
за персонална симулация на страната на купувача. При това, следва да бъде
проведено пълно доказване, т.е. по несъмнен начин да се установи настъпването
на факта, на който се позовава страната, а не само да се установи вероятност
този факт да се е осъществил в правния мир. От експертизата е категорично ясно,
че подписът за Д.Н. не е положен от нея, а подписът за И.И. вероятно не е
изпълнен от него. Или това означава, че по отношение на тази ответница фактът
на подписване на обратното писмо не е доказан и следователно не се осъществил, а
по отношение на ответника – че е само вероятно да се е осъществил, което не е
достатъчно при провеждането на пълното доказване. Доколкото подписът под
споразумението за Д.Н. е неистински, неавтентичен, подписът за И.И. – вероятно
неавтентичен, а съпрузите им – ответниците К.И. и И.Н. дори не са го подписали
и не са обвързани от него, съдът приема, че всъщност по делото не се представя
обратно писмо, разкриващо симулацията. Това споразумение дори не е и начало на
писмено доказателство, тъй като носи подписа на страната, която твърди и се
позовава на симулацията, а не на насрещната страна, която я отрича. Това се
отнася и за ответника Г., въпреки процесуалното му положение на ответник, тъй
като по отношение на него симулация и последици от симулацията не се твърдят. С
оглед на горното изцяло недоказани са твърденията на ищеца, а оттам са
недоказани и твърденията за нищожност на явната сделка и валидността на
прикритото съглашение, по силата на което ищецът е единствен собственик на
имота по нот.акт №53/2001 год. Сделката, оформена с нот.акт №53/2001 год. е
действителна, обвързва страните по нея, а това прави претенциите неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците Н. и И. се следват разноски пред настоящата инстанция в
размер на 1550 лв., от които възнаграждение на един адвокат в размер на 1200
лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на ЕТ“Кунев – Т.К.“ със седалище и
адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Кирил и Методий“ №11, с ЕИК *********,
против И.П.И. с ЕГН **********, К.Д.И. с ЕГН **********, двамата с адрес
гр.Карнобат, ул.“Ст.Ч.“ №*, Д.С.Н. с ЕГН **********, И.Р.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Карнобат, ул.Г.К.“ №*, ет.*, и В.Г.Г. с ЕГН********** ***,
за установяване по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ понастоящем 1400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ ІІ-10
в кв.3 на Промишлена зона –север по плана на гр.Карнобат, с площ от 10 600
кв.м., при граници: изток – УПИ ІІІ, запад – УПИ –І, север – УПИ V-100,103 и юг
– ж.п.линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със
застроена площ от 418 кв.м., при граници на склада: изток – външен зид, запад –
склад №5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж върху
мястото, сключен между „Карной“ ЕООД и В.Г.Г. от една страна като продавачи и И.П.И.
и Д.С.Н. от друга като купувачи, обективиран в нот.акт №53/06.12.2001 год.,
т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус Т.Великов, е нищожен като привиден, сключен при
условията на персонална симулация на страната на купувача, и за приемане за
установено, че действителният купувач по сделката, сключена с нот.акт
№53/06.12.2001 год., т.ХІІІ, рег.№7893, дело №1293/2001 год. на нотариус
Т.Великов, е ищецът ЕТ „Кунев – Т.К.“.
ОСЪЖДА ЕТ“Кунев – Т.К.“ със седалище и адрес на управление
гр.Карнобат, ул.“Кирил и Методий“ №11, с ЕИК *********, да заплати на И.П.И. с
ЕГН **********, К.Д.И. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Карнобат, ул.“Ст.Ч.“
№19, Д.С.Н. с ЕГН **********, И.Р.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес
гр.Карнобат, ул.Г.К.“ №*, ет.*, разноски по делото в размер на 1 550 (хиляда петстотин
и петдесет) лв., представляващи възнаграждение на адвокат и вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: