РЕШЕНИЕ
№ 10782
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110147014 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу В. Х. В. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият
дължи на ищеца следните суми: сумата 2604.16 лв., представляваща главница
за топлинна енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ******* за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.11.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за
топлинна енергия в размер на 336.86 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
10.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
66974/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднала в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Х. В. не е подал отговор на
1
исковата молба. Пред съда ответникът посочва, че страните са подписали
споразумение, с което са уредили взаимоотношенията помежду си, като дори
е започнал да плаща по споразумението.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено наличието на валидно облигационно отношение по договор за
продажба между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е доставил
през процесния период топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че размерът на мораторната лихва възлиза на
336.86 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Още повече, че
по делото ответникът е представил споразумение от 16.05.2023 г., с което
споразумение ответникът е признал задълженията предмет на настоящото
производство и е постигнато съгласие за разсроченото им плащане в срок до
16.04.2024 г. С оглед на събраните по делото доказателства, както и
поведението на ответника, в т. ч. и извършеното плащане от, съдът намира, че
е налице извънсъдебно признание на предявените искове.
Между страните не се спори, че ответникът е към момента на устните
състезания е погасил една вноска по споразумението от 16.05.2023 г. на
стойност от по 288.92 лв., с която са погасени вземания за разноски в размер
на 117.64 лв., която сума е изрично посочена в споразумението и частично за
мораторна лихва в размер на 171.28 лв. При това положение предявения иск
срещу ответника за мораторна лихва се явява частично неоснователен, поради
погасяването му в посочената част чрез плащане в хода на процеса и като
такъв следва да бъде отхвърлен, а по отношение на останалата си част, както
и иска за главница следва да бъдат уважени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
2
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. Въпреки частичното отхвърляне на предявените
искове, доколкото се касае за погасяването му в хода на процеса, ответникът
дължат направените и претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с
оглед на размера на извършените плащания, че са погасени и част от
вземанията за съдебните разноски, като на ищеца следва да му бъдат
присъдени разноски за 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено от настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК и 38 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
При този изход на спора на ответниците не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Фирма,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/ срещу В. Х. В., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ , по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. Х. В. дължи на „Фирма следните суми: сумата от
2604.16 лв., представляваща главница за топлинна енергия доставена до
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******* за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху
главницата за топлинна енергия в размер на 165.58 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 10.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 66974/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 165.58 лв., до пълния претендиран размер от
336.86 лв., поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Х. В., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на „Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 88 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3